№ 20910
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110132658 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. И. Д. срещу „Кредисимо“
ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 17.06.2023г. сключил с ответника „Кредисимо“ ЕАД
договор за потребителски кредит № **********, по силата на който ответникът му
предоставил кредит от 4526,56лв., от които 4000лв. размера на кредита и 526,56лв.
размера на застрахователна премия. Срокът на кредита бил 24 месеца при фиксиран
лихвен процент от 29,73% и ГПР от 34,14%. В чл. 4, ал. 1 било предвидено
приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че ищецът
предостави обезпечение по кредита, като в чл. 4, ал. 2 е предвидена санкция за
неизпълнение – договорът няма да породи действие. Във връзка с това, на 17.06.2023г.
ищецът сключил с ответника „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство, в който било посочено, че „Кредисимо“ ЕАД се задължава да
предостави сумата по договора за кредит след предоставяне на обезпечение на
задълженията под формата на поръчителство, като поръчителят се задължава да
отговаря солидарно пред кредитора. За поемането на това задължение ищецът
следвало да плати възнаграждение от 3927,11лв., дължимо за целия период на
договора.
Ищецът твърди, че процесните договори са нищожни. Изтъква, че договорът за
кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като бил нарушен чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК и ГПР не бил коректно посочен, доколкото в него трябвало да се включи и
възнаграждението на поръчителя, тъй като бил разход, свързан с него. Посочва, че
сключването на договора за предоставяне на поръчителство се явява задължително
условие за получаване на кредита. Твърди, че посочването на грешен ГПР
представлява заблуждаваща търговска практика, а и не било посочени точно кои
разходи го формират. Счита, че договорът противоречи и на добрите нрави, доколкото
се използвала материалната затрудненост на потребителите. Евентуално поддържа, че
клаузите на чл. 4 от договора за потребителски кредит и чл. 12 от раздел III и чл. 4 от
раздел IV от общите условия са нищожни, тъй като накърняват добрите нрави и са
неравноправни. Тяхната основа цел била да доведат до неоснователно обогатяване за
1
кредитора. Същите били уговорени и във вреда на потребителя и водили до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Твърди, че
договорът за предоставяне на поръчителство също е нищожен, тъй като се явява
лишен от основание, доколкото самият договор за кредит е нищожен. Счита, че
същият противоречи и на добрите нрави, тъй като се достига до явна
нееквивалентност на престациите, доколкото възнаграждение е почти равно на
отпуснатия кредит. Също така, с тези действия се цели заобикаляне на забраната по чл.
19, ал. 4 ЗПК.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че сключеният между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД договор за
кредит е нищожен, а евентуално са нищожни клаузите на чл. 4 от договора и чл. 12 от
раздел 3 и чл. 4 от раздел 4 от общите условия към договора, както и че сключеният
между ищеца и „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство е
нищожен.
Ответникът „Ай тръст“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок. Признава, че между тях е сключен договор за предоставяне
на поръчителство, като твърди, че е изпълнил задълженията си по него и е станал
поръчител на кредитодателя. Изтъква, че предоставянето на обезпечение е единствено
възможност, а не задължение, като възнаграждението за него не следва да бъде
включвано в ГПР, тъй като не е задължително условие за отпускане на кредита.
Посочва, че този договор се сключва след договора за кредит и кредитодателят няма
как да знае какво ще бъде възнаграждението по него, за да го включи в ГПР.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал отговор на исковата молбаизвън
законоустановения срок. Признава, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит с посоченото съдържание, но отрича същият да е нищожен.
Посочва, че кредитополучателят няма задължение да предоставя обезпечение, а това
било само негово право. Оспорва в ГПР да е трябвало да се включи възнаграждението
по договора за предоставяне на поръчителство, доколкото не попада в обхвата на
разходите по кредита.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства,
че на 17.06.2023г. между ищеца, в качеството на кредитополучател, и първият
ответник – „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитодател, е сключен договор за
потребителски кредит № **********. В договора е посочено, че кредитодателят се
задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер и при
условия, посочени в договора. В самия договор никъде не е посочено какъв е размерът
на отпуснатия кредит и конкретните му параметри, но в чл. 6 е уговорено, че
кредитополучателят погасява кредита съгласно приложение № 1 – условия на кредита,
представляващо неразделна част от договора, тоест за тези параметри същият
препраща към погасителния план. В него /л. 10/ е предвидено, че общият размер на
кредита е 4526,56лв., от които 4000лв. главница и 526,56лв. застрахователна премия.
Срокът на погасяване е 24 месеца, брой вноски 24, лихвен процент по кредита 29,73%,
ГПР 34,14% и общ размер на всички плащания 6099,23лв. В погасителния план
подробно са описани размерите и падежите на вноските, както и какъв размер от
главницата и възнаградителната лихва се погасява с всяка от тях.
В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че в ако кредитополучателят е посочил в
2
заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същия следва, в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на кредитора банкова
гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо
лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В ал. 2 е предвидено,
че ако в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното
обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ и
договорът за кредит не поражда действие. В пар. 17 от ОУ към договора е предвидено,
че обезпечение – ще означава (i) банкова гаранция, издадена в полза на „Кредисимо“
от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета
държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България
чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на
територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно
признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати
на „Кредисимо“ всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в
срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено
искане от страна на „Кредисимо“ за заплащане на тези задължения. Срокът на
валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната
погасителна вноска по договора за кредит/изтичането на последния период на
револвиране; или (ii) поръчителство, предоставено по силата на договор за
предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и
одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице ("поръчител"), което впоследствие е
сключило с „Кредисимо“ договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се
задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички
задължения на кредитополучателя по договора за кредит.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства,
че на същата дата 17.06.2023г. между кредитополучателя /ищеца/ и втория ответник –
„Ай тръст“ ЕООД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В него е
посочено, че потребителят е подал заявление за потребителски кредит пред първия
ответник, като последният се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на
4526,56лв. след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под
формата на поръчителство. В буква „в“ е предвидено, че поръчителят е получил от
„Кредисимо“ АД предложение за сключване на договор за поръчителство по
отношение на потребителя. С този договор поръчителят се е задължил да сключи
договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, по силата на който да отговаря за
задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му
дължи възнаграждение. От приложение № 1 към договора /л. 16/ се установява ,че
размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е 3927,11лв. за периода
на действие на договора за кредит от 24 месеца. Уговорено е възнаграждението да се
дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния
план по него.
Представена е застрахователен сертификат № *******/17.06.2023г. /л. 91/ за
застраховка „Живот“ на клиентите на „Кредисимо“ ЕАД съгласно групов договор,
според който ищецът бива застрахован за посочените застрахователни рискове при
еднократна премия от 526,56лв. Застраховката е сключена с поредничеството на
„Максо България“ АД, а ползващо се лице от нея е „Кредисимо“ ЕАД.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза,
която не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена, от която се установява, че реалният размер на усвоената сума е 4000лв., а
сумата от 526,56лв. представлява застрахователна премия. В изпълнение на договора
3
за кредит и договора за поръчителство ищецът е извършил плащания към
„Кредисимо“ ЕАД на суми в общ размер от 3949,63лв., които са послужили за
погасяване на главница по договора за кредит от 1134,67лв.; възнаградителна лихва по
договора за кредит от 803,19лв.; лихва за забава по договора за кредит от 32,12лв.;
разходи за извънсъдебно събиране на вземането от 150лв.; възнаграждение по
договора за поръчителство от 1829,65лв. Експертът разяснява, че без да се включва
възнаграждението за поръчител и при реално усвоена главница от 4000лв., размерът на
ГПР по договора за кредит възлиза на 54,50%. В случай че за главница се приеме
сумата от 4526,56лв. (реално усвоената сума плюс застрахователната премия) и без
включване на възнаграждението за поръчител, тогава ГПР възлиза на 35,07%. При
включване обаче на възнаграждението за поръчител, ГПР възлиза на 142,44% при
сумата от 4526,56лв. и на 186,68% при сумата от 4000лв.
При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:
Предявени са за разглеждане главен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
евентуални искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД
и главен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр.
2 и 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД.
Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а
кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с императивните
изисквания на ЗПК и ЗЗП.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
34,14%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер
не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не
отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно –
застрахователната премия и възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, сключен от потребителя с втория ответник, което възнаграждение се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в §
1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва
да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
4
за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването
на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
В съдебната практика и правната теория няма съмнение, че главницата по
договора за кредит представлява сумата, която реално бива усвоена и получена от
кредитополучателя. Всички останали суми, които кредитополучателят заплаща като
такси, комисионни, застрахователни премии и др. под. представляват разходи,
свързани с договора за кредит, а не главница по него. Ето защо, главницата по
договора за кредит в процесния случай възлиза на 4000лв. Всички останали суми имат
характер на разход по него и следва да бъдат включени в ГПР. Изложеното се отнася и
за застрахователната премия от 526,56лв., която е изначално известен разход на
кредитора, видно както от съдържанието на погасителния план, така и от
обстоятелството, че е сключена на същата дата, на която е сключен и договорът за
кредит, чийто номер е упоменат в сертификата, а ползващо се лице от нея е именно
кредитодателя. Този разход обаче не е включен в ГПР, в който е включена само
възнаградителната лихва. Това води като резултат до неправилно и подвеждащо
определяне на ГПР, посочен в приложение № 1 към договора. При включването на
застрахователната премия в ГПР (без възнаграждението за поръчителя), последният
възлиза на 54,50% според вещото лице. При това положение се налага изводът, че
договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като в него липсва посочване на действителния процент на ГПР.
Възнаграждението в полза на поръчителя също представлява разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В
случая, в договора за кредит изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен по
един от описаните начини, като самият договор за поръчителство е сключен на същата
дата, на която е сключен и договорът за кредит, а в договора за поръчителство е
посочено, че поръчителят е получил от кредитодателя предложение за сключване на
договор за поръчителство и в самия договор са възпроизведени параметрите на
договора за кредит. Освен това, кредитодателят „Кредисимо“ АД е едноличен
собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, което показва, че са
свързани дружества. Дружеството – поръчител представлява предварително одобрено
и известно на кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат с
обстоятелствата, при които биват сключвани договорите за поръчителство. Начинът на
погасяване на вноските по кредита напълно съвпада с начина на погасяване на
вноските по договора за поръчителство – вноски със същите падежи и краен срок на
издължаване. Прави впечатление, че кредитополучателят може да погасява сумите по
договора за поръчителство чрез плащане в полза на кредитодателя, както е и правено.
Според експертното заключение, всички плащания са извършени от длъжника по
сметка на кредитодателя, включително 1829,65лв. възнаграждение за поръчител, като
няма доказателства да има плащания от страна на кредитодателя към гаранта. Отделно
от това, другата поставена пред потребителя възможност за обезпечаване на кредита
чрез банкова гаранция е почти невъзможна за изпълнение и цели единствено да насочи
кредитополучателя към конкретното дружество – гарант, в което дружеството –
кредитодател се намира в облигационна връзка и е налице свързаност между тях.
Всички тези обстоятелства навеждат извода, че на кредитодателя му е известно, че
потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с
осигуряването на обезпечението от предложеното от кредитора и единствено одобрено
от него дружество – гарант. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за
кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. Също така, попада в
5
легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е
изчерпателно, а примерно. В нея изрично е посочено, че в общия размер на разходите
по кредита попадат включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.
В случая, предоставянето на обезпечение под една от посочените форми, и най-вече
чрез сключването на договор за поръчителство с предложено и одобрено от
кредитополучателя дружество, представлява задължително условие, за да обвърже
договора за кредит страните и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това
възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на годишния процент на
разходите в договора за кредит, тъй като представлява част от тях.
Извън изложеното, в съответствие с възприетото в Решение от 21.03.2024г. по
дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз и предвид конкретните
обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че тези действия по сключване на
договор за потребителски кредит и договор за поръчителство със свързани лица в
един и същ момент, плащанията по които се извършват само в полза на едното,
представлява конструкция, предназначена да заобиколи императивните законови
изисквания, да прикрие действителните разходи по кредита и да доведе единствено до
извличане на по-голяма облага на кредитора от договора.
По изложените съображения, съдът намира, че разходите за застраховка и за
възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на кредитодателя по
договора за потребителски кредит отговарят на поставените в ЗПК изисквания и
следва да бъдат включени в общия разход по кредита, което в случая не е сторено.
Размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е почти равен на
отпуснатата по кредита сума, което налага извода, че действителният ГПР по договора
за кредит е значително по-висок от обявения в него (според експертизата – 186,68%).
При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва
действителният процент на ГПР. Текстът на тази норма не следва да се тълкува
буквално, а именно - при посочен ГПР, макар и неправилно определен и без подробно
описание на компонентите по него. Нормативното изискване следва да се приеме за
изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР с всички
негови компоненти, така и действителният му размер, за да бъде потребителят
добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. В задължителното Решение от
21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз е прието, че когато
в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане
от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на
съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за
да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат
всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия
6
начин както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР,
който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и
има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от Директива 2008/48, разглеждан
във връзка със съображение 47 от същата директива, следва, че макар изборът на
системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно
тази директива, да е по усмотрение на държавите членки, така предвидените санкции
трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Това означава, че
строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях
нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава
основният принцип на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9 ноември
2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т. 61—63 и цитираната съдебна
практика).
След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи
при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява
недействителен – чл. 22 ЗПК.
По изложените съображения, съдът намира, че първият иск за прогласяване
нищожността на договора за потребителски кредит се явява основателен. Предвид
основателността на главния иск, не са налице предпоставки за разглеждане и
произнасяне по евентуалния иск за нищожност на отделни клаузи.
По отношение на втория иск – за нищожност на договора за поръчителство:
Настоящият съдебен състав счита, че този договор също се явява нищожен.
Така сключеният договор за предоставяне на поръчителство с юридическо лице, което
е свързано с кредитодателя и се намира в облгиационни отношения с него, обуславя
извод, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за
индивидуално договаряне, респективно че сключването на въпросния договор не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца. При горните обстоятелства възниква
обосновано съмнение за типично неравноправно договаряне чрез използване на
предварително фиксирани клаузи и договори, върху чието съдържание потребителят
не може да влияе. Предварителното одобряване от кредитодателя на евентуалния
поръчител и отправянето на предложение към него за сключване на договор за
поръчителство, обвързването на падежа на възнаграждението по този договор с
падежа на задълженията по договора за заем, плащането на това възнаграждение
съгласно погасителния план в полза на кредитодателя и свързаността между двете
дружества поражда сериозни съмнения относно добросъвестността при сключване на
договорите за заем и за предоставяне на поръчителство, които очевидно се намират
във взаимна връзка. Може да се направи обосновано предположение, че със
сключването на договора за предоставяне на поръчителство не се преследва легитимна
цел, а единствено оскъпяване на договора за кредит и заобикаляне на императивните
правила на Закона за потребителския кредит относно максимално допустимите
размери на ГПР. Тоест, чрез формално законни средства се преследва забранена от
закона цел. Както се посочи, налице е конструкция, предназначена да заобиколи
законовите изисквания, да прикрие действителните разходи по кредита и да доведе
единствено до извличане на по-голяма облага на кредитора от договора. Също така,
поставянето като условие за отпускането на заема предоставяне на поръчителство от
предварително одобрено дружество, сочи на възползване от икономически слаби
участници в оборота, изпитващи недостиг на материални средства, за
7
облагодетелстване на други правни субекти. Свободата на договарянето не може да
бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението
за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т.ч. този
на добрите нрави – правоотношенията следва да се възникват при спазване на
общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на този
принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо
икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за сключване на
договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно право на избор.
Така, чрез поставяне на практически неизпълними условия за обезпечаване чрез
безусловна банкова гаранция, платима в еднодневен срок, длъжникът на практика бива
задължен да се ползва от опция за възмездно поръчителство - сключване на договор за
поръчителство със свързано с кредитора лице, за възнаграждението на което се
сключва друг договор, за сума, близка или дори надвишаваща тази по договора за
кредит. Отделно от това, не може да бъде пренебрегнато, че възнаграждението се
дължи само за евентуалната и абсолютно несигурна възможност някога имуществото
на поръчителя да бъде обременено със задълженията на длъжника, което зависи
единствено от дружеството – кредитодател, доколкото дали да насочи претенциите си
и спрямо поръчителя или да търси изпълнение само от главния длъжник е негова
преценка. Но дори това хипотетично да се случи някога, това лице има право на
регресни вземания спрямо длъжника за всички платени суми, ведно със законната
лихва.
По изложените съображения, съдът намира, че този договор влиза в пряко
противоречие с изискванията за добросъвестност, нарушава принципа за съответствие
на договорите с добрите нрави и като такъв се явява нищожен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът. За установителния иск за нищожност на договора за кредит, на ищеца следва
да се присъдят 181,06лв. за държавна такса, половината от депозита за експертиза –
225лв., както и адв. възнаграждение от 650лв., предвид доказателствата за плащане,
или общо 1056,06лв. За установителния иск за нищожност на договора за
поръчителство, на ищеца следва да се присъдят 157,09лв. за държавна такса,
половината от депозита за експертиза – 225лв., както и адв. възнаграждение от 650лв.,
предвид доказателствата за плащане или общо 1032,09лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от С. И. Д., ЕГН:
**********, с адрес: **********************************************, срещу
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, че сключеният между
страните договор за потребителски кредит № **********/17.06.2023г. е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от С. И. Д., ЕГН:
**********, с адрес: **********************************************, срещу „Ай
Тръст“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център
„България“, че сключеният между страните договор за предоставяне на поръчителство
от 17.06.2023г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗЗД.
8
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център
„България“, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на С. И. Д., ЕГН: **********, с
адрес: **********************************************, сумата от 1056,06лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146,
сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на С. И. Д., ЕГН: **********, с адрес:
**********************************************, сумата от 1032,09лв. – разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9