Решение по дело №426/2020 на Окръжен съд - Плевен

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                             гр.Плевен,  15.10.2020 г.

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                       

                 ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  Гражданско отделение,  в публично съдебно заседание на петнадесети септември,  през две хиляди и двадесета  година, в състав:

                                        Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

                                               Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                                                ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

 

при секретаря    Петър Петров, като разгледа докладваното от съдията Емилия Кунчева  в.гр.дело №  426 по описа за  2020 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

 

          Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от Р.Г.П.,***, който е ищец по гр.д. № 806/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Левски, срещу постановеното по същото дело решение от 28.02.2020 г. В жалбата са релевирани оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, изразяващи се в предоставена възможност на ответника да представи втори писмен отговор, с който е направено възражение за изтекла погасителна давност. Твърди се също така, че неправилно решаващият съд е определил срока на изтеклата давност по ЗЗД, като жалбоподателят счита, че в случая предявеният е иск е за неустойка за забава и попада в приложното поле на чл. 114, ал. 4 ЗЗД. С жалбата се претендира отмяната на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск.

           Ответникът по въззивната жалба ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ изразява становище за нейната неоснователност и пледира за потвърждаване на обжалваното решение чрез процесуалния си представител             юрк. Н.У.. Подробни съображения са изложени в представеното писмено станвище, с характер на писмен отговор на въззивната жалба.

           Плевенският окръжен съд, в настоящия съдебен състав, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи,  намира разглеждането на въззивната жалба за процесуално допустимо, а по същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:

          Не е спорно по делото, а е и видно от събраните писмени доказателства, че със заповед № ЧР-05-19 от 16.02.2015 г. на министъра на правосъдието служебното правоотношение на ищеца Р.Г.П., заемащ длъжността инспектор IV-та степен /труд и работна заплата/ в затвора в гр. Белене, е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО.

          Със заповедта е разпоредено на служителя да се изплатят дължимите обезщетения по Закона за министерството на вътрешните работи.

          По делото е безспорно установено, че ищецът-въззивник не е обжалвал заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение и същата е влязла в законна сила, както и че заповедта му е била връчена на 06.03.2015 г.

         Безспорно установено е също така, че дължимите обезщетения са изплатени изцяло на ищеца с банков превод от 11.12.2015 г., като в това число и сумата от 24 472 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 234, ал. 1 ЗМВР – 20 бр. брутни месечни възнаграждения.

         С предявения пред районния съд иск Р.Г.П. е претендирал присъждане на мораторни лихви върху изплатените му обезщетение в два варианта, съответно сумата от 1308,03 лв. за периода 07.06.2015 г. до 10.12.2015 г. или сумата от 1203.20 лв. за периода от 22.06.2015 г. до 10.12.2015 г.

         След посочване на надлежния ответник по делото, направено от ищеца по указания на първоинстанционния съд, е депозиран писмен отговор от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с който исковата претенция е оспорена по основание и размер, като е направено възражение за изтекла погасителна давност.

        Възражението за погасителна давност е направено своевременно, а по същество се явява основателно. В случая заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца-въззивник е издадена на 16.02.2015 г., но е връчена на 06.03.2015 г. Междувременно е влязла в сила новата разпоредба на чл. 234, ал. 10 ЗМВР /обн. ДВ, бр. 14 от 20.02.2015/, която предвижда, че обезщетенията по този член се изплащат в тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно чл. 230, ал. 2 ЗМВР служебното правоотношение се прекратява от датата на връчване на заповедта, т.е. в настоящия случай служебното правоотношение на ищеца е прекратено на 06.03.2015 г. При това положение и на основание чл. 234, ал. 10 ЗМВР крайният срок за изплащане на дължимите му по този член обезщетения изтича  на 06.06.2015 г., като след тази дата ответникът е в забава за тези задължения и на основание чл. 86 ЗЗД дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

          Следва да бъде посочено, че по силата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на кратката тригодишна давност.

           Тъй като вземането за лихви възниква от изискуемостта на главното вземане и се погасява с погасяването на главното вземане, то релевантният в случая период за заявената претенция за мораторни лихви е периодът от 06.06.2015 г. – посоченият от закона падеж на задължението за заплащане на дължимите по чл. 234 ЗМВР обезщетения, до 11.12.2015 г. – датата на фактическото изплащане на тези обезщетения. Погасителната давност за вземането за мораторни лихви за същия период започва да тече от падежа на главното вземане – 06.06.2015 г. и изтича на 06.06.2018 г., съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

          В случая искът с правно основание чл. 86 ЗЗД е предявен на 20.06.2018 г., т.е. след изтичането на предвидения в закона давностен срок за претендираното вземане, поради което се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

          Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение и същото следва да бъде потвърдено.

          Въззиваемата страна е претендирала разноски – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция следва да й бъдат присъдени такив в размер на сумата от 100  лв.

          Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд

 

                                                 Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 31 от 28.02.2020 г. на Районен съд – гр. Левски, постановено по гр.д. № 806/2019 г.

          ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК Р.Г.П., с ЕГН **********, да заплати в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МВР сумата от 100 лв., представляваща деловодни разноски за въззивната инстанция.

          Решението е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: