РЕШЕНИЕ
№ 554
гр. Враца, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20221420100410 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Л. П., ЕГН
********** против „Стик-Кредит” АД, ЕИК: *********.
В исковата се твърди, че на 24/05/2021 г. П. Л. П. сключил договор за
потребителски кредит №***** със „Стик-Кредит” АД. В договора е посочено, че
сумата по отпуснатия кредит е в размер на 600.00 лева.В чл. 6 от договора е посочено,
че в случай, че страните са договори обезпечение, потребителят следва в срок до три
дни от подписването на договора да осигури
- действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за
поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД сив полза на кредитора, с което третото лице се
задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по
настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други
обезщетения, такси и други
-или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно, неотменимо
изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по
настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и
други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила
писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на
банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната
вноска.
Също така е уговорено, че третото лице-поръчител, както и банковата гаранция,
трябва да отговорят на изискванията, посочени в Общите условия, и се одобрява от
кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.
В чл. 17 от договора е уговорено, че в случай, че потребителят не изпълни
задължението си по чл. 6, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
1
договореното обезпечение. Страните се съгласили, че неизпълнението на задължението
по чл. 6 причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка,
доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита
са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното
обезпечение. В ал. 2 на чл. 17 от договора е посочено, че страните се съгласяват в
случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да
заплаща периодично начислената неустойка, заедно с всяка погасителна вноска.
На ищеца е начислена неустойка в общ размер на 243.47 лева, тъй като същият не
е представил в срок обезпечения - поръчител или банкова гаранция, посочени в
процесния договор.
В погасителния план, част от процесния договор е посочено, че общо дължимата
сума по кредита е 648.70 лева, а общо дължимата сума, когато не е осигурена гаранция
е 892.17 лева, срокът на кредита е четири месеца, фиксираният годишен лихвен
процент е 36.00 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 42.58 %.
П. Л. П. е погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер
на 892.17 лева, включваща 600.00 лева главница, 48.70 лева възнаградителна лихва и
243.47 лева неустойка.
Навеждат се доводи, че описаният договор за кредит е нищожен, като са
изложени следните съображения:
- Не е спазена предвидената от закона форма при сключването му;
- Не е спазена процедурата по ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, тъй като „4финанс” ЕООД не
са предоставили на потребителя изискуемата преддоговорна информация, не са
получили неговото валидно съгласие за сключване на договора, както и за условията,
при които може да се откаже от него; освен това разменените електронни съобщения
не отговарят на изискванията на ЗЕДЕУУ, а електронните документи се явяват
неподписани такива, тъй като не е спазена процедурата по удостоверяване на техния
действителен автор /напр. да са подписани с квалифициран електронен подпис/;
- Нарушено е изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин,
като всички елементи да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не
по-малък от 12 пункта, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора;
- Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е посочен общият
размер на кредита като съществен елемент от неговото съдържание;
- Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е посочен годишният
процент на разходите /ГПР/ по кредита като съществен елемент от неговото
съдържание, както и общо дължимата от потребителя сума по определения в
приложение № 1 към ЗПК начин;
- ГПР е посочен единствено като процент, без да са описани основните данни,
които са послужили за неговото изчисляване, като липсата на ясно разписана методика
за формиране на ГПР – кои компоненти са включени в него и как се формира
определеният в договора ГПР.
- В договора размерът на ГПР е грешно посочен, като действителният размер от
146.09 % е над максимално установения праг на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК;
- развиват се и подробни съображения за нищожност на клаузата за неустойка от
договора.
Въз основа на тези и други подробно орисани в исковата молба съображения се
иска от съда да постанови решение, с което да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от
ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД ответника „Стик-Кредит” АД, с ЕИК: *********
да заплати на П. Л. П., ЕГН: ********** сумата в размер на 25.00 лева, ведно със
2
законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба – 03.02.2022
г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.Със същия
оспорва предявения иск.Посочва, че в действителност на 24.05.2021 година между
дружеството „СТИК - КРЕДИТ“ АД като кредитор и ищеца П. Л. П., като Потребител
по смисъла ЗПК е сключен ДОГОВОР за ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ предоставен от
разстояние с № *****, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна
сума в размер на 600 лв. (шестстотин лева), която сума същият е бил длъжен да върне
заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план.
Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на
изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. В изпълнение на своето договорно задължение на
24.05.2021 година „СТИК - Кредит“ АД е предоставило във владението на ищеца
сумата от 600 лв.(шестстотин лева).Посочва, че сключването на договора във формата
на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПК и ЗПФУР и с всички
други приложими нормативни документи.Аргументира се и тезата, че независимо, че
такава неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, тази клауза е валидна и
отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
От представените по делото доказателства се установява, че между „Стик-
Кредит” АД, с ЕИК: ********* като заемодател и ищеца П. Л. П. като заемател е
сключен Договор № *********/24.05.2021 година за предоставяне на финансови
услуги /заеми/ от разстояние, по силата на който заемодателят предоставя на заемателя
сумата от 600, 00 лв. за срок от 4 месеца, с падеж на първата вноска на 25.06.2021 г., а
на последната на 25.09.2021 г. Уговорено е, че кредитът се олихвява с годишен лихвен
процент в размер на 36,00 %, а възнаградителната лихва, дължима от заемателя, е 48,
70 лв. Годишният процент на разходите е 42, 58%, а общо дължима сума за плащане,
ведно с неустойката, която е в размер на 243.47 лева, възлиза на 892.17 лева.
Представени са Общи условия, уреждащи отношенията между „Стик-Кредит” АД
и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги /заеми/
от разстояние и Преддоговора информация /Стандартен европейски формат/.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в
което вещото лице е установило, че по договор за предоставяне на потребителски
кредит № ***********/24.05.2021 г. ищецът е изплатил на „ Стик -Кредит" АД сума в
размер на 673.16 лв., както следва :за главница - сума в размер на 600.00 лева, за лихва
- сума в размер на 12.19 лева, както и за неустойка - сума в размер на 60.97 лева. На
15.06.2021 г. в счетоводството на „ Стик - Кредит” АД е постъпила изплатената от П.
Л. П. сума.Вещото лице е установило, че реално ГПР в проценти –възлиза на 36.58%.
Страните не са оспорили заключението на вещото лице, същото е прието и съдът
го кредитира като правилно, обективно и пълно.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
От ищеца П. Л. П., ЕГН **********, против „Стик-Кредит” АД, е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 25,00 лв., представляваща
частична претенция от общо платената без основание сума в размер на 292.17 лева по
3
договор за потребителски кредит № ******/24/05/2021 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на депозиране на исковата молба – 03.02.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В проведеното на 13.09.2022 г. съдът на основание чл.214 ГПК е допуснал
изменение на предявения иск чрез увеличаване неговия размер от първоначално
заявения в размер на 25.00 лева на 73.16 лева, включващ сумата от 12.19 лева –
неоснователно заплатена възнаградителна лихва и сумата от 60.97 лева –
неоснователно заплатена неустойка.
За основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на сумата в размер на 25,00 лв. по
договора за кредит в полза на ответника, като част от общо платената сума от 892.17
лева по договора, а в тежест на ответното дружество е да докаже наличието на
основание за плащане на сумата, а именно: 1. че между страните са били налице
облигационни правоотношения по валидно сключен Договор за потребителски кредит
№ ********/24/05/2021 г.;2. че договорът е сключен при спазване разпоредбите на
ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, както и при спазване изискванията на ЗПК и ЗЗП; 3. реално
предоставяне на ищеца на заемната сума по сключения договор в твърдения размер;
както и че е налице правно основание за задържане на процесната сума.
Между страните не се спори, а и от доказателствата се установява, че между тях е
бил сключен Договор № ********/24/05/2021 г.за предоставяне на финансови услуги
/заеми/ от разстояние, по който ответното дружество е предоставило на ищеца сума в
размер на 600, 00 лв., като ищецът е изпълнил задължението си да върне дължимите по
договора суми в полза на ответника.
Между страните е налице спор относно действителността на договора.
Ищецът е физическо лице и при сключване на договора за кредит не е действал в
рамките на своята професионална и търговска дейност, предвид което същият има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ответникът е търговец по
смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Взаимоотношенията им се основават на сключен
договор за кредит, по който на ищеца е предоставена финансова услуга по смисъла на
§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор,
то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че
освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и
уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП.
Сключеният между страните Договор за потребителски кредит № №
*******/24/05/2021 г. има правната характеристика на договор, сключени от
разстояние по смисъла на ЗПФУР, поради което неговата действителност следва да се
съобрази с изискванията на специалния закон. Съгласно легалната дефиниция, дадена в
чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Разпоредбата
на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР регламентира подлежащите на доказване факти и обстоятелства
във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата.
Съдът намира, че процесният договор за кредит е подписан от ищеца с
електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ във връзка с чл. 3, т. 10 от
4
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23.07.2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Същите
съдържат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна
форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис
използва, за да се подписва – три имена, ЕГН, номер и дата на лична карта, настоящ
адрес, електронна поща, телефон за връзка и други, до които само титулярят би
следвало да има достъп. Правната сила на електронния подпис е равностойна на тази
на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, какъвто е настоящият
случай.
Самото оспорване на съществуването на договора от страна на ищеца с
твърдения, че същият се явява неподписани и неотговарящ на изискванията на ЗПФУР
и ЗЕДЕУУ, в случая има характер на злоупотреба с права. По делото не се спори –
самият ищец признава, а и се установява от събраните доказателства, че ищецът е
получил сумата по договора за кредит, както и че е заплатил дължимите по него
погасителни вноски, от което може да се направи извод, че не е оспорвал
действителността на изявлението си за сключването му. При това положение същият
не може да се позовава на евентуалната му нищожност поради несключването му в
предвидената форма или неподписването му с електронен подпис.
Предвид гореизложеното, следва да бъдат разгледани доводите на ищеца за
нищожност на договора поради неспазване на императивни разпоредби на ЗПК и
направените от ответника възражения в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 22
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Договорът за кредит е сключен в писмена форма и съдържанието му е
представено на еднакъв шрифт с размер не по-малко от 12 пункта, с което е изпълнено
изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Съдът счита, че са спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11
и 12, а т. 8 и т. 9а, както и че чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, са неприложими към вида на
договора.
Посочен е общият размер на кредита, уговорен е фиксиран лихвен процент за
срока на договора, изпълнено е и изискването да съдържа погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Ищецът признава, че е получил заемната сума по договора /усвоил я е/ и след
това е погасил кредита.
Спазено е и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, като в чл. 40 от общите
условия е уредено правото на потребителя да се откаже от договора, както и срока и
другите условия за упражняването му, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, както и за размера на лихвения
процент на ден.
Основателни са възраженията на ищеца относно неспазване на разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легалната дефиниция на
понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и
възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
5
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит и застрахователни премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита
или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Годишният процент на разходите се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо и задължително, защото предоставя на
потребителя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и
да съобрази икономическите последици от сключване на договора и по този начин да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или
не.
Нарушение е налице, тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 42, 58 %.
Посочената фиксирана лихва от 36, 00 % не е ясно как точно се съдържа в ГПР и как е
изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Годишният процент на разходите представлява величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.
Такава методика не се съдържа и в общите условия. В чл. 28 от ОУ е указано, че
ГПР е посочен в договора, като размерът му е изчислен в съответствие с приложение
№ 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК. Нито в договора, нито в ОУ се съдържат данни за
параметрите на формиране на ГПР. При липсата на данни за наличие на конкретни
разходи по кредита, които се включват в ГПР, не става ясно как е формиран същият от
42, 58 % .
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР, както и общото
посочване, че размерът му е изчислен в съответствие с приложение № 1 към чл.19,
ал.2 от ЗПК не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи. Ето защо в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да
преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно практиката на СЕС, за съда съществува задължение да провери дали
посоченият в договора размер на ГПР е изчислен правилно, съобразно императивното
правило, предвиждащо единна математическа формула за изчисление на размера на
ГПР, залегнала и в самата директива. Това е така, защото неправилното изчисляване и
6
посочване на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора.
Приема се още, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е нарушено, ако ГПР е
посочен като процент, но не са посочени основните данни, които са послужили за
неговото изчисляване. Много често се получава така, че неправилното изчисление има
за цел и да заобиколи изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което на това основание
така формулираната клауза също би била нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК –
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Посочването на ГПР само като
абсолютна стойност прави за съда невъзможно да изпълни тази си задача.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно
чл. 22 ЗПК, като в този случай съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата
стойност на кредита е главницата – заемната сума, отпусната и усвоена от потребителя
въз основа на договора.
От всичко гореизложено следва, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1,
предложение първо ЗЗД е основателен изцяло, за сумата от 73.16 лева, съобразно
изменението на иска в първото по делото съдебно заседание. Сумата подлежи на
връщане, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба –
03.02.2022 г. до окончателното й погасяване.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ищеца.
Ищецът претендира такива съгласно списък по чл. 80 ГПК, а именно 50, 00 лв.
държавна такса, 300, 00 лв. – възнаграждение за вещо лице и 300, 00 лв. адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да заплати на ищеца
сторените разноски в размер на 650.00 лева.
Мотивиран от горното, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Стик-Кредит” АД, ЕИК: ********* да заплати на П. Л. П., ЕГН:
**********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата от 73.16 лева,
частично заявена претенция от общо 892.17 лева, представляваща платена без
основание сума по Договор за потребителски кредит № ******** от 24.05.2021 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 03.02.2022 г., до окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Стик-Кредит” АД, ЕИК: ********* да
заплати на П. Л. П., ЕГН: **********, сумата от 650, 00 лева, представляваща
разноски в настоящото производство.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на
сумите, признати за недължимо платени, следва да се извърши по следната посочена от
ищеца банкова сметка: IBAN: ***************; BIC:*********с титуляр:
"**************" **********.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
7
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8