Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Перник, 05.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 04561 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Кредит Инс” ООД срещу М.В.В., с която се иска да бъде установено, че ответната страна дължи сума от 1500 лева – главница по договор за кредит „Екстра“ № *****/12.10.2018 г., сума в размер на 216 лева - възнаградителна лихва за периода от 12.10.2018 г. до 25.02.2019 г., сума от 1110 лева – договорна такса „гарант“ за периода от 12.10.2018 г. до 25.02.2019 г. и сума от 14,22 лева – лихва за забава, считано от 13.11.2018 г. до 25.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че между страните по делото е сключен договор за кредит „Екстра“ № *****/12.10.2018 г., при който договарянето е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща и телефон). По силата договора ищцовото дружество предоставило на ответната страна парични средства в размер на 1 500 лева, които били получени чрез „Изипей“ АД. Ответната страна се задължила да върне тази сума заедно с възнаградителната лихва. Посочва се, че съществувала клауза, с която ответницата се съгласила да заплаща такса гарант, тъй като ищцовото дружество сключило договор с трето лице, което да обезпечава вземанията. Пояснава се, че общият размер на задълженията по договора възлизали на 2826 лева – сбор от гланица, договорна лихва и такса гарант, която сума следвало да се върне на 12 равни месечни вноски. Твърде се, че ответната страна не извършила нито едно плащане.
Назначеният особен представител на ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като липсвало уведомяване. Излагат се доводи за наличието на неравноправни клаузи.
Пернишкият районен съд, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
“Кредит Инс” ООД е депозирало
пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу М.В.В.
за вземания, за които са предявени настоящите искови претенции. Районният съд е
издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01530 по описа
за 2019 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя са дадени
указания за предявяване на иск.
По делото е представен договор за кредит „Екстра“ № ***** от
12.10.2018 г., приложение №1 и общи условия, които документи не са подписани от
ответницата.
По делото е приложен още
договор от 25.10.2014 г. за предоставяне на гаранция по потребителски кредити,
който е сключен между “Кредит Инс” ООД и „Бинкел корп“ ООД.
Представени са разписки за
извършено плащане и разписка № ************** от 12.10.2018 г., от които се
установява, че М.В.В. е получил сумата в размер на 1500 лева, като основание е
посочен договор № ***** от 12.10.2018 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е иск по реда на чл.
415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.
В тежест на ищеца е да установи, че
между страните по делото е сключен потребителски кредит чрез средства за комуникация от разстояние,
неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства.
Съгласно чл. 6
от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства
за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно разпоредбата на
§ 1, т. 1 от ДР към ЗПФУР „финансова услуга“ е всяка услуга по
извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително
доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество,
както и предоставяне на платежни услуги.
В чл. 18 ЗПФУР са посочените подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления - ЗЕДЕП.
Съдът намира, че между
страните по делото е налице сключила договор за кредит № ***** от 12.10.2018
г., по който е получил 1500 лева. Този извод се подкрепя от разписката № **************
от 12.10.2018 г., чието авторство на подписа на е оспорено. В този документ
ответникът е направил изявление, че е получил сумата от 1500 лева по договор № ***** от 12.10.2018 г.
По делото липсват технически
или електронни записи, от които да е установено по безспорен начин, че на
ответника е връчен договор за кредит, съдържащ клаузи съобразени със
специалната уредба на този вид договори, уредени в чл. 11 ЗПК.
Преддоговорната информация,
както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях (чл. 18, ал. 3 ЗПФУР). Анализът на
цитираните разпоредби сочи, че за сключване на договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние потребителят следва да изрази по ясен и
недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика
предложение, което при спор следва да се докаже от доставчика.
Представеният неподписан
договор за кредит, приложение и общи условия не установяват наличието на
електронно заявление, направено от ответната страна. Съгласно чл. 2
и чл. 3
от Закона за
електронния документ и електронния подпис, електронно изявление е словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се
смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Такъв в производството не
се установи да е съставен. Съгласно постановеното по реда на чл.290
от ГПК
Решение № 70/ 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о.
електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1
ЗЕДЕП).
Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което
може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1
и 2 ЗЕДЕП). Същото се счита за
подписано при условията на чл. 13, ал. 1
ЗЕДЕП - за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически
свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ,
към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3
ЗЕДЕП), но
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен
документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението (чл. 180
ГПК). В конкретния случай,
ищецът не е ангажирал доказателства за съставянето на електронни документи, от
които да се установи по безспорен и категоричен начин сключването на договор за
кредит от разстояние.
Единствено като допълнение, съдът намира за необходимо да отбележи, че
договорната клауза за такса „гарант“ е уговорена във вреда на потребителя и не
отговарят на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Задължението за
учредяване на обезпечение има вторичен характер и не рефлектира по никакъв
начин върху същинското задължение на заемополучателя за връщане на заетата
сума. Въпреки естеството на задължението, такса „гарант“ в размер на 1110 лева,
представлява около 80 % от предоставената в заем сума по договора. Действително,
учредяването на надлежно обезпечение дава сигурност на кредитора, че при липса
на доброволно изпълнение на задължението от длъжника, неговият интерес ще бъде
удовлетворен при принудителното осъществяване на дължимата престация. Следва
обаче да се отбележи, че така уговорената такса „гарант“ заобикаля изискването
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По силата на цитираната разпоредба ГПР не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Горното води до извод, че сключеният договор за кредит е недействителен
на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не са спазени разпоредбите на чл. 11 ЗПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 23 ЗПК ответникът дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Безспорно се установи, че ответникът е
получил 1500 лева по кредита, която следва да се върне на ищеца.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. По делото не се установи датата на падежа
на главницата, като същата се дължи на специалното правило по чл. 23 ЗПК. В
този смисъл същата е изискуема с подаването на исковата молба, което води до
извод за неоснователност на тази претенция.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска.
В настоящото производство ищцовото дружество е направило следните
разноски: 56,80 лева – държавна такса, сумата от 220 лева – адвокатски хонорар
на особения представител и 330 лева – адвокатски хонорар. Внесен е депозит от
150 лева, но не е допусната експертиза, поради което същият подлежи на връщане
след представяне на банкова сметка. ***,80 лева, от които следва да плати
320,47 лева.
В заповедното производство са направени разноски както следва: 56,80 лева
- държавна такса и 330 лева – адвокатско възнаграждение, поради което се дължат
204,28 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че М.В.В., ЕГН **********,
с адрес *** ДЪЛЖИ на “Кредит Инс” ООД, ЕИК175226410, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 19, вх. „В“, ап. 6 сумата в размер на 1500 лева – главница по договор за
кредит „Екстра“ № *****/12.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковете за признаване за
установено, че се дължи сума в размер на 216 лева - възнаградителна лихва за периода от
12.10.2018 г. до 25.02.2019 г. по договор за кредит „Екстра“ № *****/12.10.2018
г., сума от 1110 лева – договорна такса „гарант“ за периода от
12.10.2018 г. до 25.02.2019 г. по договор за кредит „Екстра“ № *****/12.10.2018
г. и сума от 14,22 лева – лихва за забава, считано от 13.11.2018 г. до
25.02.2019 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 01530 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА М.В.В., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Кредит Инс” ООД, ЕИК175226410, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 19, вх. „В“, ап. 6 сумата в 320,47 лева – разноски в исковото производство и сумата от 204,28 лева - разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 01530 по описа за 2019 г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г.
Районен съдия: