№ 1496
гр. Варна, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501829 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба от Г. К.
П., чрез адв.К. против Решение № 261819 от 02.06.2021 година, постановено
по гр.дело № 15 738/2020 година, по описа на ВРС, с което е била уважена
исковата претенция на Г. АТ. Г. и е бил осъден въззивника да му заплати
сумата от 3000 лева, представляваща дължима главница по договор за заем,
сключен на 24.11.2015 г. между Г. АТ. Г., ЕГН ********** и Г. К. П., ЕГН
**********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 08.12.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и съдебно – деловодни разноски в размер на 120
лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
От изложеното във въззивната жалба става ясно, че според въззивника
решението се явява неправилно и не почива на наличните по делото
доказателства.Излагат се множество и различни съображения по тълкуването
на закона.Искането е същото да бъде отменено и претенцията – отхвърлена.
Отговор по делото е постъпил от страна на адв.С., като процесуален
1
представител на Г. АТ. Г., които намира решението за правилно и моли то да
бъде потвърдено.
В съдебно заседание по делото въззивника е редовно призован, не се
явява, представлява се от адв.К., която поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се
от адв.С., които оспорва жабата и моли съдът да потвърди решението като
правилно..
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред първата съдебна инстанция производството е стартирало по искова
молба на Г. АТ. Г., ЕГН ********** против Г. К. П., ЕГН **********, за
осъждане на последния да му заплати сумата от 3000 лева, представляваща
дължима главница по договор за заем, сключен на 24.11.2015 г. между Г. АТ.
Г., ЕГН ********** и Г. К. П., ЕГН **********, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
08.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
В условията на евентуалност е предявен от Г. АТ. Г., ЕГН **********,
адрес: ***., ЕГН **********, адрес: *** осъдителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който се иска да се осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща
получена без основание сума на 24.11.2015 г. от страна на ответника, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 08.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
От твърденията в молбата е видно, че страните са се познавали и са
поддържали добри отношения.на 24.11.205 година между тях е бил сключен
неформален договор за заем по силата на които ответника е следвало да
получи сумата от 3000 лева.На 24.11.2015 година въззиваемия е превел по
сметката на въззивника сумата от 3000 лева със задължение заемателя да
върне същата до 12.12.2015 година.Сумата не била върната и по тази причина
ищеца е насочил исковата си претенция против ответника.
От фактическа страна по делото не е спорно и е налично и Банково
бордеро, от което се установява, че на 24.11.20215 година Г. АТ. Г. е превел
по банковата сметка на Г. К. П. сумата от 3000 лева с посочено основание „на
2
заем до 12.12.2015 г.“. Отразено е, че операцията е извършена в 16.43 часа на
24.11.2015 г.
Като писмено доказателство е прието актуално състояние на „Го-Фор-
Кат“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***. От
същото е видно, че съдружници в дружеството с ограничена отговорност са
Й. Г. У. с дялово участие от 150 лева; Г. К. П. с дялово участие от 150 лева; Г.
АТ. Г. с дялово участие от 550 лева и В. Е. К. с дялово участие от 150 лева.
Разпитани са и свидетели – един за ищцовата страна и двама за
ответника.
От показанията на свидетеля К.Д.К. става ясно, че той познава страните
по делото и е те са били в чести контакти; работили са заедно като често се е
случвало някой да предоставя парични средства на друг.Сочи още, че на обяд
на които е присъствал в заведението „Тримата мускетари“ Г.Г. и Г.П. се
разбрали Г.Г. да даде в заем на Г.П. сумата от 3000 лева. Свидетеля заявява,
че пред него ответника е поел ангажимента да ги върне до 12 декември 2015
година.
От показанията на свидетелите Й. Г. У. и В. Е. К. става ясно, че Г.Г. се
занимавал с изкупуване на катализатори като той, Г.П. и много други хора са
му вършили работа в смисъл събирали са катализатори в негова полза като в
последствие им е заплащал за извършената дейност.Не знаят да са сключвани
договори между Г.Г. и Г.П. и да са си предоставяли парични средства един на
друг, но сочат че Г.Г. е давал парични средства на Г.П., както и на други лица
да изкупуват за негова сметка потребявани катализатори от автомобили.
Посочват, че парите са превеждани по банков път и това е била обичайния
начин на работа. Заявяват, че пари на заем не знае да са давани.
При тези данни ВРС е приел, че претенцията се явява доказана и е
постановил осъдително решение.
Виждането на настоящия съд е следното:
Спорът между страните е свързан най- вече с тълкуването на
представените доказателства, тяхната правна стойност и значение.Не е
спорно, че с Банково бордеро от 24.11.2015 г., изготвено от „УниКредит
Булбанк“ АД сумата от 3 000 /три хиляди/ лева е преведена от ищеца Г. АТ. Г.
в полза на ответника Г. К. П..От същото Банково бордеро става ясно, че се
касае за предоставянето на заем до 12.12.2015 година, така е отразено в
платежния документ.Съвсем правилно решаващия съд е съпоставил писмения
документ с наличните гласни доказателства, дадени от свидетеля К.Д.К., и
също правилно е приел, че те кореспондират по между си, допълват се и
способстват за изясняване на обективната истина.Действително няма данни
въпросния свидетел да е заинтересован и/или предубеден, така че неговите
показания да бъдат изключени и/ или на същите да не бъде дадена вяра.
3
Също правилно решаващия съд не е кредитирал в максимална степен
показанията на другите двама свидетели - Й. Г. У. и В. Е. К., разпитани за
ответника.Тези показания са твърде общи, неясни и не изясняват спора от
фактическа страна.Те не само не опровергават извода на решаващия съд, но и
се явяват изолирани от останалите доказателства по делото.Целта им е била
основно да разсеят фактите по спора и да създадат предпоставки, от които
може да се направи извод, че размяната на средства между ищец и ответник
са често срещани, но и че те винаги са работили по този начин.Последното не
се доказва.
Не са основателни и доводите изразени във въззивната жалба, според
които не се касае за заем, а за плащане на определено задължение на ищеца -
в тази връзка отразеното в Банковото бордеро се явява категорично.
По възражението за прекомерност на възнаграждението:
В съдебно заседание пред ВОС процесуалния представител на
въззивника е направил възражение за прекомерност по отношение
възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия.Установява
се от материалите по делото, че същото е в размер на 600 (шестотин) лева
(вж.л.24).За да се произнесе по спора ВОС намери, че следва да изходи от
нормата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, която в конкретния случай предвижда, че при интерес над 1
000 лв. до 5 000 лева се дължи хонорар от 300 лв. + 7 % за горницата над 1
000 лева – или изчислено на тази база възнаграждението се определя като
сума в размер на 440 лева.Следва да се отбележи, че по делото процесуалния
представител на въззиваемия е изготвил отговор, но и че съдебното заседание
е било еднократно, при това без наличието на правна или фактическа
сложност.При това положение неговия труд, и с оглед направеното
възражение следва да се редуцира именно по указания по – горе начин, като
бъде намален адв.хонорар от 600 лева на 440 лева.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261819 от 02.06.2021 година,
постановено по гр.дело № 15 738/2020 година, по описа на ВРС, 47 състав.
ОСЪЖДА Г. К. П., ЕГН **********, да заплати в полза на Г. АТ. Г.,
ЕГН **********, сумата от 440 /четиристотин и четиридесет/ лева,
представляващи сторени в производство пред ВОС, разноски – адвокатски
хонорар, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
4
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5