Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 486
30.10.2019 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет и трети октомври две
хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Галя Мавродинова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №2222/2018 г.
Производството
е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 от ЗЗД.
Депозирана е
искова молба от “Агенция за контрол на
просрочени задължения”АД срещу Т.С.П., с която са предявени искове за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 500 лв. главница по договор
за кредит „Бяла карта“, сумата 30,04 лв. договорна лихва за периода 13.07.2017
г. – 06.09.2017 г., сумата 80 лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, 200 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение, и сумата 34,18 лв. лихва за
забава за периода 07.09.2017 г. – 31.05.2018 г. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на заявлението, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска от съда
да осъди ответника да заплати направените в това и в заповедното производство
разноски. Твърди, че ответникът е сключил договор за кредит „Бяла карта“ на
05.07.2017 г. с „Аксес Файнанс“ООД
лв., че въз основа на договора
ответницата е получила револвиращ кредит в максимален размер от 500 лв. чрез платежен
инструмент – международна кредитна карта, че е усвоил кредитния лимит от 500
лв., че върху усвоената част от кредита е начислена договорна лихва, че ответницата е изпаднала в забава и след
изпадането в забава по сметката на
ответницата са начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение и за дейност на служител, че на вземането на ответника
е обявено за предсрочно изискуемо и му е
начислено обезщетение за забава. Освен
това сочи, че при подписването на договора ответникът се е съгласил да
предостави обезпечение, като при неизпълнение на това задължение е уговорена
неустойка в размер на 80 лв.
По отношение на иска за
установяване на задължението за заплащане на обезщетение за забава с изрично
заявление ищецът го е оттеглил преди да внесе д.т. за разглеждане на исковете.
Препис
от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника при условията на
чл.47 от ГПК. Назначеният му особен представител оспорва исковете. Счита, че не
е осъществен фактическия състав на цесията, тъй като договорът не е съобщен на
длъжника. Сочи, че сумите, претендирани като неустойка и разходи са начислени
въз основа на неравноправни клаузи. Счита, че поисканото от ищеца юрисконсулско
възнаграждение е неравностойно на определеното на особения представител
възнаграждение.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
На
05.07.2017 между ответницата Т.С.П. и „Аксес Файнанс“ООД е сключен договор за кредит „Бяла
карта“. С него е уговорено
кредитодателят да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален
размер от 500 лв. като разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта, а кредитополучателят се задължава да го ползва и
върне съгласно условията на договора. В чл.2, ал.2 също така е записано, че
заедно с подписването на договора кредитодателят предоставя на
кредитополучателя платежен инструмент кредитна карта с №510591, издадена от „Интеркарт Файнанс“АД,
а кредитополучателят удостоверява, че получава запечатан плик, който съдържа
ПИН-код за ползване на картата. В чл.3, ал.2 от договора кредитополучателят се
е задължил да заплаща до всяко второ число на месеца текущото си задължение,
дължимо за предходния месец. Кредитът е уговорен за неопределен срок /чл.4,
ал.1/ при фиксиран годишен лихвен процент по заема 43,2%, като съответно
дневният лихвен процент е 0,12% и лихвата се начислява всеки ден върху
усвоената непогасена главница. Годишният процент на разходите е уговорен в
размер на 45,9% /чл.4.,ал.1,, т.4/.
Същевременно в чл.8 е посочено,
че с подписването на договора кредитополучателят се задължава да върне на
кредитодателя усвоения кредит, ведно с начислената договорна лихва, лихва за
забава, неустойка за неизпълнение на задължения по договора и разходите за
събиране, описани в договора.
В чл.15
от договора е посочено, че при неизпълнение на задължението на падежа кредитополучателят се задължава в срок от три
дни след падежа да предостави на кредитополучателя допълнително обезпечение –
поръчителство от физическо лице, което да е над 21 години с минимален
осигурителен доход от 1500 лв., да работи от поне 6 месеца по безсрочно трудово
правоотношение, да няма кредитна история или да има такава със статус
„редовен“, да представи съответната служебна бележка от работодател и да не е
поръчител или кредитополучател по друг активен договор с паричен заем с „Аксес
Файнанс“ООД.
В чл.20
от договора страните са уговорили, че в случай, че кредитополучателят не представи допълнителното обезпечение в
посочения в чл.15 срок дължи на
кредитодателя неустойка в размер на 10%
от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение на
настоящия месец, като неустойката се начислява на всяко отделно неизпълнение на
задължението съответно на шесто число на месеца, когато не е погасено до пето
число на следващия месец текущото задължение.
В чл.21,
ал.4 от договора е записано, че при забава за плащане на текущо задължение по договора кредитополучателят
дължи на кредитодателя разходи за действията по събиране на задълженията в размер на 2,50 лв. за всеки ден до
заплащане на съответното текущо задължение, а в следващата ал.5 – че при
предсрочна изискуемост дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лв.
за разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява
и администрира дейността по извънсъдебното събиране на задължението на кредитополучателя.
Отделно
в чл.21, ал.3 е записано и задължението на кредитополучателя за заплащане на
законна лихва за забава за всеки ден забава.
Поредността,
в която следва да се погасяват вземанията е посочена в чл.12, ал.2 от договора
– 1.лихва за забава върху дължима главница, 2.разходи за събиране на вземането
по чл.22, ал.4 от договора, 3.разходи за събиране на вземането по чл.22, ал.5
от договора, 4. начислени неустойки за неизпълнение, 5.договорна лихва и
6.главница, като последните три вземания
са разграничени по периоди на възникване.
На всяка
страница от договора за кредит са поставени подписи на двете страни. Двете
страни са подписали и Приложение №1 към договора, съдържащо условията за
ползване на международна платежна карта White
Card /Access
Finance /
iCard. Подписите тук са само на
последната страница, на която са записани и конкретните такси за плащане и
теглене на суми с карта.
В
договора е посочен телефонния номер на ответницата – +359*********, а в чл.10,
ал.5 е записано, че кредитодателят има право да изпраща съобщенията до
длъжника, вкл. и това за предсрочна изискуемост на неговия личен акаунт, който
той е длъжен да си създаде на конкретно посочен в договора сайт, а в чл.10, ал.
2 е уговорено изпращането на кратко текстово съобщение на всяко първо число от
месеца с размера на текущото му
задължение.
С
договор от 11.11.2016 г. „Аксес Файнанс“ООД е прехвърлил на ищеца “Агенция за контрол на просрочени
задължения”АД
свои изискуеми и ликвидни парични вземания по договори за
заем и договори за потребителски кредит, като вземанията се индивидуализират в
Приложение №1 към договора, съставено на хартиен носител, подписано и подпечатано
от двете страни. В такова приложение от 10.01.2018 г. /л.27 - 29/ е записано
вземането срещу Т.С.П., като е посочено, че отпуснатата главница е в размер на
500 лв., неплатения остатък към 10.01.2018 г. е 500 лв., лихвата за забава е
18,06 лв., остатъка от договорната лихва е 30,04 лв., неплатеният остатък от
таксите е 280 лв., а общо дължимата сума към 10.031.2018 г. е 828,1 лв.
Управителят на „Аксес Файнанс“ООД
е издал потвърждение за сключената цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД /л.26/.
По ч.гр.д.№1089/2018 г. по описа на РС Разград
е издадена заповед за изпълнение срещу Т.С.П. за заплащане на сумата 500 лв. по договор за кредит ведно
със законната лихва от 08.06.2018 г., сумата 30,04 лв. договорна лихва за
периода 13.07.2017 г. – 06.09.2017 г., сумата 80 лв. неустойка за неизпълнение
на задължение за периода 06.08.2017 г. – 06.09.2017 г., сумата 200 лв. разходи
и такси за извънсъдебно събиране, сумата 34,18 лв. законна лихва за периода
07.09.2017 г. – 31.05.2018 г., сумата 25
лв. разноски по делото и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, като е посочено,
че вземането произтича от договор за кредит „Бяла карта“ с № 510591 с „Аксес
Файнанс“ООД.
Уведомлението за цесия е
приложено към исковата молба и е връчено на ответницата заедно с тази искова
молба при условията на чл.47 от ГПК.
Според
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза чрез използване на предоставената й кредитна
карта ответницата е ползвала 500 лв. В
счетоводството на ищеца по сметка с длъжник ответницата са начислени 80 лв.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл.20, 200 лв. разходи и
такси, от които 80 лв. /по 2,50 лв. на месец/ такси за забава и 120 лв. по
чл.21, ал.5 от договора такса за предсрочна изискуемост. Други 200 лв. са
начислени като разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение. За периода от 13.07.2017 г. до 06.09.2017 г. е начислено и
обезщетение за забава в размер на 30,04 лв., а за периода от 06.09.2017 г –
31.05.2018 г. – 37,23 лв.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство ищецът следва да
установи дали вземането, за което е издадена заповед за изпълнение съществува,
дали неговият размер е този, посочен в заповедта и дали той е титуляр на вземането.
В случая
ищецът е придобил вземането от първоначалния кредитор и към настоящия момент
именно той има право да търси изпъленние на вземането. Уведомлението за
извършената цесия е връчено на длъжника по реда на чл.47 от ГПК едва в хода на
настоящото производство. Следователно едва след тази дата това прехвърляне
става действително за него, т.е. не би могъл да изпълни валидно на стария
кредитор. По настоящото дело въпросът за действието на договора за цесия по
отношение на длъжника е само теоретичен, тъй като не се твърди плащане на
предишния кредитор след датата на извършване на цесията.
Предвид
наличието на валиден договор за заем и представените доказателства за теглене
на сумите от ответницата за същата е възникнало задължение да заплати усвоената
от нея главница в размер на 500 лв. С оглед договора за цесия, който също е
валиден, това задължение към датата на приключване разглеждането на делото е
към ищеца.
Уговорената
в договора договорна лихва от 43,2%, респ. ГПР от 45,9% е в рамките,
регламентирани в чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което ответницата дължи и заплащане
на договорна лихва за периода 13.07.2017 г. – 06.09.2017 г. в размер на 30,04
лв.
По отношение на иска за установяване на задължение за
заплащане на неустойка в размер на 80 лв., за да прецени валидността на това
задължение, съдът следва да прецени разпоредбата на чл.143 от Закона за защита
на потребителите, който е приложим и към процесния договор, по който едната
страна е действала като физическо лице и не по занятие, определя като
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца /в случая ищеца/ и потребителя /в случая
ответника/, а разпоредбата на чл.146, ал.1 урежда законовата санкция, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Единствената възможност такава
клауза да бъде действителна е когато е договорена индивидуално, за каквото
индивидуално договаряне в случая няма твърдение от ищеца и не са представени
съответните доказателства. Конкретно т.5 от чл.143 от ЗЗП в примерното
изброяване на такива неравноправни клаузи сочи и задължението на потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка. В случая с уговарянето на
неустойката в чл. 21 от договора в
размер на 10% върху цялата усвоена и непогасена главница за
всеки месец на забава, увеличава обезщетението за забава до размери, които
който явно противоречат на изискванията за добросъвестност, като конкретно
качва годишния процент на разходите над посочения в чл.19, ал.4 от Закона за
потребителския кредит. Предвид начина, по който е записано задължението на
длъжника, то неговото неизпълнение е почти сигурно, което е още един аргумент в
подкрепа на недобросъвестността на
търговеца при уговаряне на тази неустойка. Ето защо съдът намира, че
тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП и е нищожна както на
основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, така и на основание чл.26, ал.1, предл.3 от
Закона за задълженията и договорите.
Ето защо
искът за установяване на задължението за заплащане на неустойка в размер на 80 лв.
се явява неоснователен и недоказан.
По
отношение на иска за установяване на задължението за заплащане на сумата 200
лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения по делото
не бяха представени доказателства за извършени действия, респ. за направени
разходи, поради което този иск е неоснователен и недоказан.
Тъй като
съдът не се е произнесъл по заявеното от ищеца оттегляне на иска за установяване
на задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на 34,18 лв. за
периода 07.09.2017 г. – 31.05.2018 г., което ищецът е направил в срока, в който
е следвало да отстрани нередовността на исковата молба, като внесе д.т. за
разглеждане на всеки от предявените искове, то съдът следва да направи това в
съдебното решение, като едновременно с това и обезсили заповедта за изпълнение
в тази й част.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените
от него разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част
от иска. Общо направените по делото разноски са в размер на 575 лв. В тази сума не се включват разноските за
допълнителен депозит поради отлагане на делото, причинено от ищеца с
непредставянето на необходимите документи за изготвяне на заключение от вещото
лице. Съответно юрисконсултското възнаграждение ан ищеца следва да бъде
определено в същите размери, в които е и първоначалното възнаграждение на
особения представител, а именно в размер на 200 лв. Така съразмерно на уважената част от исковете
ответницата следва да заплати на ищеца сумата 376,24 лв. разноски и 130,87 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Съответно по ч.гр.д.№1089/2018 г. тези суми са
17,75 лв. за разноски и 32,72 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Т.С.П., ЕГН ********** ***, че същата дължи на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ООД, ЕИК *** със седалище гр.София и адрес на
управление ул.“Панайот Волов“, №29, ет.3, представлявано от Т. Я. К. сумата 500
лв. /петстотин лева/ по договор за договор за кредит „Бяла карта“ с №510591,
сключен на 05.07.2017 г. с „Аксес Файнанс“ООД, ведно със законната лихва от
08.06.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, сумата 30,04 лв. /тридесет
лева и четири стотинки/ договорна лихва
за периода 13.07.2017 г. – 06.09.2017 г., за които задължения е издадена
заповед за изпълнение №2206/13.06.2018 г. по ч.гр.д.№1089/2018 г. по описа на
РС Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ предявени от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД, ЕИК *** със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Васил
Левски“, №114, ет.Мецанин, представлявано от Т. Я. К. срещу Т.С.П., ЕГН ********** *** за
установяване на задължения за заплащане на сумите 80 лв. неустойка за неизпълнение
на договорно задължение и 200 лв.
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Т.С.П.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД, ЕИК *** със седалище гр.София и адрес на управление ул.“Панайот
Волов“, №29, ет.3, представлявано от Р. Г. А. и Т. Я.К. сумата 17,75 лв.
/седемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ за разноски и 32,72 лв. /тридесет и два леви и седемдесет и две
стотинки юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№1089/2018 г., както и 376,24
лв. /триста седемдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/ разноски и 130,87 лв. /сто и тридесет лева и осемдесет
и седем стотинки/ юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска за заплащане на сумата 34,18 лв. обезщетение за забава за
периода 07.09.2017 г. – 31.05.2018 г. и ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение
№2206/13.06.2018 г. по ч.гр.д.№1089/2018 г. по описа на РС Разград в тази й
част.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по
ч.гр.д. №1089/2018 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: