№ 765
гр. Разград, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20253330101617 по описа за 2025 година
За да се произнесе, Съдът взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4
от ЗПК и чл.59 от Закона за задълженията и договорите.
Депозирана е искова молба от А. А. Я., действащ чрез адв. Д. Г., с която са
предявени искове срещу „Сити Кеш“ ООД
за установяване недействителността на Договор за потребителски кредит
№997563, сключен между страните по делото поради неточно посоченото в
него ГПР;
за заплащане на сумата 2064.00 лв., като платена при изначална липса на
основание.
Твърди, че в договора е уговорено задължение за представяне на обезпечение,
както и това, че при непредоставяне на описаното обезпечение в тридневен
срок, кредитополучателят ще дължи на кредитора неустойка в размер на
1,879.24 лв., поради което общата дължима сума е 3 888.00 лева, което
означава неточност на посочения ГПР, че ищецът е заплатил на ответника
сума в общ размер на 3 564.00 лв., от които 2 064 лв. са платени при изначална
липса на основание.
Претендира за направените разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В срока по
чл.131 от ГПК същият е депозирал писмен отговор. Счита, че предявените
искове са неоснователни, както и че ищецът е злоупотребил с права, т.к. е
завел отделни искови производства.
В случай, че съдът не уважи молбата за съединяване на настоящото
производство с гр.д. №1618/2025 г., счита, че претенцията на ищеца за
присъждане на възнаграждение по всяко от делата не следва да бъде
уважавана.
Твърди, че между страните са сключени седем договора с напълно идентични
условия, което опровергава твърдението за липса на достатъчно информация;
че процесната клауза е индивидуално уговорена, че дори и да се приеме, че
1
посочената в исковата молба договорна клауза е нищожна, договорът може да
се прилага и без нея, т.к. неустоечната клауза не е част от съществените
параметри на договора за заем; че ГПР е ясно формулиран, че същият е в
размер на 54,59% при максимално определен за периода от 68,95%; че
уговорената неустойка не е включена в ГПР, т.к. задължението за нейното
плащане възниква след сключването на договора; че размерът на същата е
определен още при сключването на договора и вписан в Стандартния
европейски формуляр и в погасителния план; че ищецът е имал право да не се
съгласи с тази клауза на договора; както и правото в 14-дневен срок да се
откаже от договора по реда на чл.29 от ЗПК. Признава получаването на
сумата, посочена като платена в исковата молба.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит №997563 към
искане №9299221 от 10.01.2024 г. /л.9/, сключен между ищеца А. А. Я. и
„Сити кеш“ООД за сумата 1500 лв. със задължение за връщане на сумата за
срок от 12 месеца с 12 погасителни вноски – до 10.01.2025 г. В чл.4, ал.1 от
договора е записано, че с подписа си в този договор ответникът удостоверява,
че е получил дължимата му се сума по договора.
В чл. 5 от договора страните са уговорили, че изпълнението на задълженията
на ищеца като кредитополучател ще бъде обезпечен с поне едно от
посочените обезпечения: 1. безусловна банкова гаранция или 2.
поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи кумулативно на
условия, посочени в договора за минимален осигурителен доход – не по-малко
от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната при един
поръчител , респ. не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата при
двама поръчителя и да не са поръчители или кредитополучатели по
договори, сключени с кредитора, по които е нА.це неизпълнение, както и
изисквания към кредитната история на поръчителя.
Уговорено е, че при неизпълнение на това задължение в тридневен срок,
съгласно чл. 11 от Договора, кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 1 879,24 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно
посочен в приложения погасителен план – Приложение № 1 към договора за
кредит /л.16/, видно от който неустойката е начислена към всички 12 на брой
месечни вноски.
Договорената в договора лихва, посочена и в отделна графа в погасителния
план е в размер на 508,76 лв. В договора е записано, че фиксирания лихвен
процент по кредита е 44,50%, а годишния процент на разходите /ГПР/ - 54,59
%.
Тези условия на договора са описани и в Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити /л.52 и сл./
По делото са представени разписки от 22.01.2024 г., 15.03.2024 г., 16.04.2024 г.,
18.05.2024 г., 22.06.2024 г.,27.07.2024 г., 24.08.2024 г., 23.09.2024 г. ,26.11.2024
г.., 23.12.2024 г., и разписка от неустановена дата, всички те за суми от 324 лв.
от които е видно, че ищецът е платил на ответника сумата 3564 лв.
АнА.зът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Сключеният Договор за потребителски кредит, въз основа на който ищецът
2
претендира вземания, несъмнено е потребителски - страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 Закона за защита на потребителите /ЗЗП/
(ищецът – кредитополучател е физическо лице, което използва заетата сума за
свои лични нужди), и небанкова финансова институция - търговец по смисъла
на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Поради това
процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския
кредит и на чл. 143 - 147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи, за нА.чието на които съдът следи служебно.
С уговорената неустойка общият размер на задължението на клиента вече не е
в размер на 2 008,76 лв., респ. годишният процент на разходите не е 54,59 %,
тъй като със задължението за обезпечаване на заема с банкова гаранция или
поръчител, което е почти невъзможно за изпълнение, на потребителя – ищец в
настоящия процес, дължимата от последния по договора сума /3 888 лв./
надвишава повече от два пъти заемната сума от 1500 лв.
По отношение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
размера на ГПР, съдът съобрази, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК в годишния
процент на разходите се включват както дължимите лихви, така и други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора.
Клаузата за неустойка, предвидена в чл. 11.1 от договора за кредит в размер на
1 879,24 лева при уговорена главница в размер на 1500 лева създава условия за
постигане на допълнително, скрито и заобикалящо изискванията на чл.19, ал.4
от ЗПК възнаграждение на кредитодателя, което би трябвало да се включи в
"общите разходи по кредита" (съобразно легалното определение на това
понятие, дадено в пар.1, т.1 от ДР на ЗПК ). Явно е, че целта на договора за
заплащане на неустойка за непредставяне в 3-дневен срок от сключване на
договора на обезпечение, при уговорен лихвен процент 44,50 % и ГПР от
54,59 %, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за
кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР,
надхвърля 68,95 % - петкратния размер на законната лихва към 10.01.2024 г.
Уговореният начин на разсрочено заплащане на неустойката на вноски наред с
погасителните вноски по кредита, включени в погасителния план още при
подписване на договора за кредит, сочи на предварително известен разход за
кредитора, което следва да бъде включено в ГПР. Посоченият в договора ГПР
не съответства на действителния приложен по договора, определен съгласно
чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита.
НА.це е нарушение на разпоредбата в чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК във вр. с чл.19
от ЗПК, което води до недействителност на целия договор, тъй като чрез
въвеждането на неустойката и с оглед конкретните параметри на договора
като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум в чл.19,
ал.4 от ЗПК, следователно договорът за потребителски кредит е сключен в
противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в
разпоредбата на чл.23 от ЗПК специална недействителност - в която
заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но
не и на съпътстващите вземания за неустойка, договорна лихва или за законна
лихва за забава.
3
С оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК всичко, което ищецът е платил по
процесния договор над сумата 1500 лв. е платено без основание, поради което
на осн. чл.55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите подлежи на
връщане. При платени 3 564лв. разликата, която ответникът следва да върне е
сумата 2 064 лв.
Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи
на ищеца направените по делото разноски, а именно платената държавна такса
в размер на 238,08 лв.
Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 от ЗАдв. Ищецът е представляван от свой пълномощник в процеса, на
когото не е заплатил хонорар, поради което се иска определяне на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Изрично
в този текст законодателят е предвидил възможността съдът да определи
размер на адвокатското възнаграждение, не по-ниско от изчислено съгласно
Наредба №1/09.07.2004 г., в конкретния случай чл.7, ал.2.
По направеното възражение на ответното дружество за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, с искане за определяне на такова
под минимума по горепосочената Наредба, съдът взе предвид постановените
от СЕС Решение по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и Решение по дело С-
438/22 , според които съдът не е обвързан с минималния размер в Наредбата,
във вр. с което намира, че при съобразяване на действителната фактическа и
правна сложност на делото, обстоятелството, че макар и да са предявени два
иска, изследваните факти по тях са общи, че защитата не изисква множество
процесуални действия, че разглеждането на делото е приключило в едно
открито съдебно заседание / без присъствие на страните/, че е имало един
спорен правен въпрос /за включването на допълнителните плащания към
разходите по кредита при определяне на ГПР/, както и това, че същият
процесуален представител е завел от името на същия ищец няколко дела с
идентични искания и сходни аргументи, а гр.д.№1618/2025 г. касае друг
договор за кредит между същите страни, сключен при общи условия, Съдът
счита, че възнаграждение в размер на 400 лева съответства на фактическата и
правна сложност на делото.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: обл. София, общ.
Столична, гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5 и А. А. Я., ЕГН
**********, с настоящ адрес: общ. Разград, с. Б.*******, че Договор за
потребителски кредит №997563/10.01.2025 е недействителен поради неточно
посоченото в него ГПР.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на
управление: обл. София, общ. Столична, гр. София, бул. Цариградско шосе №
115 Е, ет. 5 да заплати на А. А. Я., ЕГН ********** на основание чл. 55, ал. 1
от ЗЗД сумата 2 064,00 лв. /две хиляди шестдесет и четири лева/, или 1055,31
евро, която сума представлява платена при изначална липса на основание.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на
управление: обл. София, общ. Столична, гр. София, бул. Цариградско шосе №
115 Е, ет. 5 да заплати на А. А. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес: общ.
4
Разград, с. Б.******* направените разноски по делото- внесена държавна
такса в размер на 238,08 лв. (сто деветдесет и два лева) или 121,73 евро.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на
управление: обл. София, общ. Столична, гр. София, бул. Цариградско шосе №
115 Е, ет. 5 да заплати на адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч с №**********,
служебен адрес: гр. Т.********, офис №30 , адвокатско възнаграждение за
осъществено на ищеца А. А. Я., ЕГН **********, безплатно процесуално
представителство по делото, в размер на 400 (четиристотин) лева или 204,52
евро, определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ЗАДЪЛЖАВА А. А. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес: общ. Разград, с.
Б.******* и адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч с №********** да представят
банкови сметки за заплащане на горепосочените суми.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5