МОТИВИ
ПО ПРИСЪДА № 91/10.11.2016 г. по НОХД № 112/2016 г.
Наказателното
производство от общ характер е образувано по обвинителен акт на Районна
прокуратура – Тополовград по обвинение в престъпление по чл. 280, ал.2, т.1 и
т.3, вр. с ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК против подс.С.А.Н. ***, за това, че на 14.08.2016 г. в района на
279 гранична пирамида, първи граничен репер, в землището на с.Радовец,
общ.Тополовград, действайки в съучастие с Н.С.Б. ***, като извършител превел
през границата на страната от Р Турция в Р България група от хора – 12
(дванадесет) души, граждани на Сирия и Ирак:
- С. К.Х., роден на *** г., гражданин
на Ирак;
- Р.Х., родена на *** г.,
гражданка на Сирия;
- Д.А., роден на *** г.,гражданин
на Сирия;
- Х.С. К. роден на *** г., гражданин
на Ирак;
- Т.Ч.Б., родена на *** г.,
гражданка на Ирак;
- К.Х., родена на *** г.,
гражданка на Сирия;
- С.С. К., родена
на *** г.,гражданка на Ирак;
- Ю. К., родена на *** г.,
гражданка на Сирия;
- П.М., родена на *** г.,
гражданка на Сирия;
- С.Х., роден на *** г.,
гражданин на Сирия;
- Я.М., родена на *** г.,
гражданка на Сирия;
- И. К., роден на *** г., гражданин
на Сирия;
без разрешение на надлежните органи на властта, като
през границата са преведени лица не навършили 16-годишна възраст – П.М. и С.Х., и
преведените през границата не са български граждани.
Обвинението
се поддържа в съдебно заседание от представителя на РП – Тополовград, с
предложение на подсъдимия да се наложи наказание при условията на чл.54 от НК,
а именно: наказание„лишаване от свобода” в размер на две години, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим, в затвор и глоба в размер на 2000 лв.
Прокурорът пледира, че не са налице основания за конфискация, тъй като
подсъдимия не притежава налично имущество.
Подсъдимият,
редовно призовани, явява се лично в съдебно заседание, заедно със служебния
защитник адв.П.М. от АК – Ямбол. Подсъдимият и защитникът му правят искане да
не се дава ход на делото, тъй като подсъдимият твърди, че не е получил
обвинителен акт, а е получил само разпореждането.
Съдът
не приема твърденията на подсъдимия, че не е получил обвинителния акт, тъй като
видно от призовка подсъдимият на 19.10.2016 г. е получил препис от обвинителния
акт и разпореждането за предаване на съд лично и поради тази причина даде ход
на делото. По същество служебният защитник адв.М. пледира, че по безспорен
начин се е установила фактическата обстановка изложена в обвинителния акт и че
подзащитният му е извършил престъпното деяние, за което му е повдигнато обвинение.
Относно наказанието счита, че същото следва да бъде определено при условията на
чл.55 ал.1 от НК, като се наложи наказание под най-ниския предел предвиден в
разпоредбата на чл.280 ал.2 от НК и да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от шест месеца, което наказание да бъде изтърпяно ефективно.
Също така служебния защитник пледира и размера на глобата да се определи под
най-ниския предел и да бъде наложена глоба в размер на 5000 лв.
Подсъдимият
С.А.Н. признава вината си в съдебно заседание и дава обяснение по случая.
От събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна
На 13.08.2016 г. подс.С.А.Н. и Н.С.Б. *** с такси и отишли до село Радовец, общ.Тополовград,
след което преминали през границата на страната от Р България в Р Турция
незаконно и отишли в гр.Одрин. Там се събрали с неустановени по делото лица,
посочени от подс.Н. като О., Х. и Д., и са се разбрали да преведат група
чужденци от Р Турция в Р България, като след това ги закарат до гр.София срещу
сумата от по 1200 евро на човек. На 14.08.2016 г. около 03.00 часа подс.Н. и Н.С.Б.
с автомобил, управляван от друго лице отишли в гора в близост до
турско-българската границата на турска територия. Там с миниван била докарана
група от 12 лица – граждани на Сирия и Ирак. Подс.Н. и Н.Б. повели групата към
границата с Р България, преминали река Тунджа в района на 279 гранична
пирамида, първи граничен репер и влезли на българска територия. Преминали са
реката, като подс.Н. и съучастника му Б. са вързали въже от двете страни на
реката и групата чужденци са преминали през реката, като са се държали за
въжето. След като са преминали на българска територия подсъдимия, заедно със
съучастника си и групата чужденци вървели около 2 часа и спрели да си изсушат
дрехите и да починат за няколко часа. След това подсъдимия повел групата в
посока с.Радовец, общ.Тополовград, където стигнали до язовир и останали там за
няколко часа. След това тръгнали в посока Психиатричната болница в с.Радовец,
където били заловени от служители на „Гранична полиция” – свидетелите А.К. и Л.Г.. Подсъдимият и съучастникът му, и
групата чужденци са били задържани в 22.30 часа на 14.08.2016 г. При
задържането подс.Н. е направил опит да избяга. Служителите на „Гранична
полиция” са взели документите на подсъдимия С.Н. – лична карта и задграничен
паспорт, които са бил в него.
Така изложената фактическа обстановка се доказва от
събрания по делото доказателствен материал – от признанията на подсъдимия,
дадени в хода на съдебното производство, както и от свидетелските показания на
св. С. К.Х., дадени в разпита му пред съдия в Районен съд – Елхово, които бяха
прочетени при условията на чл.281, ал.1 т.4 от НПК и показанията на свидетелите
Ю. К., И. К., Р.Х., също дадени пред съдия в Районен съд – Елхово, които бяха
прочетени при условията на чл.281, ал.1 т.3 от НПК. Видно от приложените
призовки и справките от Държавна агенция за бежанците, свидетелят С. Х.
самоволно е напуснал РПЦ гр.София и е в
неизвестност и поради това съдът счита, че същият не може да бъде намерен, за
да бъде призован, а относно другите трима свидетели, които са редовно
призовани, съдът счита, че не могат да се явят за продължително време за разпит
в ТРС и поради тези причини бяха прочетени показанията на тези четирима
свидетели. Свидетелските показания кореспондират с признанията и обясненията на
подсъдимия, и със свидетелските показания на свидетелите – служители на
„Гранична полиция”, които са задържали подсъдимия при извършване на
престъплението. В подкрепа на така установената фактическа обстановка по делото
са и писмените доказателства.
С оглед на изложеното и като прецени събраните
доказателства в тяхната съвкупност съдът намира, че от обективна и субективна
страна подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл. 280, ал.2, т.1 и т.3,
вр. с ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, тъй като по делото по безспорен начин е
установено, че подсъдимия, заедно със съучастника си на посоченото в
обвинението време и място, действайки като извършител е превел през границата
на страната от Р Турция в Р България група от хора – 12 души, граждани на Сирия
и Ирак, и две от лицата не са навършили 16-годишна възраст, и преведените лица
не са български граждани, като
подсъдимият е превел тези чужди граждани през границата без разрешение на
надлежните органи на властта. Относно съучастника на подсъдимия Н.С.Б. по НОХД
№ 93/2016 г. по описа на ТРС, друг състав на съда е одобрил споразумение за
решаване на делото между Б., защитникът му и ТРП.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
последиците и ги е целял. Превеждайки лицата през границата подсъдимият е бил
наясно, че върши това без разрешение на надлежните органи на властта.
Затова съдът ги призна за виновен по повдигнатото му обвинение.
При определяне вида и размера на наказанията съдът взе
предвид обществената опасност на самото деяние и на дееца, която е сравнително
висока, предвид на това, че същият е многократно осъждан, видно от справката му
за съдимост и от друга страна наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно пълните признания на подсъдимия, факта, че същия
способства за разкриване на обективната истина и му определи наказание
„лишаване от свобода” за срок от година и шест месеца, който е около минималния
предвиден в закона и глоба в размер на 10000 лв., която също е минималната
предвидена в закона, при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Съдът не
наложи наказание „конфискация на имущество”, тъй като подсъдимият не притежава
такова. Съдът намира, че така наложеното
наказание би въздействало предупредително и възпитателно и биха се постигнали
целите на чл. 36 от НК.
Съдът осъди
подсъдимия да заплати сумата от 40 лв. по сметка на Районен съд – Тополовград
за направените разноски в съдебното производство – за пътни разноски на
свидетели.
Причините и условията, способствали за осъществяване на
деянието, се съзират в трайно изградени престъпни навици на подсъдимия.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
08.12.2016 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: