Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2791 03.08.2020 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Марина Кънева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 20307 по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК *********
против Б.Н.Т., с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по
смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал
лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в
абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът
като собственик на имот, находящ се в гр. П., бул. *** № **, ап. **, имал
качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща
месечно дължимите суми за доставеното му, съгласно чл. 34 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението
си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно
чл. 35 от ОУ. С оглед сключения при общи условия договор за покупко- продажба
на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на
ответника, топлинна енергия на стойност 997.66 лева през периода от *** г. до ***
г., която не била заплатена. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата
от 93.34 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода ** – ***.
Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което
срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По
образуваното заповедно производство по частно гр. дело била издадена заповед за
посочените суми, ведно с разноски, като била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Иска да бъдат установи задълженията. Претендира се законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване,
както и присъждането на разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от назначения особен представител, с който се оспорват претенциите.
Възразява се липсата на облигационно правоотношение и за неправилното изчисляване
на топлинната енергия. Иска се отхвърляне на исковете.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕВН България
топлофикация” ЕАД срещу Б.Н.Т., по което е образувано ч. гр. дело № 1465/2018
г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за процесните суми, както и за разноските.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК
и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в
месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния
срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество на спора:
За процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на сградата. Предвид тези разпоредби, за да се установи, че
ответникът е клиент на топлинна енергия, е необходимо топлофикационното
дружество да докаже, че същия е титуляр на право на собственост за процесния
апартамент, на който факт се позовава в исковата молба. Това
обстоятелство за настоящото производство се установява от представената данъчна
декларация, с която страната е декларирала права върху имота.
От изложеното до момента се установява, че ответникът е бил собственик
на апартамента, в етажната собственост, до която е доставяна топлинна енергия и
съгласно разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ има качеството клиент на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката, се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от
ДКЕВР. Общите условия са били обявени съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и са влезли в
сила, видно от представените с исковата молба доказателства.
С молба от *** ищецът заявява, че всички задължения на
ответника са били погасени, като представя справка. Иска присъждането на
разноски.
Направеното от ищеца признание на неизгодно за него
обстоятелство, преценено с оглед останалите събрани доказателства, следва да
бъде възприето. Постъпилото изпълнение на
задълженията, от своя страна, представлява недвусмислено признание на
претенциите по основание и размер и следва да бъде възприето от съда. Плащането
следва да бъде отчетно на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и предявените искове да
бъдат отхвърлени поради погасяване в хода на процеса.
Тъй като плащането е направено в хода на процеса, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноските направени в настоящото и заповедното
производство за ДТ и юрисконсултско възнаграждение. Разноските за особен
представител следва да бъдат присъдени в размер на 150 лева, тъй като ищецът е
бил наясно с плащането на задълженията 5 месеца преди допускането на такъв, но
не го е заявил своевременно.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН
България топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
срещу Б.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.Н.Т., ДЪЛЖИ на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, следните суми: 997.66 лева–
главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на
потребление, находящ се в гр. П., бул. *** № **, ет. *, ап. **, за периода от ***
до ***г. и 93.34 лева- представляваща обезщетение за
забавено плащане на горното задължение за периода от *** до ***г., ведно със законна лихва, върху
главницата считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на
29.01.2018г. до пълното й изплащане, за
които суми е била издадена Заповед № 955 от 30.01.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 1465/2018 г. по описа на
ПРС.
ОСЪЖДА Б.Н.Т., ЕГН **********,
да заплати на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 300.00 лева /триста лева/- разноските по ч. гр. дело
№ 1465/2018 г. на ПРС и по настоящото гр.д. № 20307/2018г. по описа на ПРС, XIV гр. с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Тоско Ангелов
Вярно с оригинала.
М.К.