№ 9952
гр. София, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110170273 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
08.02.2022 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав , в
публично съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и двадесет и първа
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОНСТАНТИН КУНЧЕВ
при секретаря Биляна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Кунчев, гражданско
дело № 7832 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********* осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу следните лица
за следните суми:
СТ. П. П. с ЕГН ********** и с адрес в гр. София, ж.к. „Дружба-1“, бл. 120, вх. „Г“,
ет. 1, ап. 91, в качеството й на съсобственик на топлоснабдения недвижим имот, и срещу ВС
П. с ЕГН ********** и с адрес в гр. София, ж.к. „Дружба-1“, бл. 120, вх. „Г“, ет. 1, ап. 91
като наследник по закон по права линия от първи ред /дъщеря/ на Теофан Георгиев П.
За сума в общ размер на 1859,74 лв., от които 1521.51лв. - главница, представляваща
1
стойност на не заплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 7.2017 г. - м.4.2019 г.,
323.19 лв. -мораторна лихва от 15,09.2018 г. до 02.06.2021г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 11.91 лв. - главница за периода м. 05.2018 г, до м. 04.2019 г. и
3,13 лв. - лихва от 01.07.2018 г. до 02.06.2021., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя
на ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Също така, че ответникът е използва доставената му топлинна енергия за процесния
имот в периода м.07.2017г. – м.04.2019г., като не погасили задълженията си. Ищецът сочи,
че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намирал и
имотът на ответниците, били сключили договор за извършване на услугата дялово
разпределение с „Техем Сървисис“ ООД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от
ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били
изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение, на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на чл. 71 от Наредба № 2
от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването и чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки. Ето защо
ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати
процесните суми – главница и лихви, ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното й изплащане.
Ответниците са депозирали отговор в установения от закона едномесечен срок, с
който оспорват предявените искове като се позовават на давност и частично признават
остатъка.
По съществото на делото съдът намира следното:
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ (приложима
редакция в периода м.01.2012 г. – 17.07.2012 г.) и на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Въз основа на правната разпоредба в трайната и непротиворечива практика на ВКС,
2
отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС,
решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и решение №
162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС, следва да се приеме, че
облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона
между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта отговаря
винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, в което е прието, че Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й.
Следва да се посочи, че тази уредба съответства на правото на ЕС, което
посочено в задължителната практика на СЕС – Решение от 5.12.2019 г. по съединени
дела С‑708/17 и С‑725/17.
1) Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за
отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на
Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на
Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува
в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент.
2) Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия
и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и
член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви
2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в
режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се
изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем
на неговия апартамент.
Видно от представеното по делото писмени доказателства е, че СТ. П. П. с ЕГН
********** и с адрес в гр. София, ж.к. „Дружба-1“, бл. 120, вх. „Г“, ет. 1, ап. 91, в
качеството й на съсобственик на топлоснабдения недвижим имот, и ВС П. с ЕГН
********** и с адрес в гр. София, ж.к. „Дружба-1“, бл. 120, вх. „Г“, ет. 1, ап. 91 като
наследник по закон по права линия от първи ред /дъщеря/ на Теофан Георгиев П.
Следователно, ответниците се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна
енергия за битови нужди в имота през процесния период.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
3
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл.150, ал.2 от закона). В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода от м. 07.2017 г. до м. 04.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл.142, ал.2 ЗЕ). Според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния
имот се отоплява или не са длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда
инсталация.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 от ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
В задължителната съдебна практика - постановени по реда на чл. 290 ГПК решения
на ВКС се приема, че при наличие на доказателства за основателност на иска, съдът не може
да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. Той е длъжен,
съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК да определи размера по своя преценка. /решение
№ 133 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 253 от 2.07.2012
г. по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о.; решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на
III г. о.; решение № 175 от 6.06.2011 г. по гр. д. № 1242/2010 г. на ВКС, III г. о. и решение №
91 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5023/2014 г., III г. о. и др./. В тази връзка съдът взе
предвид представените по делото фактури, справки и изравнителни сметки, които са
надлежно съставени. Съдът взе предвид и обстоятелството, че по отношение на качеството и
количество доставена топлинна енергия няма своевременно направено възражение. В
отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител
индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата
- етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните
изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна енергия
във всички случаи има право да получи стойността на отчетената от общия топломер
4
топлинна енергия в сградата. В този смисъл задължителната съдебна практика - Решение №
162 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6397/2013 г., IV г. о.
По тези причини съдът приема, че процесните вземания са възникнали за периода от
м. 07.2017 г. до м. 04.2019 г..
Доколкото претенциите се установи че процесните вземания са възникнали, следва
да се разгледа наведеното от ответника при условията на евентуалност възражение за
изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. В настоящия случай е исковата молба е подадена на 08.12.2021 г.
По тази причина погасени по давност за вземанията за периода м.7.2017 м.9.2018 г.
Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от
законодателя в зависимост от възникване на вземането, съответно от изискуемостта му.
Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на същото са
различни правни понятия, от тях произтичат и различни последици, като твърденията на
ответника за изискуемостта, обосновани с изпадането в забава, са неоснователни. В случая
разпоредбата на чл. 33 от ОУ сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано
с изравнителната сметка, поради което и обвързването на началния момент на погасителната
давност за месечните задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната
сметка е неоснователно.
В този смисъл константата съдебна практика и правна теория, която следва да
се съобразява - Решение № 3844 от 29.05.2019 г. по в. гр. д. № 13232 / 2018 г., СГС и
Решение № 5008 от 04.07.2019 г. по в. гр. д. № 3672 / 2019 г. на Възз. II-б. , както и проф.
д.ю.н. Ангел Калайджиев, Облигационно право обща част. С. 2013, с.269, който правилно
сочи, че падежът и забавата са две различни явления. Докато забавата е противоправното
закъснение, за което длъжникът отговаря, падежът е моментът, в който задължението
става изискуемо. Изискуемостта е само една от предпоставките за забава. Момента на
забавата и изискуемостта могат да съвпадат като пример са срочните задължения, но
по силата на уговорката на страните могат и да се различават, в случая е налице
изрична такава уговорка в ОУ. Макар да има срочност на задължението, то забавата
настъпва от един по- късен момент, което съобразно чл. 9 ЗЗД е допустимо. Тази
уговорка не касае давността по две причини първо логично и ясно е че давността тече
от изискуемостта, а не от забавата и второ логично и ясно, е че страните не могат да
удължават давностни срокове нито едностранно нито по съгласие – чл. 113 ЗЗД.
В случая е видно, че вземанията не погасени по давност в процесния период са само
тези от м 10.2018 г. до м.4.2019 г., но същите са изцяло заплатени в хода на процеса. По
делото е извършено плащане признато от ищеца в размер на 1336 лв., като в тази сума са
включени и разноските по делото.
Като се установява, че не е платено само сумата от 695, 27 лв., но това вземане е за
периода 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г., видно от съобщение към фактура на л.13, поради
което не се дължи, тъй като е погасена по давност.
Плащането е в хода на процеса след изискуемостта тоест ответника е дал повод за
завеждане на делото разноски, но същите са покрити с плащането в размер на 1336 лв.,
поради което не се дължи на топлофикация разноски, тъй като те вече са платени от ищците.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
срещу СТ. П. П. с ЕГН ********** и с адрес в гр. София, ж.к. „Дружба-1“, бл. 120, вх. „Г“,
ет. 1, ап. 91, и срещу ВС П. с ЕГН ********** и с адрес в гр. София, ж.к. „Дружба-1“, бл.
120, вх. „Г“, ет. 1, ап. 91, с които се иска заплащане на следните суми: сумата от1521.51лв.
- главница, представляваща стойност на не заплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.
7.2017 г. - м.4.2019 г., сумата от 323.19 лв. -мораторна лихва от 15,09.2018 г. до
02.06.2021г., както и сума за дялово разпределение в размер на 11.91 лв. - главница за
периода м. 05.2018 г, до м. 04.2019 г. и 3,13 лв. - лихва от 01.07.2018 г. до 02.06.2021., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане
на сумите.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6