№ 426
гр. Стара Загора, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Р. Чиликов
при участието на секретаря Теодора Т. Петрова
като разгледа докладваното от Р. Чиликов Административно наказателно дело
№ 20255530202636 по описа за 2025 година
Обжалвано е наказателно постановление № 000232/02.09.2025 г.
Началник отдел „ Контрол и Правоприлагане „ в НТУ към Агенция „
Пътна Инфраструктура“.
Жалбоподателят недоволен от наложеното административно
наказание моли съда да го отмени.Мотивира се, с неправилно
приложение на материалния закон и с нарушение на чл. 6 от ЕКПЧ.
Жалбоподоталят редовно призован не изпраща представител в
с.з.В писмено становище чрез адв. П. поддържа жалбата и претендира
за разноски по делото.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща
представител в с.з.
В писмено становище чрез юрисконсулт Г. взема становище, че
жалбата е неоснователна.Претендира за направените по делото
разноски и намаляване разноските на насрещната страна.
1
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства –писмени, показанията на свидетелите –
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши
цялостна проверка,след обсъждане становищата на страните съдът
приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба,
поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че
жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част
на наказателното постановление е приел за установено, че на
11.12.2024 г. година около 09.28 часа на път 1-5 километър 239 + 292
в посока намаляващ километър включен в обхвата на платената пътна
мрежа лек автомобил ***** се движи без заплатена пътна такса по чл.
10, ал. 1 т 2 от ЗП според категорията на ППС.
Описаната фактическа обстановка се установява от фото снимки
от 11.12.2024 г., справка от информационния масив на
МВР,свидетелство за регистрация на МПС, Справка от
информационния масив на АПИ за платена пътна такса, показанията
на свидетелите С. и М. .
При така установената фактическа обстановка
административно-наказващият орган е приел , че е нарушен чл. 179,
ал. 3 във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДП и е наложил административно
накщазание глоба в размер на 300 лева.
2
Независимо от АНО на основание чл. 10 а, ал. 2 ЗП е
определил да се заплати и такса в размер на 9 лева.
Съдът прима, че фактическата обстановка е доказана по
несъмнен и безспорен начин въз основа на посочените писмени,
гласни и веществени доказателствни средства.
От приложените фото снимки от 11.12.2024 г. се установява, че
посоченият автомобил се е движил в обхвата на платената пътна
мрежа, а от представената справка за действащ валиден винетен
стикер се установява, че към този момент за автомобила не е заплатен
такъв и няма действащ.
Жалбоподателят не сочи никакви доказателства , които да
опровергават фактическата обстановка и въз основа на посочените
доказателства съдът я приема за устаневена и доказана.
Видно от талон за регистрация на МПС и Справка за
информация за МПС от масивите на МВР се установява, че
автомобилът е собственост на жалбоподателя С. и правилно е
наложено наказанието на физическото лице.
Издаденото наказателно постановление из цяло отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН. Деянието е конкретизирано в
достатъчна степен по време, място и начин на извършването му и е
посочена правилно съответната правна квалификация на нарушението
и е приложена санкционната норма.
Към момента на постановяването на СР не е изтекла абсолютната
давност по чл. 34, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 84 ЗАНН във вр. с чл. 81,
3
ал. 3 НК / четири години и шест месеца от извършване на
административното нарушение / съгласно ТП № 1 / 2015 г. на ВКС и
ВАС , поради което няма основание за отпадане на АНО .
Във връзка с възраженията в жалбата и при извършената служебна
проверка съдът констатира, че жалбата се явява основателна.
По силата на чл. 663 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, решението
на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички
съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на
задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от
21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че
оспореният пред РС Стара Загора електронен фиш е издаден в
противоречие с принципа за съразмерност по чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г.
относно заплащането на такси от ППС за използване на определени
инфраструктури. Размерът на наложената санкция е в противоречие с
чл. 9а от Директивата поради липса на съразмерност спрямо
преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на
възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен
случай, при съобразяване на неговите особености като изминато
разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо
естество.
Спазването на принципа за пропорционалност е въпрос по
приложението на материалния закон, като в тази връзка настоящият
състав на съда съобрази решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г.
СЕС.
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на
съюзното право на ЕС, които държавите членки трябва да спазват. По
аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно
преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между
4
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която
създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не
трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от
17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56). Строгостта на санкцията
следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС
многократно е подчертавал, че административните или репресивните
мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на
тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в
Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали
определена санкция е в съответствие с принципа на
пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и
тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и
начинът за определянето на нейния размер, и това е задължение на
националния съдия респективно националният съд , какъвто е и РС
Стара Загора..
В Решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. СЕС е
приел, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в
смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на
таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда
възможност за освобождаване от административнонаказателната
отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран
размер.
В конкретния случай приложената санкционна разпоредба
предвиждаща имуществена санкция във фиксиран размер противоречи
на принципа на пропорционалност/съразмерност. Съдът намира, че
налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя
5
фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта
на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса.
Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза,
обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, съгласно която норма, държавите членки
установяват съответен контрол и определят система от наказания,
приложими за нарушение на националните разпоредби, предприети по
настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за
да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби.
Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и
възпиращи.
По изложените съображения жалбата е основателна, а
обжалваният ЕФ е незаконосъобразен, поради което подлежи на
отмяна.
При този изход на делото и своевременно направено искане за
присъждане на разноски следва на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в
полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените разноски
пред районен съд. Видно от пълномощното и договорът за правна
помощ че жалбоподателят е заплатил сумата 400 лв., за адвокат в
производството пред РС Стара Загора. Направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неосномвателно, тъй
като е съобразено с минималното възнаграждение, предвидено в
Наредба № 1/2004 г., за този вид дела. С оглед изложеното съдът
намира, че на жалбоподателят следва да бъдат присъдени разноски в
поискания размер.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 000232/02.09.2025 г.
Началник отдел „ Контрол и Правоприлагане „ в НТУ към Агенция „
Пътна Инфраструктура“ с което е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 300 лева и заплащане на такса в размер
на 9 лева на И. Й. С. , ЕГН – ********** с адрес –
******************* / адв. С. П./.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати в полза на
И. Й. С. , ЕГН – ********** с адрес – ************** направените
по делото разноски в размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7