Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                          Година  31.10.2016                                Град ...  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                Петнадесети  граждански състав

На шестнадесети септември                                            Година две хиляди и шестнадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                                                         Председател: Олга Златева

                                                                                             

Секретар Е.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 1858 по описа за 2016 година.

 

Производството по настоящото дело е образувано по искове по чл. 144 и по чл. 149 от СК, предявени от И.К.П. против К.И.П. ***.

          Ищецът твърди, че ответникът е негов баща, като бракът с майката бил прекратен  през 2002 г., а с решение от 05.01.2011г. по гр.дело № 5985/2010 год. на Районен съд ... размерът на издръжката бил изменен от 40 на 120 лева и образувано изпълнително дело №20115530405070 на СИС при СтРС, прекратено по молба на ответника от 15.05.2015г., поради навършване на пълнолетие на взискателя. Сочи се, че ищецът продължил образованието си и от месец септември 2015г. бил студент първи курс, редовна форма на обучение в ….., специалност фотография, като за месечната му издръжка била необходима сума в размер на около 370 паунда /около 950 лева/, от които 280 паунда за наем, около 40 паунда за транспорт, ток и вода и 50 паунда за храна и други. Ищецът не реализирал доходи и нямал лично имущество, от които да се издържа, а имал нужда от пълноценна храна, облекло и лични средства за живеене. През лятото на 2015г. – месеците юни, юли и август, ищецът работил, за да събере средства за закупуване на самолетния билет на стойност 820 лева, както и за да подпомогне закупуването на най-необходимото за предстоя и продължаване на обучението си. Към момента същият получавал преводи от майка си ..., чиито доходи били непостоянни и не достигали за издръжката му /за месец февруари 2016г. доходите й били в размер на 352,75 лева, за месец януари – 282,20 лева, а предходните осем месеца – средно месечно около 300 лева/. Сочи се още, че въпреки водените с ответника разговори преди заминаването на ищеца в чужбина, към момента той не се бил ангажирал с подпомагане издръжката на сина си като студент и заявил, че ще изплаща издръжка в определен от съда размер. Твърди се, че ответникът можел без особени затруднения да дава издръжка на навършилия пълнолетие учащ свой син, тъй като реализирал стабилни доходи от търговска дейност като собственик на две търговски дружества /”НАЙК-ВКП” ООД, „ОРЕОЛ-НКП” ЕООД/ и като регистриран ЕТ „КРАСИ-К.П.”. Двете дружества били регистрирани по ДДС, а първото за 2015г. имало седем здравно и социално осигурени лица. Ответникът имал висок стандарт на живот, поддържал три леки автомобила /”…….. ежемесечно доходите му били около 950 лева.

Моли се да бъде осъден ответникът да заплаща на пълнолетния си син месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, дължими към 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Претендира се и издръжка за минало време, считано от 21.09.2015г., също в размер на 400 лева месечно, както и разноските по делото.

            В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва изцяло, като неоснователен. Ищецът претендирал присъждане на месечна издръжка в размера от по 400 лева, излагайки доводи за алиментна задълженост на ответника, при все, че ищецът бил навършил пълнолетие и се касаело за твърдяно задължение на този родител, от гледна точка на закона небезусловно, а дължимо при кумулативното наличие на определени условия и по изключение. Съгласно чл. 144 от СК родителите дължали издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Следвало ищецът да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: да докаже, че учи редовно във висше учебно заведение /без значение на формата - платено или не/, да е на възраст до 25 години, да не може да се издържа от доходите си /респ. - не получава подобни/ или от използване на имуществото си и че за родителя, от който се иска издръжката, отдаването й не създава особени и съществени затруднения. Евентуалното задължение за издръжка на пълнолетното дете не можело да бъде определяно самостойно и едностранно, без да се вземе предвид отговорността на същия родител при отдаване на издръжка на друго негово малолетно дете, по отношение на което задължението му е абсолютно и безусловно. В конкретния случай, ищецът претендирал без преки доказателства, че няма доходи и не може да се издържа сам, тъй като следвал в платена форма на обучение в чужда държава, заплащайки висока такса за това и живеейки на квартира, под наем с висока стойност. Представял документи и излагал изводи, че това е непоносимо за него от финансова страна, както и доводи, че ответникът работи, като развива собствен бизнес и има регистрирано участие в две търговски дружества, вписан е и като едноличен търговец, като вероятно бизнесът на баща му се развивал добре, защото дружеството имало регистрирани осигурени лица - служители, а второто дружество било регистрирано по ЗДДС и това било индиция за добре развиващ се бизнес. Така изложените от ищеца твърдения и наведени без преки доказателства доводи /вкл. за собствени три автомобила/ били изцяло недоказани и претенцията за издръжка - изцяло неоснователна, поради което не следвало да се уважава и се оспорва изцяло по основание и размер. От приложените към исковата молба писмени доказателства не се установявало наличието обективно на нито една от кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на исковата претенция. Не били налице годни и убедителни доказателства в насоката, че към настоящия момент ищецът учи редовно в посоченото висше учебно заведение, тъй като представеният документ имал единствено индикативен характер и установявал само факта, че ищецът е поканен да се запише като студент. Липсвали относими към предмета на спора доказателства в насоката ищецът да учи понастоящем и да посещава редовно и постоянно учебни занятия в това висше училище. Нямало данни да заплаща наем за квартира, доколкото представеният от него документ с искане да бъде приет като доказателство - „Споразумение за гарантирано отдаване под наем за определен период" по своята същност представлявало бланка с нанесени данни, която дори не представлявала предварително съглашение за сключване на наемен договор, не носела подпис на издателя си или подписи на страните по правоотношението. Този документ нямал характеристиките на материализиращ една наемна сделка и не следвало да бъде приеман като доказателство по делото, като не можело да се изгради извод за действително направени разходи за наем и престой в наемно жилище на ищеца за какъвто и да е период. Ищецът сам избрал скъпоплатена форма на редовно обучение в чужда държава с много по-висок стандарт, при положение че е разполагал с възможността да кандидатства за прием с изпит по общия ред в подобна или дори в по-престижна специалност в българско висше училище, по държавна поръчка и при многократно по- ниски очаквани разходи за такси и самоиздръжка. Представеният документ - потвърждение за самолетен билет включвал в посочената цена не само ищеца, но и друго лице и нямал характер на платежен документ, установяващ някакъв разход - еднократен или периодичен. При избора си да учи редовно в чуждо висше училище ищецът разполагал несъмнено с гарантирана от европейското законодателство възможност да кандидатства за студентски заем при облекчени условия, каквато била наложената практика, разполагал и с възможността да избере по-евтината форма да бъде приет да живее в студентско общежитие в кампуса на университета, данни за което лисвали. Липсвала от обективна страна и втората задължителна предпоставка - ищецът да не е в състояние да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си. Ответникът разполагал с информация, че ищецът работи и получава доходи трайно и продължително по трудово правоотношение или по приравнено на такова, работейки в Република България, като постоянно и непрекъснато живее в България, които обстоятелства изобщо изключвали възможността едновременно с това ищецът да учи и редовно в друга държава. Неоснователни и изцяло недоказани били твърденията на ищеца, че ответникът реализира достатъчни за отделяне на издръжка доходи от работата си в двете посочени търговски дружества, тъй като от първото дружество ответникът нямал доходи дълги години, а от дейността на второто търговско дружество постигнатият данъчен финансов резултат - печалба за 2015 година бил на стойност от 9001 лева. Предприятието на едноличния търговец ЕТ „Краси - К.П." нямало дейност от дълги години и съответно ответникът не реализирал и не получавал доходи от дейността си като такъв. Сочи се, че средният месечен доход на ответника за периода от януари 2015 година и до декември 2015 година включително не надвишавал 350 лева и почти се доближавал до социално допустимия минимум. Ответникът не притежавал недвижими имоти, от които да може да реализира доходи и блага, а към настоящия момент притежавал в собственост не три, а два леки автомобила, стари и амортизирани, без търговска стойност, ценово възлизащи на сумарна справедлива оценка от не повече от 3000 лева, за закупуването на които преобладаващ принос имала съпругата му от последващия брак. Единият бил спрян от движение, а другият не можел да се ползва за никаква дейност, следователно - не носел доходи. Сочи се още, че ответникът сключил последващ брак с лицето ... на 31.05.2003 година в град ..., от който имал родено дете - малолетният ... К.П., роден на *** година, за което безусловно и приоритетно дължал издръжка, с приоритет по своята дължимост и по своя размер и следвало да се вземе предвид от съда, дори и да се изгради извод за наличието на първите три предпоставки за основателност на исковата претенция на ищеца и при определяне на справедливия размер на претендираната за присъждане издръжка. При средномесечен доход от около 350 лева ответникът не бил в състояние да отделя каквито и да е средства над минимално необходимите и крайно ограничени средства за отдаване на издръжка на малолетното си дете и на самия себе си. Съгласно задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, родителят дължал издръжка по чл. 144 от СК, когато притежава средства над необходимите за собственото му съществуване, които да отдели за издръжката на своето пълнолетно дете, което учи и не може да се издържа от доходите или от използване на имуществото си. Задължението за издръжка към непълнолетно дете, когато родителят има и такова, било безусловно и с предимство пред това към пълнолетното и следвало да бъде отчетено при определяне възможностите на родителя да дава издръжка и на пълнолетното дете. Спрямо пълнолетното дете задължението за издръжка не било безусловно, тъй като поначало пълнолетният можел да се издържа сам. Работоспособността на родителя и хипотетичната възможност да реализира някакъв доход не били достатъчни, за да се приеме, че може да дава издръжка на пълнолетното дете без особено затруднение. Когато обективно родителят нямал остатъчни доходи над тези, необходими за собствената му и на непълнолетното/малолетното му дете издръжка, издръжката на пълнолетното дете обективно представлявала особено затруднение за него по смисъла на чл. 144 от СК, което изключвало дължимостта й. Възможността за плащане на издръжка била винаги обективна и конкретна и се определяла от имуществото и доходите на задълженото лице. /постановеното по реда на чл.290 от ГПК в Решение № 273 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1694/2010 г., III г. о., ГК/. В ППВС № 5/70 г. било посочено, че възможността за плащане на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите на задълженото лице. В случая при подлежащите на установяване и обективно безспорни доходи и с оглед на имущество на бащата - ответник се налагал изводът, че даването на издръжка на пълнолетното дете - ищецът И.П., представлява особено затруднение за родителя по см. на чл. 144 от СК. Затова ответникът не дължал издръжката по чл. 144 от СК и искът следвало да се отхвърли като неоснователен.

Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан иска на И.К.П., основаващ се на чл.144 от СК, като се претендират сторените в хода на производството разноски.

            В съдебно заседание пълномощникът на ищеца моли искът да се уважи изцяло. Представя писмена защита и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

            В съдебно заседание пълномощникът на ответника моли искът да се отхвърли, алтернативно – да не е в искания размер. Претендира разноски. 

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не е спорно по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че ищецът И.П. е роден на *** г. /на 20 години е/ и е син на ответника. От уверение от ….. от 09.12.2015г. се установява, че ищецът е записан за първа година в университета, редовно обучение, с начална дата на курса - 21.09.2015г., очаквана дата на завършване на курса - 08.06.2018г. и очаквана дата на дипломиране – ноември 2018г. Началната дата на първия етап на курса е 21.09.2015г., а крайната дата на първия етап е 04.06.2016г. Видно от представените он лайн резултати от … от 09.06.2016г., ищецът е преминал първия етап на курса и вторият етап започва на 03.10.2016г.

С декларацията си за семейно и материално положение и имотно състояние, ищецът е декларирал, че няма доходи, не притежава недвижими имоти и превозни средства. Видно от справката от НАП от 02.09.2016г., ищецът има три регистрирани трудови договора, през летните месеци, и трите с работодател „БиВиЕС Ентъртейнмънт”, със седалище в гр. Бургас, както следва: първият от 12.06.2014г. до 10.09.2014г. – с основна заплата 410 лв., вторият – от 15.05.2015г. до 16.09.2015г. – с основна заплата 470 лв. и третият от 16.05.2016г. /след приемането му за студент/, с осигурителен доход – за месец май 2016г. – 260,53 лв., за месец юни 2016г. – 550 лв. и за месец юли 2016г. – 550 лв.

Майката на ищеца е декларирала, че получава нетно трудово възнаграждение от 352 лв., няма други доходи, не притежава МПС и недвижими имоти.

Не е спорно по делото, а и от представените разпечатки от Търговския регистър се установява, че ответникът е едноличен собственик на капитала на „ОРЕОЛ-НКП” ЕООД – ..., съдружник е /заедно със съпругата му .../ в „НАЙК-ВКП” ООД – ... и е регистриран като ЕТ „КРАСИ-К.П.”. „НАЙК-ВКП” ООД е регистрирано по ДДС и за 2014г. и 2015г. има седем социално и здравноосигурени лица. „ОРЕОЛ-НКП” ЕООД също е регистрирано по ДДС. Видно от удостоверенията от НАП от 09.05.2016г., за „ОРЕОЛ-НКП” ЕООД за финансовата 2015г. е декларирано, че дружеството не е извършвало дейност и не е отчело приходи или разходи, съгласно счетоводното законодателство; за „НАЙК-ВКП” ООД за финансовата 2015г. е декларирана печалба от 9001,24 лв.; за ЕТ „КРАСИ-К.П.” – за получени доходи през 2015г. няма подадена ГДД. Ответникът е с регистриран трудов договор в „НАЙК-ВКП” ООД, като през 2015 г. е работил на осемчасов работен ден до месец май включително - с осигурителен доход от 550 лв. на месец, а от месец юни до месец декември – на четиричасов работен ден - с осигурителен доход от 250 лв. на месец – или средномесечен осигурителен доход на ответника за 2015г. - 375 лв. През 2016г. – до месец юни включително, средномесечният осигурителен доход на ответника е 400 лв.

В представеното по делото удостоверение от 17.12.2010г. от ОД на МВР – ... е посочено, че на името на ответника са регистрирани три леки автомобила -  …... В декларацията си за семейно и материално положение и имотно състояние от 22.08.2016г. ответникът е декларирал, че е собственик на два автомобила – посочените в удостоверението ………. доходи от трудови възнаграждения в размер на 235,17 лв. /нето/, и доходи на съпругата му – 548,73 лв.

Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа акт за раждане № 554/19.04.2004г. на Община ..., ответникът има още един син – ..., роден на ***г.

Ответникът е декларирал, че синът му ... /понастоящем на 12 години/ е собственик на автомобил „…. и на апартамент, находящ се в гр. ..., кв…… – придобит през 2005г. /когато синът му ... е бил на 1 година/. Видно от Търговския регистър, гр. ..., ……. е адресът на управление на „НАЙК-ВКП” ООД от 2008г.

Съгласно чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно във висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесет и пет годишна възраст, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Ищецът е на двадесет години и от 21.09.2015г. се обучава редовно във висше учебно заведение във .... Ищецът няма постоянни доходи, реализираните от него като студент през летните месеци на 2016г. не са достатъчни, за да се издържа. Същият не може да се издържа и от използване на имуществото си /няма недвижими имоти и моторни превозни средства/. Ноторно е, че обучението във ... налага големи разходи, освен за такса за обучение, за транспорт, квартира, храна, облекло и други ежедневни разходи. Съгласно последното изречение на по- горе посочената правна норма, родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. Съгласно ППВС № 5/70 г. възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна. Доказаните по делото доходи на ответника не са високи, същият има и друг син – малолетен, който е длъжен да издържа. Но предвид това, че ответникът притежава и стопанисва два леки автомобила, към 2010г. е притежавал и трети, с който се е разпоредил, малолетният му син /на 12 години/ е собственик на автомобил „Сузуки” /но очевидно не го поддържа и управлява/, като  всички автомобили са с повтарящи се, платени, номера, малолетният му син е собственик и на апартамент /а ползването и управлението е на родителите му, вкл. ответника/, предвид и търговската дейност на три търговски субекта, съдът намира, че ответникът може да дава на пълнолетния си син И. издръжка от 100 лв. без особени затруднения. Следователно, искът по чл. 144 от СК следва да бъде уважен за сумата от 100 лв. месечно, ведно със законната лихва, а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 400 лв. месечно, да се отхвърли като неоснователен. Останалата необходима за ищеца издръжка следва да бъде осигурена от неговата майка, както и от самия него, тъй като е работоспособен и може да получава доходи от работа по трудово или гражданско правоотношение. Тъй като и в периода от 21.09.2015г. до завеждане на делото по отношение на ищеца са били налице основанията за издръжка по чл. 144 от СК, ищецът е имал необходимост от издръжка в размер, еднакъв с този, какъвто има и към настоящия момент, доходите на ответника са били същите, то на основание чл. 149 от СК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца издръжка за минало време в размер на 100 лв. месечно или общо -сумата от 700 лева, като над този размер до пълния претендиран размер от по 400 лв. месечно или общо 2800 лв. искът за издръжка за минало време следва да бъде отхвърлен, като неоснователен в тази му част.

С оглед изхода на спора, на ищеца се следват направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете – или 91,25 лв. На ответника се следват направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете или 270 лв. Съдът счита, че на ответника се следват разноски за адвокатско възнаграждение спрямо сумата от 360 лв. – посочена като платена в брой в договора за правна защита и съдействие на л. 38, а не съответно на сумата от 960 лв. без ДДС – договорен хонорар, предвид липсата на доказателства за заплащане на разликата над 360 лв., с оглед и на предмета на делото и направеното от ищеца възражение за прекомерност на хонорара.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса върху присъдения размер на издръжката в размер на 144 лв.

 

Следва на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на решението.

 

Воден от горното и на основание на чл. 144 и чл. 149 от СК, съдът

                                  

Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА К.И.П., с ЕГН **********,***, да заплаща на пълнолетния си син И.К.П., с ЕГН **********,***, офис 26 – адв. Ж.Б., ежемесечна издръжка в размер на 100 лв. /сто лева/, считано от 18.04.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния претендиран размер от 400 лева месечно, като неоснователен.

ОСЪЖДА К.И.П., с ЕГН **********,***, да заплати на пълнолетния си син И.К.П., с ЕГН **********,***, офис 26 – адв. Ж.Б., сумата от 100 лв. /сто лева/ месечно или общо 700 лв., представляваща издръжка за минало време за периода 21.09.2015 г. – 18.04.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за минало време в останалата му част до пълния претендиран размер от 400 лв. месечно или общо 2800 лв., като неоснователен.  

ОСЪЖДА К.И.П., с ЕГН **********,***, да заплати на И.К.П., с ЕГН **********,***, офис 26 – адв. Ж.Б., сумата от 91,25 лв. /деветдесет и един лева и 25 ст./, направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА И.К.П., с ЕГН **********,***, офис 26 – адв. Ж.Б., да заплати на К.И.П., с ЕГН **********,***, сумата от 270 лв. /двеста и седемдесет лева/, направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА К.И.П., с ЕГН **********,***, да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 144 лв. /сто четиридесет и четири лева/, представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката.

 

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.

 

Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                               

 

                            

                                                       Районен съдия: