№ 176
гр. Враца, 08.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осми април през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Васил П. Ганов
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
в присъствието на прокурора К. Мл. Т.
като разгледа докладваното от Васил П. Ганов Частно наказателно дело №
20241400200247 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на
молба от л.св. В. Д. К., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора
- гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната
част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от
началника на Затвора - гр. Враца със справка за изтърпяната част от
наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание осъденият лично поддържа молбата си и прави искане
да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр. Враца - А. М. - Инспектор "Режимна
дейност" в Затвора Враца изразява становище за неоснователност на молбата,
като излага съображения, че осъденият с поведението си не е дал
доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за
изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпения
остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП - Враца дава
становище за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане
същата да не бъде уважавана.
1
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
Лишеният от свобода В. К. изтърпява наказание от 4 месеца „лишаване от
свобода“, при първоначален „строг“ режим, за престъпление по чл.343б, ал.2
от НК по присъда по НОХД № 1/24г. на РС - Берковица.
Към момента К. е изтърпял: 2 месеца и 27 дни, с остатък 1 месец и 3 дни.
Оценка на риска от рецидив не е правена. На осн. чл. 122а, ал. 2 от
ППЗИНЗС на осъдените с наказание до 6 месеца лишаване от свобода се
изготвя оценка на риск от вреди. Причините и детерминиращите фактори за
извършване на престъплението са ниско правно съзнание и некритично
отношение към предишните си криминални действия. Рискът от вреди е
среден спрямо обществото, поради идентичните предишни осъждания,
свързани с употребата на алкохол и шофиране в пияно състояние.
Криминалното минало на л.св. К. е свързано с няколко идентични
престъпления, за които е осъден на осн. чл. 343“б“ от НК.
Като цели в плана на присъдата са заложени формиране на чувство за
критичност, съхраняване на психическото и физическо здраве, анализ на
последиците от деянието, спазване на реда и дисциплината, повишаване на
уменията за мислене и осъзнаване на вредните последици от престъпните
действия.
Рискът от извършване на бягство на този етап е с ниски стойности. Няма
история на реализирани бягства от условията на охранявана среда и
индикации за това към момента.
Дори и да не е правена оценка на риска от рецидив се регистрира, че
проблемните зони, които повишават вероятността от извършване на нови
престъпления са умения за мислене и злоупотреба с алкохол.
Наблюдава се ригидност в мисловния процес и неосъзнаване на
последствията от шофирането в пияно състояние.
Лишеният от свобода К. не счита употребата на алкохол и шофирането в
пияно състояние за сериозен личностов проблем. Не е наясно с негативното
влияние на алкохола върху концентрация при шофиране на автомобил. Не
разбира, че това представлява опасност за живота, както на самия шофьор,
2
така и за пътниците и останалите участници в движението. В подкрепа на
гореизложеното е и обстоятелството, че л.св. К. при постъпването си в
Затвора - Враца при направен тест за употреба на алкохол, същият е отчел
0,36 промила.
Трите му предишни осъждания за престъпления по чл.343б, ал.2 от НК
показват, че л.св. К. представлява сериозен обществен проблем, поради факта,
че продължава в цивилна среда с противоправното си поведение. Въпреки, че
два пъти му е гласувано доверие и е освобождаван условно предсрочно, К.
няма изграден модел на водене на законосъобразен начин на живот. Налице са
самооправдателни нагласи, липса на критичност, сензитивност и
омаловажаване на престъплението.
Лишеният от свобода К. е склонен към създаването на критични ситуации в
пътното движение, а вероятността от попадане в ПТП се увеличава
многократно, поради употребата на алкохол.
Рискът от вреди спрямо другите лишени от свобода и пенитенциарните
служители е с ниски стойности. Не показва враждебни нагласи и не е склонен
да употреби физическа сила при попадане в конфликтна ситуация.
Лишеният от свобода К. не е изявил желание за включване в културно-
масови мероприятия организирани от администрацията на Затвора - Враца,
въпреки че са му заложени в плана на присъдата, с който се е запознал.
В условията на Затвора - гр. Враца за изтеклия период от изтърпяване на
присъдата рискът от вреди запазва стойностите си за всички категории.
Л. св. К. няма извършени дисциплинарни нарушения до момента на престоя
си в Затвора - Враца. Не е награждаван, поради липса на констатирана
устойчива тенденция на цялостното позитивно поведение.
По отношение на престъплението е с ниска самокритичност. Характеризира
се с неспособност да се реформира, въпреки предишните осъждания.
Изразява нагласи в подкрепа на собственото си поведение, включващо
нарушаване на обществените и законови норми. Не разпознава вредите, които
има вероятност да причини с поведението си в обществото.
Рискът от вреди за обществото е среден. Не осъзнава изцяло тежестта на
извършеното закононарушение, не е склонен да спазва стриктно законовите
норми и да ограничава собственото си поведение в съответствие с правилата
3
и нормите в обществото. Злоупотребата с алкохол е отключващ фактор за
извършване на нови правонарушения. Рискът от вреди е насочен към всички
участници в движението по пътищата.
В местата за лишаване от свобода, осъденият К. демонстрира добро
поведение, не са регистрирани агресивни прояви и други форми на
неподчинение, но в живота на свобода същият води начин на живот,
несъвместим с добрите нрави и общочовешки ценности.
Не се наблюдава трайна положителна тенденция в нагласите за водене на
законосъобразен начин на живот след освобождаване, в следствие
преживените ограничения в МЛС.
Средният риск от вреди за обществото се обуславя от извършеното деяние
след употреба на алкохол. Не осъзнава нуждата от промяна в модела на
поведение след освобождаване, склонен е към импулсивни постъпки и
рисково поведение. Повтаря едни и същи грешки.
Необходимо е време за изграждане на отрицателно отношение към
извършеното от него деяние и показване на достатъчно доказателства за
поправянето на осъдения.
Договорените дейности, отразени в плана на присъдата, не са изпълнени в
пълен обем и в своята цялост. Възпитателната работа с лишения от свобода К.
трябва да продължи в посока създаване на безопасни умения за шофиране и
формиране на гъвкав модел за мислене, водещ до намаляване вероятността от
извършване на повторно престъпление.
Към настоящия етап от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
криминалните нагласи на К. са трайно и устойчиво формирани, нежеланието
му за стриктно спазване на законите и правилата предопределя евентуалното
продължаване на престъпната дейност и повишаване на вероятността с
поведението си да причини вреди в обществото.
Шансовете за реинтеграция в обществото са незадоволителни с оглед липсата
на желание за промяна и корекция в поведението му.
В обобщение на горното, следва да се посочи, че според затворническата
администрация към настоящия момент лишеният от свобода не отговаря на
изискванията по чл.439а НПК. Обосновава се необходимостта от
продължаване на корекционната работа с него в условията на затвора за
4
трайна положителна промяна и постигане на целите по чл.36 от НК.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.439а, ал.1 НПК,
обстоятелствата, сочещи за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието са доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Разпоредбата на ал. 2 на чл.439а НПК изрично предвижда, че доказателствата
за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 ЗИНЗС и от
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон.
В случая, от данните по делото е видно, че не са налице и двете законови
предпоставки за УПО. В. К. е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание, но същият с поведението си не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне. Видно от доклада за оценка на риска от
рецидив и вреди, договорените дейности, отразени в плана продължават да се
усвояват, като са налице препоръки за индивидуално-корекционната работа с
лишения от свобода, насочени към настъпване на трайна положителна
промяна и постигане на целите по чл.36 от НК.
Всичко това е основание да бъде постановен отказ на молбата на осъдения
за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното
му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 440, ал.1 НПК Врачанският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения В. Д. К. с
ЕГН:********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
неизтърпяната част на наложеното му наказание "лишаване от свобода" в
размер на 4 /четири/ месеца с присъда по НОХД № 1/24г. на РC - Берковица, с
остатък - 1 /един / месец и 3 /три/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
5
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6