Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря МИЛЕНА УЗУНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
15597/2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по жалба вх.№ РД19014665ПР/07.08.2019г., подадена от С.Н.Г. и П.Н.Г.
от гр. Варна срещу Заповед № 171/11.04.2019г. поправена
със Заповед №226/15.05.2019г. на Кмета на Район „****”, с която е
възстановено правото на собственост на наследниците на ****М.Г., при условията
на пар.§4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 391 кв.м. идеални
части от ПИ с идентификатор 10135.2526.2451 по КККР на гр.Варна по ПНИ на м.“****“,
р-н „****“, ****, целия с площ 391 кв.м., при граници
и съседи по КК: ****, 10135.2526.2450.
В жалбата се
твърди незаконосъобразност на процесната заповед. Навежда се за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон,
водещи до нищожност на заповедта. Сочи се, че не са
били конституирани като заинтересована страна при издаването на обжалваната
заповед. На следващо място изтъкват, че липсва правно
основание за издаването й, доколкото приемат, че никога не са губили
собствеността си върху процесната част от техния имот. Заявяват, че не са обжалвали ПНИ, той като имота не бил разделян на
части. Твърдят, че не са били уведомявани за отделяне
от техния имот на части и съответно за образуването на имот №1521. Настоява за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание
жалбоподателите чрез процесуалния си представител адв. Н. поддържа предявената
жалба.
Ответникът ****, район ****
не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Заинтересованите страни
не се явяват и представляват в съдебно заседание и не изразяват становище по
жалбата.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Установява
се, че с нотариален акт №158 t.V д.1133/1953г. ****купува 2780 м2 от лозе, находящо се в курортно предградие
„Лозята", представляващо дворище 897 в кв.121, включени в парцел III
кв.121 при граници: шосе, съпругът ****., снахата ****и
път. От този имот с Решение
4046/30.12.1988 на ОбНС - Варна са одържавени 1580 м2, от които впоследствие са
образувани два нови имоти с квадратура 700 и 880 м2, предоставени по
силата на ПМС 26/1987 за ползване съответно на ****/с вписано право на ползване
по 600 м2, а реално въведени във владение върху горните квадратури/.
Установява се, че с
нотариален акт
№108 т.11 реж.1492 д.275/1937 ****.Г. купува 1500 м2
от лозе -хавра, в местност „Ваялар"
/впоследствие „Траката"/ при граници: ****От този имот, видно от нотариален акт №148
т.Х1 д.1133/1966 е извършена замяна на 800
м2. Установява се, че
с Решение 4046/30.12.1988 на ОбНС - Варна са одържавени останалите 700 м2 и само
400 м2 от които са
предоставени на ползвателя ****.
Със
същото Решение 4046/30.12.1988 ОбС от остатъците на двата имота на съпрузите е
образуван нов имот в който ****/****/ участва с 300 м2 /източната част /, а
съпругата му Керанка с 900 м2 /западната част от новообразувания, в която се
намира и построената вила/ нови граници, с обща площ
1200 м2.
По отношение на този имот не са налице отчуждителни
мероприятия.
От приложената към Решение
4046/30.12.1988 ОбС скица се установява, че новообразуваният
имот с площ от 1200 м2 представлява дял I /юг/ и е записан на Керанка
И.Георгиева, а отчуждените части съставляват три нови имота, с вписани
ползватели, както следва: дял II - ****/север/, дял III - Г. ****
/североизток/ и дял IV - наследници на Чуров /югоизток/.
От приложените доказателства се установява, че в
резултат на
извършеното отчуждаване и трансформиране, след образуване на четири нови имота,
семейство ****остава
собственик в СИО на ПИ с площ 1200 м2, с лице 21,20 м към съществуващия
път между О.Т 495 и 496, при граници: от изток наследниците на ползвателя ****,
от юг път, от запад ****, от северозапад Д. ****, от север
ползвателя ****и от североизток ползвателя Г. ****.
Установява се, че с нотариален акт №23
t.VI д.1781
от 17.04.1990
двамата съпрузи ****продават срещу задължение за издръжка и гледане на С.Н.Г.
и П. *** Г., на всеки от тях по 600 кв. метра от собствения си и неотчуждават имот с
обща площ от 1200кв.м., образувман след разделянето и отчуждаването на други
части с Решение
4046/30.12.1988 ОбС-Варна.
През
1991 г. по силата на ЗСПЗЗ и правилника към него, двамата съпрузи ****подават
молба за възстановяване, но само на отчуждените части от бившите им два
самостоятелни имота, описани по-горе, които общинската Поземлена комисия
възстановява с решения от 1992 с един и същ протокол №14/08.10.1992, но с
различни номера на преписките. В решенията е записано, че
възстановяването е станало по чл.18 б.ж от ППЗСПЗЗ, т.е имотите са възстановими
в стари реални граници.
С решения №2312/15.01.1996 по дело 2856/1994 и №2303/
14.03.1996 по дело №2855/1994 Върховният административен съд постановява за
двама от ползвателите, че отчуждаването е било извършено неправилно, като не е
следвало да бъде отнемана в полза на държавата никаква част от бившите имоти на
съпрузите Георгиеви, тъй като те никога не са попадали в територия по параграф
4, а са били дворни места в зона за здравни и курортни нужди. Решенията на ВАС
са влезли в сила, като отчуждените с решение на ОбНС №4046/30.12.1988 по реда
на чл.12 ЗСГ части се връщат на бившите им собственици съпрузите ****/****, с
изключение на най-източната част, за която наследниците на ползвателя **** се
снабдяват впоследствие с нотариален акт. От графичните части на СТЕ по всички
граждански искове е видно, че наследниците Чуров владеят само най-източните 442
м2 /описани в н.а като 435 м2/ при следните граници: ползвателят Г. ****/а
после наследниците на реституирания собственик ****/, шосе, черен път,
наследниците на разпоредилия се през 1990 г. с имота си собственик ****. Частта
от бившия имот на ****/ Г. с обща площ от 700 м2, придобит от наследниците на
Чуров и остатъкът от 300 м2, включен в неотчуждаемата част на двамата съпрузи,
но записани на наследниците на **** имат обща граница и помежду им няма имот,
останал празен, който да може да бъде реституиран, още повече, когато и двамата
действителни собственици съпрузите ****са се разпоредили с източната част от
тези 1440 м2 през 1990 година.
От изготвените и приложени в хода на административните
производство съдебно-технически експертизи се установява, че процесната част от
391 кв.м., понастоящем представляваща имот с идентификатор 10135.2526.2451
по КККР на гр.Варна по ПНИ на м.“****“, р-н „****“, ****, не е отделяна никога и не било
предоставяно ползването й на никого, а представлява източната част от имота,
който жалбоподателите са
закупили с нот.акт от 1990 г за площ от 1200 м2, а измерена на място 1440 м2.
Със Заповед № 18-8593-12.10.2018 г. на Началника на
СГКК гр. Варна е одобрено изменение в кадастрална карта и кадастрални регистри
на гр. Варна, ЕКЛТТЕ 10135, общ. Варна, одобрена със заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АК, състоящо се в:
Заличаване от КК и КРНИ на поземлен имот с идентификатор 10135.2526.1521: площ:
765 кв. м., начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 т), собственост
на **** М.Г. въз основа на документ: Решение на ПК по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ
(чл.18ис, ал.1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на право на собственост в стари
реални граници № 14 от 08.10.1992г.
Със същата Заповед се създават в КК и КРНИ нови обекти, а именно:
- поземлен имот с идентификатор 10135.2526.2450: площ:
374 кв. м., начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 т), собственост
на Стилиян Росенов Богданов и Анита Росенова Богданова въз основа на документ:
Нотариален акт № 82 от 05.09.20061., том LXXII, per. № 22570, дело № 17114 на
Служба но вписванията гр. Варна.
- поземлен имот с идентификатор 10135.2526.2451: площ:
391 кв. м., начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 т), собственост
на **** М.Г. въз основа на документ: № 14/08.10.1992г. на Поземлена комисия гр.
Варна.
Със Заповед №171/11.04.2019г. Кмет на Район **** при ****,
поправена със Заповед №226/15.05.2019г. на осн. § 4 Б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ нарежда да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на ****М.Г.
съгласно регистър от база данни „Население" (насл. на **** М.Г. съгласно
регистър ПНИ), върху имот, представляващ имот с ид. № 10135.2526.2451 по ПНИ на
м. „Св. Никола" с площ от 391 кв.м. при граници: имоти № 1331, 9588, 2450.
От приложения Списък на заинтересованите лица по
заповедта
за възстановяване право на собственост за имот ид. №
2451, кад. район 2526 по ПНИ на м. „Св. Никола", землище Виница, гр. Варна
се установява, че жалбоподателите не са били надлежно уведомени за издаването
й.
От заключението на назначената по делото СТЕ, кредитирано
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че
при
издаване на Заповед РД18-92/14.10.2008г. на ИК на АГКК
за одобрение на КККР имотът на жалбоподателите е бил с идентификатор
10135.2526.1331, така както е и към настоящия момент със същата площ и граници.
В Кадастралния регистър към настоящия момент няма записан
собственик, а процесният имот
попада в южната част на бивш ПИ 10135.2526.1521, който е съществувал при
одобряването на КК. Установява след запознаване с КККР, че ПИ 10135.2526.2451
попада в границите на бившия имот 10135.2526.1521 и по специално в южната му
част, като на изготвената от в.л. комбинирана скица, в червен цвят е показа бившия имот
10135.2526.1521 а с черен цвят действащата към момента КК. Към
настоящия момент ПИ ****не съществува, а вместо него е образуван имот
10135.2526.5005, като му е добавена площ от западната страна. Вещото
лице установява, че съгласно действащия към момента на издаването на
Заповед 18- 8593/12.10.2018 г. на началника на СГКК
ОУП на гр. Варна, одобрен със Заповед
№РД-02-14-2200/03.09.2012г. /за ОУП и Правила към
него/ и Заповед №РД-14-2197/03.09.2012г. /за
специфични правила към ОУП/ на МРРБ процесния имот попада в „Жилищна
устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни специфични
изисквания". Съгласно предходния
ТУП на ****, одобрен с Решение на ОбСъвст -Варна №1611-5 от Протокол
№32/05.1998г. имотът е попадал във „ Вилна
зона със смесени функции - предимно за отдих и обитаване".
Установява, че разделянето на ПИ 10135.2526.1521на два имота е
одобрено със заповед № 18-8593-12.10.2018г. на Началника на СГКК Варна(л.50-54)
и е станало по искане на Стилиян Росенов Богданов, легитимиращ се като
собственик на новообразувания имот 10135.2526.2450.Съгласно тази
Заповед, за новообразувания имот 10135.2526.2451 е останал същия
собственик отпреди промяната, а именно **** М.Г. с документ за собственост
„Решение №14/08.10.1992г. на ПК по чл. 14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване право на собственост в
реални граници". След извършения
оглед и контролни измервания на място вещото лице установява, че процесния имот
не е ограден изцяло. Има огради от северната му страна, откъм
имот 101135.2526.5005 и от изток откъм улицата. Други
вътрешни трайни граници на ПИ 10135.2526.2451 няма и той представлява едно цяло
с ПИ 10135.2526.1331.
На
поставен въпрос вещото лице изтъква, че тъй като имотът обективиран в н.а.
№23/17.04.1990г. не е индивидуализиран по действащия
КП от 1977г., и най-вероятно не е попълнен като отделен поземлен имот, е приел като меродавна
скицата приложена на л.17 от делото, изготвена към
Решение 4046/30.12.1988 ОбС-Варна за отчуждаване на части от имоти. След графически изчисления върху КП от 1977г. и след като отчета аналитичните
данни(измерени разстояния) върху нея построил парцел I в който е
записана Керанка И. Георгиева, и на която се определят 1200 кв.м. съгласно т.1 от Протокола приложен на л. 16 от делото.
Площта на така получения парцел графически изчислена се получава 1283 кв.м., което като се вземе предвид методите на измерване и
изчисление на площи към 1988г. и настоящия момент е в
рамките на допустимата разлика. Вещото лице изчертава на приложената
Комбинирана скица този парцел с виолетов цвят, като се
установява, че по-голямата част от ПИ 10135.2526.2451 попада в парцел
I от скицата на л. 17 от делото но не е изцяло в него. Разликата между
северната му граница и тази по КП от 1977г. се
различава с 43-44 см., което е в рамките на допустимата грешка по чл. 18 от Наредбата за създаване и поддържане на КККР, така че може да
се приеме, че не се е променяла. В същото време установява, че не
е налице пълно съвпадение между северната граница на ПИ 10135.2526.2451
съвпада с част от тази на парцел I от скицата на л. 17 от
делото, ттъй като разликата е
между 1.27 и 1.50м, което е над допустимата грешка по чл. 18 от същата Наредба.
Вещото
лице изтъква, че тъй като имотът по Нотариален акт за покупко-продажба
на имот срещу гледане и издръжка №23, том IV, дело 1781 от 17.04.1990г. не е индивидуализиран по действащия към 1990г. КП от 1977г. и не може
категорично да отговори дали е идентичен с
имот 10135.2526.1331. В същото време ако се приеме за меродавна
скицата приложена на л. 17/ към Решение
4046/30.12.1988 ОбС-Варна за отчуждаване на части от имоти/ и
че имотът описан в горния акт е идентичен с парцел "I" от нея, то
тогава той не е идентичен с ПИ 10135.2525.1331 по КК. На
изготвената от в.л. Комбинирана скица парцел
"I" е показан с виолетов цвят, а ПИ 10135.2525.1331 по КК с черен
цвят.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Доколкото от приложените към административната преписка писмени
доказателства не се установява на жалбоподателите да е връчена обжалваната
заповед, то следва да се приеме, че разглежданата жалба е депозирана в срок. На
следващо място следва да се приеме, че за жалбоподателите е налице интерес от
обжалване. Безспорно повдиганият спор за материални права не може да бъде
предмет на изследване в настоящото производство. Доколкото, обаче от
заключението на назначената съдебно-техническа експертиза се установява,
че жалбоподателите се легитимират с
нотариален акт за собственици на части от ПИ 10135.2526.2451 по
КККР на гр.Варна, то следва да се приеме, че с обжалваната заповед се засят
техни права, поради което лицата се ползват с интерес от обжалването.
Обжалваната заповед е издаден от компетентен орган, предвид
нормата на §4”к”, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и представената заповед на кмета на ****/л.20-21/. Постановен е позитивен
административен акт в изискуемата от
закона писмена форма и по заявление на собствениците с признато право на
собственост. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че е налице
действителен административен акт.
По отношение на законосъобразността на обжалваната заповед съдът
намира следното:
От уредбата на чл. 28, ал. 6 и ал.7 от ППЗСПЗЗ може да се направи
извод, че в полза на реституираните собственици се възстановява конкретен имот,
определен с плана за новообразуваните имоти, като са предвидени и изисквания по
отношение размера на имотите.
В същото време съдът приема за безспорно устатновено, че с
издадената Заповед №171/11.04.2019г. Кмет на Район ****
при ****, поправена със Заповед №226/15.05.2019г. се
засягат правата на жалбоподателите.
Съдът
приема за установено, че жалбоподателите са собственици на годно правно
основание – придобиване на собственост срещу задължение за издръжка и гледане
на по две равни части от имот
с площ от 1200 м2 представляващ дял I /юг/ от приложена скица към Решение
4046/30.12.1988 ОбС, с лице 21,20 м към съществуващия път
между О.Т 495 и 496, при граници: от изток наследниците на ползвателя ****, от
юг път, от запад ****, от северозапад Д. ****, от север ползвателя ****и от
североизток ползвателя Г. ****, идентичен в по-голямата си част с ПИ 10135.2525.1331 по КК и КР на Варна.
Установява се, че този имот никога не е бил предмет на отчуждаване и съответно
възстановяване на собственост, но в същото време от заключението на вещото лице
по изготвената СТЕ е видно, че част от него попада в границите на поземлен имот с идентификатор 10135.2526.1521: площ: 765
кв. м., от
който впоследствие е образуван процесния имот ПИ 10135.2526.2451,
който също частично попада в границите на ПИ 10135.2525.1331
по КК и КР на Варна.
Разпоредбите
на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ касаят земеделски
земи, които са били отчуждени и върху тях е било учредено право на ползване.
В случая не бе установено процесния ПИ 10135.2526.2451 да е бил
обект на отчуждаване, на предоставяне за ползване и съответно подлежащ на реституиране. Не бе установено и, че той е
представлявал земеделска земя.
Следователно от
изложеното по- горе се налага извода, че обжалваната заповед на издадена в
нарушение на материалния закон и като такава е незаконосъобразна.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски в размер на 6400 лева, съобразно приложения по делото списък по чл. 80 от ГПК/ л. 209/.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
Отменя по
жалба вх.№ РД19014665ПР–004ВН/30.09.2019г., подадена от С.Н.Г. ЕГН********** и П.Н.Г.
ЕГН ********** от гр. Варна срещу Заповед № 171/11.04.2019г. поправена със Заповед
№226/15.05.2019г. на Кмета на Район „****” при ****, с която е
възстановено правото на собственост на наследниците на ****М.Г., при условията
на пар.§4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 391 кв.м. идеални части от ПИ с
идентификатор 10135.2526.2451 по КККР на гр.Варна по ПНИ на м.“****“, р-н „****“,
****, целия с площ 391 кв.м., при граници и съседи по КК: ****, ****и ИЗПРАЩА делото като преписка на
административния орган за произнасяне по същество, при съобразяване на задължителните
указания на съда по прилагането на материалния закон.
Осъжда Кмета
на Кмета на Район „****” при **** да заплати на С.Н.Г.
ЕГН********** и П.Н.Г. ЕГН ********** сумата от 6400 (шест хиляди и четиристотин) лева съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: