Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 31.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV - Д въззивен състав в публично
заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Г., като разгледа докладваното от мл.
съдия Петрова в.гр.д. № 15487 по
описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение №
29228 от 12.12.2017г., постановено по гр.д.№ 57464/2011г.
по описа на СРС, 50-ти състав, допълнено по реда на чл.250 от ГПК с решение №
490975 от 19.09.2018г., е признато за установено на основание чл.124 от ГПК по
отношение на Е.К. А., З.Г.С. – Ч., Г.Т.Ч., С.Т.Ч. и Ц.Т.Ч. (последните четирима
конституирани на мястото на починалия в хода на процеса ответник Т.С.Ч.), че В.И.Б.,
С.Т.П. и Г.Т.Б. са съсобственици на имот с пл.№ 330 от кадастрален лист 570, находящ се в местността „Ф.К.“ в землището на с.
Драгалевци, с площ по документи за собственост 1000 кв.м., а по графични данни
900 кв.м., за който имот заедно с имот с
пл.№ 221 е отреден УПИ № IV- 22, 221 в квартал 25 по
силата на решение № 45 по протокол № 24/30.03.2001г. на СОС и заповед № РД
-09-50-1275/10.10.2007г. на Главния архитект на
гр.София, при съседи : улица, УПИ V- 208,209, УПИ I – 207, УПИ III- 205 и улица.
Ответниците са осъдени на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплатят на ищците сумата от 1 145,23 лева – сторени разноски
по делото пред СРС.
Недоволен от първоинстанционното
решение ответникът, Г.Т.Ч., конституиран в процеса по реда на чл.227 от ГПК, го
обжалва в срок с въззивна жалба. Поддържа, че същото
по отношение на него е недопустимо, доколкото той се е отказал от наследството
на своя наследодател Т. Ч. и няма нито процесуална, нито материална легитимация
по спора. При тези аргументи намира решението в обжалваната от него част, за недопустимо
моли въззивият съд да постанови решение, с което да го
обезсили като такова по отношение на въззивника.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК насрещната по жалбата страна е
депозирала отговор и е взел становище за неоснователност на въззивната
жалба. Намира, че постановеното от първоинстанционния
съд решение е допустимо и правилно и моли да бъде потвърдено като такова от въззивната инстанция.
В останалата му част първоинстанционното
решение е необжалвано и е влязло в сила.
Въззивната жалба е подадена в
съответния срок, от легитимирана страна, срещу съдебен актов, който подлежи на
обжалване и като процесуално допустима, следва да се разгледа по същество.
Жалбата е подадена в срока за обжалване, доколкото е видно от разписка за
връчване на решение, приложена на л.306 от делото, че то е връчено на Г.Ч. на
31.05.2018г. лично. На 06.05.2018г. по
делото е депозирана жалба от Г.Ч. (на л.308 от делото, която е наименована „Молба“) , след което с разпореждане на съда с № 436446 от
15.06.2018г. са дадени указания на ответника Ч. в едноседмичен срок от
уведомяването му да заяви обжалва ли решение от 12.12.2017г.,
в коя част и какво е искането му до въззивния съд,
както и да внесе дължимата за това държавна такса. Видно от разписа за връчва на книжа,
приложена на л.312 от делото, Г.Ч. е уведомен лично за указанията на съда на 26.06.2018г. и на 28.06.2018г.
е подал уточнението на въззивната си жалба с
вх.№ 5109519, което е наименовано „отговор на въззивна жалба“. По тази причина срокът за обжалване по чл.
268 от ГПК е спазен.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, но
недопустимо в обжалваната от въззивника Г.Ч. част, по
следните съображения:
Съгласно Решение № 145 от 23.11.2011г на
ВКС по т.д. № 1018/ 2010г, I т.о., ТК,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че удостоверяване на факта на отказа от наследство, вече не е
била налична надлежна страна нито в материалноправен,
нито в процесуалноправен смисъл. Този извод произтича от това, че в случая
материалното право обуславя процесуалното – т.е. след като лицето не е
наследник на починалата страна, няма основание и за участието му на нейно място
в процеса, т.е. то винаги ще бъде трето лице за процесуалното и материалноправно правоотношение и съответно няма да бъде
надлежна страна .“
В този смисъл и Определение № 65от 6.04.2017г на ВКС , по чл. гр.д. №
775/2017г I гр.о.ТК.
Въззивникът е конституиран
като ответник по реда на чл. 227 от ГПК с определение на СРС от о.с.з. на
13.04.2016г. Със заявеният от въззивника отказ от
наследство от 06.04.2015г., удостоверен по надлежния ред (видно от приложеното
удостоверение, издадено от СРС с вх.№ 9389 по гр.д.№ 30116/2015г.), Г.Т.Ч. е изгубил качеството си на
наследник на починалия Т.С.Ч., поради което се явяват ненадлежна страна в
настоящия процес, чието участие в него следва да бъде преустановено.
Решението на СРС, в частта му, в която е постановено
против ненадлежния ответник - Г.Т.Ч. следва като недопустимо да бъде обезсилено, а
производството по делото в същата част – прекратено.
По
правилата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението на въззивната
инстанция подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV -Д въззивен състав
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение №
29228 от 12.12.2017г., постановено по гр.д.№ 57464/2011г.
по описа на СРС, 50-ти състав, допълнено по реда на чл.250 от ГПК с решение №
490975 от 19.09.2018г., В ЧАСТТА с която
е признато за установено на основание чл.124 от ГПК по отношение Г.Т.Ч., с
ЕГН: **********, че В.И.Б., С.Т.П. и Г.Т.Б. са съсобственици на имот с пл.№ 330
от кадастрален лист 570, находящ се в местността „Ф.К.“
в землището на с. Драгалевци, с площ по документи за собственост 1000 кв.м., а
по графични данни 900 кв.м., за който имот
заедно с имот с пл.№ 221 е отреден УПИ № IV- 22, 221 в квартал 25 по силата на решение № 45 по
протокол № 24/30.03.2001г. на СОС и заповед № РД -09-50-1275/10.10.2007г. на Главния архитект на гр.София, при съседи :
улица, УПИ V- 208,209, УПИ I – 207, УПИ III- 205 и улица и прекратява
производството по отношение на ответника Г.Т.Ч., с ЕГН: **********,
конституиран по реда на чл.227 от ГПК.
В останалата си
част решението е необжалвано и като такова е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: