Номер 14422.10.2020 г.Град София
Софийски градски съдНО 3 състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Величка В. Маринкова
Секретар:ВЕСЕЛА А. ВЕНЕВА
Прокурор:Валентин Кирилов Маноилов (СГП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Величка В. Маринкова Частно
наказателно дело № 20201100203357 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И.Д. се явява лично, доведен от затвора.
За него се явява адв. Ю.С., с пълномощно по делото.
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА гр. София се явява инсп. М.М., с
представена заповед за упълномощаването му от началника на затвора.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход
на делото в днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ на лишения от свобода, въз основа на
наличните по делото писмени данни:
И. А. Д. , роден в гр. София на *****г., българин, български
гражданин, средно образование, несемеен, осъждан, ЕГН: **********.
СЪДЪТ разясни правата на лишения от свобода в рамките на
настоящото производство.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Д.: Разбрах правата си. Няма да правя
1
отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА инсп.М.М.:
Представям актуална справка за изтърпяното и остатъка. Моля да я приемете.
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания. Да се приеме.
СЪДЪТ прилага представената справка по делото. По нейното
приемане ще се произнесе в края на съдебното следствие.
СЪДЪТ като взе предвид, че са изпълнение изискванията на чл. 271 до
чл. 275 от НПК и на основание чл. 276 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се докладва с прочитане молбата на лишения от свобода И.Д. с
искане за условно предсрочно освобождаване на същия от изтърпяване на
остатъка на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, което търпи в
момента.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Д.: Поддържам молбата си.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания по доказателства.
СЪДЪТ на основание чл. 283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА събраните по делото писмени доказателства,
включително и представената в днешно съдебно заседание справка от
представителя на началника на затвора.
Счита делото за изяснено от фактическа и правна страна и на
основание чл. 286 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
2
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. С.: Аз ще моля да уважите молбата за УПО на И. А. Д. от
наказанието в размер на 1 г., което към настоящия момент изтърпява, като
считам, че молбата е основателна и са налице всички предпоставки,
предвидени в закона да бъде освободен условно предсрочно И.Д..
На първо място ще моля да не взимате под внимание становището на
началника на затвора и на затворническата администрация относно това дали
следва И.Д. да се освобождава условно предсрочно. Очевидно отрицателни са
становищата на затворническата администрация. Аз считам, че следва
внимателно да се прецени и да се види в затворническото досие всички данни
по отношение на личността на И.Д., по отношение на времето на престоя му в
затвора не само присъдата в размер на 1 г., която към настоящия момент
изтърпява и има остатък 3 месеца и 23 дни според справката, която е
представена днес, ами и според престоя му по предходната присъда, условна
такава, която е приведена в изпълнение в размер на 2 г. Аз съм изумен от
самото становище и от данните, които се сочат в доклада и в становището,
както на началника на затвора, така и на Й. – гл. инспектор, с което се сочат,
че не отговаря на изискванията и че няма достатъчно данни за това И.Д. да е
показал, че се е поправил и че следва да бъде освободен условно предсрочно.
На първо място противоречията са изключително много. Сочи се от
началника на затвора, че предвид характера и тежестта на извършеното
нарушение следва да не се уважава искането за УПО. Обръщам внимание, че
първо едната присъда в размер 2 г., която той вече е изтърпял, приведена в
изпълнение беше условна е за деяние, извършено по непредпазливост. Какъв
е характера и каква е тежестта на обвинението за едно деяние, което е
извършено по непредпазливост. Следващата присъда ме е по чл. 339 от НК за
едно пистолетче. Така или иначе е получил под минимума даже наказание.
Обръщам внимание на именно на съда да се съобрази с това, че И.Д. не е
осъден за деяния, от които се издържа, от които получава доходи, за да може
да се приеме, че има траен престъпен начин на живот и върши престъпления,
от които се издържа. Това е една катастрофа, за която има условна присъда и
в последствие приведена в изпълнение и един пистолет, който е намерен в
него и не считам, че тези деяния, за които е търпял и продължава да търпи
3
наказание „Лишаване от свобода“ следва да са причина да се приеме, че е
особено тежък престъпник, тежки престъпления, тежки наказания да е
получил, за да е причина според началника на затвора да се откаже УПО.
На следващо място, началникът в своето становище сочи, че има
непроменени стойности на риск от рецидив. Напротив, променени са му, дори
с 3 т. са намалени, но са променени тези стойности от риск от рецидив. Аз ще
моля, запознавайки се със затворническото досие да приемете, че този човек
първо в размер първите 2 г., които е изтърпял „Лишаване от свобода“ и в
последствие сега, изтърпявайки почти цялата си присъда е показал, че не е
лице, което излизайки от затвора ще върши престъпления. Лице, което е
показало, че се е поправило и абсолютно недоумение буди в мен факта, че
сочат навсякъде във всички документи, че здравословно е зле. Сочи се, че има
диабет, артериална хипертония, но се сочи, че не може да работи. Очевидно
затворническата администрация ги е страх предвид здравословното му
състояние да го назначат на работа, да му дадат възможност да работи и в
следващия момент те отказват да го назначат на работа, въпреки
многобройните молби, които той е депозирал, че желае да бъде назначен на
работа и има достатъчно такива работни места в затвора, които не налагат кой
знае какво физическо натоварване и може той да ги работи. Въпреки, че те не
му дават възможност да работи, в следващия момент казват, че не отговаря на
изискванията, тъй като няма награди, на база на които да се приеме, че той се
е поправил. Как да има награди, като наградите в затвора ни е известно на
всички, че се дават във връзка с възложените му трудови правоотношения там
и ако се справя добре да му дават награди.
В случая аз считам, че има една огромна дискриминация, ако щете по
отношение на този човек-болен, трудно подвижен, настанен в стационара от
началото още на изпълнението на наказанието. Откакто е закаран в
Кремиковци е настанен в стационара и недоумението, което буди у мен е
вместо затворническата администрация да прецени, че този човек няма място
най-малкото в Кремиковци. Ясно ни е на всички, че условията в Казичене с
един открит тип, с общ режим са в пъти по-нормални и по-добри и може там
да отиде, ако се наложи да го закарат в която и да е болница, може да го
пуснат сам да се лекува, ако стане нещо по спешност, а те го държат през
цялото време в стационара, никой не работи с него и в следващия момент,
4
въпреки че се случи, че има добро поведение, че има добро отношение, както
към персонала, така и към другите затворници, че е с нисък риск към
рецидив, към обществото, нисък риск за самия себе си, за персонала на
затвора се сочи, че не отговаря на изискванията като не е показал в
достатъчна степен, че се е поправил. Аз задавам въпроса „Как този човек да
покаже по друг начин, че се е поправил?“ Иска да работи, не му се дава,
болен е. Моля да приемете, че дори в неговото положение престоя му в
затвора е в пъти по-тежък и ако трябва да се приеме, че едно пенитенциарно
заведение трябва да има превантивно въздействие върху лишения от свобода,
то превантивното въздействие с това здравословно състояние по отношение
на И.Д. е в пъти по-голямо, отколкото другите лишени от свобода. Да трепери
за здравето си, да се чуди как да преживее там, докато си изтърпи наказанието
и в следващия момент затворническата администрация от една страна въобще
отказват да му заменят режима. Той е изтърпял един път 2 г., сега вече почти
цялата присъда ще изтърпи, защото така или иначе няма да има право повече
на УПО, тъй като с този остатък, ако Вие откажете в рамките на 6 месеца
нямаме право да пускаме друга молба, той ще бъде освободен в последствие
от затвора, но не виждам нито една реална причина, която да е достатъчно
основание да му се отказва УПО при положение, че има изключително
коректно поведение, не е наказван. Противоречат си, ако щете и в самия
доклад, че не приема правонарушението, а в последствие после при плана на
присъдата и изпълнението и по-надолу казват, че се е поправил и осъзнава
какво е извършил и приема тези неща. Аз в тази връзка ще моля да приемете,
че съобразно данните за него по делото, съобразно факта, че е изтърпял
първоначално двете години и сега тази една година той вече е превъзпитан и
че плана на присъдата му е изпълнен. Обръщайки внимание на плана на
присъдата навсякъде пише, че с него трябва да се работи една година, но
никъде в тези документи сега, които са изготвени във връзка с молбата за
УПО не се сочи, че той преди това е изтърпял други две години и след
изтърпяването им буквално веднага е приведена в изпълнение тази една
година, която към момента търпи. Е, тези две години не е ли работено там с
него пак, за да се приеме, че освен тези 8 месеца, които към момента е
работено с него и преди това още две години е работено, което е абсолютно
тенденциозно и неправилно да се издават едни такива становища.
5
Аз считам и моля съда да приеме, че единствената причина да има
отрицателно становище от затвора е, че на него не му се позволява да работи
и в тая връзка абсолютно неправилно не му се сменя нито режима, нито типа
общежитие. Те не му дават да работи и в следващия момент го считат и
приемат като негатив за самия него невъзможността му да работи. В молбата
аз съм цитирал едно постановление от 27.06.1775 г. на Пленума на ВС, където
следва да се оценява възпитателното значение на УПО. В крайна сметка, ако
той бъде освободен условно предсрочно това не означава, че изцяло се
освобождава от наказанието. Ще има изпитателен срок, който така или иначе
има своя коригиращ ефект и възпиращ да се вършат престъпления не значи,
че този човек ще излезе и няма да продължи, докато не мине целия срок от
наказанието да си е абсолютно свободен и безгрижен.
На следващо място резолюция №76/2/ на Комитета на министрите към
съвета на Европа казва, че УПО следва да се дава веднага щом се появят
благоприятни прогнози за личността на лишения от свобода, като генералната
превенция не следва да се оправдава, за да даде отказ от УПО. Аз, пак казвам
тук този човек първо считам, че според поведението му и данните за него се е
поправил и на второ място считам, че така, както е посочено в плана на
присъдата планът вече е изпълнен. Оставането му в затвора е само излишна
загуба на време, без никой да работи с него. Той е настанен в стационара, а
там няма инспектор социална дейност и никой не ходи да ги проверява.
Цялата затворническа администрация се занимава с лишените от свобода,
които са си по групите, ако въобще се занимава с някой от тях с корекционна
дейност и превъзпитателна дейност. В тази връзка аз при положение, че няма
наказания, че не е наказван, само защото няма награди, защото не му дават
възможност да работи не е достатъчно да се отказва УПО. И в становището, и
в доклада си пише, че има още проблемни зони, като въобще не пишат кои са
те. Това писане на тези становища и доклади по инерция, копи-пейст едно и
също за всички, без да се замисля затворническата администрация реално за
всеки индивидуално да преценява какво е в случая и здравословното му
състояние, и семейното положение с малолетно дете, със семейство, което до
момента трета година „Лишаване от свобода“, което е съхранено и съпругата
му присъства затова тука, тъй като се интересува, както от здравословното му
състояние, така и от това какво ще се случи с него. Всички тези данни сочат
6
за лице, което се е поправило, което не мисли да се занимава с престъпления,
не се е и занимавал с извършване на престъпления, тъй като едно инцидентно
деяние, за което е осъден и едно престъпление по непредпазливост, пак
казвам не сочи за лице с трайни престъпни навици, от които да се издържа и
излизайки ще продължи да разпространява примерно наркотици или да се
занимава с някакви други престъпни дейности, които си ги върши по едва ли
не по занятие. В тази връзка считам, че молбата е основателна. Ще моля да я
уважите и да не взимате под внимание становището на началника на затвора
така, както същият беше отказал да му замени от закрит в открит тип, защото
нямал награди, а награди бяха записали в предните доклади, че се дават във
връзка с работата му, а те не му разрешават да работи. Аз считам, че тук
следва да се прецизира цялото това поведение на затворническата
администрация по отношение на И.Д.. Виждате го с какви килограми е, в
какво състояние. Основателно е притеснението на затворническата
администрация да си го държи в стационара, за да е евентуално под някакво
медицински наблюдение там, но не считам, че трябва да търпи всичките тези
несгоди при положение, че отговаря на изискванията и законът позволява той
да бъде освободен условно предсрочно предвид факта, че няма наказания и не
е показал нищо лошо за целия си престой в затвора. В тази връзка ще моля за
Вашия акт.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Д.: Адвокатът каза повечето неща.
Основната причина за мен да искам да изляза условно предсрочно е
материалното състояние на семейството ми. Имам малко дете и сега майката
се грижи за него, но е друго, когато и двамата родители полагат грижи. Това е
основно - тежкото материално състояние на семейството и това, че не ми
дават никаква възможност. Аз съм пуснал молби за работа, може би 4 или 5,
за които смятам, че ще се справя. Не е толкова тежка и работата, но отказват
заради здравословното ми състояние, а оттам и награди и всичко останало. Не
съм се скарал с никой в този затвор, но съм изолиран и това до някъде ме
спира с награди и затова явно управата си вади впечатлението, че не съм се
поправил. Аз не знам какво ще се поправя повече за тия три месеца.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА инсп.М.М.:
Както е отбелязано в становището на началника на затвора и всички
придружаващи документи се смята, че лицето не отговаря към момента на
7
изискванията за УПО, т.е. отговаря частично само на първата предпоставка
относно изтърпяно повече от ½ от наложеното наказание. По отношение на
доказателствата за неговото поправяне и превъзпитание те са подробно
изложени в становището на началника на затвора и придружаващите го
документи, като те са еднопосочни в тази насока, че все още не са налични
достатъчно доказателства за неговото трайно поправяне и превъзпитаване. С
оглед на това Ви моля да се произнесете със съдебен акт, с който да оставите
молбата му без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да отхвърлите молбата като неоснователна
предвид представените от администрацията на затвора сведения, от които е
видно, че молителят към момента не е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне.
На основание чл. 297, ал.1 от НПК ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава дава
последна дума на лишения от свобода.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Д.: Няма какво да кажа.
СЪДЪТ след като изслуша становището на страните и се запозна със
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 437 и следващите от НПК във връзка с
чл. 70 от НК. Образувано e по молба на лишения от свобода И.Д. с искане за
УПО от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“,
което същият търпи към настоящия момент.
Видно от материалите по делото И.Д. е постъпил в затвора за
изтърпяване на две наказания „Лишаване от свобода“. Едното, наложено му
първоначално при условията на чл. 66 от НК за извършено умишлено
престъпление по чл. 118, вр. чл. 116, т. 6, предл. 2, вр. чл. 115 от НК, а именно
умъртвяване по особено мъчителен начин на друго лице, като деянието е
осъществено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с насилие и с тежка обида, като за това извършено престъпление
на същия е било наложено наказание от 2 г. „Лишаване от свобода“,
отложено с изпитателен срок от 3 г. В рамките на този три годишен
изпитателен срок за извършено друго тежко умишлено престъпление от
8
страна на Д., а именно държане на огнестрелно оръжие му е било наложено
наказание от 1 г. „Лишаване от свобода“ и е било приведено в изпълнение
наказанието по първото му осъждане. В тази връзка същият е постъпил в
затвора за изтърпяване на тези две наказания, съответно от 2 г. и от 1 г.
„Лишаване от свобода“, като отново следва да се подчертае, че се касае за
умишлени престъпления, а не за непредпазливи такива, каквито твърди в
пледоарията си защитата, предвид това и не без значение е обстоятелството
какво е извършеното от лишеният от свобода престъпление при преценка
основателността на молбата му за УПО. Няма как да не бъде взето предвид,
че едно от тези престъпления е убийство, независимо дали е извършено при
условията на силно раздразнение, или не. Това обстоятелство е било взето
предвид при индивидуализацията на наказанието на Д., което му е било
наложено във връзка с това престъпление. Видно е също така, че към
настоящия момент И.Д. е изтърпял наказанието от 2 г. „Лишаване от
свобода“, включително чрез зачитане на немалък период от време на
предварителното задържане под стража, като на практика времето, което той
е търпял наказание „Лишаване от свобода“ е от 16.01.2019 г. до настоящия
момент. Първото от тези две наказания е изтърпяно изцяло и към момента
той продължава да търпи наказанието от 1 г. „Лишаване от свобода“,
наложено му по второто осъждане. Към днешна дата е видно, че от това
наказание той е изтърпял 8 месеца и 7 дни фактически и остатъка, който
следва да изтърпи е от 3 месеца и 23 дни. В този смисъл същият е изтърпял
повече от ½ от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
По отношение на другата визирана в закона предпоставка- това дали
лицето се е поправило и превъзпитало в рамките на периода, през който
търпи наказание „Лишаване от свобода“ и към настоящия момент
становището на затворническата администрация продължава да бъде
еднопосочно и според съда непротиворечиво, а не обратното както пледира
защитата, доколкото и както вече бе отбелязано позовавайки се на характера
на деянието по никакъв начин началникът на затвора не е дал противоречиво
становище във връзка с наличието или не на втората визирана в закона
предпоставка. Видно е също така, че както становището на началника на
затвора, така и на ИСДВР продължава и към настоящия момент да е
отрицателно, като това отрицателно становище се базира на няколко
9
обстоятелства първото, от които е, че в рамките на времето, през което
лишеният от свобода търпи наказание „Лишаване от свобода“ рискът от
рецидив е спаднал едва с три точки независимо, че е в рамките на ниските
стойности, т.е. лицето очевидно трудно се поддава на поправяне и
превъзпитание, като дори и днес в своите пледоарии същото заяви, че едва ли
ще успее да се поправи и превъзпита до края на изтърпяването на наказанието
„Лишаване от свобода“.
На следващо място, видно е, че все още са налице дефицити в редица
зони, които са едни и същи още от самото начало - в отношението към
правоотношението, начин на живот и обкръжение, уменията за мислене.
Видно е, че все още неговото отношение е формално към извършеното, не
приема отговорността за криминалните си деяния, продължават да са налице
контакти с криминално проявени лица, а също така има проблеми и дефицити
в уменията за мислене, трудно приема критика, склонен е да вярва на
собствения си опит, настоятелен и прям в лично значими ситуации, което е
предпоставка за предприемане на прибързани действия. Видно е, обаче
същевременно, че има в известна степен преоценка на риска от сериозни
вреди, който първоначално е бил среден за околните и обществото, а към
настоящия момент е оценяван като такъв, който няма непосредствено
значение и непосредствен характер. Факт е, че същият в рамките на времето,
през което търпи наказание „Лишаване от свобода“ не е наказван, но и не е
награждаван. Защитата акцентира, че това е в резултат на не полагането на
труд от страна на лишения от свобода, което според него се дължи на
обстоятелството, че от затворническата администрация не му предоставят
възможност за това предвид неговото здравословно състояние. Няма спор по
делото и е видно от материалите, че действително лишеният от свобода има
здравословни проблеми, като становището на администрацията е, че няма
подходяща работа за него с оглед именно това му здравословно състояние. Не
може да бъде преценено като отказ на администрацията в този смисъл да му
предостави възможност да упражнява труд, но за съда по-важното в случая е
следното:
Дори да се приеме, че на лишения от свобода не е предоставена
възможност да полага труд няма как да бъде подминат факта, че според
данните по делото същият не само не работи, поради липса на подходяща
10
работа, но не участва и не се включва и в провежданите културно масови и
образователни мероприятия. Ежедневието му преминава предимно в спалното
помещение, т.е. от негова страна не е налице каквато и да било деятелност и
инициатива, дори в онези дейности, за които здравословното му състояние не
е пречка и които биха могли да го включат в колектива, съответно в
дейностите, извършвани на територията на затвора по време, през което той
търпи наказание „Лишаване от свобода“. В този смисъл съдът счита, че
упрекът на защитата към затворническата администрация е неоснователен,
доколкото видно е, че лишеният от свобода сам отказва да има поведение,
което би могло да допринесе за това той да получи някакви награди. Без
значение, че същият няма констатирани нарушения на реда и няма наложени
наказания, доколкото спазването на реда независимо дали в рамките на
затвора, или където и да било другаде е задължение на всеки гражданин на
държавата и това няма как да бъде премирано при една такава молба с искане
за УПО на лицето.
С оглед на всички тези данни по делото съдът счита, че и към
настоящия момент не са налице все още основанията за УПО на Д. от
изтърпяване на остатъка от наказанието, което същият търпи към настоящия
момент, като видно е също така, че спрямо него е било отказано също да бъде
преместен в друг вид затворническо заведение. Към настоящия момент сред
материалите по делото няма данни за съдебния акт относно заповед, която е
била обжалвана, но този отказ на началника на затвора също е индиция, че
към настоящия момент все още не са настъпили условията за уважаване
молбата на лицето, доколкото и липсват категорични, безспорни и несъмнени
данни за това, че същият е успял да се поправи и превъзпита в рамките на
времето, през което търпи наказание „Лишаване от свобода“, поради което
дори му е отказано преместването в друг тип затворническо заведение.
Ето защо молбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
11
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода И. А. Д. с
искане за УПО от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от
свобода“, което същият търпи към настоящия момент.
Определението подлежи на обжалване и протест пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10,40 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
12