РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. ХАСКОВО, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря К.Г. Н.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500393 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба, подадена от „ Креди
Йес“ ООД гр. Хасково.
С Решение № 260204 от 13.04.2021 г., постановено по гр.д. № 2810/2019 г., РС
Хасково е отхвърлил като неоснователен предявения от „ Креди Йес“ ООД гр. *** против Н.
А. М. от гр. *** иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответницата,че дължи на ищеца сумата общо от 5181,24 лв., от които 2158.69
лв. главница, представляваща неизплатено парично задължение по договор № *** г.,
обезпечен със Запис на заповед от 21.11.2016 г.; 431,74 лв. неустойка в размер на 20% върху
непогасената главница на основание чл.19 ал.1 от ОУ; 613,24 лв. договорна месечна лихва за
времето от последната погасителна вноска – м. 08.2017 г. до последната падежирала
месечна вноска – м.09.2019 т.; 1987.57 лв.- неизплатена част от неустойката по чл.8 от
цитирания договор, ведно със следващата се законна лихва върху главницата, считано от
21.09.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 983/25.09.2018
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 2244/2018 г. по описа на РС Хасково.
Съдът е осъдил „ Креди Йес“ ООД гр. *** да заплати на Н. А М. сумата от 75- лв.
1
направени по делото разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „ Креди Йес“ ООД гр.
***, който чрез пълномощника си адв.П. обжалва в срок. Твърди,че постановеното от
първоинстанционния съд решение е неправилно, поради неговата необоснованост и
неправилно приложение на материалния закон, в каквато насока излага подробни доводи
във въззивната жалба. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени
атакуваното решение на РС Хасково и постанови друго по съществото на спора, с което да
уважи изцяло предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК. Моли да бъдат присъдени
направените по делото, за двете съдебни инстанции, разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. Т., пълномощник на въззиваемата Н. А. М.,
с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от
първоинстанционния съд решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат
присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция разноски.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва
да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата сумата от 600 лв. направени по делото, пред въззивната инстанция разноски
- платено възнаграждание на адвокат съгласно договор от 31.05.2021 г.
Районен съд Хасково е сезиран с иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК,
предявен от „ Креди Йес“ ООД гр. *** против с правно основание чл.422 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответницата,че дължи на ищеца сумата общо от
5181,24 лв., от които 2158.69 лв. главница, представляваща неизплатено парично
задължение по договор № *** г., обезпечен със Запис на заповед от 21.11.2016 г.; 431,74 лв.
неустойка в размер на 20% върху непогасената главница на основание чл.19 ал.1 от ОУ;
613,24 лв. договорна месечна лихва за времето от последната погасителна вноска – м.
08.2017 г. до последната падежирала месечна вноска – м.09.2019 т.; 1987.57 лв.- неизплатена
част от неустойката по чл.8 от цитирания договор, ведно със следващата се законна лихва
върху главницата, считано от 21.09.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед № 983/25.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2244/2018 г. по описа на РС Хасково.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което го е
отхвърлил изцяло. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните. Изложените от
първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата
2
инстанция. Пред въззивния съд не се представиха нови доказателства, които да обосновават
изводи, различни от направените от решаващия съд
Наведените във въззивната жалба оплаквания досежно необосноваността на
постановеният съдебен акт са неоснователни. Както вече се посочи, решаващият съд е
отговорил обосновано на направените възражения, след задълбочена преценка на събраните
доказателства. Допълнително следва да се посочи,че клаузата на чл.8 от Договора, сключен
между страните за заплащане на неустойка поради неизпълнение на задължението за даване
на обезпечението, предвидено в чл.6 от същия договор е нищожна на основание чл.26 ал.1
от ЗЗД поради противоречието й със закона – чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Според цитираната
разпоредба неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката с
присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции има за цел да мотивира длъжника да
изпълни своето задължение, като наред с това служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, като установява отнапред размера им. Следователно правото на неустойка
се поражда при неизпълнение на главното задължение на длъжника като елемент от
същественото съдържание на сделката, по повод на която е сключена. В случая това е
задължението за връщане на предоставената в заем сума, неизпълнението на което е
свързано с възникване на вреди за заемодателя. Задължението за даване на обезпечение
макар и да е свързано с главното задължение на длъжника цели да обезпечи кредитора при
евентуално неизпълнение от страна на длъжника, но неговото неизпълнение само по себе си
не води до вреди за кредитодателя. Неизпълнението му може да бъде основание за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, ако това е предвидено в договора, но не и
за начисляване на неустойка, тъй като, както се отбеляза, неизпълнението на това
задължение не е вредоносно, каквото е неизпълнението на задължението за връщане на
кредита. Тази клауза е нищожна и поради нейната прекомерност. Размерът на предвидената
неустойка за осигуряване на обезпечение по кредита надвишава по размер сумата по
отпуснатия кредит.
Неоснователно е възражението,че атакуваното решение е постановено в противоречие
с разпоредбата на чл.23 от ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, когато кредитът е обявен
за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разноски по кредита. Съдът е приел,че в случая договорът е недействителен и че
ответницата дължи,като потребител, връщане само на чистата сума по договора, без лихви,
неустойки и други разходи. Правилно съдът е посочил,че тази сума се дължи, но на друго
правно основание, което не е заявено от ищеца и съответно – не може служебно да бъде
присъдено от съда, т.като в този случай съдът би се произнесъл по непредявен иск.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260204 от 13.04.2021 г.на РС Хасково, постановено
по гр.д. № 2810/2019 г по описа на съда.
ОСЪЖДА КРЕДИ ЙЕС” ООД, със седалище и адрес на управление гр. ***, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. М., ЕГН ********** от гр. *** сумата от 600 лв. –
направени по делото, пред въззивната инстанция разноски, представляващи платено
възнаграждение на адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4