№ 193
гр. Смолян, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20255400500249 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
С обжалваното решение №126/21.04.2025г по гр.д. №70/2025г
Смолянският районен съд е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР -С.
БУЛСТАТ********** с адрес гр.С., бул.“Б.“ № *, представлявана от Ц. Ц. -
директор, да заплати на П. А. Ч., ЕГН**********, с адрес град Д., ул.М. № *,
сумата 3 533,80 лв. -неизплатено възнаграждение за положения от ищеца
нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за
периода от 14.01.2022г. до 14.01.2025г., ведно със законната лихва от
15.01.2025г. до окончателното й изплащане, и сумата 659,29 лв.- обезщетение
за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен
труд при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните
часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, за периода
01.04.2022г. - 14.01.2025г.Със същото решение е осъдил ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР -С. да заплати на П. А. Ч. разноски по водене на делото
в размер на 500,00лв. за адвокатско възнаграждение,а в полза на бюджета на
съдебната власт 150 лв. разноски по делото за експертиза и държавна такса по
исковете в размер на 191,35 лв.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№4218/12.05.2025г от Областна
дирекция на МВР - С., представлявана от старши комисар Ц. Ц. - директор, гр.
1
С., против решение № 126/21.04.2025 г. по гр. д. № 70/2025 г. по описа на
районен съд – Смолян.като намира ,че решението е постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон .За да постанови
неправилното си решение съдът, с излагането на подробни но необосновани
според нас мотиви, е приел, че за процесния период е била налице празнота в
уредбата по ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане, по
отношение приравняването на нощния към дневен труд и заплащането му
като извънреден, поради което била приложима методиката предвидена в
нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата за организация на
работната заплата.Счита ,че тези изводи на районния съд са неправилни
Намира ,че необосновано съдът приема, че не било спорно по делото, че
ищеца полагал труд и на смени с продължителност 24 часа. при сумирано
изчисляване на работното време, съгласно утвърдени ежемесечни графици.
Напротив, в случая от приобщените доказателства по делото безспорно се
установява, че ищецът е полагал труд на 12-часови смени, дневни и нощни, а
не по предвидените по изключение в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР 24-часови смени.
Твърди ,че уредбата на нощния труд на държавните служители в МВР за
разглеждания период се съдържа на две нива - първо на законово, в чл. 187, ал.
1 и ал. 3 от ЗМВР, чл. 179 от ЗМВР и второ, на подзаконово ниво в Наредба №
8121з-1353/15.12.2020 г. за реда за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР
/отм. ДВ. бр. 51 от 1 Юли 2022 г./ и Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от закона за министерството на вътрешните
работи.Твърди ,че нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага
между 22:00 и 6:00 ч.“. Тази разпоредба счита ,че е императивна и определя
изрично и точно нормалната продължителност на работното време през
нощта, изразено в броя на часовете „8“. По аргумент на чл. 187, ал. 4 от
ЗМВР, „при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал. 7.“, т. е. така
нормираният коефициент е 1, а не приетия за приложим от районния съд -
1,143. Счита ,че фиксираната законова норма от 8 часова продължителност на
работното време през нощта, установена в закон - чл. 187, ал. 1, изр.ІІ -ро се
ползва с презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането
й. Същата счита ,че е намерила отражение и в издадените подзаконови
нормативни актове, уреждащи процесните отношения ,в чл. 21, ал. 3 от
Наредба № 8121 з1353/15.12.2020 г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г.
Съобразно така действащата специална правна уредба, касаеща служителите
на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Намира ,че следва да се приеме, че
2
нормалната продължителност на работното време за служителите на МВР
през нощта е 8 часа. Действително тя е по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време на работниците и служителите по
трудови правоотношения, установена в Кодекса на труда, който предвижда в
чл. 140 „нормалната продължителност на седмичното работно време при 5
дневна работна седмица през нощта е35 часа. Нормалната продължителност
на работното време през нощта при 5 дневна работна седмица е до 7 часа“.
Това различие и по - голямата продължителност на работното време при 5
дневна работна седмица от 40 часа и на работното време през нощта - 8 часа е
обусловено от основните функции на МВР, които са установени в ЗМВР. Това
счита ,че оправдава и обосновава и прилагането на различен метод на правно
регулиране на работното време, трудово възнаграждение и на други подобни
на работниците и служителите по трудови правоотношения в Кодекса на труда
и в ЗМВР. Намира ,че именно поради спецификата на работа на държавните
служители - полицейски органи, законодателят е уредил техния статут в
специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 и ал. 3. За тях са неприложими нормите на
общото законодателство като ЗДСл и КТ. Счита ,че в конкретния случай не е
налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляване на
положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143.В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г.
ОСГК на ВКС, съгласно което при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.Твърди ,че с тълкувателното решение е
прието, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е
специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал. 2 ЗНА, т. е. възможността
по аналогия да се приложат Кодексът на труда и в частност, чл. 9, ал. 2
НСОРЗ. Счита ,че тълкувателното решение е съобразено и с решение по дело
С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български съд по тълкуването
и прилагането на Директива 2003/88/ЕО. Решението на СЕС и тълкувателното
решение са задължителни за всички съдилища в Република България (чл. 633
ГПК и чл. 130, ал. 2 ЗСВ).Горното разбиране свързано с компенсаторните
механизми в полза на полицейските служители в МВР, считаме, че се доразви
и понастоящем, в частност с драстичното увеличение на основното
възнаграждение на служителите в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, считано
от 01.01.2025 г., съобразно методиката на изчисляване му, заложена в чл. 177,
ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР, а именно: Базата за определяне размера на основното
месечно възнаграждение за найниската длъжност е средната работна заплата
за страната за второто тримесечие на предходната година съобразно данни на
Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се
увеличава с коефициент спрямо базата, както следва: 1. за най-ниската
изпълнителска длъжност - не по-малко от 1,2; 2. за най-ниската младша
3
изпълнителска длъжност - не по-малко от 1,0. Базата по ал. 2 и по чл. 180, ал. 2
се преизчислява ежегодно през първия месец на всяка година. “Счита ,че
прилагането на ЗМВР в точния му смисъл, съгласно разясненията, дадени в ТР
№ 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, не третира
дискриминационно служители в публичния сектор по отношение отчитане и
заплащане на положения от тях труд, не е в противоречие с правото на
Европейския съюз и практика на СЕС по тълкуване на чл. 20 и чл. 31 от
Хартата на основните права. Директива 2003/88/ЕО счита ,че не съдържа
указание за дадена разлика или съотношение между нормалната
продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда
през деня. Твърди ,че се следи за това, за полагащите труд през нощта да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се
компенсира особената тежест на този вид труд. Според решение по дело
С262/20 Съда на Европейския съюз, чл. 8 и чл. 12, б. „а“ от Директивата
следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите, е по кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. По конкретно, допуска се определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния
труд от седем часа за работниците в частния сектор, както е по действащия
Кодекс на труда, да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за
полицаите и пожарникарите /със статут по действащия ЗМВР/, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е
свързана с допустима от закона цел и е съразмерно на тази цел.
Поради противоречивата съдебна практика е било отправено преюдициално
запитване по в. гр. дело № 193/2023 г.по описа на окръжен съд –Смолян
Твърди ,че по това преюдициално запитване е образувано дело С-435/2023 на
СЕС. С определение от 29.07.2024 г. Съдът на Европейския съюз дава
следните отговори на поставените въпроси: Член 12, буква а) от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година
относно някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и
31 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на
нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния
сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и
защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор,
натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор,
освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство
и е съразмерна на тази цел .Счита ,че чл. 12, буква а) от Директива 2003/88 и
членове 20 и 31 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна
практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби
от правото на Съюза, и по специално до разлика в третирането, която не се
4
основава на обективен и разумен критерий. По първия въпрос съдът е
припомнил, че по т. 55 от дело С-260/20 вече е постановил, че член 8 и член
12, буква а) от Директива 2003/88 трябва да се тълкуват в смисъл, че не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите е по кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане /чл. 177, ал. 2 и 3 от ЗМВР/,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях
нощен труд. Съдът е приел, по т. 79 и т. 80, че членове 20 и 31 от Хартата
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството
на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа
за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава
разлика в третирането-доколкото съответните категории работници се
намират в сходно положение - се основава на обективен и разумен критерий,
тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел. Счита ,че изводите ,приети с решението по дело С-43
5/2023 на СЕС, са в унисон с тези по дело С-260/20 г.Т решението по което е
взето предвид при постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020
г. ОСГК на ВКС. Поради това намира ,че не са налице предпоставките
нощният труд на служителите от МВР да се заплаща след преизчисляването
му с коефициент 1.143, съобразно КТ и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Сочи съдебна практика .Моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендира да бъдат присъдени
разноски за въззивната инстанция.
В законният срок е постъпил писмен отговор от П. А. Ч., от град
Д.,чрез адв. М. О. ,която намира въззивната жалба за допустима ,но
разгледана по същество -за неоснователна .Счита ,че не е спорно по делото, че
доверителят и работи по служебно правоотношение по ЗМВР при ответника
ОДМВР на длъжност „старши полицай". Изпълнява служебните си
задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно
месечни графици при сумирано отчитане на работното време, като полагам и
нощен труд във времето от 22,00 часа до 06,00 часа.Със заключение на
допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза е установено, че за
процесния период П. А. Ч. е положил общо 1 888 часа нощен труд, в т.ч. 1 807
часа в работни дни и 81 часа в дни на официални празници. Положените
часове нощен труд за периода от 14.01.2022 г. до 14.01.2025 г. не са
преизчислявани от ответника при заплащането на трудовите възнаграждения с
коефициент 1,143. Съгласно методологията по Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата отработените часове нощен труд се
превръщат в дневни, като се преизчисляват с коефициент 1,143. При
направените изчисления, положените общо 1 888 часа нощен труд приравнени
5
към дневни часове са общо в размер на 2 158 часа, като в т.ч. 2 065 часа са
положени в работни дни, а 93 /деветдесет и три/ часа в дни на официални
празници. Общата сума на неначислените и неизплатените възнаграждения за
положен нощен труд, изчислена на база часова работна заплата, увеличена с
50 % надбавка за редовни работни дни и 100 % надбавка - в официални
празници за периода от 14.01.2022 г. до 14.01.2025 г. е в размер на 3 533,80 лв.
Законната лихва върху дължимата сума за извънреден труд, подробно описана
в таблица Приложение 1 е в общ размер на 659,29 лева.
Счита ,че за да се прецени дали е налице неравно третиране на
служителите на МВР с работниците и служителите, чиито трудови
правоотношения са подчинени на ЗДСл и КТ, следва да се направи анализ на
правната уредба на нощния и извънредния труд в приложимите законови и
подзаконови нормативни актове и да се извърши сравнение с уредбата на този
вид труд в ЗМВР и относимите подзаконови нормативни актове. Съгласно
чл.140, ал.1 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5- дневна работна
седмица е до 7 часа. Според ал.2 на чл.140 нощен е трудът, който се полага от
22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна
възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч. Ал.З пък разпорежда, че работодателят е
длъжен да осигурява на работниците и служителите безплатна храна,
ободряващи напитки и други 12 облекчаващи условия за ефективно полагане
на нощния труд. В чл.143, ал.2 от КТ е дадена легална дефиниция на
извънредния труд, а ал.2 на същия член сочи, че извънредният труд е забранен.
Изключения от тази забрана счита ,че са предвидени в чл.144 от КТ, като в т.2
се съдържа изключение, относимо за работещите в МВР - за извършване на
работа от служители на Министерството на вътрешните работи, свързана с
произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично
подпомагане при оперативно- издирвателни дейности и овладяване на
критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и
опазване на обществения ред. Съгласно чл.146, ал.1 от КТ продължителността
на извънредния труд през една календарна година за един работник или
служител не може да надвишава 150 часа, а ал.2 сочи, че с колективен трудов
договор тя може да бъде увеличена до 300 часа годишно. В чл.262 от КТ е
посочен размерът на заплащане на извънредния труд - 50 на сто - за работа
през работните дни; 75 на сто - за работа през почивните дни; 100 на сто - за
работа през дните на официалните празници; 50 на сто - за работа при
сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл.8 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата в редакцията към
релевантния период за всеки отработен нощен час или за част от него между
22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С
изменението с бр. 66 от 24.07.2020 г., в сила от 1.01.2021 г.,чл.8 от Наредбата
гласи, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и
6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от
6
минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един
лев. Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.7 от Закона за държавния служител вр.
с чл.20 и чл.21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация, в сила от 01.01.2017 г., допълнителното възнаграждение за
всеки отработен нощен час или част от него (след 22,00 ч. до 06,00 ч.) е до 0,25
лв; за положения извънреден труд се заплаща допълнително възнаграждение
за отработеното време, изчислено върху индивидуалната основна заплата, в
размер 50% върху индивидуалната основна заплата. Тези размери не са
променяни в следващите редакции на наредбата. И по трите разглеждани
закона на работниците или служителите, полагащи нощен труд, се полагат
ободряващи напитки, храна или тяхната равностойност.
Счита ,че ако регламентацията им в ЗМВР е сравнима с
регламентацията в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи
нощния труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и
служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в
сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се
подчиняват на ЗМВР. Така например освен, че в КТ нощният труд е ограничен
до 7 часа, заплащането на същия според този нормативен акт предвижда
увеличение в размер на 0.15 на сто от минималната работна заплата за всеки
започнат час, но не по-малко от 1 лев на час, а със Заповед №
8121з156/05.02.2020 г. на Министъра на вътрешните работи тази сума е
фиксирана твърдо на 1 лев и липсва възможност заплащането да се определя
на база минималната работна заплата за работещите в МВР, който механизъм
в отделни случаи би позволил заплащането на този вид труд да е по-високо от
1 лев на час. В същото време с последното изменение на чл.187, ал.1 от ЗМВР
нощният труд е фиксиран на 8 часа за всеки 24 часа, което надвишава с 1 час
ограничението на нощния труд според КТ. Поради това частен охранител,
работещ на трудов договор , извършващ сходна дейност с тази на служител на
МВР ,счита ,че ще бъде третиран по-благоприятно от служителя на МВР.
Същото се отнася и за горските инспектори, назначени по трудови договори,
подчинени на КТ. Намира ,че единствената компенсаторна мярка за
заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., не е възпроизведена в следващите
издадени наредби. В тази връзка не може да бъде споделено възражението, че
за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в
дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед
спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в
МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми -
допълнително възнаграждение за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 от
ЗМВР/, размер на основния платен годишен отпуск/чл.189 от ЗМВР/,
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск /чл.234, ал.1 от ЗМВР/,
обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение /чл.234, ал.1 от
ЗМВР/, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според
неговата продължителност /чл.187, ал.5, 6 и 7 от ЗМВР/ и др. Счита ,че
указанията в решението на СЕС са да се установи дали по-голямата
продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по друг начин с
7
предвидени изрични мерки, каквито могат да бъдат намаленото работно
време, допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които
да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от
служителите на МВР нощен труд, за каквито няма данни да са представени
доказателства по делото. С оглед на това счита ,че следва да се приеме че по
ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи
удълженото време за нощен труд.
Счита ,че описаните придобивки не могат да бъдат определени като
„компенсаторни механизми", като „други мерки за защита" в смисъла,
посочен в т. 51 от решението на СЕС по същото дело - те не са насочени
специално към полагащите нощен труд на смени държавни служители, нито
пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през
нощта и „не са свързани пряко с естеството на нощния труд".Намира ,че
следва да се отчете също, че размерите на минималната междудневна почивка
и непрекъснатата седмична почивка, включително тази при сумирано
изчисляване на организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, (чл. 14) са еднакви. По този
начин полицаите и пожарникарите по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, работещи на
смени и полагащи нощен труд, имат придобивки, ползвани и от неработещите
на смени и неполагащи нощен труд служители по същата точка 1, и дадени им
не заради нощния труд, а заради особените им задачи по чл. 2 от ЗМВР — на
защитници на правата и свободите на гражданите и обществения ред и
сигурност.От друга страна нито в Закона за МВР, нито в мотивите за
изменението му са посочени причини, които да обосновават необходимостта
от завишаване на продължителността на полагания нощен труд и
премахването на коефициента 1.143 при приравняването на нощния към
дневен труд, като при това мотивите да не са икономически и да са свързани с
допустима от закона цел.
Както сочи СЕС в своето решение по коментираното по-горе
преюдициално запитване, макар че чл.8 и чл.12, буква ”а” от Директива
2003/88 да не налагат да се приеме национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, то при всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на допълнително
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Твърди ,че на
29.07.2024 г. е постановено определение на Съда на ЕС, шести състав, по
„Преюдициално запитване — Социална политика —Организация на
работното време — Директива 2003/88/ЕО — Член 12, буква а) — Членове 20
и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Безопасност и
здраве на полагащите нощен труд — Подходяща за естеството на работата им
защита на работниците, които полагат нощен труд — Полицаи и
пожарникари, работещи на смени и полагащи нощен труд —
8
Работници от публичния и работници от частния сектор — Равно третиране",
което има пряко значение за разрешаване на висящия между страните спор. С
това определение СЕС приема, че ако не е основана на обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното
право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националния
съд да тълкува правото във възможно най-висока степен с оглед на текста и
целта на съответната разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид
цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне
до разрешение, което отговаря на преследваната с нея цел
Твърди ,че СЕС приема, че Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои
аспекти на организацията на работното време и членове 20 и 31 от Хартата на
основните права на ниския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска
правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния
труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор,
натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита
на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор,
натоварени със същите задачи, или насочени към работниците от частния
сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързано с допустима от закона цел на това
законодателство и е съразмерна на тази цел.
По втория поставен от запитващата юрисдикция въпрос СЕС приема, че Член
12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните
права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска прилагане на
задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й води до
резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по-
специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и
разумен критерий.Поради приоритета на европейското право над
националното счита ,че въззивния съд не следва да се съобразява с
тълкуването на този въпрос, дадено в Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Общото събрание на
Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС, съгласно което „При отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство
на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи
и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“.
Счита ,че приложението на правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се
противопоставя на факта, че ответникът е изпълнил задължението си да
заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки
отработен час през нощта по начина, по който е отчел този труд.Счита ,че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
9
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място /чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Счита ,че нормалната
продължителност на дневното работно време, установени при подневно
отчитане на работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа - това
е първата от двете величини, необходими за изчисляване на приложимия
коефициент. Отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време /8 часа/ и нормалната продължителност на нощното работно
време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното време на
служителите в МВР, е 1. 143. Това на практика би означавало, че в рамките на
специалния закон категорията служители, чието работно време се отчита
подневно и категорията служители, чието работно време се отчита сумарно,
биват третирани различно, като работещите на смени са по-неблагоприятно
третирани в сравнение с работещите на нормално работно време. При това
положение счита ,че нормата на чл.187, ал.1, изр.2 от ЗМВР не следва да се
прилага от съда като противоречаща на чл.12 и членове 20 и 31 от Директива
2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права, а за двете категории
служители следва да се прилага чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Сумираното работно
време се установява в полза на работодателя за работници и служители, които
извършват работа със специфичен характер и/или организация на труда /чл.
154а КТ/, но изчисляването му се основава на продължителността, установена
при подневното отчитане на работното време /чл. 142, ал. 1 КТ/. Тримесечната
норма на отчитане представлява допълнителна тежест за работника или
служителя, тъй като затруднява възстановяването на работната сила, което
биологично се осъществява най-добре в рамките на едно денонощие /В този
смисъл - т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 14.11.2014 г. на ВКС по тьлк.
дело № 8/2013 г., ОСГК.
Счита ,че подневното отчитане на работното време служи за база при
определяне на следните компоненти и особености, характерни за сумираното
отчитане на работното време: 1/нормата на работното време за периода на
сумираното му изчисляване; 2/правилата за изчисляване на трудовото
възнаграждение; 3/ правилата за установяване и изчисляване на извънреден
труд, положен от работещите при условията на сумирано изчисляване на
работното време и 4/ правилата за изчисляване на броя на отработените дни
при определяне на трудовия стаж, възнаграждението за платен годишен
отпуск, размерът на обезщетенията и др. Съгласно чл. 9, ал. 5 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, трудовият стаж на работниците и
служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното време, се
определя, като изработените часове по графика за периода на сумирането,
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни
часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на
дневното работно време. Определеният по този начин трудов стаж не може да
е по-голям от броя на работните дни за периода на сумирането Счита ,че като
10
е достигнал до аналогични правни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който моли да бъде потвърден , ведно със законните
последици.
Пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят ОД на МВР-С. , редовно
призован , не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от гл.
юриск.Ш. , който поддържа въззивната жалба по подробни съображения
,които излага в нея . Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемият П. А. Ч. редовно призован не се явява Вместо него
пълномощникът му адв.О. поддържа становище ,че въззивната жалба е
неоснователна и като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
обжалваното решение.Претендира разноски п представен списък по чл.80
ГПК.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален
представител ,в законния срок , с внесена държавна такса и при наличие на
правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството е по чл.178,ал.1т.3 ЗМВР във вр. с чл.187 ЗМВР и
чл.86,ал.1 ЗЗД по депозирана от З. А. Т. от гр.С. срещу ОД на МВР –С.
искова молба с предявени осъдителни искове, по които претендира
ответникът да му заплати 3000 лева , представляваща неизплатено
възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, за периода от 14.01.2022г. до 14.12.2024г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда — 15.01.2025г. до окончателното изплащане, 300 лева,
представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение
за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното
време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, като началната дата за изчисляване е 01.04.2022г. до деня
преди датата на предявяване на иска в съда - 14.01.2025г.
Смолянският окръжен съд намира ,че не е спорно по делото, че П.
А. Ч. работи по служебно правоотношение по ЗМВР при ответника ОДМВР
на длъжност „командир на отделение в РУ –Д. –ОД на МВР-С. . Изпълнява
служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 24
часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време,
като и полага и нощен труд във времето от 22,00 часа до 06,00 часа, за периода
14.01.2022г – 14.01.2025г
В първата инстанция е допусната , назначена ,изслушана ,приета и
неоспорена съдебно-счетоводна експертиза ,която след като е коригирала
първоначалното си заключение в. л. Н .Ч.а , е установила , че за процесния
период П. Ч. е положил общо 1 888 ч. нощен труд. Положените часове нощен
труд за периода не са преизчислявани от ответника при заплащането на
11
трудовите възнаграждения с коефициент 1,143.Съгласно методологията по
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата отработените
часове нощен труд се превръщат в дневни, като се преизчисляват с
коефициент 1,143. При направените изчисления, положените общо 1 888 часа
нощен труд приравнени към дневни часове са общо в размер на 2158 часа.
Общата сума на неначислените и неизплатените възнаграждения за положен
нощен труд, изчислена на база часова работна заплата, увеличена с 50 %
надбавка за периода от 14.01.2022г. до 14.01.2025г. е в размер на 3 533,80 лв.
Законната лихва върху дължимата сума за извънреден труд е подробно
описана в таблица Приложение 1, като общата сума е в размер на 659,29
лева.
Смолянският окръжен съд намира ,че даденото от районния съд
разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за
извънреден труд е правилно и в съответствие със закона . Съгласно чл. 176 от
ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,
между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за
извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните
служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл.
187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи. В действалите
за процесния период от време наредби по чл. 187 ал. 9 и 10 от ЗМВР, в
разпоредбите на чл. 3 ал. 3 предвиждат, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В тези наредби липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен труд
с коефициент 1, 143. С отмяната на тази наредба /2016 г./ е налице законова
празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд за
служителите в МВР.
При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото
сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за
преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените
в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на
работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Противното
разбиране,каквито доводи се правят във въззивната жалба, би поставило
държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както
спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и
12
работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително
възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение №
311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане
на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но
дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при
липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния
отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в
съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в
разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или
неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението
си на основните начала на правото, обичая или морала.
Неоснователни са доводите, че положеният от ищеца часове нощен
труд следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на час. На държавните
служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на
труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за изплащане на
тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2
ЗМВР). За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22, 00 и
06, 00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на
общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен
час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд
в размер не по-малък от 0, 25 лв. Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ
предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които
установяват два отделни способа за заплащане на положения нощен труд.
Следователно въззивния съд намира ,че разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал.
2 НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на
другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане
на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд
/Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК/.
Поради това приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от
обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на
ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за
всеки отработен час през нощта.Ако не се приеме гореизложеното във връзка
с приложението на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, то празнотата може да бъде
преодоляна по реда на чл. 46,ал. 2 ЗНА - аналогия на закона /извеждане на
правило относно неуреден случай въз основа на изрично уредена сходна
13
хипотеза/, като се приложи общата уредба на трудовите правоотношения в
тази насока.
В случая следва да се вземе предвид, че въззиваемия е лице със статут
на държавен служител – чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР . По отношение на
работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл. 50а, ал.
2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат
специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а
именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от
структурите на МВР. Както ЗДСл, така и ЗМВР могат да регламентират
отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на
Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение
с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда. Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва
средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния
случай е тримесечен. В тази насока от неоспореното заключение на ВЛ е
видно, че с оглед броя на нощните смени, всяка от по 8 часа, след
превръщането на отработените нощни часове в дневни, получения брой
часове надхвърлят установеното работно време, поради което разликата се
явява извънреден труд. Поради това са неоснователни доводите във
въззивната жалба за смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“
от районния съд.
Предвид изменението на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР с ДВ бр.
60/07.07.2020 г. следва да се допълни,че съгласно чл. 187 ал. 1 изречение второ
от ЗМВР, според изменението в сила от 10.07.2020 г., нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Създадена е нова ал. 4, според която, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.
1. Този коефициент се равнява вече на единица, а не на 1, 143 , какъвто
коефициент се използва по силата на субсидиарното прилагане на чл. 9 ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при
сумарно изчисляване на работното време.
С тези изменения вече се установява законово закрепено
неравенство в третирането на полицаите и пожарникарите, те са поставени в
неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и
работещите по трудово правоотношение, поради което тези норми от
националното право са несъвместими с правото на ЕС.
С решението от 24.02.2022 г. на СЕО по дело № 262/2020 г., съдът
приема в т.73-79, че: „Що се отнася до обосноваността на евентуалната
разлика в третирането, следва да се припомни, разликата в третирането е
обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато
е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е
14
съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г., Veselības ministrija,
C-243/19, EU:C:2020:872, т. 37 и цитираната съдебна практика). В това
отношение от преюдициалното запитване следва, че спорната в главното
производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за
преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения
от правен и икономически порядък. Сочи се, че освен ако не покажат друго
проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция, подобен
аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове
разглежданата в главното производство разлика в третирането; от друга
страна, запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало
значителни допълнителни финансови средства. Прието е, че подобен аргумент
не може да се приеме- правото на Съюза наистина не е пречка за държавите
членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения
от политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху
естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива
съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.
В решението на СЕС се сочи, че ако не е основана на такъв обективен и
разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба
и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
Приема се от СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането
се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.“В
същото решение е разяснено /т. 38 - т. 40/, че правото на всеки работник на
ограничаване на максималната продължителност на труда и на периоди на
почивка, по-специално междудневна, не само представлява особено важно
правило на социалното право на Съюза, но и е изрично прогласено в член 31
параграф 2 от Хартата , на която член 6, параграф 1 ДЕС придава същата
юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021 г., Academia de
Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната
съдебна практика). Разпоредбите на Директива 2003/88 и по-специално
членове 8 и 12 от нея, уточняват това основно право и поради това трябва да
се тълкуват с оглед на него (решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii
Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210. С това напомняне, от
постоянната практика на Съда следва, че при тълкуването на разпоредба от
правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и
15
контекстът й и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 11
юни 2020 г., CHEP Equipment Pooling, C-242/19, EU:C:2020:466, т. 32 и
цитираната съдебна практика).“
Съгласно чл. 5 ал. 4 от КРБ, международните договори, ратифицирани
по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България,
са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми
на вътрешното законодателство, които им противоречат. Такъв е ДЕС, който,
както е посочено и в решението на СЕС, в своя член 6, параграф 1 придава на
Хартата на основните права на ЕС същата юридическа сила като Договорите
(решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-
585/19, EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната съдебна практика). По т.1 от
диспозитива на решението на СЕС е прието, че, член 8 и член 12, буква а) от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време,
трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
В полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения
или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената
тежест за полагания от тях нощен труд. В тази връзка следва да се посочи, че
с промяната на ЗМВР не са предвидени такива мерки за защита, които да
ползват само полагащите нощен труд държавни служители по чл. 142 ал. 1 т.1
ЗМВР, а съществуващите в ЗМВР защитни мерки се прилагат за всички
държавни служители по т. 1, включително неполагащите труд през нощта. По
този начин, както е описано и в т. 69 от решението на СЕС, националното
право видимо изключва държавните служители в МВР като полицаите и
пожарникарите от обхвата на общия правен режим, който предвижда
ограничение от седем часа на нормалната продължителност на нощния труд,
от една страна, а от друга, не предоставя на тези държавни служители
възможността за преобразуване на нощния труд в дневен.
Поради това разпоредбата на чл. 187 ал 4 от ЗМВР и изр. второ на ал.1
на същия член не следва да се прилагат, защото са несъвместими с правото на
Съюза – те допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, без тази разлика в третирането
да се основава на обективен и разумен критерий, не е свързана с допустима от
закона цел на нашето законодателство и е не е съразмерна на тази цел.
Изменението в ЗМВР, изрично закрепващо еднаква продължителност от 8
часа на нощния труд с дневния и прилагането на коефициент единица, не се
основава на обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона
цел. Не се открива друга причина за промяната в закона, освен спестяването
на значителни финансови средства; както и преодоляване на преобладаващата
практика на съдилищата в страната, която уважава исковете на полицаите и
16
пожарникарите в резултат на прилагане, заради празнотата в закона преди
горното изменение, и наредбите, на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Този извод се налага
и от мотивите за изменение разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР, в които мотиви
липсва каквато и да е конкретика, обосновка и посочване по ясен начин целта
на това изменение. В законопроекта за изменение на ЗМВР от 18.09.2019 г.
въобще не са предвидени изменения или допълнения на чл. 187 от ЗМВР. Тези
изменения са предложени от група народни представители между първо и
второ четене на закона, с обосновка:„Предвид спецификата на работа на
служителите, в ЗМВР са залегнали и специални правила по отношение на
максималната продължителност на работното време, при работа на смени /24
часа/, при начина на определяне на служителите, които работят на
ненормирано работно време и друг. Това от своя страна обуславя изискването
за регламентиране и на нормалната продължителност на работното време през
нощта за тези служители. От една страна, това ще даде гаранции на
служителите при полагането на нощен труд, а от друга, ще наложи еднаквост
при прилагането на разпоредбите, регламентиращи полагането на нощен труд
и ще допълни празнотата в специалния закон“.
Както е посочено и в самото решение на СЕС, подобен аргумент
видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата
в главното производство разлика в третирането и не може да се приеме
спестяването на значителни финансови средства като аргумент, за да е
допустима разлика в третирането. Както е посочено и в преюдициалното
запитване на РС – Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г., в
доклада на МВР по приемането на наредбата от 2016 г. е подчертано, че ако се
приеме предложението на синдикалните организации /запазване на
коефициента 1, 143 по наредбата от 2014 г./, ще са необходими допълнителни
финансови средства, които, изчислени на база положения нощен труд през
месец юли 2016 г. възлизат на 18 324 000 лева. Указано е по т. 79 от решението
на СЕС, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка
разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта
на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и
би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право
във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право
и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира
пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел. Така, при положение, че не следва
да се прилагат изр. 2 на ал. 1 от чл. 187 от ЗМВР и ал. 4 на същия член, заради
несъвместимостта им с правото на Съюза, ще се приложи същото разрешение
на спора, което е дадено при редакцията на ЗМВР преди изменението от юли
2020 г. – налице е празнота в уредбата, ето защо се прилага чл. 9 ал. 2 от
НСОРЗ и преизчисляването на възнаграждението за положения от ищеца труд
през нощта през целия исков период става с прилагане на коефициент 1, 143.
В Тълкувателно решение от 15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г.
на ОСГК на ВКС се приема, че при разработването и приемането на ЗМВР,
17
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми.
Смолянският окръжен съд отчита, че нито в закона, нито в наредбите
след тази от 2014 г. е предвиден компенсаторен механизъм /придобивка,
привилегия/, която не е съществувала при действието на наредбата от 2014 г. и
която да е въведена именно с цел да компенсира полагащите нощен труд
полицаи и пожарникари за отпадането на допълнителното възнаграждение за
този труд, получавано чрез прилагане методиката на чл. 31 ал. 1 от наредбата
от 2014 г.
От справката от Министерство на вътрешните работи от 11.07.2023 г. се
установява, че в числото на държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от
ЗМВР, какъвто служител е ищеца, има значителен брой служители, които не
работят на смени и не полагат нощен труд. Според справката от МВР средно
за годините 2019, 2020, 2021 и 2022 години 65, 20 % от служителите по чл. 142
ал. 1 т. 1 от ЗМВР са работили на смени и са полагали нощен труд, а 34, 80 %
от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР не са работили на смени и не са
полагали нощен труд.
За да се даде отговор на въпроса дали са налице други механизми, чрез
които служителите, полагащи нощен труд, са компенсирани за по-
продължителния нощен труд, следва да се извършат съпоставки между тях и
полагащи нощен труд по трудово правоотношение, полагащи нощен труд от
лица в частния охранителен сектор и на следващо място, съпоставка със
служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, които не полагат нощен труд,
проследявайки предвидените в ЗМВР социални придобивки. Полагащите
нощен труд по трудово правоотношение лица според разпоредбата на чл. 140
ал. 1 от КТ полагат нощен труд в размер на 7 часа, а ако е положен нощен труд
с по-голяма продължителност, той се превръща в дневен труд според
разпоредбите на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ с коефициент 1, 143 /установената
продължителност на дневния труд спрямо установената продължителност на
нощния труд/ или положения труд в повече от установеното работно време се
отчита и заплаща като извънреден труд. Полагащите нощен труд в частния
охранителен сектор нямат привилегии като по-ранно пенсиониране, по-дълъг
платен годишен отпуск и други, но тези лица на първо място са в трудово
правоотношение /чл. 50 и чл. 51 от Закона за частната охранителна дейност/,
което означава, че се ползват от разпоредбите на чл. 140 ал. 1 от КТ и
съответното чл. 9 от НСОРЗ, т.е. положения нощен труд над 7 часа се
приравнява на дневен с коефициент 1, 143 и по този начин трудът над
установения норматив се заплаща като извънреден.
На следващо място, придобивките на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1
от ЗМВР са предоставени с оглед осъществяването на залегналите в чл. 2 от
ЗМВР дейности – защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.
От друга страна, следва тези придобивки да компенсират ограниченията като
18
тези по чл. 153 от ЗМВР, които служителите в МВР следва да търпят поради
особеното си положение и завишените изисквания към тях.
Разпоредбите на чл. 178 ал. 1 т. 1 – 6, чл. 179 ал. 1 и ал. 4, чл. 181 ал.
1, 2 и 3, чл. 182, чл. 183 ал. 1 и ал. 3, чл. 184 ал. 1, чл. 185 ал. 1, чл. 186, чл.
186а, чл. 187 ал. 5, 6 и 7, чл. 1891 чл. 190, чл. 191, чл. 233, чл. 234 и чл. 238 от
ЗМВР и чл. 69 от КСО не предвиждат каквото и да е разграничение на
служители, които полагат нощен труд и на служители, които не полагат нощен
труд. Така неполагащите нощен труд служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР
също получават допълнително възнаграждение в размер на 2 % за всяка
прослужена година, на неполагащите нощен труд лица също им се осигурява
храна или левовата й равностойност, както и работно или униформено
облекло или им се заплаща ежегодна сума за облекло; задължителното
здравно и социално осигуряване на неполагащите нощен труд лица по чл. 142
ал. 1 т. 1 от ЗМВР също е за сметка на републиканския бюджет; при
изпълнение на служебните си задължения всички служители по чл. 142 ал. 1 т.
1 от ЗМВР пътуват безплатно в обществения градски транспорт, като тази
възможност се ползва и от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 3 от ЗМВР. На
държавните служители, които ползват жилище при условията на свободно
договаряне, МВР изплаща компенсационни суми; служителите по чл. 142 ал. 1
т. 1 и т. 3 имат право на безплатна медицинска помощ в Медицински институт
на МВР и ползват почивните бази на МВР. По-голямата продължителност на
редовния платен годишен отпуск, както и допълнителен платен отпуск за
всяка прослужена година се ползва от всички държавни служители на МВР.
Разпоредбата на чл. 234 от ЗМВР предвижда обезщетение при
прекратяване на служебното правоотношение в размер до 20 месечни
възнаграждения, като не е предвидено ограничение тази социална придобивка
да се ползва само от служителите, полагали нощен труд. Няма такова
разграничение и в разпоредбата на чл. 238 от ЗМВР. По-ранното пенсиониране
според разпоредбата на чл. 69 ал. 2 от КСО също е предвидено за всички
държавни служители по ЗМВР.
Съдът намира ,че следва да се отчете и обстоятелството, че и полицаите и
пожарникарите, и работещите по трудово правоотношение в частния сектор,
имат право на безплатна храна и ободряващи напитки, съответно на левовата
им равностойност, при съответните условия. Също така, размерите на
минималната междудневна почивка и непрекъснатата седмична почивка,
включително тази при сумирано изчисляване на работното време по КТ и по
наредбата от 22.07.2022 г., са еднакви.
Този нарочен преглед на социалните придобивки, уредени в ЗМВР,
установява, че те не компенсират по-голямата продължителност на нощния
труд на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, тъй като те се ползват и от
служители, които не полагат нощен труд /съставляващи 34, 80 % от всички
служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР/, а някои от тези придобивки се
ползват и от лица в трудово правоотношение. Цитираната законова уредба на
социалните придобивки на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР дава
основание на настоящия съдебен състав да се разграничи от приетото в
Тълкувателно решение №1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на
19
ВКС, че „неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от
служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми
- допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1
ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/,
обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1
ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187,
ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски
и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2
КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.“.
Решението по дело С-262/2020 г. на СЕС сочи, че не следва да се
приема национална правна уредба, според която нормалната продължителност
на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. В същото това решение се приема, че
във всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за
защита, под формата на продължителност на работното време,
заплащане,обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Описаните по-
горе придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни
механизми“, като „други мерки за защита“ в смисъла, посочен в т. 51 от
Решението по дело С-262/2020 г. от 24.02.2022 г. на СЕС – те не са насочени
специално към полагащите нощен труд държавни служители, нито пък се
предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през нощта,
„не са свързани пряко с естеството на нощния труд“. Тези придобивки
очевидно са предоставени, за да направят възможно осъществяването на
залегналите в чл. 2 от ЗМВР дейности - защита на правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната
сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на
населението, като същевременно компенсират ограниченията, например тези
по чл.153 ЗМВР, които служителите в МВР следва търпят заради особеното си
положение, и завишените изисквания към тях.
В Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2024 г. СЕС приема, че
член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да
се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална
съдебна практика, ако прилагането й води до резултат, несъвместим с тези
разпоредби от правото на Съюза, и по- специално – до разлика в третирането,
която не се основава на обективен и разумен критерий.
Предвид разрешенията, дадени от СЕС, настоящият съд приема, че
следва да се съобразят нормите на правото на ЕС – Член 12 от директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г., озаглавен
„Защита на безопасността и здравето“: „Държавите членки предприемат
необходимите мерки, за да гарантират, че:а) работниците, които полагат
нощен труд и работниците на смени се ползват с подходяща за естеството на
работата им защита на безопасността и здравето;б) съответните служби или
средства за защита и профилактика във връзка с безопасността и здравето на
работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени, са
20
равностойни на тези, които се прилагат за другите работници и са на
разположение по всяко време“;
Хартата на основните права на ЕС Член 20 Равенство пред закона Всички хора
са равни пред закона. Член 31 Справедливи и равни условия на труд 1. Всеки
работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и
сигурност и зачитат достойнството му. 2. Всеки работник има право на
ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на
дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск
В Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 г. се приема, че член
12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за
нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането
на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи
по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо
работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.Правото на
Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни
съображения, успоредно със съображения от политически, социален или
демографски порядък, и да въздействат върху естеството или обхвата на
мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по
себе си да представляват цел от общ интерес.
От извършените по делото проверки се оформя у членовете на
настоящия съдебен състав убеждение, че липсата на изрично правило за по-
малка продължителност на нощния спрямо дневния труд в предходната
редакция на чл.187 ЗМВР, както и промяната в чл.187, ал.1, изр.второ и ал.4
от ЗМВР от 11.07.2020 г. и в съответните наредби от 2020 г. и в сега
действащата наредба от 2022 г. всъщност са наложени, за да се спестят
значителни финансови средства. Подобни обстоятелства, съгласно решението
по дело С-262/20 г., включително спестяване на финансови средства, не могат
да бъдат аргумент за различно третиране и видимо не отразяват допустима от
закона цел, годна да обоснове това различно третиране.
В тълкувателното решение разликата в третирането е оправдана
именно със „съображение от правен порядък“ по смисъла, вложен в т. 74 и 75
от решението от 24.02.2022 г. по дело С-262/2022 – че „воля на законодателя е
да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и
нощта- „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която
работният ден се разполага – през деня или през нощта…“ и че „ При
разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид
разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на
гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на
нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизъм“.
В т.76 от решението на СЕС от 24.02.2022 г. обаче за подобно
21
съображение от правен порядък е прието, че: „видимо не отразява допустима
от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство
разлика в третирането“, освен ако не покажат друго проверките, които следва
да направи запитващата юрисдикция. „Установеното според настоящия
съдебен състав, не показва друго.Именно спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, не са адекватно
съобразени от законодателя, след като полагането на нощен труд от
работещите на смени служители на МВР всъщност не се овъзмездява с
горните компенсаторни механизми поописаните досега причини.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че
законосъобразно и обосновано районният съд е уважил исковата претенция,
поради което решението следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия деловодните разноски за
настоящата инстанция в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение по
представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 126/21.04.2025 г. по гр. д. № 70/2025 г
по описа на районен съд-Смолян ,като законосъобразно и обосновано
постановено
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – С. да заплати в полза на
П. А. Ч. ,ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на
500/петстотин/ лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22