Р Е Ш
Е Н И Е
№1665
гр. Пловдив, 05 октомври 2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД -
ПЛОВДИВ, Първо
отделение, осемнадесети състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Й. Русев
административно дело № 1504 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.145 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба на Д.И.Г., ЕГН ********** ***, чрез адв. Ст.П.-пълномощник
против принудителна административна мярка, обективирана в Констативен протокол
за принудително блокиране серия № 0104270 от 06.06.2022г.
Според жалбоподателя оспорената принудителна административна мярка е
незаконосъобразна и в противоречие с материалния закон, понеже е наложена на
необозначено място за краткотрайно платено паркиране, а така също е и нищожна,
тъй като е наложена от некомпетентен орган. Иска се обявяване нищожността на
оспорената мярка, евентуално отмяната й като незаконосъобразна, неправилна и
противоречаща на целта на закона, както и присъждане на разноски.
Ответниците, редовно призовани, не вземат становище по жалбата. Извод в
обратна посока не налага и Становище от директора на ОП“Паркиране и
репатриране“(л.17), понеже не е от страна в производството.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и
законни интереси са били неблагоприятно засегнати от оспорената принудителна
административна мярка и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК, поради което е
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
06.06.2022 г. в 11,15 часа, в град Пловдив на ул. „***“ по отношение на МПС,
модел „**“, марка „**“, с рег. № ***, е приложена мярка принудително блокиране
чрез поставяне на техническо средство тип скоба, за което е съставен
констативен протокол за принудително блокиране серия № 0104270 от 06.06.2022 г.
След заплащане на таксата от 40 лева автомобилът е бил отблокиран.
В хода на съдебното производство от ответната страна са представени заповед
№ 12ОА680 от 23.03.2012 г. на кмета на община Пловдив (л.32), с която на
основание чл.167, ал.2, т.2 и чл. 168 от ЗДвП е определено ОП „Паркиране и репатриране“ за звено на община Пловдив,
което да осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране – блокиране на
колелото на неправилно паркирано ППС на територията на община Пловдив, както и
заповед № 19ОА-1646 от 09.07.2019 г. на кмета на община Пловдив (л. 33), с
която на основание чл.167, ал.2, т.2, чл.168 и чл.172, ал.1 ЗДвП, в
съответствие с глава ІІІ, раздел І, ІІ, ІІІ и чл.35, ал.2, т.1, във връзка с
чл.27 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив (НРСППППСТГП), приета от Общински съвет
Пловдив, са определени конкретните длъжностни лица от Общинско предприятие
„Паркиране и репатриране“ да използват техническо средство за принудително
задържане и блокиране – тип „скоба“ на пътното превозно средство, както и да
съставят констативни протоколи за принудително блокиране на пътни превозни средства. На позиция № 19 е настоящият
ответник Владимир Николаев Домусчиев, като за същия са представени и
Допълнително споразумение № 138/30.05.2022г. към трудов договор №
16/10.05.2012г. с ОП“Паркиране и репатриране“ за длъжността „Скобар“,
Контрольор автомобилен транспорт, направление
„ПП“- синя зона, както и длъжностна характеристика за длъжността „Контрольор,
автомобилен транспорт“. За А.Д.К.е представено Допълнително споразумение №
121/30.05.2022г. към Трудов договор № 25/02.04.2014г. с ОП “Паркиране и репатриране“
за длъжността- „Инкасатор, плащане, Контрольор, автомобилен транспорт“ и
длъжностна характеристика за длъжността „Контрольор, автомобилен
транспорт“.
Видно от Приложение № 1 към решение № 329, взето по протокол № 17 от
09.11.2021 г. на Общински съвет Пловдив (л.30-л.31), в обхвата на „Синя зона“
се включва ул. „***“ – мястото, където на 06.06.2022г. е бил паркирал
автомобила си жалбоподателят.
При тези факти съдът намира, че оспорената принудителна административна
мярка е законосъобразна.
На първо място, не се споделя възражението на жалбоподателя за нищожност на
оспорената мярка поради липса на компетентност на органите, които са я
приложили.
Съгласно чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП служби за контрол, определени от кметовете
на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното
превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по
чл.99, ал.3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото
средство. Съгласно чл.27 НРСППППСТГП поставянето на скоба може да се извърши
само от звеното на общината, определено със заповед на кмета на общината на
основание чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП.
В изпълнение на това законово задължение със заповед № 12ОА680 от
23.03.2012 г. кметът на Община Пловдив, както се каза по-горе, е определил ОП
„Паркиране и репатриране“ да осъществява принудителни административни мерки при
неправилно паркиране – блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС, а със
заповед № 19ОА-1646 от 09.07.2019 г. са определени конкретните длъжностни лица,
които да използват техническо средство за принудително задържане и блокиране
тип „скоба“ и да съставят констативни протоколи за принудително блокиране на
ППС, сред които длъжностни лица е и ответникът В.Д.. В този ред на мисли по
делото от страна на ответника бяха представени Допълнително споразумение №
138/30.05.2022г. към трудов договор № 16/10.05.2012г. с ОП“Паркиране и
репатриране“ за длъжността „Скобар“, Контрольор автомобилен транспорт, направление „ПП“- синя зона, както и
длъжностна характеристика за длъжността „Контрольор, автомобилен транспорт“,
подписана от Домусчиев на 31.05.2022г. (л.35 гръб), от които се установява, че ответникът
е в трудово правоотношение с общинското предприятие. Т.е., налице е изрично
оправомощаване както на общинското предприятие, така и на блокиращия оператор в
ОП „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив В.Д. да налага принудителната
административна мярка по чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП и противно на застъпеното от
жалбоподателя становище, безспорно е установено, че оспорената принудителна
административна мярка е наложена от компетентен орган. Изпълнен е фактическият
състав на възлагането на правомощия на конкретни физически лица, служители на
общинското предприятие, от кмета на община Пловдив.
Процесната мярка е законосъобразна и съответна на материалноправните норми,
защото съгласно чл.99, ал.1 и 2 ЗДвП в населените места собственикът или
администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от
пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на
денонощието, като местата за паркиране по ал.1 се обозначават с пътни знаци,
пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за
паркиране. Т.е., техническото средство скоба може да се прилага единствено и
само по отношение на ППС, за което не е заплатена таксата по чл.99, ал.3 ЗДвП и
което е паркирано на определените от общинския съвет места за платено
паркиране, обозначени съгласно чл.99, ал.2 ЗДвП.
Съгласно чл.10, ал.1 НРСППППСТГП на
територията на града се определят райони, пътища или части от пътища за зони за
платено и безплатно паркиране („Синя зона”) в определени часове на денонощието,
от понеделник до събота включително, с изключение на обявените с нормативен акт
официални национални празници, в часовия диапазон от 08,30 до 18,30 часа. Ал.3
на същата разпоредба предвижда, че обхватът на „Синя зона” се определя от
Общински съвет Пловдив, съгласно одобрен списък, приложение № 1 на настоящата
наредба (л.30 от делото, общодостъпен на сайта на община Пловдив), като
условията и редът за паркиране в зоната се указват с хоризонтална маркировка и
вертикална пътна сигнализация от съответните звена на Община Пловдив, при
спазване на действащите нормативни разпоредби и действащия Генерален план за
организация на движението в град Пловдив.
В настоящия случай от представената Схема(л.47) на пътните знаци за улица „***“,
община-Пловдив, по безспорен начин се установи, че жалбоподателят е паркирал
автомобила си на обозначено място в зоната, определена за платено почасово
паркиране. По делото не са представени доказателства за извършено самотаксуване от жалбоподателя,
чрез някой от методите, определени с чл.11 НРСППППСТГП.
Съдът намира, че ответникът доказа по несъмнен начин наличието на
основанията за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. От
страна на жалбоподателя не бе опровергано по пътя на пълното насрещно доказване
твърдението на ответника.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че оспорената мярка е
законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да се остави без
уважение.
Водим от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.Г., ЕГН ********** ***, против принудителна административна
мярка, обективирана в Констативен протокол за принудително блокиране серия №
0104270 от 06.06.2022г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:/п/