№ 289
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Георгиева
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20241100900223 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове от „Соларити БГ“ ООД против SOLARITY
S. R. O. с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, във вр. с чл. 115, ал. 1, т. 1 от ЗМГО,
за признаване за установено извършването на нарушение на изключително право на
търговска марка на „Соларити БГ“ ООД, ЕИК ********* - „Solarity“, с правно основание чл.
116, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, във вр. с чл. 115, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, след като се увери в
коректността на изложените факти и на тяхната правна интерпретация, да постанови
преустановяване на нарушението; с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМГО, във вр. с
чл. 115, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, обезщетение за вреди в размер на 100 000 лв.; чл. 116, ал. 2, т. 3
от ЗМГО разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два
всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.
Твърди се, че ищецът е притежател на комбинирана търговска марка с наименование
„Solarity“, рег. № 00085281, заявена в Патентното ведомство на Република България на
14.06.2012 г. и със срок на защита до 14.06.2032 г. за стоки и услуги от клас 9, 19, 35, 36, 37,
40 и 42 на Международната класификация на стоки и услуги, както и на марка на
европейския съюз представляваща комбинирана търговска марка с наименование „Solarity“,
със заявителски № *********, заявена в Европейското патентно ведомство на 20.08.2012 г. и
със срок на защита до 20.08.2032 г., регистрирана за стоки и услуги от клас 9, 19, 35, 36, 37,
40 и 42 на Международната класификация на стоки и услуги.
Сочи, че „Соларити БГ“ ООД, ЕИК: ********* е с дейност в сферата на
фотоволтаичните инсталации за производство на енергия, като за последните 14 години се е
утвърдило като стабилен и надежден партньор на българския пазар.
Ищецът твърди, че ответното дружество SOLARITY S.R.O. предлага и
разпространява на територията на Република България някои идентични и някои сходни
стоки с предлаганите от него от клас 9 на Международната класификация на стоките и
услугите. Ответникът използва знак като търговско и фирмено наименование, който е сходен
със запазените търговски марки притежавани от ищеца, като по този начин съществува
вероятност за объркване на потребителите. При предлагането на стоки и услуги поставя
същия знак в оферти и фактури на клиенти в България. Освен в сайта си и в социалните
1
мрежи, ответникът разпространява знака на електронен и хартиен носител при рекламни
обучения и презентации.
Според ищеца, използваният от ответното дружество знак е изцяло идентичен по
фонетично звучене и по смислово съдържание с регистрираните от него комбинирани
търговски марки. Сочи, че ищцовото дружество не е сключвало с ответника договор за
лицензия и не е давало съгласие за използване на търговските марки. Претендира разноски.
Ответникът не е подал писмен отговор в срок.
С молба представена в открито съдебно заседание на 21.01.2025 г. ищецът е поискал
изменение на предявения иск по чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМГО, като същият да се счита за
предявен в увеличен размер от 2 000 000 лв., вместо първоначално предявения в размер от
100 000 лв.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, и се доказва от представените по делото доказателства и от извършена
служебна справка от съда в Портала за електронни услуги на Патентното ведомство на
Република България на електронната страница: https://portal.bpo.bg/bpo_online/-/bpo/mark-
detail, че ищцовото дружество е притежател на комбинирана търговска марка „Solarity“,
заявена на 14.06.2012 г., с рег. № 00085281, с номер на заявката 2012124126N и срок на
действие до 14.06.2032 г. Описаната търговска марка е за услуги от следните класове на
Международната класификация на стоките и услугите: 9. научни, навигационни, геодезични,
фотографски, кинематографични, оптични, теглилни, измервателни, сигнални, контролни,
надзорни, животоспасяващи и учебни апарати и уреди; апарати и уреди за провеждане,
комутиране, трансформиране, акумулиране, регулиране и управление на електричество;
апарати за записване, предаване или възпроизвеждане на звук или образ; магнитни носители
на данни, записващи дискове; компакт дискове, DVD и други носители на цифрова
информация; механизми за монетни апарати; касови апарати, изчислителни машини,
оборудване за обработка на информация, компютри; компютърен софтуер; пожарогасители;
19. неметални строителни материали; неметални твърди тръби за строителството; асфалт,
катран и битум; неметални преносими конструкции; неметални паметници; 35. реклама;
управление на търговски сделки; търговска администрация; административна дейност; 36.
застрахователна дейност; финансови сделки; парични сделки; сделки с недвижимо
имущество; 37. строителство; ремонт; монтажни услуги; 40. обработване на материали; 42.
научни и технологични услуги и свързани с тях изследователски и проектантски услуги;
промишлени анализи и проучвания; проектиране и разработване на компютърен софтуер и
хардуер. Освен това е извършена служебна справка от съда в EUIPO - Службата на
Европейския съюз за интелектуална собственост на електронна страница:
https://euipo.europa.eu/eSearch/#basic/1+1+1+1/100+100+100+100/solarity е видно, че Solarity
BG LTD, притежава търговска марка на ЕС № *********, заявена на 20.08.2012 г. за услуги
от клас 9, 19, 35, 36, 37, 40, 42, изображение „Solarity“ (с черни букви).
От събраните по делото доказателства - писмени и гласни, се установи, че ответното
дружество - търговец, регистрирано в Търговския регистър, воден от Общинския съд в
Прага, е с предмет на дейност: „Производство на електронни компоненти, електрическо
оборудване и производство и ремонт на електрически машини, апарати и електронно
оборудване, работещи с ниско напрежение. Производство на машини и оборудване.
Подготвителни и довършителни строителни работи, специализирани строителни дейности.
Посредничество в областта на търговията и услугите. Търговия на едро и дребно.
Складиране, опаковане на стоки, обработка на товари и технически дейности в транспорта.
Спедиция и представителство при митнически процедури. Покупка, продажба, управление и
поддръжка на недвижими имоти. Отдаване под наем и в заем на движимо имущество.
2
Съветнически и консултантски услуги, изготвяне на експертни проучвания и оценки.
Подготовка и изработване на технически проекти, графични и чертожни работи. Услуги в
областта на административното управление и услуги от организационен и икономически
характер.“.
И двете дружества предлагат и разпространяват на територията на Република
България някои сходни стоки и услуги, които задоволяват идентични нужди на
потребителите – стоки от клас 9 и услуги от клас 37. От показанията на разпитаната по
делото свидетелка А., служител в ищцовото дружество от повече от 10 години, се
установява, че преди 5-6 г. ответното дружество започнало да извършва дейност в Европа.
Клиенти и партньори на ищцовото дружество са попадали на сайта на ответника и са
споделяли, че се обърквали дали двете дружества не са свързани, като питали дали
ищцовото дружество е представителство в България на ответника. Свидетелката сочи, че по
нейна информация ответникът извършва дейност на територията на България от 2021 г.
С показанията си тя установява, че била проведена среща с търговски представител
на ответника в България, на която го информирали, че тяхното присъствие в страната
обърква клиентите, като по този начин нарушават търговската марка на българското
дружество, но нямало резултат от срещата. Търговският представител на ответника
предоставил имейл адрес, с който ищецът би могъл да се свърже с управителя на чешкото
дружеството. След като изпратили електронно писмо не последвал отговор и нямало
никакъв резултат.
Към настоящия момент ответникът продължавал да осъществява търговска дейност
на българския пазар. Сочи, че в различни негови презентации, публикации и документи на
сайт му, както и на други сайтове дружеството се идентифицирало с изписването на
„Solarity“, което било идентично със запазената търговска марка на ищеца. Свидетелката
твърди, че ищцовото дружество имало широко присъствие в Европа с над 200 европейски
партньори – доставчици и клиенти, които също ги свързвали с чешкото дружество. Подобни
обърквания се случвали и на международни изложения. Клиенти на „Соларити БГ“ ООД са
получавали покани за срещи по електронната поща и обаждания от ответника, който се е
представял като „Соларити“ и се обозначавал със същия търговски знак. В показанията си
свидетелката потвърждава, че има и други дружества, които съдържат елемент в името си
„Соларити“, но голяма част от тях са свързани дружества като „Соларити Дизайн“ и
„Соларити Сървиз“. Имало и едно дружество с подобно име, което се занимава с
производство на електроенергия, а не с изграждане на фотоволтаици, като не е конкурент на
ищца, а негов клиент. Сочи, че сайта на ищцовото дружество е активен от 2009 г. Клиенти на
ищцовото дружество се свързали с него и го информирали, че са закупили оборудване от
ответника и му предоставили фактурата за покупката, като тогава разбрали, че са две
различни фирми, които нямат нищо общо помежду си.
От заключението на допуснатата и приета по делото съдебно маркова експертиза се
установи, че при изследване на регистрираната национална и европейска търговска марка на
ищеца и процесните знаци, които ответникът използва в търговската си дейност
3
„SOLARITY“ е налице фонетично, визуално и смислово сходство, което би довело до
създаване на невярна представа у потребителите на стоки от клас 9 и услугите от клас 37 на
МКСУ.
С допуснатата и изслушана по делото съдебно-оценителна експертиза е изготвена
оценка за среден размер на лицензионно възнаграждение за ползване на търговския знак
„SOLARITY“. Според експерта за периода от м. 1.2021 г. до м. 12.2021 г. дължимото
възнаграждение е в размер на 1 665 089 лв., за периода от м. 1.2022 г. до м. 12.2022 г. е
3 362 150 лв., а за периода м. 1.2023 г. до м. 12.2023 г., вкл. м. 1.2024 г., не е могло да бъде
изчислено, тъй като са липсвали данни. В откритото съдебно заседание вещото лице Н. И.
пояснява, че посочените суми в експертизата касаят само Европейския съюз, тъй като там
ищецът има запазена марка, като размерът на обезщетението е определил намалявайки така
изчисленият размер на роялти с 50 % по презумпция, че това е делът на продажбите само на
европейския пазар.
От анализа на събраните по делото доказателства, съдът прави извода, че знакът
използван от ответника, съставляващ надпис „Solarity“, е сходен във висока степен с
комбинирана търговска марка на ищеца с наименование „Solarity“ и в този контекст
извършеното използване на марката води до вероятност за объркване на потребителите на
услуги от същите класове. На следващо място, налице е изцяло фонетично и смислово
съвпадение на знака „Solarity“ и използвания при регистрираните по-ранни марки словен
елемент, които за информирания потребител имат еднакво звуково и семантично звучене и
не се характеризират с визуално различие поради начина на изписване (разликата е в буква
„о“, която е изобразена като ябълка, а върху буквата „i“ има листо при регистрираната
търговска марка на ищеца). Общоизвестния превод на думата „Solarity“, както и свързването
на стоките и услугите, които се осъществяват от ищеца и ответника, създават у потребителя
представа за идентичност. Думите са единствен елемент на знака и марката и поради това,
че същите са разположени по същия начин и със сходен шрифт, използването на марката
води до вероятност за объркване на потребителите за стоките и услугите от въпросния клас,
което включва възможност за свързване на знака с марката на ищеца. Със знака „Solarity“ се
предлагат идентични и сходни стоки от клас 9 и услугите от клас 37 на МКСУ.
Не е спорно, че ответникът никога не е искал съгласието на „Соларити БГ“ ООД и
ищецът съответно никога не е давал съгласието си за предлагането и предоставянето на
стоки и услуги под знака „Solarity“, а дори изрично се е противопоставил на използването
му, провеждайки среща с търговския представител на ответника за България, на която
дружеството е уведомено, че с дейността си нарушава правата върху марката „Solarity“.
Въпреки изрично изразеното несъгласие ответникът продължава да използва знака в
търговската си дейност, което се установи от показанията на свидетелката А. и от интернет
страницата на дружеството.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
С иска по чл. 116, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМГО се цели да се прекъсне и предотврати за
4
в бъдеще осъществяването на противоправни действия от страна на нарушителя на правото
върху търговска марка. Фактическият състав на нормата изисква да е установено нарушение
на марката, като за уважаване на иска по т. 2 да се установи, че същото продължава към
момента на предявяване на иска и във фазата на устните състезания. Съгласно легалното
определение за марка, дадено в чл. 9, ал. 1 от ЗМГО, марката е знак, който е способен да
отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде
представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се
определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. Такива знаци могат да
бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата
на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива
знаци. Правото върху марката се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване
на заявката. Безспорно ищецът е носител на правото върху регистрирана търговска марка,
което съгласно чл. 13, ал. 1 правото върху марка включва правото на притежателя й да я
използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да
използват в търговската дейност всеки знак за стоки и/или услуги, който е: 1. идентичен на
марката и е използван за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е
регистрирана; 2. идентичен или сходен на марката и е използван за стоки или услуги,
идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност
за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;
3. идентичен или сходен на марката, независимо дали е използван за стоки или услуги, които
са идентични, сходни или не на тези, за които марката е регистрирана, ако марката се ползва
с известност на територията на Република България и използването без основание на знака
би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността
на марката или би ги увредило. Съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 2 от ЗМГО марката на
ЕС има действие на територията на Република България и притежателят се ползва с правата
по националния закон.
Ето защо, ищецът се ползва и със закрилата върху притежаваната от него марка на
ЕС и на територията на Република България, считано от датата на подаване на заявката за
регистрация. От друга страна, според разпоредбата на чл. 17, § 1 от Регламент (EC)
2017/1001, отношенията възникнали от нарушения на правото върху марка на ЕС се уреждат
от националното законодателство. Следователно, именно българският (националният) закон
и по-специално ЗМГО - е приложим при преценката дали е налице нарушение на
притежаваното от ищеца право върху марката на ЕС и правата на притежателя на марката в
тези случаи.
Следователно, за да се приеме, че е налице нарушение на правото на търговска
марка от ответника, трябва да бъде установено, че е налице използване от това лице на знак,
като това използване: 1) е без съгласието на притежателя на марката; 2) е свързано с
извършвана търговска дейност; 3) е по отношение на стоки или услуги, които това лице
предлага в търговската си дейност; 4) може да засегне основната функция на марката – да
обозначава на потребителите произхода на стоките или услугите. Използването в
5
търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките
или техните опаковки, предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара, или
съхранението им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този
знак, вносът или износът на стоки с този знак или използването на знака в търговски книжа
или реклами (чл. 13, ал. 2, т. 5 от ЗМГО), на което в случая се позовава ищеца. Всяко
използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1
от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на
изключителното право върху марката, което дава право на притежателя й на иск за защита.
Когато се преценяват сходство или идентичност е релевантно създаваното общо
впечатление от марката и знака, но при съобразяване на всички обстоятелства. От значение
е дали съответните потребители биха могли да приемат, че марката и знакът имат един и
същ търговски произход. Вероятност от объркване означава вероятност потребителите да
повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от
икономически свързани предприятия. Вероятността от объркване трябва да се преценява
общо според възприемането на разглежданите знаци и на стоките или услугите от
съответните потребители, като се вземат предвид всички релевантни в конкретния случай
фактори и по-конкретно взаимната зависимост между сходството на знаците и сходството на
обозначените с тях стоки или услуги.
В конкретния случай от доказателствата по делото съдът намира за установено, че
ответникът използва в търговската си дейност знак, който е идентичен с регистрираните
марки на ищеца за идентични стоки и услуги. В случая е налице общ елемент (графично
оформление на букви) словесно и фонетично същите нямат разлика и създават еднакво
визуално и смислово впечатление у потребителя и възможност да свърже стоката и услугата
с друга обозначена с марката стока или услуга. Близостта на знаците на ищците и ответника
са в степен, която може да доведе до вероятност от объркване на потребителите и за
свързване на регистрираната марка с използваните от ответника знаци. От цялостното
впечатление от знака на ответника възниква такава степен на вероятност, която създава
реална и обективна възможност за объркване на средния, относително добре осведомен и
наблюдателен в нормални граници потребител от съответната категория на стоки и услуги,
че да повярва че произлизането им е от едно и също предприятие или от икономически
свързани такива. Средният потребител по дефиниция не прави детайлно сравнение, а дори
да цели такова то в случая това е обективно затруднено от еднаквото визуално оформление
на използвания знак, несъществено различаващи се в една буква „о“, която е изобразена като
ябълка и втора буквата „i“ върху която има листо, както и от близкото им звучене.
На следващо място, съгласно чл. 9, ал. 2, б. „в.“ от Регламент (ЕС) 2017/2011 г.
притежателят на марка на ЕС има право да забрани на всяко трето лице да използва в
търговската дейност без негово съгласие всеки знак за стоки или услуги, когато: знакът е
идентичен или сходен с марката на ЕС, независимо дали е използван за стоки или услуги,
които са идентични, сходни или не сходни с тези, за които е регистрирана марката на ЕС, ако
последната се ползва с известност в Съюза и ако използването без основание на този знак би
6
довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или от репутацията
на марката на ЕС или би ги увредило.
Изцяло неоснователни са възраженията на ответника в писмената защита, че
спорът на делото се отнася до колизия на две изключителни права с различни притежатели,
регулирани от ЗМГО и търговското законодателство на Чешката република. Излагат се
твърдения, че ответното дружество с фирма „Solarity“ е учредено на 11.10.2011 г., а
търговските марки на ищца са завени за регистрация на 14.06.2012 г. и 20.08.2012 г., но не е
взето предвид, че ищцовото дружество с наименование „Соларити БГ“ е вписано в ТРРЮЛЦ
на 13.05.2009 г.
Относно направените възражения на ответника в писмената защита и изводите
възприети в цитираното Решение №1283 от 05.12.2024 г. на Комисията за защита на
конкуренцията постановено по искане на „Соларити БГ“ ООД за установяване на
евентуално извършени нарушения по чл. 29 и чл. 35, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗК от страна на
„SOLARITY“ S.R.O., Чешка Република, не могат да бъдат взети предвид и ценени от съда.
Въпреки, че страните в производството са едни и същи, то исканата защита на нарушените
права и интересите на страните са различни.
Не се установи основание за използване на знака, като в този смисъл съдът намира
възраженията на ответника за изцяло неоснователни - същият не доказа да има регистрирана
марка, нито че има правото да използва такава. Независимо, и дори, и трето лице да е
регистрирало по-късна марка притежателят на марката има право на закрила.
Несъмнено използването на марката за вида на стоките и услугите, за които се
предлагат е с цел да се привлекат повече потребители и да се реализира търговска печалба.
Използването на марката, с която потребителите свързват предоставянето на определено
качество на стоките и услугите, стимулира продажбите и то сред широк кръг потребители.
Използването на знака „Solarity“ не само облагодетелства неоснователно ответника поради
свързването му с регистрираната търговска марка „Solarity“, но и създава опасност за
увреждане на репутацията на марката на ищеца.
Когато се установи, че лице, различно от притежателя на право на регистрирана
марка и без съгласието му използва в търговската си дейност знак по смисъла на чл. 13 от
ЗМГО, то тогава е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 113, ал. 1 от
ЗМГО, поради което предявеният иск за признаване за установено на нарушението следва да
бъде уважен.
За уважаване на втория обективно съединен иск по чл. 116, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, във
вр. с чл. 115, ал. 1, т. 1 от ЗМГО се изисква да е установено, че нарушението на марката
продължава към момента на предявяване на иска и във фазата на устните състезания. Видно
от интернет страницата на Solarity S. R. O.: https://solarity.eu/, същият работи и продължава
да използва да предлага стоки и услуги от същите класове използвайки знака „Solarity“.
Въз основа на изложеното следва да бъде уважен частично и иска с правно
основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМГО, във вр. с чл. 115, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, за заплащане на
7
обезщетение за вреди. Обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и
неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от
нарушението. Претендираното от ищеца обезщетение за вредите от нарушението на правата
му върху процесната търговска марка е за неполучено лицензионно възнаграждение, което
би било получено, ако ответникът се беше съобразил с правата на ищеца, произтичащи от
марката, и бе поискал правомерно ползване на знака и сключване на лицензионен договор.
Доколкото използването на марките е осъществено без сключване на лицензионен договор и
заплащане на съответното лицензионно възнаграждение, то за ищеца са настъпили вреди
/пропуснати ползи/, изразяващи се в пропускане на възможността да увеличи имуществото
си най-малко с размера на лицензионното възнаграждение, което би било дължимо, ако
нарушителят беше поискал разрешение от притежателя за ползване на марките. В хода на
делото от заключението на вещото лице, изготвило заключението на съдебно-оценителната
експертиза и възприетия метод на отчисления от оборота на лицензионната продукция, т.
н. роялти - като процент от реализираните от ползвателя на марката доходи от използването,
се установи че процентът на роялти ставката за този вид стоки и услуги е 4%, като е
приложил същата към общите приходи от публикувани финансови отчети за приходите,
които ответникът е получил от предлаганите от него стоки и услуги под знака „Solarity“. В
съдебно-оценителна експертиза е изготвена оценка за среден размер на лицензионно
възнаграждение за ползване на търговския знак „SOLARITY“ в Европейския съюз, като
общият размер на приходите в Европейския съюз за периода от м. 1.2021 г. до м. 12.2021 г. е
в размер на 1 665 089 лв., за периода от м. 1.2022 г. до м. 12.2022 г. е 3 362 150 лв.
В практиката на ВКС последователно е прието, че при определяне размера на
дължимото обезщетение в резултат на нарушението следва да се отчитат всички необходими
аспекти и отрицателни икономически последствия, например пропусната печалба от страна
на маркопритежателя, или получената от нарушителя печалба, или ако има и други
причинени вреди /претърпени загуби или пропуснати ползи/. Като алтернатива, когато е
трудно да се определи размерът на понесената действителна вреда, размерът на
обезщетението може да се определи като еднократна сума, най-малко размера на
лицензионните възнаграждения, които биха били дължими, ако нарушителят беше поискал
разрешение от притежателя за ползване на марката. Вредите се изразяват в пропуснатата
полза, която ищците биха реализирали, ако между страните беше сключен лицензионен
договор по реда на чл. 22 ЗМГО. По настоящето дело липсват доказателства за размера на
реализирания от ответника оборот на територията на Република България- отделен е
въпросът, че липсват такива и само за ЕС, откъдето да се определи и размерът на
лицензионното възнаграждение, което би се дължало. Ето защо, съдът намира, че този иск
не е доказан по размер от заключението на СОЕ, тъй като същото не кореспондира с
никакви други доказателства по делото и съдът не го кредитира.
Основателността на иска по чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, във вр. с чл. 115, ал. 1, т. 1
от ЗМГО обуславя основателност и на претенцията по чл. 116, ал. 2, т. 3 от ЗМГО, поради
което съдът е длъжен да разгледа и да уважи тези искания. Ето защо, искането за
8
разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два
всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с
национално покритие е основателно.
С оглед на горното, предявените искове се основателни и следва да се уважат. Като
последица и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати на
ищеца разноски в размер на 80 лв. за държавна такса и 1500 лв. за възнаграждение на СМЕ
и 1620 лв. за превод на съдебни книжа, но не и за разноски за адвокатски хонорар поради
липсата на доказателства за плащането им по уговорения в договор за правна и защита
съдействие от 28.11.2023 г. , банков път.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, по иск на
„Соларити БГ“ ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „*******, ет. 3 и 4,
чрез адв. Н. Ш. и адв. С. П., факта на нарушение от страна на SOLARITY S.R.O., Com. Reg.
№ 24162167, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, чрез адв. М. Г. и адв. Я.Т.
осъществено на територията на Република България на правата върху комбинирана
търговска марка с наименование „Solarity“, рег. № 00085281, заявена в Патентното
ведомство на Република България на 14.06.2012 г. и със срок на защита до 14.06.2032 г. за
стоки и услуги от клас 9, 19, 35, 36, 37, 40 и 42 на Международната класификация на стоки и
услуги, както и на Марка на европейския съюз представляваща комбинирана търговска
марка с наименование „Solarity“, със заявителски № *********, заявена в Европейското
патентно ведомство на 20.08.2012 г. и със срок на защита до 20.08.2032 г., регистрирана за
стоки и услуги от клас 9, 19, 35, 36, 37, 40 и 42 на Международната класификация на стоки и
услуги, чрез използването в търговската си дейност в предлагани стоки и услуги и
ОСЪЖДА, на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, SOLARITY S.R.O., Com. Reg. №
24162167 да преустанови нарушението.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният иск с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМГО за
осъждането на SOLARITY S.R.O., Com. Reg. № 24162167, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„*******, чрез адв. М. Г. и адв. Я.Т. да заплати на „Соларити БГ“ ООД, ЕИК *********, със
съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „*******, ет. 3 и 4, чрез адв. Н. Ш. и адв. С. П. обезщетение
в размер 2 000 000 лв. за нарушенията на правата му върху всяка от двете регистрирани
марки: национална комбинирана търговска марка с наименование „Solarity“, рег. №
00085281, заявена в Патентното ведомство на Република България на 14.06.2012 г. и със
срок на защита до 14.06.2032 г. за стоки и услуги от клас 9, 19, 35, 36, 37, 40 и 42 на
Международната класификация на стоки и услуги и на марка на европейския съюз
представляваща комбинирана търговска марка с наименование „Solarity“, със заявителски №
*********, заявена в Европейското патентно ведомство на 20.08.2012 г. и със срок на защита
до 20.08.2032 г., регистрирана за стоки и услуги от клас 9, 19, 35, 36, 37, 40 и 42 на
9
Международната класификация на стоки и услуги, извършени чрез предлагането на за стоки
и услуги, под знакa „Solarity“ , като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 116, ал. 2, т. 3 от ЗМГО, SOLARITY S.R.O., Com. Reg. №
24162167, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, чрез адв. М. Г. и адв. Я.Т., да разгласи
за своя сметка горния диспозитив във вестник „24 часа“ и вестник „Телеграф“, както и по
„Българската национална телевизия в часовете“ от 16,00 до 20,00 часа.
ОСЪЖДА, на основание 78, ал.1 от ГПК, SOLARITY S.R.O., Com. Reg. №
24162167, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, чрез адв. М. Г. и адв. Я.Т. да заплати
на „Соларити БГ“ ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „*******, ет. 3
и 4, чрез адв. Н. Ш. и адв. С. П. разноски в размер на 80 лв. за държавна такса и 3 120 лв.
разноски за водене на делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10