Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в открито съдебно
заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА МУМДЖИЕВА
ИРИНА СТОЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.ч.д. № 5/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
Постъпила
е частна жалба от частния тъжител М.Г.П. срещу разпореждане от 07.02.2019 г.,
постановено по н.ч.х.д. № 20431/2018 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 108-ми състав, с което е прекратено наказателното
производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т.
2 от НПК, образувано по тъжба на М.Г.П. срещу К.Е.С. за престъпление от частен
характер.
Жалбоподателят
прави искане атакуваното разпореждане да бъде отменено, като по същество са
изложени съображения, че К.С. отправяла заплахи към него и му е нанасян тормоз от
подставени от нея лица, които били настанени в имота, в който П. живее. В
жалбата се прави искане и за получаване на правна помощ.
Жалбоподателят
е депозирал и молба, с която прави искане за разваляне на три броя нотариални
актове и обявяването им за нищожни.
В
закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането
на допълнителни доказателства.
В
открито съдебно заседание пред СГС К.Е.С. редовно уведомена, не се явява.
Въззивният
съд е оставил без уважение искането на служебно назначеният повереник на
частния тъжител – адв. Л. Н., за допускане на свидетел, предвид това, че
фактите и обстоятелствата, установяването на които се цели с провеждането на
разпита на поискания свидетел, са по същество на делото и частният тъжител е
следвало недвусмислено, точно и категорично да ги посочи в тъжбата си.
В
хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител поддържа жалбата срещу
разпореждането на СРС. Счита, че е извършено процесуално нарушение от страна на
първоинстанционния съд, който не е подсигурил служебен повереник на тъжителя
след направено искане за това. Също така излага, че не може да се обоснове
еднозначен извод за това кога тъжителят е узнал за обидите и клеветите и моли
да се вземе предвид както представеното в съдебното заседание експертно решение
на ТЕЛК, от което е видно, че тъжителят е с множество заболявания, така и
възрастта му.
Частният
тъжител М.П. поддържа казаното от повереника си.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите във въззивната жалба и молбата, както и тези,
изложени в съдебно заседание, взе предвид разпоредбите на закона и извърши
цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното.
Производството
по н.ч.х.д. № 20431/2018 г. по описа на СРС, НО, 108-ми състав е образувано по
повод подадена частна тъжба с вх. № 1084092/03.12.2018 г. от М.Г.П. срещу К.Е.С.
с твърдения за започнало през 2006 г. разгласяване на позорни срещу П.
твърдения, като са приложени и писмени документи, основно касаещи собствеността
на имот.
С
разпореждане от 17.01.2019 г. съдията-докладчик е указал на частния тъжител, че
в 7-дневен срок следва да представи доказателство за платена държавна такса, да
изложи описание на обективните характеристики като време, място и начин на
извършване на престъплението, за което се твърди, че е извършено от К.С., т.е.
кога, по какъв начин и пред кого С. е разпространявала позорни за тъжителя
обстоятелства, както и къде е извършено деянието. Също така, на тъжителят е
указано да посочи кога е узнал за деянието, което инкриминира, с оглед
установяване и спазване на срока по чл. 81, ал. 3 от НПК.
С
уточнение от 05.02.2019 г. частният тъжител твърди, че е приложил вносна
бележка за платена държавна такса. Също така е посочен адрес на имот, като не е
уточнено дали това е мястото, на което е извършено твърдяното деяние, и са
изложени твърдения, че от 2006 г. К.С. е започнала да упражнява психически
тормоз над него, придружен с обида и разгласяване на позорни обстоятелства,
които се изразяват в заплахи от нейна страна чрез пратени от нея лица, които го
следят и не му позволяват да влезе в посочения имот, където живее. Посочено е
също, че твърденията, които намира за позорни са, че К.С. *** община фалшиви
документи, за което е узнал през 2016 г.
С разпореждане
от 07.02.2019 г. съдията-докладчик е прекратил наказателното производство по
делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, тъй
като с уточненията тъжителят не е отстранил недостатъците в тъжбата, а именно:
не е представил доказателства за платена държавна такса, не е посочено мястото
на извършване на твърдяното от него престъпление и не е посочено какви позорни
обстоятелства е разпространявала за него К.С., а се навеждат твърдения, че тя е
била представила пред Столична община фалшиви документи, като не се излагат
никакви фактически обстоятелства относно деянието, за което тъжителят е предал
на съд С.. Като основание за прекратяване съдията-докладчик е посочил и че тъжбата
се явява подадена извън срока по чл. 81, ал. 3 от НПК, доколкото е подадена на
03.12.2018 г., а в уточнението си тъжителят твърди, че е узнал за деянието през
2016 г.
Съобразявайки
гореизложената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че първоинстанционното
разпореждане, предмет на проверка в настоящото производство, е законосъобразно
и обосновано. Действително е било налице основанието за прекратяване на
наказателното производство от съдията-докладчик, закрепено в разпоредбата на
чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, която предвижда, че не се образува наказателно
производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а
образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в
чл. 81 от НПК. Съдията-докладчик правилно е приел, че частната тъжба е подадена
извън шестмесечния срок от узнаване за извършване на деянието и не е
представено доказателство за платена държавна такса. В настоящия случай,
въззивният съдебен състав намира, че първият съд не е допуснал нарушение на
процесуалния закон, защото следвайки процесуалните си задължения, е извършил
необходимата проверка на депозираната от частния тъжител тъжба и след като е
установил липсата на горните предпоставки, е прекратил наказателното
производство по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.
Контролираният
съд правилно е посочил, че в уточнението на тъжбата тъжителят твърди, че е
узнал за деянието през 2016 г., а тъжбата е подадена на 03.12.2018 г., т.е.
тъжбата е подадена извън императивно установения срок по чл. 81, ал. 3 от НПК,
поради което е недопустима. Времето на узнаване на деянието е посочено от
тъжителя, при дадената му възможност за отстраняване на нередовностите на
тъжбата, поради което несвоевременното назначаване на повереник не е довело до
ограничаване правата на тъжителя.
След
цялостна проверка на допустимостта на тъжбата по чл. 81 от НПК и на правилността
на разпореждането за прекратяване на наказателното производство, образувано по
нея, въззивният съд прие изводите на СРС за наличието на предпоставките за
прекратяване на наказателното производство за правилни, в резултат на което
постановеното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338, вр. чл. 341, ал. 1 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от
07.02.2019 г., постановено по н.ч.х.д. № 20431/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 108-ми състав, с което е прекратено
наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 5, т. 2 от НПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.