Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В.,
.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на
секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
15922/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен от Р.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу М.К.Г., ЕГН **********, Р.Г.А., ЕГН**********
и Я.Г.А.-В. , ЕГН********** и тримата с адрес: *** иск с правно основание чл.108
ЗС да бъде прието за установено в отношенията
между страните по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на реална част
с площ от 716кв.м от поземлен имот с
идентификатор № * по ПНИ на с.о. „Д.ски лозя“, землище с.Д., кадастрален район
501 и 502, одобрен със Заповед на № РД-16-7706-67/04.04.2016г. на Областен
управител на Област В., находящ се в землището на с.Д., община А., като площта
е идентична с имот пл. № 225 по предходния кадастрален план на местността,
разположена в западната част на НИ №*, при граници НИ №*, улица №*, НИ 501.1460 като ответниците бъдат осъдени
да й предадат владението върху реалната
част с площ от 716 кв. метра
от имот с идентификатор № * по ПНИ на с.о. „Д.ски лозя“, землище с.Д.; В
условията на евентуалност се предявява иск с правно основание чл.124 ГПК - че ответниците не са
собственици на реалната част с площ от 716кв.м
от новообразуван поземлен имот с идентификатор № * по ПНИ на с.о. „Д.ски лозя“,
землище с.Д., кадастрален район 501 и 502, одобрен със Заповед на №
РД-16-7706-67/04.04.2016г. на Областен управител на Област В., /пл.№225
попредходен кадастрален план/, находящ се в землището на с.Д., община А..
Ищецът основава исковата си молба на следните твърдяни факти и
обстоятелства: Твърди,
че е единствен наследник - внучка на Д. П. Д.. С решение №12224/06.08.1996г.
на Поземлена комисия – А. било възстановено правото на собственост на наследниците на Д. П. върху нива, находяща се в землището на с. Д.,
с площ от 1300дка, м-ст „До лозята“, без посочени граници, попадаща в терен §4
от ЗСПЗЗ. По помощния кадастрален план към ПНИ е отреден и записан стар имот
№250. Последният попадал по ПНИ частично в новообразуван имот №*, целият с площ
1460кв.м, от които насл. участвали с възстановените им 1214кв.м. В
новообразувания имот попадали още и имоти пл. №225 и №226 от предходния
кадастрален план на местността. Имот пл.№225 бил с площ 716кв.м по предходния
кадастрален план и записан на наследодателя на ответниците – Г. А.Г.. Този имот
участвал в стар имот пл.№250 с цялата си площ.
Планът на новообразуваните имоти на м-ст „Д.ски
лозя“, кадастрален район 501 и 502, землище с.Д. бил одобрен със Заповед
РД-16-7706-67/04.04.2016г. на Областен управител на Област В.. Твърди, че в
представената скица от Община А., неправилно е записано, че ПНИ е одобрен със
Заповед № 1/01.01.2001г., като оспорва това обстоятелство. Твърди, че въпреки,
че правото на собственост на насл. на Д.Димов върху 1214кв.м ид.части от НИ №* по ПНИ на с.о. „Д.ски лозя“,
землище с.Д. било възстановено и съответно тя се легитимира, като единствен
собственик, то не била въведена във владение на същия, тъй като ответниците
отказвали да напуснат имот пл.№225, записан на техния наследодател по
предходния кадастрален план, твърдейки, че са негови собственици. Оспорва
обстоятелството наследниците на Г.Г. да са собственици на имота с пл.№225,
идентичен със спорната реална част от 716кв.м от новообразувания НИ №* по ПНИ
на м-ст „Д.ски лозя“, землище с.Д., тъй като: 1/на наследодателя им не било
предоставено валидно право на ползване;2/ дори да му било предоставено, той не
бил трансформирал правото си в право на собственост; 3/ дори и да го е
трансфоримирал, той не е имал право да закупи имота, тъй като не отговарял на
условията на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въпреки, че била издадена заповед по §4к ал.7
от ПЗР на ЗСПЗЗ за ищцата се пораждал пр. интерес от завеждане на наст. иск,
тъй като същата не можела да бъде въведена във владение на процесния имот.
В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК ответниците не са депозирали отговор.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, ищеца поддържа
заявеното с исковата молба становище.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно
от Решение №12224/06.08.96г. на ПК-А. е възстановено правото на собственост на
наследниците на Д. П. Д. върху нива в землището на с. Д., с площ 1.300дка,
попадаща е терен по §4 ЗСПЗЗ.
Видно от Удостоверение за наследници № 11/25.06.2018г. Д. П. Д., е починал
на 24.03.1990г. и е оставил за свой единствен наследник Р.Д.С. – негова внучка.
Видо от Заповед №327/27.12.2016г. на Кмета на Община А., издадена на осн.
§4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците
на Д. П. Д. – на Р.Д.С. върху 1214кв.м. ид. ч. от НИ№*, целият с площ от
1460кв.м по ПНИ на СО „Д.ски лозя“, землище с.Д., Община А., област В..
От предстаената по делото скица №433-6451/31.05.2019г. на новообразуван имот №* по ПНИ на СО „Д.ски
лозя“, се установява, че имотът е записан на наследниците на Д. П. Д. за 1214кв.м.
От Удостоверение №93/19.06.2020г. на Община А.,
се установява, че преди одобряването на ПНИ на СО“Д.ски лозя“ е дейтвал кадастрален
палн на м-ст с. Д., изработен през 1988г. ПНИ е одобрен със Заповед
№РД-16-7706-67/04.04.2016г. на областен управител на област В.. В община А.
няма данни за наличие на план на земеделските земи на старите собственици към
момента на кооперирането им в ТКЗС 1956-1958г. за м-ст „Д.ски лозя“, землище с.Д.,
община А.; ПКП на имотите на старите собственици за м. „Д.ски лозя“, е изработен
през 2010г. въз основа на който е изработен ПНИ на СО„Д.ски лозя“ и към момента
на постановяване на Решение №12224/06.08.96г. на ПК-А. ПКП не е наличен;
От Удостоверение №92/19.06.2020г. на Община А., е
видно, че за имот с пл.№225 по КП на м-ст с.Д., изработен през 1988г. не е
провеждана процедура по закупуване.
От извадка – копие от ПК на ПНИ на СО„Д.ски лозя“,
землище с.Д. е видно, че в частта на стар имот №250, участва имот пл.№225 с
цялата си площ;
От Удостоверение№705/28.07.1989г. за предоставено
ползване на Г. А.Г. е видно, че му е предоставнео право на ползване върху имот
пл.№225 в землището на с. Д.;
От Удостоверение за наследници на Г. А.Г.№АУ068054МЛ/16.07.2019г.
се установява, че негови наследници са: М.К.Г., ЕГН ********** – съпруга, Р.Г.А.,
ЕГН********** - син и Я.Г.А.-В. ЕГН**********- дъщеря.
С оглед изясняване на спора от фактическа страна и изследване на релевантни
за изхода му обстоятелства, в хода на делото са ангажирани специални знания
посредством проведената СТЕ, в заключението си по която вещото лице установява
следното: в ПИ №* по ПНИ на м. „Д.ски
лозя“, землище с.Д. участват стари ПИ №249 и №250, като ПИ №250 участва в ПИ *
с площ от 1214кв.м, а ПИ №249 с площ от 246кв.м. Стар имот №250 по плана на
старите имоти по ПКП към ПНИ „Д.ски лозя“ е записан на наследниците на Д. Д. .
Процесната реална част от ПИ * по ПНИ е идентична с ПИ №225 по КП от 1988г.,
като за собственик на този имот по КП от 1988г. е записан Г. Г. с Удостоверение№705/28.07.1989г.
В кадастралния регистър на ПИ №225 към
ПКП за собственик на имота е записан Г. Г. без данни за собственост. От
извършения оглед на място експертът е установил, че ПИ №225 е ограден с огради,
изградени от бетонови колове и мрежа, както и че в имота няма изградени
постройки, които да отговарят на изискванията на ЗСПЗЗ за постройка. В имота
има фургон. ПИ * отстои на разстояние 14,5км от бреговата линия на Черно море и
13,3км от центъра на гр. В.. Експертът е пояснил, че процесната реална част от ПИ
* е идентична с ПИ501.225 по КП към ПКП на м. „Д.ски лозя“, и с ПИ№225 по КП от 1988г. ПИ №225 и №226 по
КП от 1988г. са идентични с ПИ №225 и ПИ №226 по КП към ПКП, като площта на
225 е 716кв.м. В разписния лист към КП 1988г. за собственик на ПИ №225 е
записан за ползвател Г. Г.. В о.с.з. експертът заяви, че ПИ №225 по ПКП
участва с цялата си площ от 716кв.м в стария имот.
В полза на ищеца са събрани гласни
доказателства. От показанията на св. В. Д. се установява, че ищцата е била
братовчедка с нейния съпруг. Свидетелства, че дядо й Димо е притежавал имот в землището на с. Д.
над 1дка, който е бил възстановен от ПК- А.. Същата знае местонахождението на
имота, че в лявата му част има къща, а в дясната е празно. Имотът бил ограден,
а процесната част е заключена с врата, като вътре имало само фургон. Сочи, че
ищцата не можела да бъде въведена в имота, като от Общината й обяснили, че
трябва да се свърже с ползвателите и съответно ако има подобрения да им бъдат
заплатени. В тази връзка ищцата се срещнала се с тях, но те отказали да й
предадат имота, като казали, че той е техен.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Характерът на предявения иск възлага в
тежест на ищцовата страна да установи по безспорен начин обстоятелството, че се
легитимира като собственик на процесния имот на въведеното придобивно
основание, както и че ответникът владее имота му без правно основание.
По делото се събраха безспорни
доказателства, че ищцата е собственик на реална част от НИ№*, идентична с имот
пл. №225 по плана от 1988г., както и с имот №225 по ПКП към ПНИ на м-ст „Д.ски лозя“, землище с.Д., с площ от
716кв.м, както и че ПИ№225 по ПКП участва с цялата си площ в стар имот 250,
записан на наледосателя й - Д. Д. .
В
настоящия казус, решението на ПК№12224/06.08.1996г,
от което ищцата черпи правото си на собственост е постановено в редакцията на
чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ преди изменението й с ДВ бр.68 от 1999г., при така наречената
„еднофазност“ на административното производство, при което решението на
административния орган е финализиращия акт, без да е необходимо издаването на
заповед по §4к ал.7 ЗСПЗЗ. Съгласно константната съдебна практика, вкл. и по
реда на чл.290 ГПК, постановеното преди 30.07.1999г. решение ще има
конститутивен ефект само, ако в него възстановеният имот е надлежно
индивидуализиран по стар или действащ план. В случая, в решение №12224/06.08.1996г. имотът не е индивидуализиран по стари планове,
тъй като ПКП на имотите на старите
собственици за м. „Д.ски лозя“, е изработен едва през 2010г. въз основа на
който е изработен и ПНИ на СО„Д.ски лозя“. Следователно, финализиращият
административен акт е издаването на заповедта по §4к, с което е проведена и
административна процедура по възстановяване правото на собственост по реда на
ЗСПЗЗ върху процесния имот в полза на наследодателя на ищцата, която е
приключила с постановяване на влязла в сила заповед на кмета на община по
чл.4к,ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. След като е постановена и заповед на кмета на община
за възстановяване правото на собственост върху процесния имот на основание
пар.4к,ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на наследодателя на ищцата то реституционната
процедура по ЗСПЗЗ е приключила и е налице правен интерес за ищеца от търсената
с ревандикационния иск защита.
По
делото ответниците проявиха процесуална пасивност и не доказаха, да се
лигитимират като собственици на процесната реална част. От свидетелските
показания обаче се установи, че същите владеят спорната реална част и отказват
да предадат владението на имота
Предявеният иск е основателен и подлежи на
уважаване. Поради увжаване на предявения главвен иск в цялост, то съдът не
дължи произнасяне по заявената в евентуалност искова претенция.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в
съответствие с направеното искане, в полза на ищеца се дължат разноски за
производството, съобразно представените доказателства за извършването им, чиито
размер възлиза на 1219,25лева/ 50лв. заплатени държавни такси; 169,25лв. такси
за документи; 400 лева депозит за вещо лице и 600 лева възнаграждение за защита
и съдействие от един адвокат/. Възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, направено по реда на чл.78, ал.5 ГПК,
съдът счете за неоснователно при съобразяване с правната и фактическа сложност
на делото, и съобразено с минималното такова /400 лева/, предвидено в чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Р.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***
и М.К.Г., ЕГН **********, Р.Г.А., ЕГН********** и Я.Г.А.-В. , ЕГН********** и
тримата с адрес: *** , че ищецът Р.Д.С., ЕГН ********** е собственик на реална част с площ от 716кв.м от поземлен имот с
идентификатор № * по ПНИ на с.о. „Д.ски лозя“, землище с.Д., кадастрален район
501 и 502, одобрен със Заповед на № РД-16-7706-67/04.04.2016г. на Областен
управител на Област В., находящ се в землището на с.Д., община А., като площта
е идентична с имот пл. № 225 по предходния кадастрален план на местността,
разположена в западната част на НИ №*, при граници НИ №*, улица №*, НИ 501.1460,
означенa в зелен цвят на приложение - 5
на л.85 от делото комбинирана скица, която приподписана от съда представлява
неразделна част от настоящото решение като ОСЪЖДА владеещите несобственици М.К.Г., ЕГН **********, Р.Г.А., ЕГН********** и Я.Г.А.-В. , ЕГН********** да предадат на Р.Д.С., ЕГН ********** владението
върху реалната част с площ от 716 кв. метра от поземлен имот с
идентификатор № * по ПНИ на с.о. „Д.ски лозя“, землище с.Д., кадастрален район
501 и 502, одобрен със Заповед на № РД-16-7706-67/04.04.2016г. на Областен
управител на Област В., находящ се в землището на с.Д., община А., като площта
е идентична с имот пл. № 225 по предходния кадастрален план на местността,
разположена в западната част на НИ №*, при граници НИ №*, улица №*, НИ 501.1460,
на осн. чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА М.К.Г., ЕГН **********, Р.Г.А.,
ЕГН********** и Я.Г.А.-В. , ЕГН********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.Д.С., ЕГН ********** сумата от 1219,25лева, представляваща реализирани
пред настоящата инстанция разноски за държавни такси; депозит за вещо лице и
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: