Решение по дело №6285/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2900
Дата: 19 април 2019 г. (в сила от 19 април 2019 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20181100506285
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                              19.04.2019 година                        гр.София

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ   

                           

ЧЛЕНОВЕ:   КАЛИНА АНАСТАСОВА   

 

                       Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ  

 

при секретар Д.Шулева   

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №6285 по описа на 2018 година ,

за да се произнесе взе предвид следното:    

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №6285/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В.Н.Н. ЕГН ********** *** и В.Н.Н. ЕГН ********** *** срещу решение №167333 от 10.07.2017 г постановено по гр.д.№60997/2016 г на СРС , 50 състав ; поправено с решение от 12.03.2018 г по същото дело;  с което е прието за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу Ненови , че същите дължат солидарно  сумата от 3539,42 лева незаплатена топлинна енергия за ателие №6 в гр.София бул.*******  за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 30.06.2016 г до окончателното изплащане на сумата ; и сумата от 507,36 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 30.06.2013 г – 21.06.2016 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.07.2016 г по ч.гр.д.№36015/16 г на СРС , 50 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските пред СРС .

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не са потребители на топлинна енергия. Липсва писмен договор за доставка на топлинна енергия по чл.16 ЗЗД и по делото не е доказана реално доставената топлинна енергия .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

Третото лице “Б.Б.”ООД  не взема становише по въззивната жалба.

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 28.07.2017 г, поради което жалбата от 09.08.2017 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е правилно  .

Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153 ЗЕ . Видно от нотариален акт на стр.18 от делото пред СРС жалбоподателите са собственици на процесния топлофициран имот . При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор . Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В случая доставената топлинна енергия е доказана със заключенията на ССЕ и СТЕ . Експертизите са работили по писмени доказателства съставени от ответника , защото такава е действащата законова уредба . Не става ясно по какви други писмени доказателства би следвало според въззивниците да работят вещите лица . 

 

Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено .

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №167333 от 10.07.2017 г постановено по гр.д.№60997/2016 г на СРС , 50 състав ; поправено с решение от 12.03.2018 г по същото дело .

 

Решението е постановено при участието на “Б.Б.”ООД  ато трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******** .

 

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                 

                                     

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                  2.