РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Пловдив, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Миглена Р. Маркова
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Христина В. Христова
в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255300601928 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв.Д. Й. защитник на подс.Б. Б.,
срещу Присъда № 131/23.06.2025г. по НОХД № 2075/2025г. на ПРС, VІІІ-ми
н.с.
С присъда № 131/23.06.2025г. по НОХД № 2075/2025г. на ПРС, VІІІ-ми
н.с. е признал подсъдимият К. С. Т. за виновен в извършване на престъпление
по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и го е
осъдил на 8 месеца лишаване от свобода, което е отложил на основание чл.69,
ал. 1 от НК с изпитателен срок от 2 години.
Със същата присъда подсъдимия Б. И. Б. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК и е осъдил на 8 месеца лишаване от свобода, което е
отложил на основание чл. 69, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 2 години.
В тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото
разноски за експертизи. С присъдата съдът се е произнесъл и по веществените
1
доказателства, като е постановил същите да се унищожат като вещи без
стойност.
Срещу постановената осъдителна присъда е постъпила бланкетна жалба
от адв. Д. Й. – защитник на подсъдимия Б. И. Б., в която се иска присъдата да
се измени, като се намали размера на наложеното на подсъдимия наказание,
поради неговата явна несправедливост.
Към така депозираната въззивна жалба, на осн. чл.320 ал.6 от НПК е
постъпило писмено искане от подс. К. Т. чрез защитника му – адв.Е. за
присъединяване към въззивната жалба на подс. Б.. В искането се излагат
съображения, че присъдата е неправилна, поради неотчитане в достатъчна
степен на подбудите за извършване на престъплението. Иска се с оглед
изминалия период от време от датата на деянието до постановяване на
съдебния акт и факта, че деянието е извършено от непълнолетно лице,
действащо, поради увлечение и лекомислие да се измени присъдата, като на
осн. чл.55 ал.1 предл.2-ро, т.2, б.б от НК се наложи „обществено порицание“.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция адв. Й. поддържа
жалбата си като счита, че неправилно е акцентирано на обстоятелствата
предшествали извършването на деянието и подготовката за него, а не са
отчетени в необходимата степен възрастта и наивността им. Излагат се
съображения, че наказанието е явно несправедливо и следва да бъде
намалено, като се определи при условията на чл.55 от НК, а именно
„пробация“ в размер на 1 година, с оглед необходимостта от превъзпитание в
по- дълъг срок и отдалечаване от средата.
Подсъдимият Б. в съдебно заседание, поддържа становището на
защитника си и моли присъдата да бъде изменена като му бъде наложено
наказание „пробация“.
Защитникът на подс.Т. – адв.К.Е. в съдебно заседание пледира, че освен
подсъдимите в деянието са участвали и други лица, които не са привлечени в
качеството на обвиняеми, което наред с обстоятелствата, че подсъдимите са
непълнолетни и неосъзнати лица, действали с младежки подбуди, то
наложеното им наказание се явява явно несправедливо, поради което се иска
изменение на присъдата и налагане на наказание „обществено порицание“.
Подс. Т. в съдебно заседание поддържа искането си за присъединяване
към въззивната жалба на подс. Б. и моли да му бъде наложено наказание
2
„обществено порицание“.
Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита
постановената присъда за правилна, законосъобразна и справедлива. Предлага
жалбите да бъдат оставени без уважение, а съдебният акт потвърден. Излага
обстойни съображения, че наложените им наказания по вид и размер са
справедливи и съответни на деянието им, предвид предшестващата
подготовка за извършване на престъплението, уязвимостта на жертвата, което
обуславя по – висока степен на обществена опасност на деянието и дейците.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото,
изразеното от страните в жалбите и пред настоящия съдебен състав и
съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло
правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях,
намира и приема за установено следното:
Жалбите са процесуално ДОПУСТИМИ, подадени в срок, от
процесуално легитимирани лица и са насочени срещу подлежащ на обжалване
по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледани по същество са
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Подсъдимите Б. И. Б. и К. С. Т., както и свидетелите: Т.С.Т., Г.Х.М.,
Д.Х.Б. и Л.И.Б. се познавали от години и били приятели. През есента на 2022г.
на групичката им хрумнало да „ловят“ педофили в интернет пространството,
да се срещат с тях и да ги пребиват. За целта подсъдимият Т. създал профил
със собственото си име, но с неверни лични данни в платформа „Grindr”, за
която знаел, че се използва за свързване и контакти между хомосексуалисти.
Подсъдимият използвал произволно намерени снимки в интернет на момче,
което по външен вид приличало на един от неговите приятели - св. Г.М.. На
19.10.2022 г. около 19.30 часа свидетелите: Т.С.Т., Г.Х.М., Л.И.Б., Д.Х.Б. и
двамата подсъдими Т. и Б. се събрали в квартал „Смирненски“ - гр.Пловдив, в
близост до училище „Елин Пелин“. Подс. К. Т. споделил, че има среща с
„педофил“ в 20.00 часа в близост до „Братската могила“ и че се представил със
снимки на лица, със сходна външност с тази на свидетеля М.. Всички заедно се
насочили към мястото на срещата. Свидетелят Л.Б. си сложил качулка на
3
главата, подс. К. Т. носел червена маска тип „боне“ и кожени ръкавици с
пълнеж от пясък за допълнителна тежест, св. Г.М. и св. Т.Т. не носели маски, а
подс. Б. Б. носел черна маска. Когато достигнали до „Братската могила“,
всички свидетели без св. Г.М. и двамата подсъдими се скрили в храстите, а
свид. М. се насочил към площада пред паметника. След петнадесет минути
забелязал, че към него приближава лице от мъжки пол, а именно свидетелят
А.Г.Т.. Двамата започнали да разговарят и се насочили към улицата, която
водела към заведение „Мираж“. Точно в този момент всички останали
свидетели, подсъдимите: Б. Б. и К. Т., бягайки, се насочили към св.М. и
пострадалия Т.. Подс. Б. нанесъл удар в главата на св. Т., който паднал на
земята, след което всички започнали да го удрят и ритат. Подсъдимият Б. на
висок тон му наредил да даде парите си, а останалите от групата също
започнали да крещят. Осъзнавайки опасността на ситуацията св. Т.
умолително им казал да спрат и че ще им даде всичко, каквото има като
обяснил, че парите му се намират в лекия му автомобил, като в това време
държал в ръка мобилния си телефон марка и модел „Айфон 11” с ИМЕИ 1:***
и ИМЕИ 2: ***, черен на цвят. Подсъдимите: Б. Б. и К. Т. изправили свид. Т. и
заедно с него се насочили към лекия му автомобил марка и модел „Тойота
Аурис“ с рег.№ ***. Св. Т. отворил автомобила, като портфейла, в който
съхранявал сума в размер на 200 лв., държал в чанта, поставена на задната
седалка на автомобила. Подс. Б. взел от чантата портфейла на свид.Т.,
извадил наличните пари-банкноти с различен номинал на обща стойност 200
лева и ги взел със себе си, а подс. Т. взел мобилния телефон на св. Т. „Айфон
11” с ИМЕИ 1:*** и ИМЕИ 2: *** от ръката му и също го прибрал в себе си.
След това те се отдалечили от св. Т. с взетите негови вещи, а пострадалия се
качил в автомобила си и потеглил. Свидетелите и двамата подсъдими минали
през горичка, намираща се в близост, и се насочили към парк „Ружа“ като
междувременно обмисляли как да си разделят парите и решили всеки да вземе
по 17/ седемнадесет/ лева. След подялбата на парите те се прибрали по
домовете си, а мобилният телефон на св. Т. останал у подс. Т..
На 20.10.2022 г. св. З.Й.А. в 5.50 ч. получил на мобилния си телефон
съобщение от свидетеля Т.С.Т., да му „свърши една работа“, а именно- когато
отиде на училище, в съседна уличка, от казани за боклук да вземе „Айфон“.
Св. Т. разказал на св. А. за случилото се предишната вечер. По-късно на
същата дата св. А. се видял със св. Л.Б., който му предал мобилен телефон
4
„Айфон 11“, черен на цвят, без да му обяснява какъв е този мобилен телефон.
На 19.10.2022 г. подс. К. Т. бил задържан за 24 часа по ЗМВР със
Заповед за задържане на лице рег.№435зз-304/19.10.2022г., като на същата
дата и подсъдимият Б. Б. бил задържан за 24 часа по ЗМВР със Заповед за
задържане на лице рег.№435зз303/19.10.2022 г.
С Протокол за доброволно предаване от 20.10.2022 г. св. Д.Х.Б. предал
един брой мобилен телефон «Айфон», модел «12 мини» с удароустойчив
калъф, като на приобщеното ВД е бил извършен оглед на ВД, за което е бил
изготвен Протокол за оглед на веществено доказателство от 24.10.2022 г.
С Протокол за доброволно предаване от 20.10.2022 г. св. З.Й.А. предал
мобилен телефон марка „Айфон 11“ с ИМЕИ: ***, черен на цвят.
С Протокол за доброволно предаване от 20.10.2022 г. от подс. К. Т. по
делото са били приобщени веществени доказателства- 1 бр. маска тип „Боне“,
червена на цвят и два броя кожени ръкавици, черни на цвят, с подплънки от
пясък. На същите бил извършен оглед, обективиран в Протокол за оглед на
веществени доказателства от 24.10.2022 г.
По делото е било приобщено и веществено доказателство- оптичен
носител - диск, на което е извършен оглед, обективиран в Протокол за оглед на
веществени доказателства от 14.11.2022 г.
С Протокол за доброволно предаване от 20.10.2022 г. подс. Б. Б. предал
три броя банкноти с номинал 20 лв.; два броя банкноти с номинал 10 лв.; един
брой банкнота с номинал 5 лв., два броя монети с обща стойност три лева,
един брой черна на цвят маска за лице, един брой черен на цвят фенер с
надпис ’’Police 90000WOGerman”. На приобщените веществени доказателства
е извършен оглед, за което е бил съставен Протокол за оглед на веществени
доказателства от 14.11.2022 г.
С Протокол за доброволно предаване св. М. е предал на 20.10.2022 г.
една банкнота с номинал 20 лв.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена Съдебно-
стокова експертиза на мобилен телефон марка „Айфон 11“, като от
представеното експертно заключение се установява, че общата стойност на
вещите, предмет на инкриминираното деяние, по средно пазарни цени към
вторичния пазар, съобразени с търсенето и предлагането към момента на
извършване на деянието-19.10.2022г. възлиза на 950 лева.
5
Назначена и изготвена в досъдебното производство била и
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни №602/2023г., от чието
заключение се установява, че на св. А.Д.Т. е било причинено: Разкъсно-
контузна рана на долната устна вляво; кръвонасядане на лявата очна ябълка;
Кръвонасядане на клепачите на дясното око; кръвонасядане на горния клепач
на лявото око; кръвонасядане в областта на дясната долночелюстна става;
кръвонасядане в областта на дясната ключица. Вещото лице е посочило, че
описаните травматични увреждания са получени по механизма на удар и/или
притискане с/или върху твърд тъп предмет, като е възможно да са получени
така, както се съобщава в материалите по ДП, а именно при нанесен побой с
ръце и крака при описания по-горе инцидент от 19.10.2022г. Разкъсно-
контузната рана на долната устна в ляво реализира медикобиологичния
признак разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
Кръвонасядането на клепачите на дясното око, кръвонасядането на горния
клепач на лявото око, кръвонасядането в областта на дясната долночелюстна
става, кръвонасядането в областта на дясната ключица по отделно и по
съвкупност са довели до болка и страдание без разстройство на здравето.
Тъй като към момента на деянието подс. Б. И. Б. е бил непълнолетен, по
делото е назначена и изготвена Комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза. Съобразно експертното заключение, подс. Б. И. Б.
не страда от психично заболяване и не се води на психиатрично диспансерно
наблюдение към Център за психично здраве- Пловдив. Б. И. Б. е психично
здрав. Не са установени качествени промени в самоконтрола, самооценката,
както и на оценъчната и волевата способност за овладяване на реакциите и
поведението. Към момента на експертизата не е установено болестно
обусловено рисково поведение. Той е бил със запазена психична годност да
разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си към инкриминирания период. Физическото и психическото
състояние на Б. И. Б., неговата добра информираност му позволяват да
участва в наказателното производство и да дава достоверни обяснения. При Б.
И. Б. не са налице данни за краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието. Физическото и психическото състояние на Б. И. Б., неговата добра
информираност му позволяват да участва в наказателното производство и да
дава достоверни обяснения като възрастта му определя участието на
6
защитник, което ще направи защитата му по- ефективна. Постъпката му е в
резултат на внезапно настъпили и трудно за осмисляне, рационализиране и
реализиране на обстоятелства. Знанието за нередност наказуемост, ведно с
избора му за действие определят наличието на съответен интелектуален
капацитет за способност за правилна преценка на характера, значението и
запретеността на стореното деяние, както и последиците от извършването му.
Не се установява понижен самоконтрол и повлияност от внезапно настъпили
обстоятелства, спрямо които е бил затруднен да се противопостави. Не е
действал в състояние, покриващо критериите на категорията „Лекомислие и
увлечение“. Към момента на експертизата при Б. И. Б. не е била налице
необходимост от провеждане на лечение по Закона за здравето.
Назначена и изготвена е и Комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза на подс. К. С. Т., като според експертно заключение
Т., не страда от психично заболяване и не се води на психиатрично
диспансерно наблюдение към Център за психично здраве- Пловдив. К. С. Т. е
психично здрав. Не са установени качествени промени в самоконтрола,
самооценката, както и на оценъчната и волевата способност за овладяване на
реакциите и поведението. Към момента на експертизата не е установено
болестно обусловено рисково поведение. К. Т. е бил със запазена психична
годност да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си към инкриминирания период. Физическото и
психическото състояние на Т., неговата добра информираност му позволяват
да участва в наказателното производство и да дава достоверни обяснения. При
подс. Т. не са налице данни за краткотрайно или продължително разстройство
на съзнанието. Физическото и психическото състояние на К. С. Т., неговата
добра информираност му позволяват да участва в наказателното производство
и да дава достоверни обяснения като възрастта му определя участието на
защитник, което ще направи защитата му по- ефективна. Постъпката му е в
резултат на внезапно настъпили и трудно за осмисляне, рационализиране и
реализиране на обстоятелства. Знанието за нередност наказуемост, ведно с
избора му за действие определят наличието на съответен интелектуален
капацитет за способност за правилна преценка на характера, значението и
запретеността на стореното деяние, както и последиците от извършването му.
Не се установява понижен самоконтрол и повлияност от внезапно настъпили
обстоятелства, спрямо които е бил затруднен да се противопостави. Не е
7
действал в състояние, покриващо критериите на категорията „лекомислие и
увлечение“. Към момента на експертизата при подс. Т. не е била налице
необходимост от провеждане на лечение по Закона за здравето.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена
Съдебно- техническа експертиза. Заключението е обективирано в Протокол
№785/13.12.2024 г., като според вещото лице наличните в предоставения за
изследване компактдиск видеофайлове са цифров презапис от файлове,
заснети с мобилни устройства. Не са установени следи от
манипулация/намеса при записаната информация. Съдържанието и качеството
на кадрите не позволяват разграничаване на съвкупност от общи и частни
признаци, характеризиращи заснетите лица. Кадрите са негодни за
провеждане на лицево- идентификационно изследване, но са годни за
извършване на разпознаване. Не може да се установи тъждество между
заснетите лица и лицата: Б. И. Б., Т.С.Т., З.Й.А., Г.Х.М., А.Г.Т., Д.Х.Б., Л.И.Б.,
К. С. Т..
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът е приел за безспорно
установена, след внимателен и задълбочен анализ на доказателства. Правилно
е преценено, че самопризнанията на подсъдимите кореспондират с
доказателствата, събрани в хода на досъдебната фаза на процеса. В тази
насока са показанията на свидетелите: А.Г.Т. / л. 85-86, 87, 91, 108, том 1-ви от
ДП/, Г.Х.М. /л. 92-94, 106 том 1 –ви от ДП/; Л.И.Б. /л.95-97, том 1-ви от ДП/;
З.Й.А. /л.98-99, 107, том 1-ви ог ДП/; Т.С.Т. /л.100-101, том 1-ви от ДП/; Д.Х.Б.
/л.102-103, том 1 –ви от ДП/; А.В.Т. /л.104-105, том 1 –ви от ДП/; С.Н.Г. /л.109,
том 1 –ви от ДП/; Ф.А.Д. л.110, том 1 –ви от ДП/. Показанията на разпитаните
по делото свидетели са дадени добросъвестно, кореспондират помежду си, а
така също съответстват на останалите събрани писмени и веществени
доказателства по делото. Те съответстват и на заключенията на компетентните
вещи лица, които са изготвени професионално, задълбочено, с необходимите
познания и опит в съответните области.
С оглед на изложеното Пловдивскят окръжен съд намира, че
законосъобразно е преценено, че самопризнанието на подсъдимите се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Изпълнена е процедурата, регламентирана в 372 ал.1 и ал.4 НПК, като съдът с
определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
8
самопризнанието на подсъдимите, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При така установената правилно фактическа обстановка,
първоинстанционният съд законосъобразно е преценил, че подсъдимият К. С.
Т. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните
признаци на престъплението визирано в чл.198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1,
вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК, тъй като на 19.10.2022г. в гр.Пловдив, като
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и е
могъл да ръководи постъпките си, като извършител, в съучастие с Б. И. Б.,
ЕГН**********, също като извършител, е отнел чужди движими вещи- сума в
размер на 200 лв. и 1 бр. мобилен телефон „Айфон 11” с ИМЕИ 1:*** и ИМЕИ
2: *** на стойност 950.00 лева, всички вещи на обща стойност 1150 лева от
владението на А.Г.Т., ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила.
Обосновани и правилни са изводите на първостепенният съд, че с
действията си подсъдимият Т. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението съвместно с подс. Б., като упражнили сила спрямо
пострадалото лице, нанасяйки му удари, след което му отнели сумата от
200лева от портфейла и мобилен телефон „Айфон 11 на стойност 950лева,
който последният държал в ръката си.
Деянието е извършено от подсъдимият Т. умишлено, при форма на
вината пряк умисъл, тъй като той е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е и е искал, настъпването на обществено опасните му последици.
Видно от експертното заключение на КСППЕ подсъдимият е могъл да разбира
свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, макар и
да е бил непълнолетен към датата на деянието и не го е извършил, поради
увлечение и лекомислие.
При гореизложената правилно установена фактическа обстановка,
първоинстанционният съд законосъобразно е преценил, че подсъдимият Б. И.
Б. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните
признаци на престъплението визирано в чл.198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1,
вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК, като на 19.10.2022г. в гр.Пловдив, като непълнолетен,
но като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи
постъпките си, като извършител, в съучастие с К. С. Т., ЕГН**********, също
9
като извършител, е отнел чужди движими вещи- сума в размер на 200 лв. и 1
бр. мобилен телефон „Айфон 11” с ИМЕИ 1:*** и ИМЕИ 2: *** на стойност
950.00 лева, всички вещи на обща стойност 1150 лева от владението на А.Г.Т.,
ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила.
Обосновани и правилни са изводите на първостепенният съд, че с
действията си подсъдимият Б. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението съвместно с подс.Т., като са упражнили сила спрямо
пострадалото лице, нанасяйки му удари, след което му отнели сумата от
200лева от портфейла и мобилен телефон „Айфон 11 на стойност 950лева,
който последният държал в ръката си.,
Деянието е извършено от подсъдимият Б. умишлено, при форма на
вината пряк умисъл, тъй като той е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните му последици.
Съобразно експертното заключение на КСППЕ подсъдимият е могъл да
разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си,
макар и да е бил непълнолетен към датата на деянието и не го е извършил,
поради увлечение и лекомислие.
Пловдивският окръжен съд намира, че първоинстанционният съд
относително правилно е посочил индивидуализиращите отговорността на
подсъдимия К. Т. обстоятелства. Същият законосъобразно е отчел като
смекчаващи вината обстоятелства: чистото му съдебно минало,
възстановяване на имуществените вреди и изразеното критично отношение
към деянието, но неправилно като такива са отчетени младата му възраст, с
оглед редукцията на наказанието визирана в чл.63 от НК и самопризнанието,
доколкото подсъдимият Т. не е спомогнал за разкриване на престъплението, а
същото е резултат от ефективната дейност на компетентните органи. В
протокола си за разпит като обвиняем, Т. само е изразил съжаление за
извършеното и желание съвместно с подс. Б. да възстанови вредите, поради
което и съобразно задължителните указания дадени в т.7 на ТР№1/2009г. на
ОСНК, направеното признание по чл.371 т.2 от НПК не следва да се отчита
като допълнително смекчаващо вината обстоятелство. Неправилно
първостепенният съд не е отчел като смекчаващо вината обстоятелство
изминалия продължителен период от време от извършване на деянието до
10
постановяване на съдебния акт. Обосновано като отегчаващи вината
обстоятелства са отчетени предварителната подготовка за извършване на
престъплението, свързана с регистрация в платформата и качване на снимки
за предизвикване интереса, провокиране на пострадалия да се срещне с
подсъдимите, сложените ръкавици с тежести, за да го наранят; поставянето на
маски, за да се избегне от една страна установяване на самоличността му, а от
друга засилване на страха и цялостния психологичен ефект върху
пострадалия. Предвид изложените по- горе индивидуализиращи вината
обстоятелства, първоинстанционния съд правилно е определил на подс. Т.
наказание в размер около минималния такъв, предвиден в НК за това
престъпление, а именно една година лишаване от свобода, което съобразно
разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК е редуцирано на осем месеца лишаване от
свобода. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да
доведат в съвкупната си цялост до извода, че и най- лекото предвидено в
закона наказание е несъразмерно тежко за подсъдимия, който извод се споделя
изцяло от въззивната инстанция.
Възражението на адв.Е., че не са отчетени в достатъчна степен
подбудите за извършването на престъплението е неоснователно, доколкото
именно те са обосновали извод у първоинстанционния съд, че е неприложима
разпоредбата на чл.55 от НК с оглед извършените от подсъдимите действия по
привличане интереса на пострадалия със снимки, регистрация в платформа и
уговаряне на среща на местопрестъплението, за която са били подготвени с
маски и ръкавици с тежести, за да му нанесат по- сериозни телесни и
психилогически увреждания. Неоснователно е и възражението, че деянието е
извършено, поради увлечение и лекомислие, доколкото не кореспондира със
заключението на КСППЕ, която категорично отрича тази хипотеза.
Изложеното сочи, че евентуалното приложение на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от
НК с налагане на наказание „обществено порицание“ би било несъответно на
високата степен на обществена опасност на деянието и дееца и явно
несправедливо, доколкото не би позволило именно изпълнението на основната
цел на наказанията за непълнолетните, която се стреми законодателя да
постигне, – преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за
общественополезен труд.
11
Законосъобразно с оглед липсата на други осъждания така определеното
наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода е постановено да се
изтърпи условно, като определеният изпитателен срок е съобразен с нормата
на чл.69 от НК, а именно в размер на 2 години.
Пловдивският окръжен съд намира, че първоинстанционният съд
относително правилно е посочил индивидуализиращите отговорността на
подсъдимия Б.Б. обстоятелства. Същият законосъобразно е отчел като
смекчаващи вината обстоятелства: чистото му съдебно минало,
възстановяване на имуществените вреди и изразеното критично отношение
към деянието, но неправилно като такива са отчетени младата му възраст, с
оглед редукцията на наказанието визирана в чл.63 от НК и самопризнанието,
доколкото подсъдимият Б. не е спомогнал за разкриване на престъплението, а
същото е резултат от ефективната дейност на компетентните органи. В
протокола си за разпит като обвиняем, подсъдимият Б. се е възползвал от
правото си да не дава обяснения по предявеното му обвинение, поради което и
съобразно задължителните указания дадени в т.7 на ТР№1/2009г. на ОСНК,
направеното признание по чл.371 т.2 от НПК не следва да се отчита като
допълнително смекчаващо вината обстоятелство. Неправилно
първостепенният съд не е отчел като смекчаващо вината обстоятелство
изминалия продължителен период от време от извършване на деянието до
постановяване на съдебния акт. Обосновано като отегчаващи вината
обстоятелства са отчетени предварителната подготовка за извършване на
престъплението, свързана с регистрация в платформата и качване на снимки
за предизвикване интереса на пострадалия да се срещне с подсъдимите,
сложените ръкавици с тежести, за да го наранят; поставянето на маски, за да
се избегне от една страна установяване на самоличността му, а от друга
засилване на страха и цялостния психологичен ефект върху пострадалия.
Предвид изложените по- горе индивидуализиращи вината
обстоятелства, първоинстанционния съд правилно е определил на подс.Б.
наказание в размер около минималния такъв, предвидени в НК за това
престъпление, а именно една година лишаване от свобода, което съобразно
разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК е редуцирано на осем месеца лишаване от
свобода. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да
доведат в съвкупната си цялост до извода, че и най- лекото предвидено в
12
закона наказание е несъразмерно тежко за подсъдимия, който извод се споделя
изцяло от въззивната инстанция.
Възражението на адв.Й., че неправилно като отегчаващи вината
обстоятелства са отчетени предварителните им действия по подготовка на
деянието е неоснователно. Съдебният състав без да квалифицира мотивите на
подсъдимите за извършване на престъплението и в частност на подс. Б., като
правилни или неправилни, разбираеми или непонятни, добри или лоши счита,
че същите отличават настоящото деяние от другите обичайни престъпни
деяния, субсумиращи състава на престъплението по чл.198 от НК, като
деяние с по- висока степен на обществена опасност, разкриващо дейците като
такива с висока степен на обществена опасност. Неименуемо поставените
маски и ръкавиците с тежести, подлъгването на пострадалия с качени снимки
в платформа, за да се срещнат в тъмните часове на денонощието отличава
деянието от типичните случаи на престъпление по чл.198 ал.1 от НК
извършено от непълнолетни лица. Неоснователно е и възражението, че не е
отчетена наивността и младата възраст на подсъдимия, с оглед приложената
редукция на наказанието съобразно чл.63 от НК, която иманентно включва
неопитността и наивността на непълнолетния извършител с младата му
възраст.
Изложеното сочи, че евентуалното приложение на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от
НК с налагане на наказание „пробация“ в размер на 1 година би било
несъответно на високата степен на обществена опасност на деянието и дееца и
явно несправедливо, доколкото не би позволило именно изпълнението на
основната цел, която се налага на непълнолетните извършители – преди
всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд.
Законосъобразно с оглед липсата на други осъждания така определеното
наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода е постановено да се
изтърпи условно, като определеният изпитателен срок е съобразен с нормата
на чл.69 от НК, а именно в размер на 2 години.
ПРС се е произнесъл правилно съобразно разпоредбата на чл.189 от
НПК и в унисон с ТР № 4/ 11.02.2014г. ОСНК, относно направените по делото
разноски.
Законосъобразно веществените доказателства е постановено да се
унищожат като вещи без стойност, поради което и не се налага изменение на
13
присъдата в тази й част.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд намира атакуваната
присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства. Не
са налице основания за нейната отмяна и изменение, поради което трябва да
се потвърди. Жалбите срещу нея като неоснователни следва да се оставят без
уважение.
Пред настоящата инстанция разноски не са направени, поради което не
се и присъждат.
С оглед на изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 131/23.06.2025г., постановена по НОХД
№2075/2025г. по описа на ПРС, VІІІ-ми н.с.
Решението е окончателно.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14