№ 301
гр. Плевен, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря М. ИВ. И.
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20244400500271 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №135/08.02.2024 г. на Районен съд гр. Плевен, постановено
по гр.дело№2016/2023г.по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен
предявения от В. М. М., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. „В.А“*** против
СД „Ники Испирови и сие“ гр. Плевен,ЕИК ***, представлявано от Н.И., със
седалище и адрес на управление:гр. Плевен, ул. „Д.“ *** иск с правно
основание чл.236, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6938,93 лв.,
съставляваща обезщетение за ползване на магазин № 30, със застроена площ
от 40,30 кв.м.,съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56722.659.1001.1.30, с площ от 40.30 кв.м., който се намира в Сграда № 1 -
„Търговски комплекс Макси“, разположена в поземлен имот с идентификатор
№ 56722.659.1001, с предназначение на самостоятелния обект „за търговска
дейност”, за периода 03.05.2021 г.-11.04.2023 г..
Със същото решение на ПРС е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявения от В. М. М.,ЕГН ********** от гр. Плевен,ул. „В.А“
*** против „НИКИ ФЕШЪН 13“ ООД, ЕИК ***, представлявано от Н.И., със
седалище и адрес на управление:г.П.,ул.„Г.Д.“*** иск с правно основание
чл.236 ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6938,93 лв., съставляваща
обезщетение за ползване на магазин № 30, със застроена площ от 40,30
кв.м.,съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
1
56722.659.1001.1.30,с площ от 40.30 кв.м., който се намира в Сграда № 1 -
„Търговски комплекс Макси“, разположена в поземлен имот с идентификатор
№56722.659.1001, с предназначение на самостоятелния обект „за търговска
дейност” за периода 03.05.2021 г.-11.04.2023г.
Със същото решение на ПРС е отхвърлен предявения от В. М. М., ЕГН
********** от гр. Плевен, ул. „В.А“ *** против М. Т. М., ЕГН **********, от
гр. Плевен, ул. „Г.“, *** иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС за заплащане
на получени граждански плодове от съсобствен недвижим имот - магазин №
30, със застроена площ от 40,30 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56722.659.1001.1.30 с площ от 40.30 кв.м., който се
намира в Сграда № 1 -„Търговски комплекс Макси“, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 56722.659.1001, с предназначение на
самостоятелния обект „за търговска дейност”, за периода 03.05.2021 г.-
11.04.2023 г. за притежаваната от ищцата В. М. М., ЕГН **********, 1/3 ид.
част, както следва: за сумата от 3833,33 лв. като погасен чрез плащане в хода
на процеса и за разликата над сумата от 3833,33 лв. до пълния претендиран
размер от 6938,93 лв. като неоснователен.
С решението на ПРС на основание чл.78, ал.3 от ГПК В. М. М.,ЕГН
**********, от гр. Плевен, ул. „В.А“ *** е осъдена да заплати на М. Т. М.,
ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „Г.“, ***, сумата от 38,36 лв. разноски по
делото, по компенсация.
На основание чл.77 от ГПК М. Т. М., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул.
„Г.“ *** е осъден да заплати сумата от 153,33 лв. държавна такса по сметка на
ПРС и представи вносната бележка по делото,както и 5 лв. държавна такса, в
случай на служебно издаване на ИЛ.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба
от В. М. М. чрез пълномощника й адвокат М. К. от ПАК В ЧАСТТА,в която
са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете,предявени при
условията на евентуалност за разликата над платените в хода процеса 3833,33
лв. главница, погасен чрез плащане до сумата от 6938,93 лв. или 3105,60 лв.
главница.В обжалваната част се излагат доводи,че решението на ПРС е
неправилно и незаконосъобразно, немотивирано,постановено при съществено
нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано.Твърди се
,че договор за наем от 15.03.2017 г. е симулативен документ, който е съставен
за нуждите на делото, с цел да бъде увреден другия съсобственик, като се
договаря нищожно ниска наемна цена и така се цели да бъдат накърнени
правата на въззивницата В. М. М.,като по този начин същата се лишава от
справедлив размер на обезщетението за нанесените й вреди. Въззивницата
посочва, че не е давала съгласие,не е сключвала нито лично, нито чрез или със
съгласието на майка си договор и се е противопоставила да се ползва частта й
без да й се заплаща обезщетение ,като не е получавала нито наем, нито
обезщетение от двамата ответници. Според въззивницата изводите на съда
относно процесните договори от 15.03.2017 г. за пет и съответно за осем
години и въобще относно съществуването на ново договорно
правоотношение, неговите параметри, цена и срок и действието му по
2
отношение на нея са изключително объркани и непоследователни.
Твърденията й са, че в действителност баща й е получавал много по-висок
наем и го е признавал пред нея, а пазарната цена е доказано по-висока, а не
както неправилно е приел първоинстанционния съд, че спорът е само досежно
срока на договора. Въззивницата твърди, че никога не е имала претенции за
идеалните части на баща й,че той няма право да договоря от нейно име,че не е
давала такова съгласие, което е в нейна вреда. Въззивницата счита за погрешен
извода на съда, че към датата на сключване на оспорения писмен договор,
баща й М. М. е можел да действа като неин законен представител, като
посочва, че от 2014 г. неин законен представител е майка й,а към 03.05.2017
г.,когато е станала непълнолетна , се представлява със съгласието на своята
майка М..Твърди, че такова съгласие от нейна страна няма към онзи момент,
дори напротив, има противопоставяне и търсене на права.Изложени са
доводи,че тя никога не е сключвала договор, поради което няма как той да се
превръща в безсрочен, като посочва, че по време на действието на 10-
годишния валидно сключен договор за наем с разрешение на съда, този
договор е прекратен,без нейно знание и без знанието на нейния законен
представител - майка й М..Твърди, че за нейната 1/3 ид. част нито знае, че
старият договор е прекратен, нито при какви параметри и с кого е сключен нов
договор.Въззивницата счита, че след като съдът е приел, че не съществува
договор към датата на претенцията й, независимо от причините за отсъствие
на правно основание за ползване на тази 1/3 идеална част и след като е
оправена изрична покана да й се плати, то би следвало да се присъди
полагащото й се обезщетение за правото на ползване, от което е лишена.
Ищцата счита, че размерът е доказан, поради което моли съда, да осъди
„НИКИ ФЕШЪН 13“ ООД, ЕИК *** или М. Т. М. да заплатят разликата от
3105,60 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира
направените по делото разноски за двете инстанции.
В съдебното заседание на 12.06.2024г.пред ПОС въззивницата В. М.
лично и чрез своя пълномощник адвокат М. К. от ПАК поддържа подадената
въззивната жалба срещу решението на ПРС в обжалваната му част и моли
съда да я уважи ,като отмени първоинстанционното решение в частта, в която
са отхвърлени исковете за горницата над платената в хода на производството
главница от 3833,00 лв., искът да бъде уважен до пълния му размер,като на В.
М. бъде изплатено обезщетение в размер на още 3105,60 лв.главница.
Претендират се и направените разноски за двете съдебни инстанции,съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемият М. Т. М. от гр. Плевен, чрез пълномощника му адв. С. М.
от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл. чл.263 ал.1 ГПК,в който е
взето становище, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно.Изложени са доводи,че уговорената цена по договор за наем
на недвижим имот представлява граждански плод, като в конкретния случай
този договор е сключен само от него,а дъщеря му В. М. М. като съсобственик
има право да получи припадащата й се част от получената наемна цена по
договора, съразмерно на квотата й в съсобствеността, която е изплатена,ведно
3
със законната лихва.Неоснователни са изложените в жалбата доводи,че
представените договори за наем са недостоверни,че е оспорена тяхната
истинност.Договорът за наем е частен документ и в съдебната практика е
прието, че производство по чл.193 от ГПК за оспорване на доказателствената
сила на частния документ не се открива, а съдът я преценява по свое вътрешно
убеждение, ведно с всички данни по делото, като в случая,тази истинност не е
опровергана.Въззиваемият счита за неоснователен и довода, изложен във
въззивната жалба, че наемното правоотношение е сключено без да се иска
съгласието на другия съсобственик и нейната майка, като неин законен
представител, като твърди, че в периода, когато е сключен договора за наем и
въззивницата В. М. е била непълнолетна,родителските права са били
предоставени на него. Посочено е,че въззиваемият е собственик на 2/3
идеални части от процесния имот, а въззивницата притежава 1/3 идеална част
от него и сключения от него договор за наем й е противопоставим.Изводите на
първоинстанционния съд са правилни , законосъобразни, подкрепени с
наличните по делото доказателства и съобразени с утвърдената съдебна
практика.В заключение моли Окръжния съд да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор и от въззиваемото
дружество „НИКИ ФЕШЪН 13“ ООД гр. Плевен чрез пълномощника му
адвокат С. М. от ПАК, в който се изразява становище, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Посочено е,че
безспорно въззивницата В. М. е собственик на 1/3 идеална част от отдавания
под наем имот,но материалноправно и процесуално легитимирани да
претендират заплащане на обезщетение на основание чл.236 ал.2 от ЗЗД са
само онези собственици, които са страни по наемното правоотношение.В
случая, В. М. не е страна по наемното правоотношение и не е придобила
качеството на наемодател, за да може да се възползва от правата, които закона
й дава в това качество по реда на чл.236 ал.2 от ЗЗД.Посочва, че между
двамата ответници в първоинстанционното производство е съществувала
облигационна обвързаност и към настоящия момент съществува,но
въззивницата не е страна по наемното правоотношение, за да претендира
обезщетение за пропуснати ползи, като наемодател.
В съдебното заседание на 12.06.2024г.адвокат С. М. от ПАК,
пълномощник на въззиваемите М. Т. М. и „НИКИ ФЕШЪН 13“ ООД
поддържа отговорите на въззивната жалба, като счита първоинстанционното
решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди.Претендират се направените разноски за въззивната
инстанция,съгласно представени списъци по чл.80 ГПК.
Окръжният съд като прецени оплакванията посочени във въззивната
4
жалба, становищата на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ,поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С ИМ е предявен иск от В. М. срещу СД „НИКИ ИСПИРОВИ И СИЕ“
гр. Плевен, ЕИК ***, представлявано от Н.И. с правно основание чл.236 ал.2
ЗЗД за сумата 5 133,26лв. претендирана като обезщетение за ползване на
собствената на ищцата 1/3 ид.ч. от магазин №30,със застроена площ от 40,30
кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56722.659.1001.1.30, с площ от 40.30 кв.м., намиращ се в Сграда № 1
„Търговски комплекс Макси“.Обезщетението се претендира за периода
03.05.2021г.до 03.04.2023г. Впоследствие по реда на чл.214 ГПК на два пъти е
допуснато изменение на цената на иска , първоначално в размер на 7 590лв.,а
впоследствие в размер на 6938,93 лв.
При условията на евентуалност е предявен иск от В. М. срещу М. Т. М.
по чл.30 ал.3 ЗС за същата сума 5133,26лв.,а след допуснатото изменение на
иска в размер на 6938,93 лв., претендирана като получени от ответника за
същия период 03.05.2021 г.-03.04. 2023г. граждански плодове-наем от
съсобствен недвижим имот-процесния магазин, съобразно притежаваната от
ищцата 1/3 ид.ч.
В производството пред ПРС като втори ответник на основание чл.228
ал.3 ГПК с протоколно определение от 15.11.2023г. е конституиран „НИКИ
ФЕШЪН 13“ ООД, ЕИК ***, представлявано от Н.И.. Със същото
определение е приет за съвместно разглеждане предявения от ищцата В. М.,
против новоконституирания ответник, при условията на евентуалност, иск с
правно основание чл. 236, ал.2 от ЗЗД, за заплащане на сумата от
7590лв.,съставляваща обезщетение за ползване на процесния недвижим имот-
магазин №30, за периода 03.05.2021-03.04.2023г, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на ИМ против този ответник -03.10.2023г.По
този иск също е допуснато изменение на размера,като същият се счита
предявен за сумата 6 938,93лв.за същия период.
Решението на ПРС в частта,в която искът по чл.236 ал.2 ЗЗД срещу
първия ответник СД „НИКИ ИСПИРОВИ И СИЕ“ - гр. Плевен за сумата
5
6938,93лв.,претендирано обезщетение за горепосочения период е отхвърлен
като неоснователен,не е обжалвано,влязло е в сила и не е предмет на въззивна
проверка в настоящото производство.
Безспорни между страните са следните обстоятелства:
-ищцата В. М. М. е дъщеря на ответника М. Т. М..
-ищцата В. М. е собственик на 1/3 ид. част от процесния недвижим имот
МАГАЗИН №30,със застроена площ от 40,30 кв.м, съставляващ самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор 56722.659.1001.1.30, намиращ в Сграда №1-
„Търговски комплекс Макси“, разположена в ПИ с идентификатор
№56722.659.1001,с предназначение на самостоятелния обект „за търговска
дейност”.Тази 1/3 ид.ч. от магазина ищцата е придобила чрез дарение от
своята майка ,съгласно нот. акт за дарение на недвижим имот,№51,том І, рег.
№535,дело №28 от 2010г. на нотариус Пламенка Халачева.
-на 31.05.2010г.е сключен договор за наем,с предмет процесния Магазин
№30 между ответника М. Т. М. лично и като законен представител на
малолетната към онзи момент В. М. като наемодатели и ответника СД
„НИКИ ИСПИРОВИ И СИЕ“ гр. Плевен, ЕИК ***,представлявано от Н.И.
като наемател/л.16./ Изрично в договора за наем е посочено, че за неговото
сключване относно притежаваната идеална част от малолетната В. е дадено
разрешение по чл.130 ал.3 СК от ПРС по гр.д.№2333/2010г на
ПлРС.Представен е препис от това решение на ПРС/л.18-20/.Договорът е с
нот.заверка на подписите на страните и е вписан в Служба по вписванията
Плевен.Съгласно наемния договор,същият е сключен за срок от 10 години,
считано от 01.06.2010г., с месечна наемна цена от 700лв.
-ищцата В. М. чрез своя пълномощник адвокат М. К. от ПАК е
изпратила писмена покана до първоначалните ответници СД „Ники Испирови
и сие“гр.Плевен, представлявано от Н.И. и до М. Т. М.,съответно връчена на
управителя на СД на 20.03. 2023г., а на М. М. на 21.03.2023г.С поканата
ищцата е заявила,че дължимият й наем следва да се заплаща на нея лично, че
след изтичане на срока на договора от 2010г, наемателят следва да сключи нов
договор или да освободи имота.В поканата ищцата изрично се е
противопоставила наемателят СД „Ники Испирови и сие“ гр. Плевен, да
продължи на полза нейната идеална част от имота/л.6-11/.
6
-в хода на процеса,след завеждане на ИМ ищцата е изпратила писмена
покана до наемателя „НИКИ ФЕШЪН 13“ ООД,с копие до ответника М. М.
/л.78-79/,с която е поканила дружеството наемател да й заплаща месечна
наемна цена в размер на 800лв.за нейната идеална част,да се сключи нов
договор за наем с ищцата В. М. ,а в случай,че не се постигне споразумение
ищцата се е противопоставила на ползването на имота от наемателя „Ники
Фешън 13“ООД.Тази покана е връчена на дружеството наемател на
07.08.2023г.
От представените от ответниците писмени доказателства се
установява,че с молба от 15.02.2017г./л.46/ наемателят СД „Ники Испирови и
сие“гр. Плевен,представлявано от Н.И. е поискал от наемодателя М. Т. М.
прекратяване на договора за наем,поради смяна на фирмата.Представен е нов
наемен договор,сключен на 15.03.2017г./л.47/ между М. Т. М. лично и като
представляващ В. М. М. като наемодател и „Ники фешън13“ООД ,
представлявано от Н.И. като наемател по силата на който наемодателят отдава
под наем процесния магазин №30,в гр.Плевен,ул.“Цар Борис ІІ“№12 при
месечен наем в размер на 500лв.за срок от 5 години.При представени от двете
дружества наематели оригинали на този втори наемен договор в съд.заседание
на 03.10.2023г. съдът е констатирал,че в оригинала на наемния договор е
посочен срок на действие на договора 8 години,а не 5 години,както е по
представения по делото препис.
От наемателя по втория наемен договор „Ники Фешън13 „ООД са
представени квитанции към ПКО от №1 до №79 /л.110-123/,от които се
установява,че ежемесечно за периода 01.05.2017г.до 01.10.2023г.наемателят е
заплащал на наемодателя М. М. наем в размер на 500лв.месечно за процесния
магазин №30 на ул.“Цар Борис ІІІ“№12 ,като за първия месец,т.е. до
01.04.2017г.е изплатен наем в размер на 250лв.Наемодателят и ответник М. М.
в съд.заседание на 03.10.2023г. е представил в оригинал за констатация от
съда ПКО №1 /15.03.2017г. за получен наем в размер на 250лв. и ПКО №2 за
получен наем в размер на 500лв.В същото съдебно заседание М. М. е
потвърдил,че е получавал наем в размер на 500лв.за процесния магазин от
страна на наемателя.
По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза.От заключението
на ВЛ Анелин Славейков,което не е оспорено от страните и съдът кредитира
7
изцяло като обективно ,се установява,че средния пазарен наем за процесния
имот-магазин за периода 03.05.2021г.-11.04.2023г. е в размер на 20 816,81лв.
В производството пред ПРС са събрани и гласни доказателства.От
показанията на свидетелката М. Димитрова,майка на ищцата и бивша съпруга
на ответника М. М. се установява,че от 2013г.до днешна дата В. не е
получавала наем за притежаваната от нея 1/3 ид.ч.от магазина.Същата
посочва,че след като В. е станала пълнолетна е водила разговор с наемателя г-
н Испиров за заплащане на наема, но същият е заявил ,че трябва да се обърне
към баща си.Свидетелката знае, че дъщеря й писмено е отправяла искания с
покани,че преди около 2 години бившият й съпруг е казал,че общо наемът е
1100 евро,което не съответства на договора.
От показанията на свидетелката Цветанка Дикова ,баба на В. се
установява,че магазинът се ползва от г-н Испиров,че тя самата е разговаряла с
него да заплаща съответната част от наема на В., че през м.март 2023г. тя и
ищцата са водили разговор с представляващия Н. Испиров, но същият е
заявил, че има отношения само с бащата М. М..Според свидетелката Испиров
е заявил тогава,че наемът е 700лв., но от продавачка в магазина е разбрала, че
наемът е 1000лв.,които се дават на ръка,без разписки.
При така събраните по делото доказателства и изяснена фактическа
обстановка,се установява безспорно,че първия наемен договор от 2010г.,
сключен със СД „Ники Испирови и сие“ е прекратен.По отношение на този
ответник,като вече бе посочено искът с правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД е
отхвърлен като неоснователен и в тази част решението на ПРС като
необжалвано е влязло в сила.Установява се от събраните по делото
доказателства,че на 15.03.2017г.е сключен втори договор за наем на процесния
магазин,по който наемател е „Ники Фешън 13“ООД гр.Плевен ,с договорена
наемна цена 500лв.Окръжният съд споделя изложените от ПРС съображения,
че съществува валидно наемно правоотношение съгласно сключения втори
договор за наем от 15.03.2017г.,като относно съдържанието и параметрите на
наемния договор ,съдът възприема представеното заверено копие от същия
на л.150 -152,с договорена наемна цена 500лв.и срок на действие 8 години,за
което съдът в съд.заседание на 18.01.2024г.при съпоставяне с оригинала е
констатирал идентичност.Наемният договор е неформален , а същевременно в
ЗЗД няма изискване при отдаване под наем на съсобствен имот,договорът за
8
наем да бъде сключен от всички съсобственици като наемодатели. Ищцата В.
М. е родена на 03.05.2003г.и към момента на сключване на този втори наемен
договор -15.03.2017г.все още е била малолетна.Видно от договора същият е
сключен от нейния баща М. М. като наемодател лично и като законен
представител на своята дъщеря В., към онзи момент
малолетна.Неоснователни са изложените в тази насока възражения във
въззивната жалба,че към момента на сключване на този втори наемен
договор,въззивницата вече е била непълнолетна и е следвало договорът да се
сключи лично от нея,със съгласието на нейната майка.След като е навършила
пълнолетие на 03.05.2021г.ищцата безспорно се е противопоставила
наемателят „Ники Фешън13“ООД да продължи ползването на собствената й
1 /3 идеална част от магазина,но тази покана е връчена след завеждане на
ИМ,в хода на образуваното съдебно производство на 07.08.2023г. и касае
бъдещи отношения и период,извън процесния период-03.05.2021г.до 03.04
2023г.,за който се претендира обезщетение за ползване.
Съгласно чл.236, ал.2 от ЗЗД, ако наемателят продължи ползването,
въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва
да изпълнява всички задължения,произтичащи от прекратения наемен
договор. В случая съдът приема,че не са налице предпоставките на чл.236 ал.2
ЗЗД.За процесния период м.май 2021-м.април 2023г.сключеният на
15.03.2017г. наемен договор не е прекратен,наемателят „Ники Фешъ13“ООД е
ползвал отдадения му под наем магазин и е заплащал на наемодателя
уговорения наем в размер на 500лв.,което е безспорно установено от
представените по делото квитанции към ПКО.За този период не е налице и
противопоставяне от страна на наемодателя М. М. за притежаваните от него
2/3 идеални части от магазина,а за 1/3 ид.ч.от същия собственост на ищцата В.
М., противопоставянето е извършено едва през 2023г.,с изпратената писмена
покана,връчена на 07.08.2023г.В този смисъл предявения от В. М. срещу
наемателя „Ники Фешън 13“ООД гр.Плевен евентуален иск с правно
основание чл.236 ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 6938,93лв. претендирана
като обезщетение за ползване на нейната 1/3 ид.част от отдадения под наем
магазин с площ от 40,30кв.м.за горепосочения период е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.Крайният извод на ПРС съвпада с този на
въззивната инстанция,поради което и на основание чл.271 ал.1 ГПК
решението в горепосочената му част следва да бъде потвърдено.
9
Поради отхвърляне на главния иск по чл.236 ал.2 ЗЗД срещу първия
наемател СД“Ники Испирови и сие“,в която решението на ПРС е влязло в
сила,с оглед отхвърляне на евентуално предявения иск по чл.236 ал.2 ЗЗД
срещу втория наемател„Ники Фешън 13“ООД,съдът дължи произнасяне по
евентуално предявения иск по чл.30 ал.3 ЗС.Съгласно чл. 30, ал.3 от ЗС, всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с
частта си.Безспорно по делото е,че процесният магазин №30, съставляващ
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 56722.659.1001.1.30, с площ от
40.30 кв.м.,който е предмет на наемния договор е съсобствен между
въззивницата В. М. и нейния баща М. М.,при квоти- 1/3 ид.ч. за ищцата и 2/3
ид.ч. за ответника.Безспорно е установено,че за процесния период
03.05.2021г.-11.04.2023г.,въззиваемият М. е получавал наема за целия имот, в
размер на 500лв.месечно.Недоказани са твърденията на ищцата за по-висок
размер на получавания наем.Размерът на наема е установен от писмените
доказателства-договор за наем от 15.03.2017г. и представени квитанции към
ПКО,издадени от наемателя.Не е оборена доказателствената сила на така
представените по делото писмени доказателства.Дадените в тази насока
показания от майката и бабата на ищцата за по-висок размер на наема ,респ.
месечен наем от 1100 евро или в размер на 1000лв.не кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства от една страна,а от друга в тази
част съдът отчита тяхната заинтересованост, с оглед близката им родствена
връзка с ищцата.Правилни и обосновани на доказателствата по делото са
изводите на ПРС,че е установен фактическият състав на чл. 30, ал.3 от ЗС.За
процесния период съсобственикът М. М. е получавал изцяло наема за
съсобствения магазин в размер на 500лв.месечно ,като не е изплащал на
другия съсобственик на магазина ,респ.на дъщеря си припадащата й се 1/3
ид.част от получените доходи от наем.За периода 03.05.2021г.-11.04.2023г.или
23 месеца на ищцата се дължи 1/3 от получения наем,респ.в размер на
166,67лв.месечно или общо за периода сумата в размер на 3833,33лв.В
отношенията между съсобствениците по чл.30 ал.3 ЗС съдът приема,че следва
да се съобрази реално получения от М. М. наем в размер на
500лв.месечно,който размер е установен съгласно наемния договор и
извършените плащания от наемателя.Съдът кредитира приетото заключение
на ВЛ,но счита,че в отношенията между съсобствениците не следва да се
приема посочения от ВЛ размер на месечен наем от 906,35лв.,представляващ
10
осреднена месечна наемна цена за конкретния търговски обект-
магазин,доколкото няма данни по процесния наемен договор да е заплащан
такъв размер на наема.
Безспорно е,че в хода на съдебното производство ответникът М. М. с
вносна бележка от 16.01.2024г. е превел на ищцата В. М. сумата
4 274лв./л.148/,а с вносна бележка от 18.01.2024г.е превел на ищцата сумата
1 680лв.В съдебното заседание на 18.01.2024г. пълномощникът на ответника
адвокат С. М. е уточнила ,че с първата вносна бележка е заплатена
припадащата се на ищцата 1/3 ид.ч.от получения наем за периода
03.05.2021г.до 11.04.2023г.,ведно със законната лихва,а с втората вносна
бележка е заплатена припадащата се на ищцата 1/3 ид.ч.от дължимия наем за
периода 11.04.2023г.до 11.02.2024г.,т.е.за период след завеждане на ИМ ,извън
процесния. Първоинстанционният съд служебно е изчислил,че законната
лихва върху сумата от 3833,33лв.,за периода от датата на ИМ- 12.04.2023г. до
изплащане на задължението– 16.01.2024г.е в размер на 377,82лв.Към момента
на завеждане на исковата молба предявеният иск с правно основание чл.30
ал.3 ЗС е бил основателен, но в хода на процеса ответникът изцяло е погасил
задължението си ,поради което искът с правно основание чл.30 ал.ЗС за
сумата 3833,33лв. за периода 03.05.2021г.-11.04. 2023г. следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез плащане.В останалата част за разликата над
3833,33лв.до претендирания размер от 6938,93лв за същия период,искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.В този смисъл са изводите на
ПРС,които съвпадат с тези на въззивната инстанция ,като в частта относно
евентуално предявения иск по чл.30 ал.3 ЗС решението на ПРС на основание
чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 ГПК въззивницата В. М.
следва да заплати на въззиваемия „Ники Фешън 13 „ ООД направените
разноски за настоящата инстанция в размер на 400лв.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК въззивницата В. М. следва да заплати на
въззиваемия М. М. направените разноски за настоящата инстанция в размер на
400лв.
Водим от горното,Окръжният съд
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд,ХІІ-ти гр.с.№135 от 08.02.2024г.,постановено по гр. д.№2016 за
2023г.по описа на същия съд В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК В. М. М.,ЕГН ********** от
г.П.,ул.“В.А“*** , със съдебен адрес за призоваване:адвокат М. К. от ПАК, гр.
Плевен, ул.“Д.К.“*** ДА ЗАПЛАТИ на „НИКИ ФЕШЪН 13“ООД,ЕИК ***
,представлявано от Н.И.,със седалище и адрес на управление г.П.,ул.“Г.Д.
„***,със съдебен адрес за призоваване:адвокат С. М. от ПАК, гр.Плевен,
ул.“Б.“*** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на
400лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК В. М. М.,ЕГН ********** от
г.П.,ул.“В.А“*** , със съдебен адрес за призоваване:адвокат М. К. от ПАК,
г.П., ул.“Д.К.“*** ДА ЗАПЛАТИ на М. Т. М. ,ЕГН ********** от г.П., ул.
“Г.“***,със съдебен адрес за призоваване:адвокат С. М. от ПАК, г.П., ул.“Б.“
*** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 400лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12