№ 181104
гр. София, 09.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА Частно
гражданско дело № 20241110127384 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 367446/14.11.2024 г. от заявителя „...“ АД за допускане
на поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист от
14.06.2024 г. В молбата се сочи, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК е било подадено по електронен път на 27.03.2024 г., поради което и
законната лихва следва да се присъди от тази дата, а не така, както е посочено в
постановените актове от 28.03.2024 г.
Наред с това са сочи, че в процесната заповед за изпълнение на парично
задължение и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист присъденото
възнаграждение за юрисконсулт се различава, като в заповедта същото е посочено 50
лв., а в изпълнителния лист – 180 лв.
Съдът намира молбата за основателна.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочено, че се
претендира законна лихва от 27.03.2024 г.
Видно от представените към молбата доказателства и след служебна справка в
ЕПЕП, заявлението е подадено на 27.03.2024 г. чрез единния портал за електронно
правосъдие /ЕПЕП/, като е регистрирано под документ № 20240327172633. В
заповедта за изпълнение съдът е присъдил законна лихва от 28.03.2024 г., което е
датата на образуване на делото пред РС-Стара Загора.
Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК електронното изявление, с което се извършва
процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с
постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие, а съгласно
чл. 125 ГПК искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда.
С оглед на данните, че заявлението е постъпило в съда на 27.03.2024 г., съдът
приема, че законната лихва се дължи именно от тази дата (каквото е и направеното от
заявителя искане) до окончателното изплащане на главницата, а не от 28.03.2024 г.,
както е посочено в заповедта за незабавно изпълнение и в изпълнителния лист.
Констатираното несъответствие представлява очевидна фактическа грешка, която
следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК.
1
По отношение на размера на присъдените разноски съдът намира, че е извън
всякакво съмнение формираната в Заповед № 18009 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ воля, че длъжникът Н. Ц. К. следва да заплати на
заявителя „...“ АД разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Ето
защо в издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист № 14073/14.06.2024 г.
съдът приема, че е допусната очевидна фактическа грешка при изписването на
присъдените в полза на заявителя разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 180 лв., доколкото същото не съответства на формираната от съда воля в
заповедта. Последното следва да бъде отстранено по реда на чл. 247 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 247 ГПК, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № 18009 за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист №
14073/14.06.2024 г., издадени по ч. гр. д. № 27384/2024 г. на СРС, 182 състав в полза на
„...“ АД срещу длъжника Н. Ц. К., като вместо „ведно със законна лихва за период от
28.03.2024 г. до изплащане на вземането“ да се чете „ведно със законна лихва за
период от 27.03.2024 г. до изплащане на вземането“.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителен лист №
14073/14.06.2024 г., издаден по ч. гр. д. № 27384/2024 г. на СРС, 182 състав въз основа
на Заповед № 18009 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от
14.06.2024 г. в полза на „...“ АД срещу длъжника Н. Ц. К., като вместо
„юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева (сто и осемдесет лева)“ да се
чете „юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева (петдесет лева)“.
Настоящото разпореждане е неразделна част от заповед № 18009 за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК от 14.06.2024 г. и изпълнителен лист №
14073/14.06.2024 г., издадени по настоящото дело и не подлежи на обжалване отделно
от посочените актове.
Да се уведоми заявителят, чрез връчване на препис от разпореждането.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2