РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Плевен, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20234430105373 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр. София против П. Л. П. от ***. В молбата се твърди, че
на *** год. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника П. Л. П. е бил сключен
договор за потребителски кредит с № ***, съгласно който „Ти Би Ай Банк“
ЕАД е предоставило на ответника кредит в размер на 302, 22 лв., за общо
ползване, която сума ответникът се е задължил да върне на кредитора ведно с
уговорените лихви до 05. 12. 2016 год. на равни месечни вноски, всяка в
размер на 29, 42 лв., без последната, която е изравнителна е и в размер на 29,
36 лв. Твърди се, че към датата на подписване на договора страните са
уговорили ответникът да плати на банката общата сума от 352, 98 лв. Твърди
се, че съгласно чл. 9 от договора за отпуснатата сума се дължи
възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 29. 71 %, а в случай на
просрочие, съгласно чл. 9.4. от договора, се дължи и лихва за просрочие в
размер на законната лихва, начислена върху просрочената сума за периода на
1
просрочието. Твърди се, че в чл. 11.2 от договора е инкорпориран и
погасителният план към него, съгласно който първата дължима месечна
погасителна вноска е с падежна дата 05. 01. 2016 год., а последната е 05. 12.
2016 год. Твърди се, че на *** год. е било подписано приложение № 1/ ***
год. на основание чл. 1.3 от сключения на *** год. рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД
между “Ти Би Ай Банк” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по
силата на което вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит
с № ***, сключен между банката и ответника П. Л. П., е било прехвърлено в
полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения, принадлежности и лихви. Твърди се, че с цел спазване
изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на
Съвета от 27 април 2016 год. относно защитата на физическите лица във
връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на
такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно
защитата на данните (ОРЗД)) приложение № 1 се предоставя със заличени
лични данни на физическите лица, които не участват в настоящия съдебен
процес. Твърди се, че съгласно принципите, залегнали в чл. 5 пap. 1 б. „г“ и
„е“ от ОРЗД, администраторът е длъжен да ограничи обработването на
личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за
защита, които да гарантират, че данните на субектите няма да бъдат засегнати
по неблагоприятен начин. Твърди се, че съгласно чл. 3.6. от рамковия
договора за цесия, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството на
цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия, за което има изрично пълномощно от “Ти
Би Ай Банк” ЕАД. Твърди се, че в изпълнение на договорните задължения и
изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99 ал. 3 от
ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на банката с изх. № ***/***
от *** год., което е върното в цялост като неполучено. Твърди се, че пред ***
районен съд от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е било депозирано заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение като е
било образувано ч. гр. дело № ***/ 20*** год. и е била издадена заповед за
изпълнение. Твърди се, че по реда на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК съдът е указал
на цедента да предяви срещу ответника иск относно вземането. В заключение
ищцовото дружество моли съда да признае за установено вземането му срещу
2
ответника за сумата от общо 129, 24 лв., от които 57, 58 лв. представляващи
главница по договор за потребителски кредит № ***/ *** год., 2, 11 лв.,
представляващи договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05. 10. 2016
год. до 05. 12. 2016 год. и 69, 55 лв. представляващи обезщетение за забава за
периода от 05. 11. 2016 год. до 05. 10. 2018 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14. 10. 2019 год. до окончателното изплащане
на сумата. Претендира и заплащане на направените в заповедното и в
настоящото исково производство деловодни разноски.
Ответникът не е взел становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № ***/ 20*** год. по описа на *** районен съд.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт
/несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника
в установения двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск
е основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона
едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства.
В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск
по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде
3
уважен изцяло, като следва да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищцовото дружество процесните суми.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода
на заповедното производство деловодни разноски в размер на 75, 00 лв.,
както и направените в настоящия процес деловодни разноски в размер на 225,
00 лв., в които е включено юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника П. Л. П.
от ***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от ***, сумата от 129, 24 лв., от
които 57, 58 лв. представляващи главница по договор за потребителски
кредит № ***/ *** год., 2, 11 лв., представляващи договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 05. 10. 2016 год. до 05. 12. 2016 год. и
69, 55 лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 05. 11. 2016
год. до 05. 10. 2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 14. 10. 2019 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П. Л. П. от ***, ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от ***, сумата от 75, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА П. Л. П. от ***, ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от ***, сумата от 225, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5