№ 4713
гр. Варна, 14.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. А.
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20233100502309 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ж.Х.Д.,гражданин на Република
Франция, роден на ** ** ****г. в гр. ******, със статут на продължително
пребиваващ в Република България, с ЛНЧ № ********** , чрез адв. А.-
особен представител срещу Решение №3221 от 09.10.2023г., постановено по
гр.д. № 12802/2022г. по описа на ВРС, с което ответникът/ сега въззивник/ е
осъден да заплати на на “Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска”, № 19
сумата 8014.16 лева дължима главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 20.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.09.2022 г., до
изплащане на вземането, сумата от 1156.78 лева договорна лихва за периода
от 15.07.2020г. до 25.09.2022г. вкл., сумата от 194.99 лева обезщетение за
забава, за периода от 15.08.2020г. до 25.09.2022г. вкл. , на основание чл. 79,
ал. 1, пр. І вр. и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД.
Обжалваното решение се намира за неправилно и необосновано.
Възраженията на ответника не са обсъдени в цялост с първоинстанционното
решение. Не е обсъдено възражението за нищожност на договора за кредит
поради липса на съгласие, основано на твърдения, че кредитополучателят не е
разбирал български език, поради което не е могъл да разбере съдържанието на
договора. На същия е бил представен готов екземпляр и е бил подведен да
подпише споразумението. Кредитополучателят не е бил информиран за
общите условия по кредита, не е получил необходимата преддоговорна
информация под формата на стандартен европейски формуляр или друга
информация на ясен и разбираем език и на установения от закона шрифт 12.
1
На следващо място договорът е недействителност поради нарушаване на
изискванията на чл. 23 от ЗПК- неизползване на ясен и разбираем език,
съставяне на договора на шрифт по малък от 12, непосочване на методика за
изчисляване на ГПР неговите реквизити., на стойността на разходите при
неизпълнение, липсата на разбивка на погасителната вноска в погасителния
план. Освен това договорът не съдържа предупреждение за последиците от
неизпълнението, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 16 от ЗПК. Липсва и
информация за правото на отказ на потребителя от договора.. Оспорва
основанието за начисляване на „нотариална такса“, доколкото договорът не е
нотариално заверен. Оспорва действителността на разпоредбата на б“л“ от
погасителния план посред която ако за определено време или сума се
прилагат различни лихвени проценти и разходи, се приема, че се прилагат
тези с най-високите стойности за целия срок на договора. Позовава се, че след
отпадане на индекса „Софибор“ не е ясно какъв е бил приложимия от банката
лихвен процента, счита и че не е ясно как е формирана лихвата. Сочи, че за
периода на извънредното положение съгласно чл. 6 от ЗМДВИЗП
потребителят не дължи лихви и неустойки. Оспорва основанието за
дължимост на „лихвена надбавка“, като счита, че при начисляването й се
кумулират различни санкции за неизпълнение.
Въз основа на изложеното настоява за отмяна на обжалваното решение
и отхвърляне на предявения срещу него иск.
В срока по чл.263 ГПК "Банка ДСК" АД е депозирала писмен отговор.
Обжалваното решение се намира за правилно и законосъобразно, вкл. за
постановено в съответствие с доказателства по делото. Оспорва
възражението за нищожност на договора поради липса на съгласие, каквото
би било налице само при съзнателна липса на съгласие, каквато не е налице.
Обоснова волята за договаряне на потребителя с действително получаване на
заемната сума, от което извежда, че потребителят е имал разбиране за
съдържанието на договора. Оспорва довода на неравноправно договаряне.
Договарянето при ОУ не представлява задължителна индикация за липса на
индивидуално договаряне. Позовава се на ясно посочени правила за
формиране на лихвения процент, както и на предпоставките за изменението
му. Акцентира, че по същество величината на възнаградителна лихва само е
намалявана. Счита, че са спазени изискванията на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК при
договарянето.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство
за платена държавна такса.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
2
Същевременно производството по делото е образувано по иск на
търговска банка срещу физическо лице за вземания по договор за кредит, без
данни кредитирането да е във връзка с професионалните нужди на
кредитополучателя. Tъй като съдът, включително и във въззивното
производство, следи служебно за приложението на повелителните
разпоредбите, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в
потребителките кредити ТРОСГТК 1/2013 ВКС/, оплакванията във
въззивната жалба, предявена именно от ответника- потребител, налагат съдът
за да обезпечи приложението на материалния закон, като по служебен почин
допусне съдебно-техническа експертиза относно шрифта, на който е съставен
договора.
На следващо място съставът на въззивния съд съобразява, че
своевременно с отговора на исковата молба ответникът е оспорил
действителността на договора за кредит, като е твърдял, че страната не говори
български език поради което не е разбирала съдържанието на договора. За
това установяване на това обстоятелство в доклада по делото не е
разпределена доказателствена тежест по реда на чл. 146, ал.1, т.5 от ГПК. Тъй
като така релевираното възражение продължава да се поддържа с въззивната
жалба, съдът по вече изложените съображения, намира, че на страната,
носеща доказателствената тежест да установи действителността на
договарянето, а именно ищцовата страната, следва да се укаже, че не е
ангажира доказателства за този факт, на осн. чл. 146, ал. 2 от ГПК.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на
основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на Ж.Х.Д.,гражданин на
Република Франция, роден на ** ** ****г. в гр. ******, със статут на
продължително пребиваващ в Република България, с ЛНЧ № ********** ,
чрез адв. А.- особен представител срещу Решение №3221 от 09.10.2023г.,
постановено по гр.д. № 12802/2022г. по описа на ВРС, с което ответникът/
сега въззивник/ е осъден да заплати на на “Банка ДСК” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”, ул.
„Московска”, № 19 сумата 8014.16 лева дължима главница по Договор за
кредит за текущо потребление от 20.12.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
26.09.2022 г., до изплащане на вземането, сумата от 1156.78 лева договорна
лихва за периода от 15.07.2020г. до 25.09.2022г. вкл., сумата от 194.99 лева
обезщетение за забава, за периода от 15.08.2020г. до 25.09.2022г. вкл. , на
основание чл. 79, ал. 1, пр. І вр. и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 17.01.2024г от 14.00 часа.
3
ДОПУСКА провеждането на съдебно-техническа експертиза, вещото
лице по която след запознаване с материалите по делото и след като извърши
необходимото техническо проучване, да даде заключение за размера на
шрифта, на който е съставен Договор за кредит за текущо потребление от
20.12.2017г.(л.7-8) , Общите условия към него(л.8-11) и приложенията -
промоционални условия (л. 18-19).
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250 / двеста и петдесет/лева, вносим
от въззиваемия „Банка ДСК“ АД тридневен срок от съобщението с
представяне на доказателства за това в същия срок.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза Ценко Цачев, който да се уведоми за поставената му
задача след представяне на доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по
чл.199 от ГПК – най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание.
УКАЗВА на въззиваемия „Банка ДСК“ АД, че не сочи доказателства за
това, че потребителят Ж.Х.Д. е могъл да разбира съдържанието на договора,
изготвено на български език, на осн. чл. 146, ал. 2 от ГПК.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на страните да
представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършването им, като при пропускане на крайния
срок(даване ход на устните състезания в последното по делото заседание)
правото им за искат изменение на размера, определен от съда ще бъде
преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на страните, чрез
пълномощниците им, ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП.
ЗАДЪЛЖАВА въззивамата страна „Банка ДСК“ ЕАД –да посочи
електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 ал.2 ГПК, като й
указва, че съдът ползва ССЕВ(Система за сигурно електронно връчване на
Министерство на електронното управление), а пълномощник на страната
може да поиска връчване на съобщения през ЕПЕП( Единен портал за
електронно правосъдие на Република България) след като се регистрира като
потребител и подаде заявление по образец
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules), като
ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение на това задължение
в срок до съдебно заседание, съдът ще оставя книжата за тази страна на
разположение по делото, без да ги връчва по друг начин.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5