№ 15523
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110138049 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против Р. А. Н.,ЕГН
**********,и Д. А. К.,ЕГН **********,и двамата ответници с адрес гр.С,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 4908,65 лева главница
за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,889,10 лева лихва
за забава за периода 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г.,23,76 лева сума за дялово
разпределение за периода м.10.2019 г. до м.04.2021 г.,4,90 лева лихва за забава
за периода 01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на исковата претенция до окончателното
изплащане на вземането,за които парични суми ответниците отговарят
солидарно.
В исковата молба се твърди,че ответниците се явяват клиенти на
топлинна енергия за топлоснабден имот,находящ се в гр.С,при което са
задължени да заплащат стойността на доставена топлинна енергия в срока по
общите условия. Поддържа се,че за процесния период м.05.2019 г. до
м.04.2021 г. ответниците са допуснали неизпълнение и незаплатената главница
възлиза на 4908,65 лева. Ищецът счита,че претендираната главница
съответства на реално доставено количество топлинна енергия. Предвид
обстоятелството,че цената не е заплатена в срок,ищецът претендира
мораторна лихва в размер от 889,10 лева. С исковата молба са заявени искови
претенции за заплащане сума за дялово разпределение и мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение,съответно в размер от 23,76 лева главница
и 4,90 лева мораторна лихва. Исковата претенция се основава на твърдения,че
1
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед
връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице
интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да
постанови решение,с което да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от
ответниците Р. Н. и Д. К. чрез назначения особен представител адв.Й. с
изразено становище за неоснователност на исковете – твърди се,че
ответниците не са сключвали договор за продажба на топлинна енергия,нито
договор с дружество,което да реализира дялово разпределение,твърди се,че не
е доказано в имота да е доставяна топлинна енергия. В писмения отговор е
изразено становище,че не се установява по какъв начин е определен размерът
на сумата за дялово разпределение и защо заплащането на тази парична сума
следва да бъде реализирано в полза на ищеца. Твърди се,че не е доказано кога
е публикувана общата фактура,поради което е недължима лихва за забава.
Твърди се,че не е доказано,че общият топломер е годно средство за търговско
измерване. При условията на евентуалност,ако исковете бъдат счетени за
основателни,ответниците формулират възражение за настъпила погасителна
давност. Ответниците молят съда да постанови решение,с което да бъдат
отхвърлени исковете.
Третото лице помагач „Т С“ЕООД намира исковете за доказани по
основание и по размер.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира от Р. А.
Н. и Д. А. К. сумите от 4908,65 лева главница за топлинна енергия за имот в
бл.907 на ж.к.“Л“ за периода м.05.2019 г. до м.06.2021 г.,389,10 лева мораторна
лихва за периода 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г.,23,76 лева сума за дялово
разпределение за периода м.10.2019 г. до м.04.2021 г. и 4,40 лева лихва за
забава за периода 01.12.2019 г. до 23.10.2022 г. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 60220/2022 г. по описа
на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Видно от нотариален акт от 06.10.2005 г.,Р. А. Н. и Д. А. К. се
легитимират като носители на вещно право на ползване върху *****.
С договор от 22.09.2002 г. етажните собственици в бл.907 вх.В на
ж.к.“Л“,като възложители,и „Т С“ЕООД,като изпълнител,са постигнали
съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,съгласно което дружеството
приема да извършва дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните
собственици се съгласяват да поставят индивидуални разпределители.
Договорът е сключен в изпълнение на прието решение на общото събрание на
етажните собственици за избор на дружество,което да реализира дялово
разпределение.
По делото са представени общи фактури,издадени от „Т С“ЕАД с
получател Р. Н. от 31.07.2020 г. и от 31.07.2021 г.
2
Според договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и „Т
С“ЕООД,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от договорно
правоотношение,съгласно което „Т С“ЕООД приема да реализира дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а
„Т С“ЕАД се съгласява да заплаща възнаграждение за дяловото
разпределение.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява,че
общият топломер е отчитан по електронен път на първо число всеки
месец,след което за сметка на доставчика са приспадани технологичните
разходи,топломерът е преминавал периодична метрологична проверка със
заключение за съответствие,дяловото разпределение е реализирано при
спазване на нормативната уредба,главницата за процесния период,без да са
включвани задължения извън процесния период възлиза на 4908,63 лева.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза в
счетоводството на ищеца няма данни за извършени плащания на парични
суми за процесния период,изравнителните сметки са въведени в
информационната система на дружеството доставчик,главницата възлиза на
4908,65 лева,а сумата за дялово разпределение е 23,76 лева,съответно
мораторната лихва е 851,93 лева и 5,10 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да
бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение
или ако заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47 от ГПК.
Регламентирането на иска като положителен установителен иск означава,че е
възложено в тежест на ищеца доказването наличието на материалноправни
предпоставки за уважаване на иска – следва да бъде доказано,че съществува
договорно правоотношение между страните,да бъде доказано,че е доставена
топлинна енергия и каква е цената на същата,а при доказване на тези
предпоставки в тежест на ответниците е възложено доказването,че са
изпълнили точно договорните си задължения или са налице
обстоятелства,които изключват дължимост на паричните суми. Законът
регламентира фикция,че искът се явява предявен на датата на подаване на
заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на
04.11.2022 г.
Обсъдени в съвкупност,доказателствата по делото позволяват да бъде
възприето,че договорно правоотношение между страните съществува –
ищецът е дружество,което реализира доставка и продажба на топлинна
енергия,а ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия като носители
на вещно право на ползване върху имота. За да счете,че ответниците са
пасивно легитимирани да отговарят за заплащане стойността на доставена
топлинна енергия,съдът взе предвид представения по делото нотариален
акт,от който се установява,че в полза на ответниците е учредено вещно право
на ползване върху недвижимия имот. В хипотезата,когато върху
топлоснабдения имот има учредено вещно право на ползване,именно вещният
3
ползвател като лице,което има правомощието да реализира фактическа власт
върху имота,отговаря за заплащане стойността на доставена топлинна
енергия. С оглед това,че според представения нотариален акт ответниците са
носители на вещно право на ползване,ответниците се явяват пасивно
легитимирани да отговарят за заплащане стойността на топлинна енергия.
Неоснователен е доводът на ответниците чрез назначения особен
представител относно липсата на договорно правоотношение. Законът не
поставя изискване за наличието на формален договор в писмена форма
относно имотите,които са топлоснабдени към влизане в сила на ЗЕ,а
преценката за наличието на договорно правоотношение се реализира с оглед
притежаваното право на собственост или вещно право на ползване. В
настоящия случай ответниците отговарят за заплащане стойността на
доставена топлинна енергия в качеството им на носители на вещно право на
ползване. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на страните се
уреждат според общите условия на дружеството доставчик. Страните не
твърдят,нито доказват да са уговорени индивидуални условия,отличаващи се
от общите условия,поради което приложими са именно общите условия. За да
бъде изпълнението на задължението точно,необходимо е цената на доставена
топлинна енергия да бъде заплатена в срока по общите условия. Ответниците
не са представили доказателства по делото да са заплатили цената или част от
същата,поради което съдът намира,че искът за заплащане главница за
топлинна енергия е доказан по основание. От представените по делото
доказателства се установява,че в сградата,където се намира топлоснабденият
имот е въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия,което
означава,че клиентът на топлинна енергия за конкретен имот заплаща
стойността на топлинна енергия,определена от дялово разпределение.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция за главница за
топлинна енергия е доказана по основание и по размер за сумата от 4908,63
лева,в която насока съдът кредитира заключението по съдебно-техническата
експертиза,което определя стойността на топлинна енергия за процесния
период,без да са включени задължения извън процесния период. Изводът на
съда за основателност на исковата претенция до размера от 4908,63 лева не се
променя предвид довода на ответниците чрез особения представител,че не е
доказано дали общият топломер е годно средство за търговско измерване,тъй
като този довод се опровергава предвид заключението по съдебно-
техническата експертиза,според което общият топломер е преминавал
периодична метрологична проверка със заключение за
съответствие,респективно представлява годно средство за търговско
измерване. Предвид обстоятелството,че технологичните разходи са
приспадани за сметка на доставчика,а между клиентите на топлинна енергия е
разпределяно чистото количество топлинна енергия,съдът счита,че
ответниците отговарят за заплащане стойността на топлинна
енергия,определена от дялово разпределение за имота,върху който имат
учредено вещно право на ползване. Софийският районен съд приема,че е
доказан и искът за заплащане на сума за дялово разпределение в размер от
23,76 лева,за която парична сума е предявен. Отчитайки общите условия на
дружеството доставчик – съгласно чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия
клиентът на топлинна енергия следва да заплаща сумата за дялово
разпределение на доставчика. С оглед общите условия и при съобразяване
4
сключения договор на дружеството доставчик с дружеството,което реализира
дялово разпределение съдът приема,че заплащането на сумата за дялово
разпределение от клиента се реализира към доставчика,а от своя страна
доставчикът заплаща възнаграждение на дружеството,на което е възложено
извършването на дялово разпределение. Наличието на регламентация според
общите условия,че цената на доставена топлинна енергия се заплаща от
клиента на доставчика,както и предвид това,че според заключението по
съдебно-счетоводната експертиза за процесния период сумата за дялово
разпределение не е заплатена,позволяват на съда да счете,че исковата
претенция за сума за дялово разпределение е доказана изцяло по основание и
по размер. С оглед това,че по изложените съображения съдът приема исковете
за основателни следва да бъде разгледано своевременно формулираното в
писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност.
Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се
позове на изтекла давност,ако в определен период от време,считано от
настъпване изискуемост на вземането кредиторът е бездействал.
Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна енергия е
тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. В конкретния случай исковата претенция се
явява предявена на 04.11.2022 г.,което означава,че погасени по давност биха
могли да бъдат вземания,за които към тази дата е изминал период,по-дълъг от
три години,считано от настъпване тяхната изискуемост. Същевременно при
съобразяване разпоредбите на ЗМДВИП давност не е текла в периода
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.,което означава,че за възникналите преди този
период задължения давността е спряла да тече,считано от 13.03.2020 г. и
неизтеклият срок е продължил да тече,считано от 21.05.2020 г. Така
мотивиран,съдът намира,че погасени по давност се явяват задълженията за
м.05-м.06.2019 г.,т.е. възражението за давност е основателно за сумата от
197,26 лева,респективно искът за главница за топлинна енергия подлежи на
уважаване за сумата от 4711,37 лева,а за разликата до пълния предявен размер
от 4908,65 лева исковата претенция подлежи на отхвърляне. Изводът на съда
за основателност на исковете за главница за топлинна енергия и за сума за
дялово разпределение обуславят реализиране на преценка дали паричните
суми са дължими при условията на пасивна солидарност,каквото искане е
формулирано от ищеца. В настоящия случай дружеството ищец претендира
паричните суми при условията на солидарност като се позовава на чл.32 от
СК. Цитираната разпоредба предвижда,че за задължения за семейни нужди
съпрузите отговарят солидарно. Съдът намира,че при липсата на проведено
доказване ответниците Н. и К. да са съпрузи,липсва основание за ангажиране
солидарната им отговорност. Солидарна отговорност може да бъде
ангажирана ако закон или договор уреждат хипотеза на солидарна
отговорност. При липсата на проведено доказване ответниците да са
съпрузи,съдът счита,че не е доказано наличието на предпоставка за прилагане
разпоредбата на чл.32 от СК,т.е. исковата претенция не може да бъде уважена
при условията на солидарност. В хипотезата,когато искът не може да бъде
уважен при условията на солидарност,но същевременно е доказано,че са
налице предпоставки да бъде възприето,че ищецът е доказал своето вземане
спрямо ответниците,съдът следва да се произнесе относно ангажиране
разделната отговорност на ответниците. Софийският районен съд приема,че
5
отговорността на ответниците следва да бъде ангажирана като бъде
възприето,че всеки от ответниците отговаря до размера на ½ от
задължението,т.е. искът подлежи на уважаване за сумата в размер на по
2355,68 лева главница за топлинна енергия спрямо всеки от ответниците и в
размер на по 11,88 лева сума за дялово разпределение. За да счете,че исковата
претенция подлежи на уважаване спрямо всеки от двамата ответници
поравно,съдът взе предвид,че и двамата ответници имат учредено вещно
право на ползване,съответно доколкото не се установява друго,следва да се
приеме,че имат еднакви права,респективно отговарят при равни квоти за
заплащане на задълженията за имота,върху който упражняват вещно право на
ползване.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че парична сума не е заплатена,при което за
периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на
мораторна лихва. Когато задължението има падеж или срок за
изпълнение,считано от деня,следващ падежната дата или последната дата от
срока длъжникът изпада в забава,а ако за изпълнението на задължението няма
уговорен падеж или срок,за да бъде поставен длъжникът в забава е
необходимо кредиторът да му отправи покана. Софийският районен съд
счита,че задължението за заплащане главница за топлинна енергия е
възникнало като срочно – общите условия регламентират срок от 45
дни,считано от изтичане месеца на доставката,респективно срок от 45 дни от
издаване на общата фактура като общите условия предвиждат начисляване на
мораторна лихва върху главницата по общата фактура,ако не бъде заплатена в
срок. С оглед това,че ответниците не са провели доказване да са заплатили
цената на топлинна енергия в срок,то искът за мораторна лихва е доказан по
основание като следва да се приеме,че върху главницата,за която е
основателен искът е дължима и мораторна лихва,докато върху погасената по
давност главница лихва не е дължима при съобразяване акцесорния характер
на лихвата,както и при съобразяване правилото,че с погасяване на главницата
се погасяват и акцесорните вземания. При това положение съдът намира,че
искът за мораторна лихва подлежи на уважаване за сумата от 844,72
лева,определена по реда на чл.162 от ГПК,а за разликата до пълния предявен
размер искът подлежи на отхвърляне,съответно искът подлежи на уважаване
за сума в размер на по 422,36 лева спрямо всеки от ответниците. Софийският
районен съд счита,че исковата претенция за заплащане на мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне изцяло поради
недоказаност по основание. Не се установява от общите условия на
дружеството доставчик да има уговорен срок за изпълнение на задължението
за заплащане на сума за дялово разпределение,а същевременно ищецът не
доказва да е канил ответниците,с което да ги постави в забава.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и като взе предвид
уважената част от исковете съдът намира,че за заповедното производство
следва да бъдат присъдени 159,40 лева – държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение,а за исковото производство – 1830,57 лева –
съдебноделоводни разноски – държавна такса,депозити за експертизи,депозит
за особен представител,както и юрисконсултско възнаграждение.
6
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по отношение на Р.
А. Н.,ЕГН **********,и Д. А. К.,ЕГН **********,и двамата с адрес гр.С,че
съществува вземане на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,спрямо всеки от ответниците в
размер на по 2355,68 лева ( две хиляди триста петдесет и пет лева шестдесет и
осем стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.07.2019 г. до
м.04.2021 г.,422,36 ( четиристотин двадесет и два лева тридесет и шест
стотинки ) мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г.,11,88 лева
( единадесет лева осемдесет и осем стотинки ) сума за дялово разпределение
за периода м.10.2019 г. до м.04.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на исковата претенция – на 04.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 60220/2022 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля исковата претенция относно искането за присъждане на сумите в
условията на пасивна солидарност,както и за разликата над 4711,37 лева до
пълния претендиран размер от 4908,65 лева главница за топлинна енергия,за
разликата над 844,72 лева до пълния претендиран размер от 889,10 лева
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия,за сумата от 4,90 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г.
до 25.10.2022 г.
ОСЪЖДА Р. А. Н.,ЕГН **********,и Д. А. К.,ЕГН **********,и
двамата с адрес гр.С да заплатят на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от
ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П П и М Ц сумите от 159,40 лева ( сто петдесет и девет
лева и четиридесет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и от 1830,57
лева ( хиляда осемстотин и тридесет лева петдесет и седем стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т
С“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7