РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Ловеч, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ П.А
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ П.А Търговско дело №
20244300900066 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховане.
Съдът е сезиран с искова молба вх.№6921/23.10.24 г. от М. А. П., ЕГН **********
от ***, чрез адв. Д. Д. Н. - ЛАК, със съдебен адрес: ***, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к. 1700, обл.София, район „Студентски", бул. „Симеоновско шосе" №67А, с
посочено правно основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.380 от КЗ и цена 50 117.62 лева - за
неимуществени вреди 50 000 лева и 117.62 лева - имуществени вреди.
Посочва, че на 09.11.2023г., около 08,30 часа ищецът се движил с велосипед по
ул."Търговска" в гр.Ловеч, когато в зоната на кръстовището образувано с „Транспортен
мост" претърпял удар от завиващият на ляво в посока „Транспортен мост" лек автомобил
марка „Т.", модел „А." с ДК№ ********, вследствие на което получил телесни повреди
/счупване на черепа, загуба на съзнание, както и охлузвания и натъртвания по тялото и
крайниците, като възстановяването на здравето му продължава и към момента/, както и
психо-травма от катастрофата. Непосредствено след злополуката бил приет за лечение в СО
при МБАЛ"Д-р Параскев Стоянов"-гр.Ловеч, впоследствие в УМБАЛ „Доктор Георги
Странски" - Плевен, за периода от 09.11.2023. до 12.11.2023 г. Посочва, че хода на
заболяването бил остър, а възстановяването от травмите - свързано с понесени от
пострадалия болки с много висок интензитет за продължителен времеви период. Излага
подробни съображения.
Твърди, че болките продължават и към момента. Потърсил и специализирана
1
психологична помощ и за проведеното му лечение и освидетелстване до момента е сторил
разноски в размер на 117,62 /сто и седемнадесет лева и 62ст./ лева.
Изтъква, че по случая било образувано наказателно производство №429/2023г. от
РУ- Ловеч, приключило със Споразумение №100/12.09.2024г. по АНД 776/2024г. по описа на
Районен съд – Ловеч, съгласно което водачът на л.а. М. В. Д., била за призната за ВИНОВНА
за настъпилото ПТП.
Твърди, че са предявили претенции по чл.380 от КЗ пред ответника, като същия
образува застрахователна преписка № 0000-1000-03-23-7409/26.11.2023г, като им били
изискани документи, с каквито не разполагат.
Сочи, че с писмо изх. №3983/13.05.2024г. ответното дружество определило
едностранно за ищеца сумата в размер от 23 000 лева -неимуществени вреди и 67,62 лева
имуществени вреди, както и 400 лева адвокатско възнаграждение, но въпреки това същите
не са изплатени и до момента.
В този смисъл моли да бъде постановено решение, с което: Да бъде осъдена
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, да заплати на М. А.
П., ЕГН ********** от ***: сумата в размер на 50 000/петдесет хиляди/ лева за нанесени
неимуществени вреди /болки и страдания/, получени в резултат претърпяните травми от
ПТП, настъпило на 09.11.2023г. с лек автомобил марка "Т.", модел „А." с рег.№ ********,
управляван от М. В. Д., ЕГН ********** от ***, изразяващи се в: 1. Средни телесни повреди
по смисъла на чл.129, ал.2 от НК /разкъсно-контузна рана в лява челна област и счупване на
черепа в ляво челно, което създава условия за проникване в черепната кухина, вследствие на
което е причинен субдурален хем атом - повреда, обуславяща разстройство на здравето,
временно опасно за живота и загуба на съзнание/, обусловило разстройство на здравето
временно опасно за живота /, 2. Леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК
/кръвонасядане и охлузване на десен долен крайник областта по иялото тяло, 3. Психо-
травма, в следствие на изживения стрес от ПТП, ведно със законната лихва, начиная
26.11.2023 г. до. пълното изплащане на сумата; сумата в размер на 117,62 /сто и
седемнадесет лева и 62ст./ лева за нанесени имуществени вреди - разходи по лечението му и
освидетелстване от съдебен лекар, получени в резултат претърпяните травми от ПТП,
настъпило на 09.11.2023г. с лек автомобил марка "Т.", модел „А." с рег.№ ********,
управляван от М. В. Д., ЕГН ********** от ***, ведно със законната лихва, начиная
26.11.2023г. до пълното изплащане на сумата, както и на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр.
с ал. 1, т.З от ЗА, да заплати полагащият му се адвокатски хонорар за извършеното
процесуално представителство в административната и съдебна фаза на процеса.
Представени са доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.367 от ГПК, е постъпил отговор на искова молба от от
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, чрез пълномощника юрисконсулт А. Г.,
в която признава, че пред тях е предявена претенция, по която е образувана щета, но тъй
като не било постигнато споразумение относно справедливия размер на дължимото
обезщетение, такова все още не е изплатено.
2
Не оспорват механизма на настъпване на произшествието, така като е описан в
исковата молба и вината на водача.
Не оспорва валидиността на застрахователна полица „Гражданска отговорност" №
ВС/22/123003196398, сключена по отношение на л.а. Т. А. с рег. № ********.
Оспорва твърденията за характера на претърпените телесни увреди, както и
продължителността на възстановителния период, причинноследствената връзка с механизма
на транспортния инцидент неимуществени вреди. Излага подробни съображения.
Оспорва твърденията, че за ищеца на налице претърпени имуществени вреди,
каквито се претендират обстоятелствената част на исковата молба.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени
вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск и по
съображение, изведено от Кодекса за застраховане, съгласно който лихва започва да тече
след изтичане на крайния срок за произнасяне на застрахователя по предявената претенция
по реда на чл. 380 от КЗ. Сочи, че искът за лихва е заведен за период от дата завеждане на
претенцията пред застрахователя и предвид изложеното, счита същия за недължим,
неоснователен и в противоречие с материалноправните разпоредби на Кодекса за
застраховане.
Моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани,
както и искането за присъждане на разноски Претендира събедно деловодни разноски и
юриск. възнаграждение.
Прави доказателствени искания.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца.
Предвид заявеното в отговора на ответника, поддържа доказателствените искания в исковата
молба, както и гласни доказателства за изпадането в безсъзнание. По отношение на лихвите
излага съображения за дължимост по силата на закона.
Не е подаден е допълнителен отговор.
В съдебно заседание за ищеца се явява адв.Н., който поддържа исковата молба на
изложените в нея основания и претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38 ал.2 от ЗА. В указания от съда срок представя подробна писмена защита в подкрепа
на твърденията си, че исковете са основателни и доказани и моли да бъдат уважени в пълнен
размер, като цитира и съдебна практика в този смисъл на ВКС.
Ответникът се представлява от юриск.Г., който оспорва исковете по размер, като
счита същите за недоказани. Признава, че биха се споразумели с ищеца до сумата 25 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, но той не е съгласен на такова споразумение. Моли
съда да отхвърли исковата претенция и да му присъди съдебно-деловодни разноски по
представен списък.
Съдът, като прецени представените доказателства по делото-писмени и гласни, както
и изслушаните съдебно-медицински и съдебно-психологическа експертизи, от обясненията
3
на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното:
От представеното по делото а.х.д. №776/24 по описа на РС-Ловеч се установява, че с
протоколно определение №100/12.09.24 г. е одобрено постигнатото споразумение между
прокурор Христо Христов защитника адв.Г. П. и обвиняемата М. В. Д., както следва:
Признава обвиняемата М. В. Д. род. на **.**.**** г. в с.Б. общ.Л., обл.Ловеч с
постоянен адрес *** с българско гражданство *** ****** образование, ********,
**********, неосъждана с ЕГН ********** за виновна за това, че на 9.11.2023 г. в гр.Ловеч
на кръстовище, сключено между „Търговска“ и „Транспортен мост“ при управление на
собственото си МПС-л.а. марка „Т.“ модел „А.“ с рег.№********, нарушила правилата за
движение, установени в чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
превозни средства и чл.25 ал.1 от ЗДвП да завие на дясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да азпочне маневрата, да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение и по непредпазливост причинила на М. А. П. от гр.Ловеч средна
телесна повреда-разкъсно-контузна рана в лява черепна област и счупване на черепа в ляво
челно, което създава условия за проникване в черепната кутия, вследствие на което е
причинен субдурален хематом-повреда, обуславяща разстройство на здравето, временно
опасно за живота, поради което и на основание чл.375а ал.2 във в. с ал.1 от НПК във вр. с
чл.78а от НК във връзка с чл.343 ал.1 б.“б“ пред.2-ро във вр. с чл.342 ал.1 пред.3 от НК я
освобождава от наказателна отговорност и й налага административно наказание глоба в
размер на 500 лв., които да заплати в полза на държавата по сметка н бюджета на съдебната
власт, не и налага наказание „лишаване от право да управлява МПС“ и прекратява
наказателното производство по н.а.х.д.№776/24 г. по описа на ЛРС срещу обвиняемата М. В.
Д..
От представената по делото медицинска документация, епикризи и медицински
заключения и изготвената СМЕ от вещо лице К. се установява, че вследствие на ПТП от
9.11.2023 г. М. П. е претърпял черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепа
в лявата челна област, кръвонасядане и оток на двата клепача на лявото око, както и травма
на долния десен крайник-кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната колянна
става, както и оток, охлузване и кръвонасядане по вътрешната повърхност на десния глезен.
Според вещото лице описаните увреждания са резултат от тъпа травма и според вида и
разположението си отговарят да са причинени при блъскане от лек автомобил в лявата част
на тялото с удряне в предно стъкло на автомобила с последващо отхвърляне и падане върху
пътната настилка, каквито са данните в делото за обстановката на инцидента и същите са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Експертизата уточнява, че ЧМТ е довела до
разстройство на здравето временно и неопасно за живота, а останалите увреждания са
причинили болка и страдание за не по-малко от 10-15 дни при нормално протичане на
4
оздравителния процес. Според експерта тежестта на описаната травма предполага силна
болка, като в болничното заведение, в което е приет П. УМБАЛ“Георги Странски“-Плевен,
където е престоял в периода от 9.11.23 г. до 12.11.2023 г. са прилагани обезболяващи
медикаменти. Вещото лице счита, че обичайно силните болки при такава травма преминават
в рамките на няколко дни, след което силата на болката намалява и впоследствие отшумява.
Според вещото лице подобни прояви като главоболие, нарушения на съня, лесна умствена
умора могат да се наблюдават в продължение на месеци Вещото лице приема, че няма данни
П. да е получил загуба на съзнанието, което да бъде временно опасно за живота на ищеца. Тя
заявява, че пациента приема и понастоящем обезболяващи медикаменти при необходимост
за облекчаване на главоболието.
Тъй като д-р К. няма специалност “неврология“ и във връзка с твърденията на
пълномощника на ищеца, че той е претърпял и загуба на съзнание при процесното ПТП и за
това има обективни данни, съдът е допуснал назначаване на допълнителна съдебно-
медицинска експертиза с вещо лице невролог. Депозирано е заключение от вещо лице д-р Х.
К., специалист „неврология“, която след преглед на документацията по делото, запознаване
със гласните доказателства и преглед на ищеца дава заключение, че има обективни данни
ищеца да е имал загуба на съзнание при преживяното ПТП, осъществено на 9.11.2023 г.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза, изготвена компетентно и
безпристрастно от вещо лице М. Д., се установява, че при пътния инцидент на 9.11.23 г.
ищеца е преживял травматичен стрес и неговите реакции и преживявания са нормален
отговор на абнормални и травматизиращи обстоятелства, като описаните от него състояния
на тревожност, напрежение, безспокойство, нарушен сън са в причинно-следствена връзка с
преживяния стрес. Вещото лице заключава, че П. е успял да отреагира и да се възстанови от
този стрес в рамките на няколко месеца /2-3 по негови думи/, което е и обичайното от
теоретична гледна точка време за преработка на травматичното събитие. Според
заключението към момента не се отчитат данни при П. за значим спад в цялостното му
социално функциониране, способността за комуникативност, концентрация, рефлекция и
познавателни процеси, които са съхранени и не е налице семейна или социална
дезориентация.
Представени по делото са фактура №187/15.11.23 г. на стойност 50 лв. за издаване на
съдебно-медицинско удостоверение и 2 касови бона за заплатена сума 50,22 лв. за
закупуване на лекарства и 17,40 лв. за потребителска такса от УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ Плевен или общо заплатената от него сума за лечение и разходи вследствие на
претърпяното ПТП възлиза на 117,62 лв. съобразно представените писмени доказателства.
Съдът е допуснал до разпит свидетели, от показанията на които да се установи какви
болки и страдания е търпял ищеца и дали е имало загуба на съзнание. От показанията на
свидетеля очевидец М. Д. К. съдът установява, че ищецът е карал колелото си плътно
вдясно, той го видял и решил да го пусне и в същия момент, когато извърнал поглед, виждял
една кола Т., която идвала, с мисълта, че ще спре, но в същия момент, в който си го
помислил, вече колата го била понесла и го хвърлила върху пешеходната пътека и колелото
5
блъска по-надалече. В момента на удара веднага набрал 112 и изскочил от колата, отишъл до
него и човекът бил в безсъзнание, погледнах колко е часа, за да знае какво се случва, като в
рамките на 3 минути бил в безсъзнание, без жизненост. Твърди, че през това време една
позната спряла, тъй като помислила, че е той е направил нещо, питала какво става и почнала
да го вдига, но ищеца все още бил в безсъзнание и той й казал да не го пипа, защото не се
знае какво се е случило. Линейката дошра горе-долу на 5-та минута и от там го
транспортирали и после дал показания. Твърди, че шофьорката спряла веднага след удара и
била доста уплашена, опитал се нея да успокои, но приоритет бил ранения. Жената му
казала, че слънцето я заслепило, обърнал се в посока изток, наистина слънцето било ниско и
доста силно. Свидетелят заявява, че след като пострадалият паднал на асфалта, първо не
видял нищо, няколко секунди по-късно видял, че от главата почнало да тече кръв. Твърди, че
ищеца нямал шапка и бил с дебело яке, яката му била леко вдигната и той просто му
изправил леко главата, за да не е настрани, да може да си поема въздух и когато дошла С. и
взела да го вдига, той даже не бил в пълно съзнание, бил доста неадекватен, не можел да си
каже името, не знаел къде се намира, само някакви леки звуци издавал. Преди това едни 2-3
минути си бил като умрял. Заявява, че първите минути бил в тотален шок, защото помислил,
че човекът е починал, но след като се раздвижил и той се успокоил.
От показанията на съпругата на ищеца, свидетелката П. Д. П., съдът установява, че
за първи път тя го видяла вече пристигайки в Плевен. Твърди, че първо са го закарали в
Спешна помощ в Ловеч и от тук в Плевен. Когато го вижда бил стресираща гледка: не
можал да я разпознае, много зацапан крачола от едната страна от удара, кръв имало
полепнала, главата му била посиняла, оточна, окото много синьо, почти затворено, кръв
имало, не бил почистен все още, видимо от главата, но точно какво е, не се знаело. Лекарите
след прегледа казали да изчакат, че по-сериозна е травмата на главата, тъй като имало
спукване на черепа и евентуално оток, за крака тогава не казали особено, бил доста посинял
долу в глезена и подут, натъртвания имало от едната страна, това вече го видяла, като
влезли в самото отделение и започнали да го разсъбличат и до този момент продължило
това състояние, гледа я, но никаква реакция. Настанили го и тя прекарала първия ден там и
едва в по-късен следобед започнал да идва на себе си, но все още с този блуждаещ поглед и
казал, че изпитва силно главоболие, което продължило доста след изписването и на моменти
сега се оплаква. Споделил, че светлината го дразни и се наложило да завърта леглото
постоянно, не можел да се изправи. След изписване в къщи продължили горе-долу на същия
принцип до тоалетна не можел да ходи, на памперси бил в началото, после започна в
уринатор и може би на седмия ден започнал с придружаване да се изправя и да стъпва на
крака, който беше пострадал и на него не можеше да стъпва. Твърди, че отнело доста време
да се разсее кръвоизлива, продължихме в къщи с компреси, риванол слагали и да го
обездвижвали с наглезенка, за да може да стъпи, като фокусът бил основно в главата -
равновесието. Продължили лечението в къщи около месец, но имал оплакване от
световъртеж и с помощ ходел до тоалетна. Тя счита, че уплахата била изключително голяма,
стреса и всичко било свързано с равновесието и това, че трябва да се придържа. Казва, че
два-три месеца бил болничен и след това тръгнал на работа. Твърди, че след това повече не
6
се качил на колело от страх, сестра му прибрала колелото от полицията, категорично не
искал да го види, изпадал в ужас. При шофирането също се оказало, че изпитва такъв страх
спира колата на средата на пътя, без видима причина и казвал:“ Качи се ти да караш“. Дори
наскоро пак имало такива случки, просто на средата на пътуването отбива някъде, особено в
градски условия и спира. Постоянно му се привиждало и сънят му се нарушил много, почти
спи в съседната стая, за да не я буди, трудно спи и до момента продължава. На психолог
ходел, тъй като се посъветвали заради главоболието, защото в началото се чудили защо се
буди нощно време, много малко сън има и си продължава тази несигурност. Споделя, че към
момента вече не пие хапчета, но след катастрофата пиел. Сега по-скоро за главоболието пие
аналгин, парацетамол, защото се оплаква от главоболие в тила много често се усеща, без да е
болен, а преди това не е имал оплакване от главоболие. Останало му като травма в
раменната част, прищраквало. Вече станал по-затворен, на моменти се разстройвал от
някакви инциденти, ако чуе за катастрофа.
На л.63 от ДП №429/23 г. на ОДМВР-Ловеч е приложена справка, от която съдът
установява, че има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, към дата 9.11.2023 г. за
МПС с ДКН ******** валидна до 26.10.2024 г. при ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД.
От приложеното по делото копие уведомителни писма от ЗД“ЛЕВ ИНС“ АД София се
установява, че ищецът чрез своя пълномощник адв.Н. е подал заявление №11660/28.11.23 г.
за настъпилото на 9.11.23 г. ПТП по което е бил образувана щета щета №000-100-03-23-
7904/28.11.28 г., като с първото писмо от страна на застрахователя е поискана допълнителна
документация, свързана с ПТП, заверено копие от влязло в сила заключително
постановление, заверен препис от вляза в сила присъда с мотиви срещу водача, причинил
ПТП или постигнато споразумение, одобрено от съда и автотехническа експертиза, с
уведомление, че без тези документи няма как да бъде уважена претенцията. С второто писмо
№3983/13.05.24 г. застрахователя уведомява ищеца, че след представяне на исканата
документация определя 23 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, 67,62
лв. за имуществени и 400 лв. за адвокатски хонорар, като по заявление на ищеца това
обезщетение не е изплатено, а и този факт не се твърди от ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с
обективно съединени искове от увредено лице М. А. П. ЕГН **********, срещу
застрахователя по чл.432 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.429 ал.3 от КЗ за
обезщетение на неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. претърпени болки и
страдания, от причинените му телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от
9.11.2023 г., както и 117,62 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на претенцията 26.11.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Исковете са допустими, доколкото ищецът е инициирал рекламационно производство
по реда на чл.498 от КЗ, но не е получил обезщетение.
Основателността на претенцията за непозволено увреждане предполага наличието на
всички елементи от състава на деликта, които са: противоправно деяние, вреда, причинна
7
връзка между деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на
противното, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 429 ал. 1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк е непосредствен резултат от
застрахователното събитие. При действието на чл. 432 ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при
спазване на изискванията на чл.380 КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя по договора за застраховка, следва да бъдат установени и елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД по отношение на прекия
причинител на вредите.
В конкретния казус съдът приема, че е налице валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност” към дата 9.11.2023 г. за МПС с ДКН ******** валидна до
26.10.2024 г. при ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД.
За да се ангажира деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД е необходимо да са налице
кумулативно: противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна връзка и
вина. В конкретния случай тези елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД следва да
бъдат установени и в настоящото производство.
След анализ на всички събрани по делото доказателства и най-вече на основание
чл.300 от ГПК във връзка с влязлото в законна сила протоколно определение №100/12.09.24
г. по а.н.д. №776/24 г. по описа на РС-Ловеч съдът приема, за установено, че М. В. Д. род. на
**.**.**** г. в с.Б. общ.Л., обл.Ловеч с постоянен адрес *** с българско гражданство със
средно образование, ********, **********, неосъждана с ЕГН ********** е призната за
виновна за това, че на 9.11.2023 г. в гр.Ловеч на кръстовище, сключено между „Търговска“ и
„Транспортен мост“ при управление на собственото си МПС-л.а. марка „Т.“ модел „А.“ с рег.
№********, нарушила правилата за движение, установени в чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците
и водачите на двуколесни превозни средства и чл.25 ал.1 от ЗДвП да завие на дясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да азпочне маневрата, да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение и по непредпазливост причинила на М. А. П. от
гр.Ловеч средна телесна повреда-разкъсно-контузна рана в лява черепна област и счупване
на черепа в ляво челно, което създава условия за проникване в черепната кутия, вследствие
на което е причинен судурален хематом-повреда, обуславяща разстройство на здравето,
временно опасно за живота, поради което и на основание чл.375а ал.2 във в. с ал.1 от НПК
във вр. с чл.78а от НК във връзка с чл.343 ал.1 б.“б“ пред.2-ро във вр. с чл.342 ал.1 пред.3 от
НК е освобождена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 лв., които да заплати в полза на държавата по сметка на бюджета на
8
съдебната власт, като съдът възприема изводът на вещото лице невролог, според което има
обективни данни ищеца да е имал загуба на съзнание при преживяното ПТП, осъществено
на 9.11.2023 г.
Предвид наличието на валидна застраховка на автомобила, с който е причинено
процесното ПТП и доказаната деликтна отговорност на застрахования, са налице са
предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на обезщетението
на неимуществените вреди, съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства по всеки
отделен случай, а именно характерът на причинената телесна повреда, естеството и
интензивността на претърпените болки и страдания, периода на пълното възстановяване на
пострадалия, обществено-икономическите условия и към момента на настъпване на
увреждането, наличие на съпричиняване и др.
В конкретния случай, вследствие на претърпяното пътно-транспортно произшествие
М. П. е получил следните травматични увреждания: загуба на съзнание вследствие черепно-
мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепа в лявата челна област, кръвонасядане и
оток на двата клепача на лявото око, както и травма на долния десен крайник-кръвонасядане
по вътрешната повърхност на дясната колянна става, както и оток, охлузване и
кръвонасядане по вътрешната повърхност на десния глезен, което му е причинило
затруднение движенията за около 2-3 месеца с оглед възрастта на ищеца и правилен
оздравителен процес, които увреждания представляват средна телесна повреда. Събрани са
доказателства, че вследствие на получените при ПТП травми ищецът продължава да
получава периодично главоболие. Психически също така той търпи увреди, преживял е
травматичен стрес и неговите реакции и преживявания са нормален отговор на абнормални
и травматизиращи обстоятелства, като състоянията на тревожност, напрежение,
безспокойство, нарушен сън са в причинно-следствена връзка с преживяния стрес, като се е
наложило да ползава и специализирана психиатрична помощ.
С оглед възрастта на ищеца - 57 г. към датата на ПТП, характера и
продължителността на търпените физически и душевни травми- около 2-3 месеца и
понастоящем, необходимостта от чужда помощ при обслужване първоначално, при
съобразяване и обществено-икономическите условия към момента на настъпване на
увреждането-9.11.2023 г./МРЗ 780 лв./ и общественото възприемане на справедливостта,
съдът счита, че адекватно за репариране на търпените от ищеца неимуществени вреди е
обезщетение в размер на 50 000 лева, в какъвто смисъл предявеният иск се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане на
законна лихва, която в случая се претендира от датата на предявяване на претенцията
съгласно чл.429 ал.3 изр.2 КЗ вр. с чл.493 ал.1 т.5 и чл.429 ал.2 т.2 КЗ и това е датата
28.11.2023 г., за която има налични данни, че е образувана щета №000-100-03-23-7904, след
9
като застрахователят не е определил и изплатил застрахователното обезщетение в сроковете
по чл.496 КЗ, а не от датата 26.11.23 г.
По отношение на искът за имуществени вреди в размер на 117,62 лв. - съдът намира,
че същият е основателен и доказан и следва да бъде уважен съобразно представените
писмени доказателства-фактура и касови бонове.
Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане на
законна лихва върху тази сума от 117,62 лв, която в случая също се претендира от 28.11.2023
г. и е основателен и доказан по горните съображения, след като застрахователят не е
определил и изплатил застрахователното обезщетение в сроковете по чл.496 КЗ.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на производството на ищеца П. не се дължи заплащане на разноски
по делото, тъй като той е освободен на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК от заплащане на ДТ
и разноски по делото. Твърденията на ищеца са, че не е заплатил възнаграждение на адв.Д.
Н. и той го претендира в списъка на разноските, поради което съгласно чл.38 ал.2 ЗА
ответникът следва да заплати на адвоката на ищеца възнаграждение в размер на сумата 5150
лв. с ДДС за защита на Г. А. З. на основание чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно размера на уважените
искове 4650 лв и на осн.чл.7 ал.9 за още 2 заседания, проведени над първите две съдебни
заседание още 500 лв. уважената част на исковете. Тъй като ищцът е освободен от
заплащане на ДТ по делото на основание чл.78 ал.6 вр. с ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на ЛОС сумата 2 004,70 лв., представляваща дължимата от ищеца ДТ
съобразно уважените изцяло искове, както и сумата 950 лв. разноски за вещи лица,
заплатени от бюджета на съдебната власт.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1700, обл.София, район
„Студентски", бул. „Симеоновско шосе" №67А, на основание по чл. 432 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл.429 ал.3 от КЗ да заплати на М. А. П., ЕГН ********** от
***, чрез адв. Д. Д. Н. - ЛАК, със съдебен адрес: *** сумата в размер на 50 000 /петдесет
хиляди/ лева, - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди/ загуба на
съзнание вследствие черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепа в лявата
челна област, кръвонасядане и оток на двата клепача на лявото око, както и травма на
долния десен крайник-кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната колянна става,
както и оток, охлузване и кръвонасядане по вътрешната повърхност на десния глезен/ в
следствие на настъпило ПТП на 9.11.2023 г., ведно със законната лихва от 28.11.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
10
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1700, обл.София, район „Студентски",
бул. „Симеоновско шосе" №67А, на основание по чл. 432 от Кодекса за застраховането във
връзка с чл.429 ал.3 от КЗ да заплати на М. А. П., ЕГН ********** от ***, чрез адв. Д. Д. Н.
- ЛАК, със съдебен адрес: *** сумата в размер на 117,62 лв./ сто и седемнадесет лева и 62
стотинки/ - застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на
настъпило ПТП на 9.11.2023 г., ведно със законната лихва от 28.11.23 г.до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1700, обл.София, район „Студентски",
бул. „Симеоновско шосе" №67а да заплати на адвокат Д. Д. Н., ЛАК съдебен адрес: *** ЕГН
********** на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, сумата 5 150 лв./пет хиляди сто и петдесет лева/
за защита на М. А. П., ЕГН **********, на основ. чл.7 ал.2 т.4 и ал.9 от Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно
уважените искове.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1700, обл.София, район „Студентски",
бул. „Симеоновско шосе" №67а на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на
Ловешки окръжен съд сумата 2 004,70 лв, /две хиляди и четири лева и 70 стотинки/
представляваща дължимата от ищеца М. А. П., ЕГН ********** ДТ върху присъдените
обезщетения и 950 лв/ деветстотин и петедесет лева/ разноски за вещи лица, изплатени от
бюджета на съдебната власт.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-Велико
Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
11