РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. К., 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря К. Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20255320200247 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ***/24.04.2025 година на Началника на
РУ на МВР Карлово на А. Ф. Б., ЕГН ********** от гр. К., ул. З. №*, на
основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР, е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 64 ал. 1,2 и ал. 4 от ЗМВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят Б.
и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен
срок. Моли съда да го отмени, като твърди, че при издаването му са допуснати
съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание чрез процесуалния
си представител поддържа жалбата, излага конкретни съображения за отмяна
на наказателното постановление.
Ответната по жалбата страна – Началника на РУ на МВР Карлово,
редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
1
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита като свидетел на актосъставителя Б. Н., свидетелите по акта К. К. и П.
Х. и приложените и приети писмени такива, съдът намира за установено
следното:
С акт за установяване на административно нарушение № 32/31.03.2025 г.
е било констатирано, че на 28.03. 2025г. около 17,35 часа на общински път
PDV 2078 с начало път II – 64 и край PDV 1040 в землището на гр. К., до Р.“,
че жалбоподателят като собственик на животни – крави, допуска същите да
напуснат без придружител животновъден обект, който е стопанисван от него,
вследствие животните извършват движения в различни посоки в обхвата на
пътя, без да бъде осъществен контрол спрямо тях, като по този начин не
изпълнява писмено разпореждане на полицейски орган с peг. № 281 р –
13291/15.10.2024г. по описа на РУ Карлово, а именно да не пуска животни
извън животновъдния обект, който стопанисва в землището на гр. К., намиращ
се в близост до общински път PDV2078 без придружител /собственик или
гледач/, освен когато животните се намират в оградени пасища. Нарушението
е квалифицирано по чл. 64 ал. 1, 2 и ал. 4 вр. чл. 257 ал. 1 от ЗМВР.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, получил екземпляр
от същия, като не вписал възражения.
На 24.04.2025г. компетентният орган, съгл. заповед № ***/11.11.2015г.,
Началникът на РУ на МВР Карлово, е издал атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл. 257 ал. 1 от
ЗМВР, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 64 ал. 1,2 и ал. 4 от ЗМВР, като нарушението е описано по
начин, сходен с този в акта.
След като анализира събраните доказателства и взе в предвид
възраженията и аргументите изложени в жалбата, съдът следва да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Съдът намери, че същото не страда от съществени пороци, касаещи
задължителното му съдържание, поради което да е незаконосъобразно и да
следва да бъде отменено на това основание. АУАН съдържа всички изискуеми
от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл. 57
от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени
длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Спазени са сроковете
2
по чл. 34 от ЗАНН. Дадено е ясно и коректно описание на нарушението и на
обстоятелствата по неговото извършване, налице е точно посочване на датата
и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото
и приложимата санкционна норма, размера на наложената глоба.
Индивидуализиран е нарушителят. Изписано е словесно точно в какво се е
състояло нарушението на жалбоподателя, което покрива изцяло състава на чл.
257 ал. 1 вр. чл. 64 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР.
Изпълнителното деяние на нарушението е неизпълнение на
разпореждане на орган на МВР, направено при изпълнение на функциите му.
Полицейските органи са органи на МВР и чл. 64 ал.1 от ЗМВР им предоставя
правомощие да издават разпореждания до граждани, държавни органи,
организации и юридически лица, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции, като по правилата на чл. 64 ал. 4 от ЗМВР тези
разпореждания са задължителни. Издадените от овластените по чл. 64 ал. 1 от
ЗМВР органи разпореждания са индивидуални административни актове по
смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК, т.е. това са конкретни волеизявления,
насочени спрямо конкретно определен адресат, в случая това е
жалбоподателят. Съгласно чл. 6 от ЗМВР Министерството на вътрешните
работи извършва следните основни дейности: 1. оперативно-издирвателна; 2.
охранителна; 3. разследване на престъпления; 4. осигуряване на пожарна
безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации; 5.
осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез
Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
(ЕЕН 112); 6. информационна; 7. контролна; 8. Превантивна и 9.
административнонаказателна и предоставяне на административни услуги.
Съгласно чл. 30а ал.1 превантивната дейност е дейност по предотвратяване и
пресичане на престъпления и други правонарушения, осъществявана чрез
индивидуална и обща превенция, която детайлно е регламентирана в
Инструкция № 8121з-91 от 13.01.2017 г. за реда и организацията за
осъществяване на превантивна дейност от полицейските органи на
Министерството на вътрешните работи, издадена на основание чл. чл. 30а ал.
3 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Съобразно чл. 10 ал. 1
от Инструкцията, индивидуалната превенция спрямо лица, за които има
достатъчно данни, от които може да се предположи, че ще извършат
престъпления или други правонарушения, се осъществява чрез установяване
3
на конкретни лица, за които има достатъчно данни, от които може да се
предположи, че ще извършат престъпления или други правонарушения и
прилагане на мерки за въздействие с цел неизвършване на престъпления и
нарушения и насочени към поправянето или превъзпитанието на установените
лица. Сред способите на превантивната дейност на МВР в чл. 13 т. 6 е
предвидено правомощие на полицейските органи да издават разпореждания.
Преценката относно наличието на достатъчно данни дали дадено лице е
извършило престъпление или нарушение е изцяло във функционалните
правомощия на полицейския орган. В конкретния случай свидетелят Н., за
който не е спорно, че има подобни правомощия, е бил сезиран, че животни на
жалбоподателя напускат обекта му и излизат на общински път PDV2078 без
придружител, създаващо предпоставки за настъпване на ПТП, както и
навлизат в съседни имоти. В тази връзка издал на Б. писмено разпореждане с
peг. № 281р – 13291/15.10.2024г. да не пуска животни извън животновъдния
обект, който стопанисва в землището на гр. К., които са в близост до
общински път PDV2078 без придружител /собственик или гледач/. По силата
на чл. 64 ал. 4 от ЗМВР това разпореждане е било задължително за
жалбоподателя. В конкретния случай, въпреки че му е било отправено такова
разпореждане, жалбоподателят не го е изпълнил, а негови животни крави
безнадзорно са се движили по PDV2078 и около него, станало повод за
сезиране на полицията. С посоченото Б. е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 257 ал. 1 вр. чл. 64 ал. 1 от ЗМВР. Съдът
намира, че нарушението е установено по несъмнен начин, като факта на
извършването му се установява от гласните доказателства, съдържими в
показанията на свидетелите Н., К. и Х., както и от писмените доказателства,
приложени по административно-наказателната преписка. Според
показанията на служителите на РУ на МВР Карлово К. и Х., в края на
работния ден след 17.00ч. на процесната дата били изпратени на мястото на
нарушението по сигнал за животни, излезли на пътното платно. При
пристигането си действително установили голям брой крави, както на
платното за движение, така и от двете страни на пътя. На място бил
пристигнал с автомобил и жалбоподателят и опитвал да отстрани животните
от пътя. Пред полицейските служители потвърдил, че кравите са негови, а
като причина да са безконтролни на пътя посочил, че пастирът му вероятно
отново се е напил и ги е изпуснал. Съдът кредитира показанията на
4
посочените свидетели, които са непротиворечиви помежду си, пълни,
взаимнодопълващи се и пряко относими към предмета на доказване по делото.
Показанията им не са повлияни от някакви отношения с жалбоподателя, които
да рефлектират на безпристрастността им. Същите се подкрепят от
производните показания на свидетеля Н.. Не са опровергават от показанията
на ангажирания от жалбоподателя свидетел М. Г., който се домогва да
установи, че на процесната дата животните на Б. не са били в района на пътя
без надзор, а напротив такъв е бил осъществяван от него самия и от
жалбоподателя почти през целия ден, като в момента на проверката кравите,
контролирани от Б., преминавали през пътя, който разделял пасищата му.
Съдът не кредитира показанията на посочения свидетел. Същият е приятел на
жалбоподателя и именно на тези отношения съдът отдава опита му да го
оневини. Нелогично е в случай, че върху животните е осъществяван надзор,
жалбоподателят да не съобщи това пред полицейските служители, а напротив
да заяви, че са били безконтролни, тъй като пастирът му ги е изпуснал, при
все, че е бил наясно, че в тази връзка има издадено полицейско разпореждане.
Подобно възражение не е направил и при съставяне на акта.
По отношение съответствието на наложеното наказание с тежестта на
нарушението, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл. 257 ал. 1 от
ЗМВР за така описаното нарушение е предвидено административно наказание
– глоба в размер от 100 лева до 500 лева. В случая е наложена глоба в
максималния размер или 500 лева. При определяне размера на наказанието
административно-наказващият орган не е съобразил прецизно изискванията
на чл. 27 от ЗАНН. Същият не е преценил правилно тежестта на нарушението
и обществената опасност на дееца, обстоятелството, че липсват данни
жалбоподателят преди това да е санкциониран с влязло в сила наказателно
постановление за подобни нарушения по ЗМВР, не са настъпили определени
неблагоприятни последици от деянието, съобрази обаче и че не се касае за
инцидентен случай, при който животни на жалбоподателя да напускат
животновъдния му обект безнадзорно. Поради тези изложени обстоятелства
съдът намира, че следва да бъде намален размера на глобата с насоченост към
средния размер и същата следва да бъде 250 лв., в който смисъл следва да се
измени наказателното постановление.
Съдът не споделя съображенията на жалбоподателя за нарушаване
правото му на защита в производството поради неяснота в административно-
5
наказателното обвинение. От съдържанието на оспореното наказателно
постановление е видно, че е изписано словесно точно в какво се е състояло
нарушението на Б., което покрива изцяло състава на чл. 257 ал. 1 от ЗДвП,
съдържаща едновременно правило за поведение и санкцията за
неизпълнението му. Препратката освен към чл. 64 ал. 1 от ЗМВР, и към ал. 2
от с.з. по никакъв начин не накърнява правото на защита на жалбоподателя,
нито при ясните обстоятелства по извършване на нарушението, внася някаква
неяснота в обвинението, доколкото сами по себе си тези разпоредби не
въвеждат изискване за определено поведение, с което жалбоподателят или
което и да било друго лице е следвало да се съобрази, а регламентират
правомощие на полицейските органи да издават разпореждания, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции и които могат да бъдат
писмени, устни, а и чрез телодвижения при контрол на правилата за движение
по пътищата. В случая ясно е посочено, че се касае за неизпълнение на
писмено разпореждане, индивидуализирано и чрез рег. номер, поради което не
може да счете, че по някакъв начин жалбоподателят е бил поставен в
позицията да не разбере за какво точно свое неправомерно поведение е
наказан, нито кой точно е издаденият полицейски акт, който не е изпълнил.
От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение. В настоящото производство
същият е представляван от адвокат, като за осигурената защита е платен
хонорар от 500 лева. Предвид изхода на спора съдът счита, че е основателно
искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът отчете извършената по делото работа, правната му и фактическа
сложност, която не е висока, положените усилия от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя с явяване в две съдебни заседания, поради
което и като приема разбирането на СЕС по дело C-438/22, както и
направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, счита, че присъждане на
разноски за процесуално представителство в размер на 400 лв. съответства на
извършената по делото работа. Съобразно уважената част следва да му се
присъдят 200 лв. От ответната страна не са направени разноски.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № ***/24.04.2025 година на
Началника на РУ на МВР Карлово, с което на А. Ф. Б., ЕГН ********** от гр.
К., ул. З. №*, на основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР, е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 64
ал. 1,2 и ал. 4 от ЗМВР, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 500
на 250 (двеста и петдесет) лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на А. Ф. Б., ЕГН
********** от гр. К., ул. З. №* сумата от 200.00 /двеста/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
КБ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7