РЕШЕНИЕ
№ 2713
гр. Варна, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110107364 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК * срещу М. С. Х., ЕГН **********,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде
прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 1./ 529.42 лева, представляваща остатък от 1/2
ид.част от сбор от главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 08.12.2020
г. до 13.10.2022 г. на адрес *; 2./ 42.43 лева, представляваща остатък от 1/2 ид.част от сбор от
обезщетения за забава върху главницата за периода от 14.02.2021 г. до 10.11.2022 г.; ведно
със законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 16.11.2022 г. до до окончателното погасяване на задълженията, за които
суми е издадена заповед от 17.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
15158/2022г. по описа на РС-Варна.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, срещу която ответникът М. С. Х. е депозирала
възражение по реда на чл. 414 ГПК. В тази връзка у ищеца се породил правният интерес да
предяви настоящите искове.
Поддържа се, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния обект и
период, доколкото е собственик на имот, находящ се в *. Сочи се, че ищецът е извършил
служебно начисляване съгласно ОУ и Наредба № 4 от 11.09.2004 г. на МРРБ, доколкото се
твърди, че е изтекла метрологичната годност на измервателния уред.
По същество се моли за уважаване на предявените искове поради изложените
аргументи.
Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се
излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Исковата
молба се оспорва както по основание, така и по размер.
1
Ответникът оспорва твърдението, че е потребител на ВиК услуги за абонатен номер *
и относно процесния обект. Твърди се, че имотът на * се ползва само от П. Я., като
ответникът е представил доказателства за това обстоятелство по ч. гр. д. № 15158/2022 г. на
РС-Варна, ГО, 9-ти състав.
Според ответника, от твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба, не се
установява дали служебно начисленото количество изразходвана вода за един или за двама
потребители. Също така се твърди, че не установява надлежно проведена процедура по
служебно начисляване на количества вода по партидата на ответника, доколкото липсват
доказателства, от които да се установява, че е предприета процедура за уведомяване на
потребителя, че е с неизправен водомер. Поради това ответникът счита, че не се установява
спазването на предписаната от Наредба №4 от 14.09.2004 год. процедура при изтекла
валидност на метрологичната проверка на водомера.
По същество се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни,
както и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез юрк. П.
В. поддържа исковата молба. Уточнява, че за отчетен период от 08.12.2020 г. до 12.05.2022 г.
претендираната сума в размер на 381.62 лева е за реално доставени количества ВиК услуги,
а след тази дата за отчетен период от 12.05.2022 г. до 13.10.2022 г. се претендира вземане в
размер на 147.80 лева за служебно начислени ВиК услуги по методика, тъй като ответницата
не е изпълнила задължението си да осигури метрологично годен измервателен уред в
жилището.
Ответницата, редовно призован за същото съдебно заседание, явявава се личо и се
представлява от адв. Е. Г., чрез която оспорва предявените искове и поддържа отговора на
исковата молба. Ответницата не оспорва твърдението, че е собственик на процесния
водоснабден имот, но оспорва твърдението, че е ползвател на същия. Сочи, че имотът се
ползва от бившия й съпруг. В депозираните писмени бележки доразвива доводите за
неоснователност на предявените искове.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 15158/2022 г. по описа на РС-Варна, че е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу
ответника. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 7265 от
17.11.2022 г., срещу която длъжникът в срока по чл. 414 от ГПК е подал възражение. В
предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил
установителните искове за съществуване на вземанията си.
По делото са ангажирани Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор, решения на ДКЕВР и преписи от централен и местен
ежедневник.
По делото е представена и справка за недобора на частен абонат, от който е видно, че
за периода на фактуриране от 14.01.2021 г. до 17.10.2022 г. за абонатен № *, който се води на
името на Д. Д. А. и който се отнася за имот, находящ се в *, В и К услугите възлизат на
305.860 куб. м., чиято левова равностойност е 1058.84 лева.
По делото е ангажирана справка от СВ-гр. В., от която е видно, че на 06.11.2009 г.
правото на собственост върху процесния водоснабден имот е прехвърлено от Д. Д. А. в
полза на М. С. Я., който факт не се оспорва от последната.
Видно е от представения протокол № 50 от 12.10.2020 г., че достъпът до процесният
офис не е осигурен от страна на собствениците. Протоколът е подписан от служители на
ищцовото дружество и представител на етажната собственост, в която е ситуиран офисът на
ответницата, а именно М. Т..
По делото е представено уведомително писмо № **********, адресирано до
праводателя на ответницата Д. А., от което е видно, че ищецът е направил опит да доведе до
знанието на потребителя, че метрологичната годност на индивидуалния водомер е с изтекъл
срок на валидност.
Видно е от представения опис на отчети на абонат № * от таблет, в периода от
08.12.2020 г. до 12.05.2022 г. водомерът, поставен в процесния офис, бил изправен, считано
2
от 15.06.2022 г. същият е повреден. В описа е отбелязано още, че в периода до 10.11.2021 г.
броя живущи на адреса е двама, а след тази дата – трима. Видно е още, че видът отчет през
процесния период е „неотчетен“, тъй като не е осигурен достъп до водоснабдения имот,
което е в унисон с протокола от 12.10.2020 г.
От приобщената справка за адресно регистрирани лица на * е видно, че нито
ответницата, нито бившия й съпруг П. Я. са регистрирани там.
От заключението по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че начислената сума за ползвани ВиК услуги за абонатен номер * за обект офис с
адрес: * с период на фактуриране от 14.01.2021 г. до 17.10.2022 г. възлиза общо в размер на
1058.84 лева, ведно с мораторната лихва в размер от 84.86 лева, начислена върху главницата
за периода, считано от падежа на всяка фактура до 10.11.2022 г. Констатира се още, че няма
извършени плащания по процесните фактури към датата на съставяне на експертното
заключение. Установява се, че количеството вода по месеци, съгласно алгоритъма, посочен в
чл. 39, ал. 5, т. 1 вр. ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ за периода от м.12.2020 г. до
м.10.2022 г. за двама обитатели е 360.00 куб. метра, т.е. фактурираните от ищеца количества
ВиК услуги са по-малки от тези, съгласно методиката – налице е разлика от 54.14 куб. м. В
хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свид. Д. П. Я. – син
на ответницата. В показанията си свид. Я. сочи, че процесният офис се ползва за жилищни
нужди от баща му П. Я.. Свид. Я. е посещавал имота, но няма спомени водомерът да е
сменян.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да
установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните елементи от фактическия състав на предявените искове: че ответникът
е потребител на В и К услуги; учредената между него и ответника облигационна връзка;
изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и
канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, доставяне на количеството
потребени, но незаплатени услуги, включително, че е спазена методиката, регламентирана в
чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ и размера на претендираните суми. Ищецът
следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и
размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
установи, че е изпълнил задължението си да поддържа индивидуалния водомер,
включително, че същият е бил в срок на метрологична проверка, а при установяване на
горното от ищеца – да докаже, че е изпълнил договорните си задължения, както и да докаже
своите възражения.
Нормативният акт, който регулира обществените отношения във връзка с
възникването, изпълнението и прекратяването на облигационната връзка между операторите
на ВиК услуги и потребителите на същите, е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредба № 4/ и Общите условия на оператора.
В конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден
и присъединен към канализационната мрежа на града. По делото по несъмнен начин е
установено, че ищецът е оператор на ВиК услуги /видно от Решение № ОУ-09 от 11.08.2014
г. на ДКЕВР/. Не се спори по делото, а и от представената справка от Службата по
вписвания – Варна се установява, че ответницата е придобила правото на собственост върху
процесния недвижим имот и е съсобственик, притежаващ ½ ид. ч. Тоест, през процесния
отчетен период ответницата е била титуляр на правото на собственост върху водоснабдения
недвижим имот.
Именно в качеството си на собственик, ответницата е била посочена като ползвател в
справката за недобора по партидата с абонатен № *. Това е в пълен унисон с чл. 2, ал. 1, т. 1
от Общите условия и чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, в които е прието, че потребители на услугите ВиК са собствениците на
водоснабдявани имоти.
3
Следва да бъде отбелязано за пълнота на изложението, че простото отричане на
факта, че ответницата е потребител на ВиК услуги, не е достатъчно за опровергаване на
пасивната материална легитимация. От страна на ответницата не са наведени твърдения и
съответно ангажирани доказателства за закриване на откритата на нейно име партида за този
имот, за отчуждаване на правото на собственост върху него или за учредяване на право на
ползване в позла на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията
на ищеца. В конкретния случай през процесния отчетен период от м. декември 2020 г. до м.
октомври 2022 г. собственик на имота е била именно ответницата.
Договорът за предоставяне на ВиК услуги е неформален. За съществуването на същия
писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му. В конкретния
случай облигационното правоотношение е учредено по силата на правните норми,
обективирани в разпоредбите на Наредба № 4, които са инкорпорирани и в Общите условия
на оператора, които обвързват ответницата, доколкото същите са обнародвани в централен
ежедневник, изтекъл е 30-дневния срок от обнародването им и не са ангажирани
доказателства потребителят да е упражнил правото си по чл. 8, ал. 4 от цитираната наредба,
а именно да направи пред съответния оператор заявление, в което да предложи различни
условия, които да са отразени в писмени споразумения.
Предмет на настоящото производство са реално доставените и потребени от
ответника В и К услуги в периода от 08.12.2020 г. до 12.05.2022 г. и служебно начислените
такива в периода от 12.05.2022 г. до 13.10.2022 г. по арг. от чл. 34а, ал. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 39,
ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4, тъй като ответницата, считано от 12.05.2022 г. не е изпълнила
задължението си да поднови неизправния водомер, което задължение й е вменено по силата
на чл. 17, ал. 4 от Общите условия на ищцовото дружество и чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4.
Ответницата не ангажирала по делото доказателства, посредством които да проведе
насрещно доказване по твърденията на ищеца, че процесния водомер не е в срок на
метрологична годност за процесния претендиран период от 12.05.2022 г. до 13.10.2022 г.,
което обуславя извода, че процесният водомер не е бил годно измервателно средство по
смисъла на § 7 от ПЗР на Закона за измерванията през релевирания отчетен период.
В конркетния случай обаче ищцовото дружество не установи по делото по несъмнен
начин, че е спазена процедурата, уредена в чл. 39, ал. 5 вр. ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на
МРРБ вр. чл. 25, ал. 8, т. 1 от ОУ, за отчетния период от 12.05.2022 г. до 13.10.2022 г.
Процесният водоснабден имот е офис, поради което е приложимо правилото на т. 3 от
цитирания подзаконов нормативен акт. Т.е. месечното количество изразходвана, отведена и
пречистена вода да се заплаща по 0,1 куб.м за всеки куб.м застроен обем сграда. Доколкото
по делото не са представени данни за квадратура и височина на процесния офис, то не може
да се изчисли самостоятелното количество изразходвана, отведена и пречистена вода по този
ред, което обуславя неоснователността на иска за присъждане на сумата в размер на 147.80
лева, представляваща стойността на служебно начисленото количество ВиК услуги за
отчетния период от 12.05.2022 г. до 13.10.2022 г. Неоснователността на главното вземане
обуславая недължимостта и на акцесорното вземане за мораторна лихва в размер на 2.10
лева, начислена в периода от падежа на всяка фкатура, издадена в периода от 17.05.2022 г. до
17.10.2022 г., до 10.11.2022 г.
Претенцията за присъждане на стойността на реално доставените и незаплатени ВиК
услуги в периода от 08.12.2020 г. до 12.05.2022 г. в размер на 381.62 лева, ведно с
мораторната лихва в размер на 40.33 лева, начислена в периода от падежа на всяка фактура
до 10.11.2022 г., е основателна и следва да бъде уважена.
Изправността на ищцовото дружество се констатира от представения опис на отчети
за абонатен № *. В същия са вписани показания на водомера за периода от м.12.2020 г. до
м.05.2022 г., периодът в който водомерът е бил в срока му на метрологична годност.
Карнетният лист и електронният карнет са частни свидетелстващи документи, които
в конкретния случай се ползва освен с формална и с материална доказателствена сила,
доколкото материализират неизгодни за издателя му факти – потребеното количество ВиК
услуги. От своя страна, частните свидетелстващи документи нямат обвързваща съда
материалнодоказателствена сила, но в настоящия казус операторът в подкрепа на своите
твърдения за предоставените ВиК услуги в заявените количества е представил и справка за
недобора на частен абонат № *, чието съдържание кореспондира със отбелязванията в
електронния карнет. Отделно от горното, от показанията на свид. Я., които съдът кредитира
като последователни, логични и взаимнодопълващи се, се констатира по делото, че
процесният офис се ползва за жилищни нужди, като по делото е правноирелевантно
4
обстоятелството, че фактическият ползвател на офиса е лице, различно от ответницата.
Последната има призната и гарантирана от закона възможност да ангажира
извъндоговорната отговорност на фактическия ползвател за неоснователното му
обогатяване със сумите, които е спестил за ползваните ВиК услуги.
С оглед горното съдът приема за доказан факта, че дружеството-ищец е предоставило
ВиК услуги по фактури за периода от 14.01.2021 г. до 17.05.2022 г. в претендираните
количества, като за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност.
За доказване размера на исковата претенция по искане на оператора е назначена и
изслушана Съдебно-счетоводна експертиза. Съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице, доколкото същото е пълно, ясно, обективно, компетентно дадено и неоспорено
от страните. Видно от заключението общият размер на дължимата сума за периода от
08.12.2020 г. до 12.05.2022 г. по издадените фактури за периода от 14.01.2021 г. до 17.05.2022
г. е 763.24 лева, като към датата на приключване на устните състезания пред настоящия
съдебен състав ответницата не е удовлетворила предявеното гражданско притезание.
Общият размер на мораторната лихва, начислена върху всяко едно от установените месечни
задължения за ползвани ВиК услуги, считано от съответния им падеж до 10.11.2022 г.,
възлиза на 80.66 лева.
Крайният извод на съда е за основателност на предявените искове за главница и
мораторна лихва, доколкото ½ част от общо начислените суми възлиза на претендираните
вземания – 381.62 лева главница и 40.33 лева мораторна лихва. Следва да се присъди и
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 16.11.2022 г. до окончателното погасяване на
задължението.
Относно сторените съдебно-деловодни разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в хода на заповедното
и исковото производство съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
исковете, чийто общ размер възлиза на 516.86 лева, от които:
- 498.73 лева разноски по настоящото исково производсвто – 56.01 лева за заплатена
държавна такса; 368.93.00 лева за депозит за вещо лице по ССчЕ и 73.79 лева за
юрисконсулстко възнаграждение, чийто размер е определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
- 18.13 лева разноски по ч. гр. д. № 15158 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти
съдебен състав за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал .1 от ЗАдв в полза на адв. Е.
Г. следва да се присъди хонорар в размер на 104.85 лева.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че М. С. Х., ЕГН
********** дължи на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *следните суми:
1./ сумата в размер на 381.62 лева, представляваща ½ част от общо начислената
главница за реално доставени и ползвани В и К услуги по партида с абонатен номер *,
дължима за отчетния период от 08.12.2020 г. до 12.05.2022 г. с период на фактуриране
14.01.2021 г. – 17.05.2022 г., за обект-имот, находящ се в *, както и
2./ сумата в размер на 40.33 лева, представляваща ½ част от общо начисленото
обезщетение за забава за периода от падежа на всяка фактура до 10.11.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
16.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 7265/17.11.2022 г. по ч. гр. д. № 15158 по описа за 2022 г. на РС-
Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК * срещу М. С. Х., ЕГН
5
**********, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено
нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1./ сумата в размер на 147.80 лева, представляваща стойността на ½ част от
служебно начислените по методика В и К услуги по партида с абонатен номер *, дължима
за отчетния период от 12.05.2022 г. до 13.10.2022 г. с период на фактуриране 17.06.2022 г. –
17.10.2022 г., за обект-имот, находящ се в *, както и
2./ сумата в размер на 2.10 лева, представляваща ½ част от общо начисленото
обезщетение за забава за периода от падежа на всяка фактура до 10.11.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
16.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 7265/17.11.2022 г. по ч. гр. д. № 15158 по описа за 2022 г. на РС-
Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, М. С. Х., ЕГН ********** да заплати на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК * сумата
в общ размер от 516.86 лева, от които:
- 498.73 лева разноски по настоящото исково производсвто – 56.01 лева за заплатена
държавна такса; 368.93 лева за депозит за вещо лице по ССчЕ и 73.79 лева за
юрисконсулстко възнаграждение, чийто размер е определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ;
- 18.13 лева разноски по ч. гр. д. № 15158 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти
съдебен състав за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв, „В. и к. – В.”
ООД, ЕИК * да заплати в полза на адв. Е. Д. Г., ЕГН ********** сумата в размер от 104.85
лева, представляваща хонорар за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6