Решение по КНАХД №1558/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХII от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационната жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“, чрез Т. Х. – ст. юрк. в Д“ИТ“ – Варна против Решение № 627/ 30.05.2025 г., постановено по АНД № 2354/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено НП № 03-2300491/ 21.06.2023 г.на директора на Д“ИТ“ – Варна, с което за нарушение на чл. 89, т.1а във вр. с чл. 87, ал. 2 във вр. с чл. 6 от Наредба № 2/ 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, при извършване на строителни и монтажни работи на „Галерия строй“ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лв.

В жалбата като основание за оспорване е посочено, че въззивното решение е недопустимо и постановено при съществено нарушение на адм.-производствените правила, тъй като съдебното производство пред въззивния съд е било проведено в отсъствие на абсолютни процесуални предпоставки за даване ход на делото, при наличието на които съдът не може да се произнесе по законосъобразността на оспорения акт. В тази връзка първоинстанционният съд е приел, че подадената жалба против процесното НП по ел. път е изпратена на 23.11.2023 г. в Д“ИТ“ – Варна и е разгледал делото по същество, въпреки възраженията за даване ход на делото, поради просрочие на подадената жалба. В съдебно заседание по делото касаторът, редовно призован се представлява от ст.юрк. Х., която поддържа жалбата и изразява мотивирано становище за отмяната на оспорения съдебен акт.

Ответникът по касационната жалба – „Галерия строй“ ООД гр. Варна, редовно призован се представлява от адв. Р.С. от АК – Добрич, който поддържа представения писмен отговор и изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира и за присъждане на деловодни разноски за адв. възнаграждение по представен списък..

Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд-Варна.

Съдът след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

За да потвърди процесното НП въззивният съд е приел, че на 16.05.2023 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна свидетелите Н. И. и П. М., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в строителен обект: „Сграда за обществено обслужване -общежитие от апартаментен тип“, находящ се в ПИ****, УПИ ХХV***,***,***,***, кв.** по план на гр. Варна, [улица], с възложител "Галерия Строй " ООД. Поводът за проверката бил трудов инцидент от същата дата с летален край за лицето М. А. М.. При пристигане в обекта е било установено, че от южната фасада на сградата има изградено рамково скеле, като в участъкът на осмо ниво между две секции на скелето нямало никакво обезопасяване, не било изградено плътно затъпляване помежду им, липсвали парапети и предпазни мрежи като именно от там, при преминаване от едното скеле на другото по талпа, носейки кофа с разтвор, работникът М. М. паднал и починал на място.

При тези констатации на 31.05.2023 г. свид. Н. И. е съставил срещу въззивника процесния АУАН №03-2300491 за нарушение по чл.89, т.1, б.“а“ от Наредба №2 от 22.03.2004 г., в който посочил, че при извършената проверка на 16.05.2023 г. в строителен обект „Сграда за обществено обслужване - общежитие от апартаментен тип", находящ се в [ПИ], [УПИ], ***, ***, ***, кв.** по план на гр. Варна, [улица]поради настъпил трудов инцидент с летален изход за лицето М. М. се е установило, че „Галерия Строй" ООД, [ЕИК], в качеството на възложител, носещ отговорност за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд или упълномощено от него лице не е изискал от подизпълнителя „Никис 2022" ЕООД, да се обезопаси изградено на южната фасада съоръжение за работа на височина – скеле, за което липсва пълно затълпяване, в разрез с изискванията на съпроводителната документация.

Актът е бил предявен на представляващия дружеството, който отказал да го подпише, като отказът бил удостоверен с подпис от свид. П. М.. Въпреки отказа, екземпляр от акта е бил връчен на представляващия дружеството, като в срока по чл.44 ЗАНН са били депозирани писмени възражения с аргументирани твърдения за липса на осъществен състав на адм. нарушение. Въз основа на съставения АУАН, без изложени мотиви по наведените с възражението аргументирани твърдения, АНО е издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически и правни констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.413, ал.2 КТ наказание „имуществена санкция“ в максималния установен размер – 15 000.00 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът е направил следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена от надлежна страна в законово установения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган: НП е издадено от компетентен орган – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт: В процесните АУАН и НП са допуснати идентични съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неясно и непълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е счетено за извършено, водещи до невъзможност за санкционираното лице да разбере в какво всъщност се състои вмененото му неизпълнение на адм. задължение и ограничаващи възможността за пълноценна реализация на правото му на защита. Съгласно разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението. В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението. Както в АУАН, така и в НП се твърди, че въззивникът не е изискал от подизпълнителя „Никис 2022“ ЕООД спазване на мероприятията по безопасност и не е изискал да се обезопаси изградено в съответния строителен обект скеле, за част от което липсва плътно затълпяване в разрез с изискванията на съпроводителната документация на производителя, но същевременно се сочи, с тези действия да е осъществено нарушение на нормите на чл.89, т.1, б.“а“, вр. чл.87, ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2004 г., чието съдържание определено не включва задължение за какъвто и да е субект да изисква от свой подизпълнител спазване на мероприятия по безопасност.

При това описание определено не става ясно, нито защо въззивникът е счетен за адресат на съответното нормативно изискване, нито пък, с какво свое поведение, той е осъществил неизпълнение на посоченото нормативно изискване. От съдържащото се в АУАН и в НП описание на нарушението не става ясно също така, в качеството на работодател или в качеството на възложител е счетен въззивникът за адресат на посоченото като неизпълнено от него изискване по чл.89, т.1, б.“а“, вр. чл.87, ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2004 г., защото е визиран в АУАН като възложител, а в НП като работодател и възложител, без да е отразено, на какво основание и кому се явява работодател. А въпреки тази неяснота, на същия все пак е наложено наказанието по чл.413, ал.2 КТ, предвидено за работодател, но не и за възложител.

При тези съображения съдът е счел, че констатираната непълнота и неяснота в АУАН и в НП по описанието на процесното нарушение и обстоятелствата, при които е счетено за извършено, води до невъзможност за санкционираното лице да разбере, в какво всъщност се състои вмененото му неизпълнение на административно задължение, при което е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт: Представените доказателства категорично установяват, че въззивникът няма качеството работодател на лице, което да е установено като извършващо СМР на проверения обект, при което спрямо него е неприложимо санкциониране по чл.413, ал.2 КТ за нарушение, състоящо се в неизпълнение на задължение към работодател за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в съответния обект. В процесния случай бланкетния състав на нормата на чл.413, ал.2 КТ е запълнен с разпоредбата на чл.89, т.1, б.“а“, вр. чл.87, ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2004 г., с която не е вменено конкретно задължение за работодател /както и изобщо задължение за конкретно лице/ от една страна, а от друга страна, съответният нормативен акт прави ясна диференциация на специфичните задължения за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършване на СМР и на лицата, върху които същите лежат, като тази диференциация също не е обвързана от качеството работодател. Задълженията са вменени на строител, възложител, бригадир, технически ръководител, координатор по безопасност и здраве. А за да бъде ангажирана отговорността на такова лице по чл.413, ал.2 КТ за нарушаване разпоредбите на Наредба №2 от 22.03.2004 г. субектът трябва да притежава и качеството работодател, какъвто въззивникът не е. Той може и да има качеството на възложител, но при липсата на конкретна норма, вменяваща му съответното задължение по чл.89, т.1, б.“а“, вр. чл.87, ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2004 г., същият не се явява негов субект, при което е и незаконосъобразно санкциониран.

Въззивният съд е намерил, че посочената в АУАН и в НП норма на чл.6 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. не изисква въззивникът да не се освобождава от отговорност относно осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд изобщо, а само относно тези ЗБУТ, явяващи се нормативно установени задължения по чл.7 и чл.11 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за определените от него координатори по безопасност и здраве, докато с процесните АУАН и НП, нито е вменено на въззивника неизпълнение някое измежду тези задължения, нито пък е наложена санкцията, предвидена за такова поведение. Изтъкнатите констатации сочат материално-правна недоказаност, неправилност и незаконосъобразност на процесното НП, поради което същото подлежи на отмяна и на това основание от РС.

Настоящият съдебен състав споделя възприетата фактическа обстановка, както и направената от районния съд констатация за липса на допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото са спазени регламентираните в ЗАНН процесуални правила и изисквания при издаването на обжалваното НП. Настоящия съдебен състав споделя изложените мотиви и досежно наличието на несъставомерност на деянието, за което е привлечен към отговорност ответника по касация.

По възраженията за недопустимост на жалбата пред въззивния съд следва да се посочи, че разпоредбата на чл.58, ал.1 ЗАНН предвижда, препис от НП да се връчи срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, освен ако нарушителят е поискал да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване. Съгласно чл.58, ал.2 ЗАНН, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, АНО отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Нормата на чл.58, ал.2 ЗАНН следователно регламентира способ за връчване на НП, в случаите, когато такова не може да се осъществи по реда на чл.58, ал.1 ЗАНН. С тази разпоредба законодателят е възвел правна фикция, според която при определени предпоставки НП следва да се счита за редовно връчено. Тези предпоставки обаче са кумулативно дадени и е необходимо нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и същевременно да има нов адрес, който обаче да е неизвестен.

Следователно, за да се приеме, че е налице нередовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да е неизвестен. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че не е спазена процедурата по чл.58, ал.2 ЗАНН. В процесното НП няма отбелязване, че същото е влязло в сила на основание чл.58, ал.2 ЗАНН. Няма и приложени доказателства, че процедурата, определена от съответната норма, е спазена. Същата изисква, наказаното лице да не е намерено на адреса, а новият му да е неизвестен и едва след това да се пристъпи към отбелязване по чл.58, ал.2 ЗАНН и НП да се счита връчено от деня на отбелязването. По делото са приложени доказателства, че НП е изпратено за връчване с писмо чрез „Български пощи“ до адреса на дружеството, но е върнато с отбелязване "преместен", с едно посещение, без да е отразено кое точно лице е удостоверило това обстоятелство. Видно от приобщените документи, изпратено съобщение до управителя на дружеството на известния адрес в хода на АНП е било получено от управителя на 01.03.2024 г., поради което няма как да се приеме, че към датата на изпращане на пощенската пратка, съдържаща НП, адресатът е бил преместен. В тази връзка следва да се посочи, че няма доказателства, че е налице промяна в адреса на управление на търговеца, даже обратното. За да се приложи хипотезата на чл.58, ал.2 ЗАНН следва по несъмнен начин да е установено, че нарушителят е щателно издирван именно за връчване на конкретното НП. В тежест на АНО е да извърши и удостовери редовно връчване на НП съобразно изискванията на ЗАНН. Следователно, не са били налице предпоставките за приложение на чл.58, ал.2 ЗАНН. Видно от известие за доставяне, процесното НП е било връчено на майката на представляващия въззивното дружество на 09.11.2023 г. на същия адрес, за който е било отразено ,че адресатът е преместен и тъй като от тази дата тече срока за обжалване, подадената /подписана по електронен път и изпратена/ жалба от 23.11.2023 г. е в срок, от надлежна страна и поради това е счетена за допустима и е приета от съда за разглеждане.

По съществото на спора настоящата съдебна инстанция приема, че неправилно са посочени съответните законови разпоредби, тъй като същите не вменяват адм. нарушение на ответната страна, предвид на нормата на чл. 88, ал. 1 от Наредба № 2/ 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема, че въззивното решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК ответникът по касационната жалба има право на разноски. Претенцията е своевременно заявена и доказана в размера [рег. номер]. / при размер [рег. номер]. съгласно Наредбата за възнагражденията за адв. работа./, предвид на фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Варненският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 627/30.05.2025 г., постановено по АНД № 2354/2024 г. по описа на РС – Варна.

ОСЪЖДА Д“Инспекция по труда“ гр. Варна да заплати на „Галерия строй“ ООД [ЕИК] гр. Варна, сумата [рег. номер]. дължими деловодни разноски за адв. възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.