Решение по дело №1136/2017 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 284
Дата: 2 април 2018 г. (в сила от 3 юли 2018 г.)
Съдия: Албена Петрова Колева
Дело: 20173230101136
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

          

 

    Гр.Добрич , 02.04.2018г.

 

         ДОБРИЧКИ  РАЙОНЕН  СЪД  ГРАЖДАНСКА  КОЛЕГИЯ  десети състав в проведеното на втори март  две хиляди и осемнадесета година открито съдебно заседание в състав:

                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: АЛБЕНА  КОЛЕВА

         При участието на секретар  КАЛИНКА МИХАЙЛОВА   сложи за разглеждане гр.дело № 1136 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 Предявен е иск от С.А.Д. срещу Енерго Про Продажби АД за установяване недължимост на сумата от 2946,21 лв.-предмет на  изпълнително дело N 20137370402501 и  440,09 лв. – мораторна лихва.

В срока по чл.131 ГПК ответникът  е депозирал отговор.

 Обстоятелства , от които произтичат претендираните права:

   Сумата от 2946,21 лв.  и 440,90 лв. са предмет на изпълнителен лист в полза на ответника, въз основа на който е образувано изпълнително дело  N 20137370402501  на ЧСИ Л.Т.

 Сумата от 440,09лв. е мораторна лихва  върху главницата от  2946,21 лв. за периода 27.12.2010г. – 15.05.2013г.

Възражения на ответника по обстоятелствата в исковата молба: Твърди се, че ответникът доставя електроенергия в обект с абонатен номер *** на адрес в гр.Д.

Правна квалификация на претендираните права: Предявен е иск по чл.439, ал.1 ГПК във вр. с чл.124 ГПК.

Ищецът претендира недължимост на процесните суми  като погасени по давност. Давността започнала да тече на  12.11.2010г., когато е съставена първата фактура и изтекла на 12.11.2013г. Давността за последната фактура  е изтекла на 12.04.2016г., като началният момент е 12.04.2013г.

   За периода 14.01.2014г. – 14.01.2016г. не били предприемани  изпълнителни действия и изпълнителеното дело трябвало да бъде прекратено.

Възражения на ответника: Няма новонастъпили обстоятелства. Оспорват се твърденията на ищеца за смяна на взискателя, настъпила погасителна давност, неправилно изчисляване на електроенергия.

 На основание чл.17,т.2 от ОУДПЕЕ  ищецът  като потребител бил длъжен да заплаща стойността на използваната е имота електрическа енергия.

По въпросите на давността:

 -заявлението по чл.410 ГПК било подадено от ответника на 20.06.2013г. Най-стария падеж  на фактура е 27.12.2010г. С подаване на заявлението давността е прекъсната и започва да тече нова давност.

-производството по изпълнителното дело не е прекратено и не е налице хипотеза  на нова погасителна давност. Прекратяването на изпълнителното производство поради липса на изпълнителни действия не следвало да се обсъжда в настоящото производство.

Между страните  не се спори издадена в полза на ответника срещу ищеца заповед за изпълнение и предприети действия по принудително изпълнение за суми-предмет на издадената заповед и съответно изпълнителен лист.

Спори се: налице ли са новооткрити обстоятелства по чл.439 ГПК; предпоставки на чл.111- тригодишна погасителна давност; перемпция на изпълнителното производство.

По делото са събрани писмени доказателства.

След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира от фактическа  и правна страна следното:

Факти: По делото е приложен препис от изпълнително дело N …. на ЧСИ Л.Т., рег.N 737 на Камарата на частните съдебни изпълнители.

Делото  е образувано  на 22.10.2013г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 22.07.2013г.  на основание Заповед N 280 от 21.06.2013г., издадена по ч.гр.дело N 2745/2013г. по описа на РС Добрич. Предмет  на заповедта са следните вземания на ответника: -2946,21 лв. - неплатена цена на електрическа енергия по фактури за периода 12.11.2010г. – 12.04.2013г.  за обект с абонатен номер *** в гр.Д., ап.1, кл. N *** заедно със законната лихва  от 20.06.2013г. до окончателното плащане;-440,09 лв.- мораторна лихва върху сумата от 2946,21 лв. за периода 27.12.2010г. – 15.05.2013г. , изчислена като сбор  от лихвите от падежа на всяка от 25-те броя фактури, описани в заявлението и 309,32 лв.- разноски в заповедното производство, в т.ч 67,73  лв. държавна такса и 241,59 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Прието от ЧСИ с Постановление от 22.10.2013г. юрисконсултско възнаграждение на Енерго Про Продажби АД в размер на 500лв.

  Поканата за доброволно изпълнение  е връчена от ЧСИ на адреса на ищеца, чрез трето лице  -  дъщеря  на 24.02.2014г.

 С молба от 27.02.2014г. ищецът е заявил пред ЧСИ, че ще плаща по изпълнителното дело по 50 лв. на месец до окончателното погасяване на задълженията.

С Постановление от 20.10.2015г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи в дома на ищеца.

Връчена е на ищеца покана за доброволно изпълнение за сумите:- 2946,21 лв.- главница, 440,09лв. – мораторна лихва и 309,32  лв. разноски в заповедното производство по изпълнителен лист от 22.07.2013г. на ДРС  и за сумите:- 300 лв. и 360 лв., и двете представляващи юрисконсултско възнаграждение по изпълнителен лист от 08.03.2017г. на ДРС по гр.дело N 1058 от 2016г. по описа на съда. Начислените до този момент разноски в изпълнителното производство са в размер на 669,65 лв.  в полза на ЧСИ и 500 лв. прието юрисконсултско възнаграждение. Поканата е връчена на ищеца на 07.06.2017г.

С разпореждане от 19.10.2017г. на ЧСИ е насрочен опис на движими вещи в дома на ищеца  на 26.02.2018г. от 13,00 до 14,00 часа.

Правни изводи:

   Искът по чл.439 ГПК може да основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая ч.гр.дело N 2745/2013г. на ДРС. 

   Доказва се по делото, че сумите  - предмет на спора - 2946,21 лв.- главница  и 440,90 лв. – мораторна лихва са предмет на изпълнителен лист в полза на ответника, въз основа на който е образувано изпълнително дело  N 20137370402501  на ЧСИ Л.Т..Предприети са от ЧСИ действия по принудително изпълнение.

Няма данни изпълнително дело да е прекратено на основание чл.433,ал.1, т.8 ГПК- когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. С молба от 22.10.2013г. ответникът е поискал образуване на изпълнително дело за спорните суми; с молба от 20.10.2015г. е поискал предприемане на действия по принудителното изпълнение и с молба от 12.05.2017г.  е поскал присъединяване на вземания за юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. и 366 лв., като е възложил на ЧСИ по смисъла на чл.18 от ЗЧСИ правомощия по определяне на начина на изпълнение. От страна на ЧСИ са предприемани действия по принудителното изпълнение- насрочен опис на движими вещи в дома на ищеца с Постановление от 20.10.2015г. и 19.10.2017г.  при данни изпълнителното дело да е образувано на 22.10.2013г. Следователно не се доказват твърденията на ищеца за бездействие от страна на кредитора в изпълнителното производство. Не  се доказва перемпция на изпълнителното дело по чл.433,ал.1,т.8 ГПК.

Съгласно т.10 от Тълкувателно решение N 2 от 26.05.2015г.  по тълк.дело N 2/2013г. на ОСГТК  на ВКС  ако в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, нова погасителна давност започва да тече от датата на последното валидно изпълнително действие, от датата, когато е поискано или когато е предприето. Тази хипотеза не е налице по изложените вече съображения.

На основание чл.111, б”в” ЗЗД с 3 – годишна давност се погасяват вземания за лихви, наеми и периодични плащания. Сумата от 2946,21 лв.  е сбор от неплатена цена на електрическа енергия по 25 бр. фактури. Сумата от 440,90 лв.  е общ сбор от мораторната лихва  върху главниците по същите фактури. И за двете вземания важи правилото на чл.111, б”в” от ЗЗД- арг. от   Тълкувателно решение N 3 от 2011г. от 18.05.2012г.  по тълк.дело N  3 по описа на ОСГТК на ВКС. Главниците по фактурите представляват повтарящи се задължения, имащи единен правопораждащ факт; падежът им настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите  да са равни и плащанията да са еднакви.

Процесните фактури са приложени с отговора на исковата молба. Те са издадени в периода от 12.11.2010г. със срок на плащане 27.12.2010г. до  12.04.2013г. със срок на плащане 10.05.2013г. Към датата на заявлението – 20.06.2013г. тригодишният давност срок не е изтекъл спрямо нито една от фактурите.

На основание чл.116, б.”в” с предприемане на действия за принудително изпълнение давността се прекъсва. Такъв е и настоящия случай предвид доказателствата за предприети валидни действия по принудително изпълнение. Съответно започнала е да тече нова давност. Последното действие на принудително изпълнение е от 19.10.2017г. Следователно давността  не е изтекла.

Доводите на ищеца, че вземанията на ответника са погасени по давност, не са състоятелни.

Не са правно обосновани и доводите за смяна на взискателя. Действително част от фактурите са издадени от ЕОН България Продажби АД , а  друга  -  от Енерго Про Продажби АД. Настъпилото правоприемство, което е служебно известно на съда  не е смяна на взискателя и не освобождава ищеца от отговорността за плащане на потребена електрическа енергия.

Предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.

На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника съдът присъжда разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

  С тези мотиви съдът

                                 Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.А.Д. ЕГН **********,***  срещу „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД  ЕИК *********, гр.В., представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К. за недължимост на следните суми – предмет на принудително изпълнение по  изпълнително дело N …./2013г. на ЧСИ Л.Т., рег.N 737  на КЧСИ  и район на действие Окръжен съд Добрич: - 2946,21 лв. -  неплатена цена на електрическа енергия по фактури за периода 12.11.2010г. – 12.04.2013г.  за обект с абонатен номер *** в гр.Д., кл. N *** заедно със законната лихва  от 20.06.2013г. до окончателното плащане;-440,09 лв.- мораторна лихва върху сумата от 2946,21 лв. за периода 27.12.2010г. – 15.05.2013г. , изчислена като сбор  от лихвите от падежа на всяка от 25-те броя фактури, описани в заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.дело N 2745/2013г. на РС Добрич.

ОСЪЖДА С.А.Д. ЕГН ******  срещу „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД  ЕИК *********, гр.В., представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К. сторени по гр.дело N 136/2017г. по описа на РС Добрич в размер на 100 лв./ сто лева/- юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО  ПОДЛЕЖИ  НА  ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ  ПРЕД  ОКРЪЖЕН СЪД  ДОБРИЧ В  ДВУСЕДМИЧЕН  СРОК ОТ  СЪОБЩАВАНЕТО МУ  НА  СТРАНИТЕ.

 

                                                РАЙОНЕН   СЪДИЯ :