Р Е Ш Е Н И Е № 1226
гр.Пловдив, 30.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на трети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна
Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 1699/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Районна
прокуратура гр.Асеновград срещу решение № 203/08.05.2019г. на Асеновградски
районен съд, ІІ граждански състав, постановено по гр.дело № 1940/2018г. С
обжалваното решение Прокуратурата на Република България, е осъдена да заплати на Р.Р.Д. *** сумата
10 000 лева,
представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него
наказателно производство /следствено дело № 160/2013 г. по описа на ОСС град
Пловдив/ с обвинение за престъпление по чл. 323 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, респ.
по НОХД 446/2016г. по описа на РС Асеновград и ВНОХД 1271/2017г. по описа на ОС
– Пловдив, по което ищецът Д. е признат за невинен и оправдан, ведно със
законната лихва върху присъдената главница от 02.10.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението, като искът е отхвърлен за разликата над тази сума,
до пълния претендиран размер от 20 000 лева.
Решението се обжалва от Районна прокуратура гр.Асеновград частично в частта в която искът е бил уважен.
Решението се обжалва като незаконосъобразно,
тъй като не е преценено, че Р.Д. не е отсъствал от работа, движил се е
свободно, няма доказателства да не е бил в състояние да полага необходимите
обичайни грижи за семейството си и наказателното производство е приключило в
разумен срок, поради което искът се намира за недоказан. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на
исковата претенция, а алтернативно - намаляване размера на неимуществените
вреди.
В срок е постъпил писмен отговор от Р.Д. по въззивната
жалба на Районна прокуратура – Асеновград, в който се сочи, че тя е
неоснователна. Иска се оставянето й без уважение. Претендират се разноските по
делото.
В
срок е постъпила насрещна въззивна жалба от Р.Д. срещу решението в частта, с
която е отхвърлен искът му за разликата от 10 000 лв. до 20 000 лв.
Този жалбоподател намира, че по делото е доказано, че същият е претърпял вреди,
които да се оценят в размер на 20 000 лв., което е доказано от събраните по
делото доказателства. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и
уважаване на иска в пълен размер.
Предявен е иск от Р.Д.
с правна
квалификация чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на
Република България за заплащане на 20 000
лв., неимуществени вреди в следствие на обвинение
в извършване на престъпление, по което лицето е оправдано.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната и насрещната жалба са допустими, като подадени
в законния срок от легитимирани страни и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбите
отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения. Държавна
такса не се дължи.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Безспорно е прието от РС
Асеновград, че с постановление от 26.11.2014 г. по сл.дело №
160/2013 г. по описа на ОСС Пловдив, Р.Д.
е бил привлечен като обвиняем
за престъпление по чл. 323 ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. Определена му е била
мярка за неотклонение „подписка”. След приключване на разследването против него
е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура Асеновград от 03.06.2015 г., по
който е било образувано НОХД № 349/2015 г. по описа на РС Асеновград -
прекратено и делото е върнато на РП гр.Асеновград, за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения. От РП – Асеновград е постъпил протест и с Определение по
в.ч.н.д. № 1299/2015 г. по описа на ПОС, разпореждането на АРС е потвърдено.
След постановяване на Определение от ПОС, което е окончателно, РП гр.Асеновград
е внесла в съда обвинителен акт и е образувано НОХД № 446/2016 г. по описа на
АРС, което е приключило с присъда, с която Д. е бил
оправдан по повдигнатото обвинение, за извършено престъпление. От РП гр.Асеновград е постъпил протест срещу
оправдателнта присъда, с искане за отмяна на същата. С Решение от 02.10.2017 г. по ВНОХД №
1271/2017 г. по описа на ПОС присъдата е потвърдена и решението е окончателно и
не подлежи на протестиране и обжалване.
При тези факти безспорно е налице
хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Видно от СПЕ приета пред първата инстанция
/л.167-172/, като резултат от повдигнатото обвинение спрямо Р.Д. същият е
изпаднал в стрес и неувереност, ситуативна тревожност и тенденция към депресия.
Като тук следва да се подчертае, че самият експерт по тази експертиза сочи, че
при липса на данни за обективното състояние на Д. преди образуването на
следственото дело то и отговорът на въпроса , как точно обвинението е повлияло
на психиката на Д. не е твърде обосновано. Основателно обаче е възражението на
РП Асеновград че в решението са надценени неимуществените вреди причинени на Р.Д.,
като пряк резултат от воденото спрямо него наказателно дело. Като едновременно
неоснователни са доводите на насрещната жалба на Д., за прекалено нисък размер
на присъдените неимуществени вреди. Следва да се посочи, че повдигнатото
обвинение на Д. е пряко свързано с работата, която той извършва по трудово договор
в компания за доставка на телевизионен и интернет сигнал и полагане и проверка
на кабелите провеждащи този сигнал из населеното място, в което се извършва
тази услуга. Но независимо, че обвинението му е повдигнато по повод на
трудовата му дейност и във връзка с осъществени от него трудови задължения то ищеца
Д. колкото и да бил стресиран не е напуснал тази си работа и продължава да я
работи и до ден днешен. Тоест обективни вредни последици в трудов аспект /уволнение,
съкращение, доброволно напускане на работното място/ за него не са настъпили.
Обективни неблагоприятни последици като влошаване на здравето у него също не се
твърдят да са настъпили. Видно от доказателствата събрани по делото същият
продължава да се грижи за семейството да ходи с тях на море и да осъществява
типичния си начин на живот, като това обвинение спрямо него не му е променило
динамичиния стереотип. Що се отнася до притеснененията изпитвани от взетата му
мярка за неотклонение «подписка», то същите не са попречили на неговите почивки
не само в страната, но и на излизане в чужбина в периода на действие на тази
мярка за неотклонение. Ето защо да се твърди за наличие на някакво ограничение
от взетата спрямо Д. мярка за неотклонение и за претърпени неимуществени вреди
от това е недоказано. Да настъпили са неимуществени вреди върху пострадалия Д.,
но те са се съсредоточили изцяло върху психиката му и са изразени в стрес,
неувереност и тревожност. Тези симптоми не са продължили твърди дълго във
времето, защото цялото наказателно преследване спрямо Д. е продължило две
години единадесет месеца и девет дни, в периода 26.11.2014г. до 02.10.2017г.
Като при това обаче трябва да се държи сметка че в периода 26.04.2017г. до 02.10.2017г.
същият е бил вече оправдан по повдигнатото му обвинение от първата инстанция,
което би трябвало да е намалило стреса и тревожността му. При тази тежест на обвинението
/касае се до нетежко умишлено престъпление по чл.93 т.7 от НК, за което се
предвижда лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева/ и при този периода
на висящност на обвинението и при тези причинени на ищеца вредни последствия
определения размер на обезщетение от 10 000 лева е твърде завишен.
Справедлив в тази хипотеза при тези настъпили неимуществени вреди е размера на
неимуществените вреди да се оцени на 5 000 лева. Като въззивният съд
следва да измени така обжалваното решение като намали размера присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лева на 5 000 лева. Решението
в останалато му част е правилно и следва да се потвърди.
Съразмерно на уважената част от
въззивната жалба на жалбоподателя и въззиваемия по жалбата на прокуратурата Р.Д.
следва на основание чл.78 ал.1 от ГПК да се платят от Прокуратурата на РБ
сумата от 600 лева от платените за тази инстанция 1200 лева за адвокатски
хонорар от жалбоподателя Д. /л.26/. Като възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар, направено от прокуратурата е неоснователно, защото размера
на адвокатския хонорар е почти на минимума на предвиденото от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изричното искане
на Прокуратурата следва съответно да се намали и размера на адвокатския хонорар
присъден на Д. пред първата инстанция. А именно от 690 лева да се намали на 345
лева., с оглед на двойно намаления размер на присъденото обезщетение.
Мотивиран така съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
203/08.05.2019г. на Асеновградски районен съд, ІІ граждански състав,
постановено по гр.дело № 1940/2018г., В ЧАСТТА В
КОЯТО Прокуратурата
на Република България се осъжда да заплати на Р.Р.Д. обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно
производство /следствено дело № 160/2013 г. по описа на ОСС град Пловдив/ с
обвинение за престъпление по чл. 323 ал. 1 вр.чл.20 ал.2 от НК, респ. НОХД
446/2016 г. по описа на РС Асеновград,
ВНОХД 1271/2017 г. по описа на ОС – Пловдив, по което ищецът Р.Р.Д. е признат за невинен и оправдан за разликата от 5 000 до 10 000
лева, както и в частта в която Прокуратурата на Република България е била осъдена да
заплати на Р.Р.Д. разноски над размера от
345 лева до 690 лева и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен Р.Р.Д. *** срещу Прокуратурата на Република
България с адрес гр.София ул.Витоша №2 за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в
резултат на воденото срещу него наказателно производство /следствено дело №
160/2013 г. по описа на ОСС град Пловдив/ с обвинение за престъпление по чл.
323 ал. 1 вр.чл.20 ал.2 от НК, респ. НОХД 446/2016 г. по описа на РС
Асеновград, ВНОХД 1271/2017 г. по описа
на ОС – Пловдив, по което ищецът Р.Р.Д.
е признат за невинен и оправдан за
разликата от 5 000 лева до 10 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град
София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на Р.Р.Д. *** сумата от 600 лева за разноски за
адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.
Решението
може
да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.