РЕШЕНИЕ
№ 18195
гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. П.
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. П. Гражданско дело №
20251110104777 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че на 13.05.2024 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника И. Г. П. за
следните суми: сумата от 1155,15 лева, главница за цена на топлинна енергия, за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. **, аб. № ***, за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 13.05.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 218,57 лева, мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за
период 15.09.2022 г.-01.04.2024 г., сумата от 44,68 лева, главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период 01.03.2021 г.-30.04.2023 г., ведно със законна лихва
от 13.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 10,19 лева, мораторна лихва върху
главниците за дялово разпределение за период 16.05.2021 г.-01.04.2024 г., както и разноски в
размер на 78,57 лева В тази връзка било образувано ч.гр.д. № 28065/2024 г. по описа на СРС,
161-ви с-в, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. Препис от
заповедта бил връчен на ответника по чл. 47 ГПК, поради което на ищеца било указано да
предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на
настоящата искова молба. Ищецът сочи, че ответникът като собственик бил клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на по смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ. Според чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при
публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в
едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали
1
силата на договор. Според клаузите на тези общи условия купувачите на топлинна енергия,
както и ответницата, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът
използвал доставената топлинна енергия през исковия период, но и до момента не бил
погасил задълженията си. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните
собственици на сградата, в която се намирал и процесният имот, сключили договор за
извършване на услугата дялово разпределение с „Далсия Елвеко“ ЕООД. Сумите за
топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово
разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За потреблението в
имота били издадени изравнителни сметки. Ето защо ищецът моли съда да постанови
решение, с която да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми
– главници и лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2024 г. до
окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Ответникът И. Г. П. оспорва исковете като погасени чрез плащане. Твърди
сключване в хода на процеса на споразумение за доброволно изплащане на задълженията, по
което всички вноски били платени.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
съобразно изискванията на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ, чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в полза на ищеца
и в тежест на ответника са съществували задължения в размерите, посочени по заповедта за
изпълнение; че страните са сключили на 27.03.2025 г. споразумение за доброволно
заплащане на дълговете; че вноските по това споразумение са изцяло платени. Така
предявените искове подлежат на отхвърляне изцяло като платени.
По разноските:
Както е посочено в текста на споразумението, с него не се обхваща юрисконсултското
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГК, което по размер се определя от съда. В заповедното дело
съдът е определил размер от 50 лв., толкова определя и за исковото дело. Общо разноските,
които следва да се присъдят на ищеца, са 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
И. Г. П., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
2
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1155,15 лева, главница за цена на
топлинна енергия, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, **, аб. № ***, за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 13.05.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 218,57 лева, мораторна лихва върху главниците за
топлинна енергия за период 15.09.2022 г.-01.04.2024 г., сумата от 44,68 лева, главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период 01.03.2021 г.-30.04.2023 г., ведно със
законна лихва от 13.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 10,19 лева, мораторна
лихва върху главниците за дялово разпределение за период 16.05.2021 г.-01.04.2024 г.,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 16468 от 02.06.2024 г. по ч.гр.д.
№ 28065/2024 г., СРС, 161-ви с-в, поради плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА И. Г. П., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски по исковото и
заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски
съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3