Р
Е Ш Е
Н И Е
N 98
Гр.Велико Търново 06.07.2020г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, І-ви касационен състав, в публично заседание на деветнадесети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дианка Дабкова
ЧЛЕНОВЕ: Ивелина Янева
Росен
Буюклиев
при секретаря С.Ф.и с
участието на прокурора Мачева като разгледа докладваното от съдията И. Янева
к.дело № 10061 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с §19 от ЗИДАПК.
Предмет на касационното производство е Решение № 4 / 29.11.2019г., постановено по АД № 5 по описа на ВТРС за
2019г., шести състав, с което е отменено Решение № 1820В-1
/ 30.05.2019г. на Общинска служба „Земеделие” гр.Велико Търново, в частта, в
която е отказано да се възстанови на наследниците на П.И.Е.правото на
собственост в съществуващи /възстановими / стари реални граници на нива с площ
от 1,300 дка, находяща се в строителните граници на гр.Велико Търново в
местността Дълга лъка и преписката е върната на административния орган за ново
произнасяне.
Касационното
производство е образувано по жалби от Общинска служба
„Земеделие” гр.Велико Търново и от С.К.Е..
Първият касатор оспорва изцяло решението като излага доводи за
неправилна преценка на събраните по делото доказателства и неправилно
приложение на материалния закон – представените скици не отговарят на
изискванията на закона, а и за имота е налице обезщетяване с поименни
компенсатори бонове, поради което възстановяване в реални граници е
недопустимо. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на
оспорения административен акт.
Вторият касатор оспорва решението в частта, в която преписката е
върната на административния орган за ново произнасяне. Навеждата се доводи за
задължение на съда да се произнесе по същество на спора, което не е изпълнено. Моли
за отмяна на решението в тази част и постановяване на решение за възстановяване
на имота. Изразява писмено становище за неоснователност на жалбата на другия
касатор. Претендира разноски.
Представителят на прокуратурата дава
заключение за неоснователност на жалбите и моли за потвърждаване на решението.
В
хода на първоинстанционното производство са установени следните факти:
С Решение № 1820 В / 20.10.1998г., издадено от ПК Велико Търново
на наследниците на П.И.Е.е признато правото на собственост в съществуващи /
възстановими стари реални граници на две ниви в местност „Дълга лъка” и е
отказано възстановяването на правото на собственост в съществуващите стари
реални граници на същите имоти с мотиви, че същите попадат в строителните
граници на гр.Велико Търново и ще бъдат възстановени след като се представят
скица и удостоверение от Община Велико Търново. С Решение № 1820В /
31.03.2000г. на ПК Велико Търново е определено на наследниците на П.И.Е.правото
на обезщетение със земя или поименни компесационни бонове за признато но
невъзстановено право на собственост върху същите имоти. С влязло в сила Решение
№ 526 / 10.07.2009г. на ВТРС Решение № 1820 В / 20.10.1998г. и Решение № 1820В
/ 31.03.2000г. са обявени за нищожни и преписката е върната на органа за мово
произнасяне. След поредица от мълчаливи откази и съдебни производства от
наследниците на П.И.Е.представят на
поземлената комисия при Община Велико Търново актуални скици за имотите,
издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, писмо от кмета на
Община Велико Търново, с което лицето се уведомява, че следва да представи
издадени от СГКК – Велико Търново скици и Удостоверение по чл.13, ал.5 от
ППЗСПЗЗ от Кмета на Община Велико Търново. С Решение № 1820В-1 / 30.05.2019г.
Общинска служба „Земеделие” гр.Велико Търново е отказано да се възстанови на
наследниците на П.И.Е.правото на собственост в съществуващи /възстановими /
стари реални граници на нива с площ от 1,300 дка, находяща се в стоителните
граници на гр.Велико Търново в местността Дълга лъка. Основанията за отказ са формулирани в две точки
– 1/ представените скици и удостоверение по реда на чл.13, ал.4, 5 и 6 от
ППЗСПЗЗ не отговарят на изискванията на Заповед № РД-02-14-461 / 26.08.2003г. на
МРРБ и 2/ Не е обезсилено Решение № 1820В / 28.09.2000г., с което е постановено
обезщетение с ПКБ на стойност 3 362лв. Наследниците на П.И.Е.са получили
УПКБ серия А № 0191175 / 01.11.2000г. и са се разпоредили с него в полза на
ЕООД „Булимес”. При оспорването на решението пред районния съд са представни
скици на имота, издадени от техническата служба при Община Велико Търново и е
прието заключение на вещо лице по допусната съдебно-техническа експертиза.
Първоинстанционният
съд отменя оспореното пред него решение, като приема, че представените пред
органа скици, издадени от СГКК – Велико Търново имат изискуемото съдържание,
поради което и различния издател на същите не води до нередовност на документа.
По второто съображение за отказ е посочено, че Решение № 1820В / 28.09.2000г. е
издадено въз основа на нищожни административни актове и е лишено от правно
основание.
Настоящият
касационен състав намира за правилен извода на районния съд за незаконосъобразност
на постановения отказ за възстановяване на право на собственост в стари реални
граници.
По
касационната жалба на Общинска служба „Земеделие”
гр.Велико Търново.
Развитата
от касатора теза за претендиране от С.Е. на повторна реституция поради
приключване на реституционното производство с Решение
№ 1820В / 28.09.2000г. и получаване и разпореждане с поименни компесаторни
бонове е в противоречие както с оспорения административен акт, така и с другите
доказателства по делото. Видно от съдържанието на Решение № 1820В-1 /
30.05.2019г. на Общинска служба „Земеделие” гр.Велико Търново част I съдържа произнасяне относно наличието на право
на собственост – признава правото на собственост на наследниците на П.И.Е.в
съществуващи стари реални граници. Като основание за постановяване на решението
са вписани заявление от 13.02.1992г., правни норми на ЗСПЗЗ и съдебни актове,
включително и Решение по г.д. № 1646 / 2009г. на ВТРС. Следователно самия
административен орган приема, че се произнася по подадено през 1992г. заявление
за възстановяване на право на собственост и постановява позитивен за молителя
акт – признава правото на собственост. Ако реституционната преписка е
приключена, то липсва основание за произнасяне относно правото на собственост
на наследодателя на Е. и органа е следвало да откаже ново произнасяне като се
позове на предходно издадено решение за възстановяване на правото на
собственост. От друга страна не са представени нито Решение № 1820В /
28.09.2000г., нито доказателства за получени и използвани поименни компесаторни
бонове, поради което и твърденията за наличие на получено обезщетение са
недоказани. Недоказано се явява и соченото от административния орган основание
за отказ по т.2 - не е обезсилено
Решение № 1820В / 28.09.2000г., с което е постановено обезщетение с ПКБ на
стойност 3 362лв. Наследниците на П.И.Е.са получили УПКБ серия А № 0191175
/ 01.11.2000г. и са се разпоредили с него в полза на ЕООД „Булимес”. При липсата на посочените в решението актове,
то постановяването на отказ на това основание се явява недоказано, необосновано
и в явно противоречие с доказателствата по преписката. Поради това и
първоинастанционния съд и настоящия съд не дължи произнасяне относно
валидността на Решение № 1820В / 28.09.2000г. и неговото значение.
Възражението на касатора за неправилна преценка на съда на
приложените по делото скица и удостоверение, настоящият състав намира за
неоснователно. Видно от представено писмо от Кмета на Община Велико Търново рег.
№ 94СС-1972-1/13.09.2016г. С.Е. е уведомена, че следва да представи актуални
скици с идентификатори, заверени от СГКК – Велико Търново. Това уведомление е в
изпълнение на съдебно решение № 251 / 01.07.2016г. по к.а.д. № 100220 / 2016г.
по описа на АСВТ. Следователно именно органа, който следва да издаде и скицата
и удостоверението уведомява Е., че скица следва да се издаде от друг орган.
Позоваването от Поземлена комисия Велико Търново на факта, че скицата не е
издадена от техническа служба при Община Велико Търново и несъответствие на
представените скица и удостоверение с изискванията на заповед на МРРБ от една
страна представлява неизпълнение на съдебен акт. Както е посочено в
касационната жалба, в Решение по кад № 10106 / 2012г. са дадени указания за
провеждане на междинна процедура по чл.11 от ППЗСПЗЗ като се изискат
съответните документи и решения на общинска администрация при Община Велико
Търново или да бъдат дадени указания на заинтересованото лице за тяхното
представяне. Следователно при невъзможност заинтересованото лице да представи
необходимите документи те следва да се изискат служебно от поземлената комисия.
Липсват данни по делото поземлена комисия Велико Търново да е изпълнила
съдебния акт. Вписаното задължение за служебно снабдяване с доказателства е в
съответствие с материалния закон – ППЗСПЗЗ предвижда попълването на
административната преписка със скица и удостоверение от органа или
заинтересованата страна. Като не предприема действия по комлектоване на
преписката служебно поземлена комисия Велико Търново грубо нарушава и материалния
закон. От друга страна поведението на административния орган представлява
превратно упражняване на власт – в продължение на повече от 20 години
административния орган не възстановява правото на собственост на наследниците
на Марин Енев въпреки разписаното в закона задължение за служебно попълване на
преписката с доказателства и факта, че исискуемите скица и удостоверение следва
да бъдат издадени от служители в същата администрация, в състава на която е и
поземлената комисия.
По касационата жалба на С.Е..
Основателно е възражението на касатора за липсата на произнасяне
на районния съд по същество на спора. Разпоредбата на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ
изрично предвижда, че при обжалване на решението на общинската служба по
земеделие съдът решава спора по същество. Следователно това е една от
хипотезите, в които издаването на административния акт не е от изключителна
компетентост на административен орган и актът може да бъде издаден от съда,
поради което и съдът дължи произнасяне вместо административния орган. Решението
на ВТРС следва да бъде отменено в частта, в която преписката е върната на
органа за ново произнасяне и спорът следва да бъде решен по същество с
признаване на отреченото право.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4 / 29.11.2019г., постановено по АД № 5 по описа на
ВТРС за 2019г., шести състав, в частта, в която е отменено Решение № 1820В-1 /
30.05.2019г. на Общинска служба „Земеделие” гр.Велико Търново, в частта, в
която е отказано да се възстанови на наследниците на П.И.Е.правото на
собственост в съществуващи /възстановими / стари реални граници на нива с площ
от 1,300 дка, находяща се в строителните граници на гр.Велико Търново в
местността Дълга лъка.
ОТМЕНЯ Решение № 4 / 29.11.2019г., постановено по АД № 5 по описа на ВТРС
за 2019г., шести състав, в частта, в която е върната преписката на Общинска
служба по земеделие гр.Велико Търново за ново произнасяне по заявление вх. №
1820В / 13.02.1992г. на И.М.Ии вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници на наследниците на П.И.Е.по заявление вх. № 1820В / 13.02.1992г. върху
нива от 1.300 дка / един декар и триста квадратни метра/, трета категория,
находящ се в строителните граници на гр.Велико Търново, местност Дълга лъка,
част от имот с идентификатор 10447.517.60.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.