Решение по дело №537/2018 на Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

 

 

  гр. Ловеч…11  февруари  2019 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешки   окръжен  съд …… наказателна колегия…………………………………  в  публично заседание на……девети януари                      двехиляди и деветнадесета година в  състав:

 

                                                                                                  

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ                       ИВАН И.

                                                                                                                       ЕМИЛ ДАВИДОВ

 

при  секретаря  .........ДАРИНА ПЕТРОВА...............…………и в присъствието на…........……прокурора  …………………...........………………като разгледа    докладваното от                                 съдията…ДАВИДОВ……въззивно…нчхд………№ 537…….. по описа  за       2018      година, и за да се произнесе съобрази:

                             Производство с правно основание член 317 и сл. От Наказателно процесуалния кодекс.

                               Постановена е Присъда № 32/ 17 септември 2018 година по наказателно частен характер дело № 416 от 2018 година по описа на Районен съд  Ловеч.С цитираната присъда съдът е признал подсъдимия Е.Г.Н., роден на *** год. в гр. Ловеч, живущ ***,  български гражданин, българин с основно образование,  женен, не работи , неосъждан, ЕГН - ********** за невиновен за това, че на 21.10.2017 г. около 10.30 часа на поляна в близост до землището на с.Александрово, на около 2 км. от селото причинил на Н.И.Й. ***, лека телесна повреда – охлузване в областта на дясната скула - изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал за престъплението по чл.130,ал.2  от НК.

                    Съдът със същата присъда е отхвърлил предявеният от Н.И.Й. *** против  подсъдимият Е.Г.Н., с горната самоличност  граждански иск за сумата от 1000,00 лева,  представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на увреждането до окончателното й изплащане,  като неоснователен и недоказан е о осъдил  тъжителят Н.И.Й. да заплати на подсъдимия Е.Г.Н. сумата от 200.00 ,представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

           Недоволен от така постановената оправдателна присъда е останал тъжителя Н.Й.,който я обжалва с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност.Сочи,че изводите на Районен съд Ловеч досежно липсата на достатъчно доказателства за вината на Н. са погрешни.Позовава се на извършената в хода на делото съдебно медицинска експертиза,от която се установява,че  му е причинена охлузна рана на лявата скула.позовава се на показанията на разпитаните свидетели и моли,съда да отмени оправдателната присъда и постанови нова,с която признае подсъдимия Е.Н. за виновен,наложи му съответното по вид и тежест наказание и уважи изцяло предявения граждански иск   .

         От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и установените в хода на проведеното пред въззивната инстанция съдебно следствие съдът прие за установено следното :

         Жалбата е подадена в срока по член 319 от НПК и е допустима за разглеждане по същество,но същата е неоснователна.

        От събраните в хода на съдебното следствие пред първата инстанция писмени доказателства, от показанията на разпитаните по делото свидетели: П.М., Д.В. и Ю.К., от заключението на в.л. д-р Г. по изготвената в хода на съдебното следствие съдебно медицинска експертиза, Районен съд Ловеч приема за установена следната фактическа обстановка:

         Въззиваемия  Е.Г.Н. е роден на *** год. в гр. Ловеч, живущ ***,  български гражданин, българин с основно образование,  женен, не работи , неосъждан, ЕГН - **********.

         Въззивника Н.И.Й., ЕГН ********** ***. Същия работел като пастир на животни в село Александрово.

           Н.Й. твърди в тъжбата и показанията си пред Районен съд Ловеч, че на 21.10.2017 г. тъжителят Й. пасял стадо биволи, собственост на св. Ю.О.К. на пасище намиращо се на около 2 километра от с. Александрово, обл. Ловеч, в близост до баластерната. Твърди се, че в близост до поляната се намирал подс. Е.Н., който орал с трактор. Твърди се, че подсъдимият забелязвайки тъжителят, слязъл от трактора, приближил се към него и започнал да го псува и да му крещи, за това, че животните влизали в нивата му и я отъпквали. Твърди се, че подсъдимият приближил тъжителят, минал зад гърбът му, хванал гегата му /пръта с който тъжителят гонел животните/ и го притиснал към гърлото на тъжителят започвайки да го души. Твърди се, че се борили известно време през което тъжителят успял да се изскубне и да избяга настрани, като при освобождаването си получил охлузвания от пръта. Твърди се, че заедно с тъжителят била и св. Д.М.В., която се развикала и по този начин помогнала на тъжителят да се освободи.

         По делото е прието и вложено като доказателство Медицинско удостоверение за пред съда № 669/2017 г., от което се установява, че на 25.10.2017 г. д-р Д.е прегледал Н.И. Й. на 20 г. от гр. Павликени, без документ за самоличност - лична карта, като при прегледа се установило: охлузване на лицето. Посочено е, че уврежданията са резултат на тъпи травми и добре отговарят да са причинени по начин и време, както съобщава пострадалия – удар с дърво. Посочено е, че така описаните увреждания са причинили болки и страдания. 

         По делото  Районен съд Ловеч е допуснал и назначил съдебно медицинска експертиза №122/2018 г., изготвена от в.л. д-р Г., от заключението на която се установява, че на Н.И.Й. е причинено: охлузване в областта на дясната скула, което му е причинило болка и страдание. Д-р Г. е посочила, че в наличната документация не са установени данни за разстройство на здравето, временно опасно за живота или постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Според  установените изменения – едно охлузване и от травматично естество, и се дължи на удар с или върху твърд, тъп, грапав предмет и може да се получи по време и начин, съобщен от пострадалия и от св. В. – очевидец на произшествието. Според ексепертизата тази повреда ще отзвучи напълно след около една седмица.

          Районен съд Ловеч е разпитал общо трима свидетели -  П.М., Д.В. и Ю.К..

         От показанията на  П.М. се установява, че синът му е земеделски производител и, че му помагал в земеделската дейност. Установява се, че познава Н.Й. само по физиономия, и че го бил виждал да пасе животните на св. К., както и че се познава с подсъдимият Н., с когото имали колегиални отношения, и си помагали съвместно при обработка на земеделска земя. Установява се, че притежавал и нива, граничеща с една от нивите на подсъдимият и, че в края на месец септември 2017 год. започнал подготовката по засяването й със слънчоглед, както и че нивата на Н. била засята с пшеница през м. октомври 2017 год., и че когато той обработвал нивата си нивата на подсъдимият вече била засята с пшеница. Установява се, че през м. октомври 2017 год. Н. не е извършвал оран в неговата нива, и че по времето на обработката на нивата си, той лично бил видял „биволица”, да преминава в края на нивата на Н.. Установява се, че в този момент „житото” на подсъдимият било покълнало „три пръста или 5 см.”.

         Районен съд Ловеч е разпитал обстойно и свидетелката  Д.В.,която е заявила, че живее с  Й. на семейни начала в дома на техния работодател  К., и че нямат деца, и че живеели заедно от миналата година, но не си спомня от кога. Установява се, че двамата с Й. пасат „17 биволици” собственост на  К., и че пасът същите „на поляната до баластерната”. Сочи, че един ден пасейки биволиците при тях дошъл Н., със сива на цвят кола, поискал „сопата” на Й. и го ударил с нея два пъти по лицето, след което минал зад него и започна да го души, казвайки му ”ще те убия”. Сочи, че тогава тя започнала да крещи при което Й. успял да се „отскубне и да се отдръпне на зад”. Сочи, че друг път не го била виждала да им се кара, и че въпросния ден, казал, че са влизали в нивата му с биволиците, а това не било вярно. Установява , че до мястото където пасели животните имало една нива, в която нямало нищо засято, и че не била видяла наоколо трактор.

         От показанията на св. К. се установява, че живее в с. Александрово и, че се занимава с животновъдство, като притежава малка ферма, в която отглежда биволи. Сочи, че познава Й. и св. В. от 13.04.2017 год.,  и че от тогава двамата работели при него, като гледали животните му, и живеели в къщата на баща му. Сочи, че Й. бил много кротко момче и, затова се бил задържал толкова дълго време на работа при него. Установява се, че Й. и св. В. пасели животните му по поречието на реката, където имало ливади, и ниви, които не знаел на кого са. Сочи, че преди обяд, през м. октомври, около 20 – 21, се намирал на около 100 -150 метра, от мястото на извършване на деянието описано в тъжбата, и че видял там въззивника, въззиваемия и св. В., както, и че около тях се намирал личния автомобил на Н..*** е извършил обстоен и внимателен анализ на показанията на Й.  и свидетелите Д.В. и Ю.К.. При анализа на показанията на тези двама свидетели, решаващия съд освен, че констатира съществени противоречия, взе предвид и факта, че с В.  живее с Й. на съпружески начала, а К. е негов работодател. Показанията на св. В. сочат на това, че Н. е  пристигнал с автомобил до мястото, където двамата с Й. пасели животните на св. К. и активност в предизвикването на скандал и физически сблъсък от страна на Н., който отивайки при тях поискал „сопата” на Й. след което го ударил два пъти по лицето, и минавайки зад него, започнал да го души, при което тя се разкрещяла и тъжителят успял да се отскубне. Показанията на св. К. сочат на това, че се е намирал на около 100-150 метра от мястото, където Й. и св. В. пасели животните му,  и където видял Й., св. В. и Н., като,както сочи, се били вкопчели един в друг, но че не може да каже да е видял Н. да удря Й..  От друга страна са обясненията на Н.,  който заявява, че е  видял Й. и св. В., но че не си спомня датата на която е станало това, но било в деня, в който вечерта св. К. го посетил в домът му и се скарали по повод на това, че Й. и св. В. пасели животните на К. в близост до нивите на му, не отрича че се е скарал  и на св. В., като им е казал повече да не пасат животните в този район, като отрича каквито и да било действия на посягане или удряне на тъжителят. Съдът в преценката си за достоверност и правдивост в тези две групи гласни доказателства обосновано е приел да се довери на казаното за случилото се на обясненията на Н.. Причина за тази позиция на Районен съд Ловеч са съществените противоречия между показанията на Й.,В. и К..Тук не става въпрос за противоречие между две групи свидетели,а за съществени противоречия между поддържащите частното обвинение. За да приеме за достоверни и правдиви обясненията на Н., съдът е отчел тяхната последователност, и това, че не констатира вътрешни противоречия. При другата обаче очертана група свидетелски показания – на страната на Й. – показанията на св. В. и св. К. са взаимно противоречащи си, освен, че противоречат почти изцяло на описаната в тъжбата фактическа обстановка. Съдът правилно и обосновано е приел, че в хода на делото не се установяват по категоричен и несъмнен начин твърдените в тъжбата обстоятелства, че  Н. на 21.10.2017 г. притискайки „гега” към гърлото на тъжителят, опитвайки се да го души, а последния в опита си да се изскубне, му е причинил увреждане изразяващо се в болки и страдания. Категорично съдът счита за установени обстоятелствата, че около датата 21.10.2018 г. преди обяд тъжителят и св. В. са се намирали на пасище, в близост до нива, собственост на съпругата на подсъдимия, където пасели животни собственост на св. К.. Установи се, и че на мястото, с личния си лек автомобил пристигнал подсъдимия, който виждайки тъжителят и св. В. там, предизвикал скандал във връзка с това, че няколкократно преди това, правил забележка на тъжителят да не води животните на това място, тъй като последните влизали в нивата му и я отъпквали. Съдът констатира противоречия в показанията на св. В. и св. К., и в частта, че в деня за който свидетелстват, че са станали свидетели на конфликт между Й.  и Н.,като последния пристигнал на мястото с личния си автомобил, след което възникнала ситуация между двамата, докато в тъжбата е описано, че в деня, в който Н. е причинил на Й. описаните увреждания, въззиваемия с трактор е орал нивата си, намираща се в близост до пасището, където Й. и св. В. пасели животни. Противоречие съдът правилно е констатирал между показанията на тези двама свидетели и описаното в тъжбата и относно механизма на получаване на уврежданията от страна на тъжителят. Видно от показанията на св. В. същата разказва, че е видяла Н. да удря два пъти Й. в областта на лицето, което противоречи на показанията на св. К., от които се установява, че не е видял въззиваемия да удря въззивника, докато в тъжбата е описан съвсем различен механизъм на причиняване на уврежданията на тъжителят. Предвид констатираните противоречия в показанията на св. В. и описаното в тъжбата и вътрешно противоречие в тези показания, съдът обосновано не е кредитирал показанията на тази свидетелка. При анализ на показанията на св. К., съдът правилно, че същите не следва да бъдат ползвани по следните съображения.  Видно от показанията му, последния твърди, че се е намирал на около 100 - 150 метра от мястото, където Й. заедно със св. В. пасели животните му, когато видял спречкване между двамата, но стоял, наблюдавал и си тръгнал,Описаното е абсолютно житейски нелогично.К.,в крайна сметка е собственик на животните,а Й. и В. – негови работници. При положение, че св. К. е бил свидетел очевидец на описаното в тъжбата, то съвсем логично е същия още тогава да отиде и да разбере, какво се случва, както и да бъде посочен в тъжбата, като свидетел очевидец, а това в случая не е направено, което поставя под съмнение показанията му, че е свидетел очевидец на описаната в тъжбата фактическа обстановка. С оглед на изложеното до тук, решаващия състав на Районен съд Ловеч правилно е приел, че само на това основание – липсата на безспорна установеност на елементи от обективна страна от състава на предявеното с тъжбата обвинение за престъпление по чл.130, ал.2  от НК, въззиваемия Н. следва да бъде оправдан.     

         При това положение е безпредметно обсъждането на субективната страна на деянието, тъй като от обективна страна не се доказа престъплението да е било осъществено от подсъдимия Н. и на тъжителят да е било причинено увреждане причинило на същия болки и страдания.

         При този изход на делото, правилно и обосновано съдът е отхвърлил изцяло като неоснователен и недоказан предявения от Н.И.Й. *** против  подсъдимият Е.Г.Н., с горната самоличност  граждански иск за сумата от 1000,00 лева,  представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на увреждането до окончателното й изплащане,  тъй като не се доказа противоправно и виновно поведение от страна на подсъдимия и съответно причинна връзка между него и причинените на тъжителят неимуществени вреди,както и претенциите на тъжителя за разноски.

             Водим от горните съображения съдът приема,че Присъда № 32/ 17 септември 2018 година по наказателно частен характер дело № 416 от 2018 година по описа на Районен съд  Ловеч е правилна и законосъобразна – не са налице основанията по член 337,ал.1,т.1 – 4 от НПК за ревизия на съдебния акт,поради което на основание член 338 от НПК същия следва да се потвърди.

                       Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

 

 

                  ПОТВЪРЖДАВА    Присъда № 32/ 17 септември 2018 година по наказателно частен характер дело № 416 от 2018 година по описа на Районен съд  Ловеч.

                 Решението е окончатело.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ...............................

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1/..............................

 

2/..............................