№ 3820
гр. Варна, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20223110108035 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се развива по предявени субективно и обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищщеца Ж. К. Ж.
ЕГН ********** , с адрес: гр. Варна, *****, срещу ответника „Ч.М." АД, гр. Варна,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****, представлявано от
Изпълнителния Директор ***** с която са предявени следните обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ,
за осъждане на ответното дружество да му заплати 1/3 част от следните суми,
вземанията за които са придобити по наследство от неговия наследодател Д.И. Ж., ЕГН
**********, починала на 13.11.2021г., която приживе е била техен титуляр по силата на
сключен с ответника „Ч.М." АД безсрочен трудов договор, по който е заемала длъжността
„началник склад", а именно: 1/3 от сумата от 11395,47лв., представляваща сбор от
неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода от 01.05.2019 г. до 13.11.2021 г., 1/3
от сумата от 516.00лв., представляваща дължимо обезщетение за неползвани 12 дни платен
годишен отпуск за 2021 г., 1/3 от сумата от 1828,10лв., лихва върху главницата за
неизплатени трудови възнаграждения, начислена за периода от 26.06.2019 г. до 23.06.2022 г.,
и 1/3 от сумата от 24,94лв., представляваща лихва върху обезщетението за неползван
платен годишен отпуск за 2021 г., начислена за периода от 01.01.2022 г. до 23.06.2022 г. ,
ведно със законната лихва върху главниците за трудово възнаграждение и обезщетение
1
за неползван платен годишен отпуск, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 24.06.2022г. до окончателно изплащане на задълженията.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищеца С. Ж. К. ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, *****, срещу ответника „Ч.М." АД, гр. Варна, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****, представлявано от
Изпълнителния Директор ***** с която са предявени следните обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ,
за осъждане на ответното дружество да му заплати 1/3 част от следните суми,
вземанията за които са придобити по наследство от неговия наследодател Д.И. Ж., ЕГН
**********, починала на 13.11.2021г., която приживе е била техен титуляр по силата на
сключен с ответника „Ч.М." АД безсрочен трудов договор, по който е заемала длъжността
„началник склад", а именно: 1/3 от сумата от 11395,47лв., представляваща сбор от
неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода от 01.05.2019 г. до 13.11.2021 г., 1/3
от сумата от 516.00лв., представляваща дължимо обезщетение за неползвани 12 дни платен
годишен отпуск за 2021 г., 1/3 от сумата от 1828,10лв., лихва върху главницата за
неизплатени трудови възнаграждения, начислена за периода от 26.06.2019 г. до 23.06.2022 г.,
и 1/3 от сумата от 24,94лв., представляваща лихва върху обезщетението за неползван
платен годишен отпуск за 2021 г., начислена за периода от 01.01.2022 г. до 23.06.2022 г. ,
ведно със законната лихва върху главниците за трудово възнаграждение и обезщетение
за неползван платен годишен отпуск, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 24.06.2022г. до окончателно изплащане на задълженията.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищеца К. Ж. К. ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, *****, срещу ответника „Ч.М." АД, гр. Варна, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****, представлявано от
Изпълнителния Директор ***** с която са предявени следните обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ,
за осъждане на ответното дружество да му заплати 1/3 част от следните суми,
вземанията за които са придобити по наследство от неговия наследодател Д.И. Ж., ЕГН
**********, починала на 13.11.2021г., която приживе е била техен титуляр по силата на
сключен с ответника „Ч.М." АД безсрочен трудов договор, по който е заемала длъжността
„началник склад", а именно: 1/3 от сумата от 11395,47лв., представляваща сбор от
неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода от 01.05.2019 г. до 13.11.2021 г., 1/3
от сумата от 516.00лв., представляваща дължимо обезщетение за неползвани 12 дни платен
годишен отпуск за 2021 г., 1/3 от сумата от 1828,10лв., лихва върху главницата за
неизплатени трудови възнаграждения, начислена за периода от 26.06.2019 г. до 23.06.2022 г.,
и 1/3 от сумата от 24,94лв., представляваща лихва върху обезщетението за неползван
платен годишен отпуск за 2021 г., начислена за периода от 01.01.2022 г. до 23.06.2022 г. ,
ведно със законната лихва върху главниците за трудово възнаграждение и обезщетение
за неползван платен годишен отпуск, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 24.06.2022г. до окончателно изплащане на задълженията.
2
Ищците основават исковите си претенции на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: В исковата молба се твърди,
че ищците са наследници на Д.И. Ж., ЕГН **********, починала на 13.11.2021г., бивш
Работник на „Ч.М." АД, изпълнявала длъжността „Началник склад". Сочи се, че Ж. К. Ж. е
преживял съпруг на починалата работничка, а К. Ж. К. и С. Ж. К., са съответно нейни
дъщеря и син. Наследниците, според изнесеното, са приели наследството, което включва и
вземанията на наследодателя, за възнаграждения и обезщетения, като негови имуществени
права, придобити преди смъртта му. Според изнесеното, наследодателката Д.И. Ж., приживе
е изпълнявала длъжността „Началник Склад" в „Ч.М."АД гр.Варна през периода от
01.01.2019г. до 01.02.2022г., като Работодателят й дължи неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Към момента на
смъртта на Димитричка Ж., дължимите трудови възнаграждения и обезщетения, се сочи, че
не са заплатени, поради което правото на иск на починалата, относно тези дължими суми, се
придобива от наследниците й, които стават носители на материалното право да получат
дължимите на наследодателя им суми, поради наследяване, при равни квоти - по 1/3 /една
трета/ за всеки от наследниците, тъй като се касае за лично имущество на наследодателя.
Сочи се, че наследодателката Д.И. Ж., е работила в ответното дружество като „Началник
Склад", по безсрочен трудов договор, сключен на основание чл. 67 an. 1 т. 1 КТ, при
петдневна работна седмица, пълно работно време - 8 часа дневно, с основно месечно
трудово възнаграждение, в размер на минималната работна заплата за страната - 650,00лв. и
допълнително трудово възнаграждение за професионален опит, в размер на 28,8 % към
01.11.2021г. Трудовите възнаграждения, според изнесеното в исковата молба, са се
изплащали до 25-то число на месеца, следващ този, за който се дължат. Работодателят е
начислявал освен 0,6 % за всяка година трудов стаж и професионален опит, така също и по
0,1% годишно за всяка година трудов стаж и професионален опит, изработени в ответното
дружество. Д.И. Ж., се сочи, че е имала право на платен годишен отпуск, в размер на 28 дни
годишно. Предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение е било 30 дневно,
еднакво за страните по трудовия договор. Трудовото правоотношение с работника, според
твърденията в исковата молба, е прекратено без предизвестие, поради смърт на работника,
на основание чл. 325 ал. 1 т. 11 КТ. Сочи се, че до момента на смъртта на Д.И. Ж.,
последната не е получил атрудовите си възнаграждения за положения от нея труд, за
периода 01.05.2019г. - 31.01.2022г. Общият размер на дължимите трудови възнаграждения е
11395, 47 лева. Обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ, за неизползван платен годишен отпуск - 12
дни - възлиза спорад изнесеното на 516,00лева. На основание чл. 245 ал. 2 КТ, вр. чл. 86 ал.
1 ЗЗД, ищците претендират и лихва за забава върху дължимите трудови възнаграждения,
считано от деня, следващ деня на падежа на задължението, до деня, предхождащ този на
завеждане на исковата молба във ВРС, или за периода 26.06.2019г. - 23.06.2022г. Ищците
претендират и лихва за забава върху дължимото обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ в размер на
516, 00 лева, за периода 01.01.2022г. - 23.06.2022г., като тази мораторна лихва възлиза в
размер на 24, 94 лева. Общият размер на претендираната мораторна лихва върху трудовите
възнаграждения и обезщетението по чл. 224 ал. 1 КТ, се сочи, че е в размер на 1853, 04 лева.
3
Ищците молят за уважаване на предявените искове и претендират присъждане на
направените по делото разноски.
Сочат банковата сметка, по която ответникът може да изплати дължимите суми: С. Ж. К. -
IB AN - *****, БАНКОВ КОДВРВ1 BGSF, ***** Банка АД. К. Ж. К. и Ж. К. Ж. дават
съгласието си полагащите им се суми да бъдат заплатени по сметката на С. Ж. К., техен
съответно брат и син.
В срока по чл.131 от ГПК, е постъпил отговор на исковата молба. С отговора ответното
дружество „Ч.М."АД заявява, че не оспорва предявените искове по исковата молба на
наследниците. Ръководството на дружеството предлага възможност за разсрочено
изплащане на дължимите трудови възнаграждения, чрез сключване на двустранни
споразумения. По отношение на исковете за присъждане на разноски по делото, вкл.
адвокатско възнаграждение, ответника отправя искане до съда за присъждане на разноски
при условията на чл.78, ал.2 ГПК. Моли се да се има предвид, че ответника настоява за
решаване на спора, чрез медиация.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените от ищеца искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ, за осъждане на
ответника - работодател да заплати дължимо трудово възнаграждение за престиран от
починалия работник труд за времето преди смъртта му поставят в тежест на работника да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е бил в трудово правоотношение с
ответника за посочения период от време, че е полагал труд, както и че размерът на
дължимото трудово възнаграждение е в претендирания размер. В случай на оспорване на
иска, в тежест на работодателя е да установи, че е изпълнил задължението си по трудовия
договор и по закон и е заплатил на работника дължимото трудово възнаграждение.
Не се спори, че ищците са наследници на починалата на 13.11.2021г. Д.И. Ж. ЕГН
**********, като се явяват съответно нейни съпруг, син и дъщеря, като това се установява
от представеното по делото удостоверение за наследници № АУ *** МЛ от 22.11.2021г на 3
р-н Младост, Община Варна.
От приложените по делото писмени доказателства – допълнително споразумение № Д
*****г., се установява по категоричен начин, че страните са били в трудово
правоотношение, по което наследодателката на ищците Д.И. Желяззкова, е полагал труд
като „началник склад” в ответното дружество, вследствие на което му се дължи
договореното трудово възнаграждение.
Не се спори между страните, а и от представена Заповед № *****г., се установява че ТПО с
Д.И. Ж. е прекратено на посочената дата на основание чл.235 т.11 от КТ, поради смърт на
лицето-работник. Със заповедта е постановено да се изплатят обезщетения по чл.224 от КТ
– за 21 работни дни за 2021г.
4
И в отговора по чл.131 ГПК и в становище с вх.№ *****/03.11.2022г., ответника „Ч.М.“АД,
не оспорва наличието на неизплатени в полза на починалата лаботничкса нетни трудови
възнаграждения за периода от 01.05.2019 г. до 13.11.2021 г., както и неизплатеното
обезщетение за претендираните като неизползване 12 дни платен годишен отпуск за 2021 г.
Напротив изрично в цитираното становище се сочи, че неизплащането им се дължи на
световната икономическа криза, съответно на липсата на средства в ответното дружество. В
тази връзка се отправя искане за разсрочено изплащане на дължимото, за което предлага да
се сключат с наследниците двустранни споразумения. Изложеното само по себе си
представлява признание на исковите претенции на наследниците.
След като по делото, от страна на ответното дружество, в чиято тежест е да установи това,
не се представят доказателства за заплащане на посочените суми за трудово възнаграждение
и неизползван отпуск за 2021г. в размер на 12 работни дни, то съда счита предявените
искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл.224 от КТ, за основателни. Поради това, че
работодателят не е изплатил на ищеца дължимите трудови възнаграждения и обезщетение за
неизползван отпуск своевременно, то работодателя е изпаднал в забава и дължи лихва върху
посочените главници, равняващи се на 1/3 от сумата от 1828,10лв., лихва върху главницата
за неизплатени трудови възнаграждения, начислена за периода от 26.06.2019 г. до 23.06.2022
г., и 1/3 от сумата от 24,94лв., представляваща лихва върху обезщетението за неползван
платен годишен отпуск за 2021 г., начислена за периода от 01.01.2022 г. до 23.06.2022 г.
Сумите на главните задължения за незаплатени трудови възнаграждения и обезщетение за
неизползван отпуск, следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва върху същите,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, а
за разликата над претендираните размери на дължимото трудово възнаграждение и лихвите
за забава исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, следва да се присъдят в полза на
ищците сторените от тях по делото съдебно-деловодни разноски, съгласно представените
доказателства за техния размер от 1200,00лв./за адвокатско възнаграждение/. Не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважената част от предявените искове в
размер на общо 628,94 лева.
Мотивиран от изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
„Ч.М."АД, гр.Варна, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****,
представлявано от Изпълнителния Директор ***** ДА ЗАПЛАТИ на Ж. К. Ж. ЕГН
5
********** , с адрес: гр. Варна, *****, 1/3 част от следните суми, вземанията за които
са придобити по наследство от неговия наследодател Д.И. Ж., ЕГН **********, починала
на 13.11.2021г., която приживе е била техен титуляр по силата на сключен с ответника
„Ч.М." АД безсрочен трудов договор, по който е заемала длъжността „началник склад", а
именно: 1/3 от сумата от 11395,47лв., представляваща сбор от неизплатени нетни трудови
възнаграждения за периода от 01.05.2019 г. до 13.11.2021 г., 1/3 от сумата от 516.00лв.,
представляваща дължимо обезщетение за неползвани 12 дни платен годишен отпуск за 2021
г., 1/3 от сумата от 1828,10лв., лихва върху главницата за неизплатени трудови
възнаграждения, начислена за периода от 26.06.2019 г. до 23.06.2022 г., и 1/3 от сумата от
24,94лв., представляваща лихва върху обезщетението за неползван платен годишен отпуск
за 2021 г., начислена за периода от 01.01.2022 г. до 23.06.2022 г. , ведно със законната
лихва върху главниците за трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен
годишен отпуск, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.06.2022г. до
окончателно изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
„Ч.М."АД, гр.Варна, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****,
представлявано от Изпълнителния Директор ***** ДА ЗАПЛАТИ на С. Ж. К. ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, *****, 1/3 част от следните суми, вземанията за които са
придобити по наследство от неговия наследодател Д.И. Ж., ЕГН **********, починала на
13.11.2021г., която приживе е била техен титуляр по силата на сключен с ответника
„Ч.М." АД безсрочен трудов договор, по който е заемала длъжността „началник склад", а
именно: 1/3 от сумата от 11395,47лв., представляваща сбор от неизплатени нетни трудови
възнаграждения за периода от 01.05.2019 г. до 13.11.2021 г., 1/3 от сумата от 516.00лв.,
представляваща дължимо обезщетение за неползвани 12 дни платен годишен отпуск за 2021
г., 1/3 от сумата от 1828,10лв., лихва върху главницата за неизплатени трудови
възнаграждения, начислена за периода от 26.06.2019 г. до 23.06.2022 г., и 1/3 от сумата от
24,94лв., представляваща лихва върху обезщетението за неползван платен годишен отпуск
за 2021 г., начислена за периода от 01.01.2022 г. до 23.06.2022 г. , ведно със законната
лихва върху главниците за трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен
годишен отпуск, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.06.2022г. до
окончателно изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
„Ч.М."АД, гр.Варна, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****,
представлявано от Изпълнителния Директор ***** ДА ЗАПЛАТИ на К. Ж. К. ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, *****, 1/3 част от следните суми, вземанията за които са
придобити по наследство от неговия наследодател Д.И. Ж., ЕГН **********, починала на
13.11.2021г., която приживе е била техен титуляр по силата на сключен с ответника
6
„Ч.М." АД безсрочен трудов договор, по който е заемала длъжността „началник склад", а
именно: 1/3 от сумата от 11395,47лв., представляваща сбор от неизплатени нетни трудови
възнаграждения за периода от 01.05.2019 г. до 13.11.2021 г., 1/3 от сумата от 516.00лв.,
представляваща дължимо обезщетение за неползвани 12 дни платен годишен отпуск за 2021
г., 1/3 от сумата от 1828,10лв., лихва върху главницата за неизплатени трудови
възнаграждения, начислена за периода от 26.06.2019 г. до 23.06.2022 г., и 1/3 от сумата от
24,94лв., представляваща лихва върху обезщетението за неползван платен годишен отпуск
за 2021 г., начислена за периода от 01.01.2022 г. до 23.06.2022 г. , ведно със законната
лихва върху главниците за трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен
годишен отпуск, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.06.2022г. до
окончателно изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК, „Ч.М."АД, гр.Варна, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****, представлявано от Изпълнителния
Директор ***** ДА ЗАПЛАТИ на Ж. К. Ж. ЕГН ********** , с адрес: гр. Варна, *****,
на С. Ж. К. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *****, както и на К. Ж. К. ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, *****, сумата от общо 1200,00лв., представляваща сторени
по делото разноски за адв.възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „Ч.М."АД, гр.Варна, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****, представлявано от Изпълнителния
Директор ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт,
по сметка на Варненски районен съд, сумата от 628,94лв., представляваща сбор от дължими
държавни такси за предявените и уважени искови претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на съобщаването му на страните.
ПРЕПИСИ ОТ РЕШЕНИЕТО, да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7