№ 132
гр. Ямбол, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла Р. Д.
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Светла Р. Д. Гражданско дело №
20222300100389 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Н. Д. С. с
ЕГН ********** от гр.Ямбол, чрез адв.П.К. от САК, срещу ЗАД "ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ" гр.София, с която е предявен иск за 25 500лв. - частичен от общо 200 000лв. -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие причинена при
ПТП на ********. смърт на дъщеря му К.Н.Д., при управление на л.а."Мазда ЦХ5" д.к.№ СВ
2666 СМ, застрахован при ответника по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 17.05.2022 г. -
датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вр. с.чл.430, ал.1 от КЗ, алтернативно от
30.05.2022 г. до окончателното изплащане , както и ответника да заплати направените по
делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба Н. Д. С. е предявил срещу ответника ЗАД „ДаллБог: Живот и
Здраве“ частичен иск за обезщетение в размер на 25 500 лв. - частичен от общо 200 000лв. -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие причинена при
ПТП на ********. смърт на дъщеря му К.Н.Д., при управление на л.а."Мазда ЦХ5" д.к.№ СВ
2666 СМ, застрахован при ответника по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 17.05.2022 г.
датата, на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ, алтернативно от
30.05.2022 г. до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че на ****** г.,
около 16:50 часа, по АМ „Тракия“, км. 278, до бензиностанция „ОМВ“ се е движил лек
автомобил марка „Мазда“, модел „ЦХ5“, с рег. № СВ2666СМ, управляван от виновния водач
Й. Ц. И., който нарушил правилата за движение по пътищата като при движение блъснал
пешеходката К.Д. и вследствие на настъпилото ПТП е причинена смъртта на пешеходката.
По делото е образувано ДП № 75/2022 г. по описа на РУ „Тунджа“- Ямбол, пр.пр. №
1
529/2022 г. на ЯОП, която към момента не е приключвала с окончателен съдебен акт. Твърди
се пряка причинно-следствена връзка между деянието на виновния водач Й. И. и
настъпилите общественоопасни последици от смъртта на К.Д.. Твърди се, че има сключена
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, з.п. № BG/30/122000155823, със срок за
валидност една година, считано от 07.01.2022 г. – до 07.01.2023 г. с ответното дружество и се
твърди минимален размер на обезщетението от 10 420 000 лв. за всяко събитие за
неимуществени вреди по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Ищецът предявил претенции за изплащане на обезщетение пред
ответното застрахователно дружество, като представил документи, с които разполага на
30.05.2022 г., била заведена щета с №0801-003046/2022-01 и в законоустановения срок
застрахователят не предложил плащане на обезщетение. Загиналата К.Д. е била на 45
години, получила е тежки телесни увреждания, довели до смъртта й. Тя била млада жена в
работоспособна възраст, в добро здравословно състояние, отговорна и трудолюбива,
грижела се всеотдайно за своето семейство. Ищецът е баща на починалата К.Д., преживява
изключително тежко смъртта на дъщеря си, която смърт е била неочаквана и съкрушителна
за него. Връзката помежду им е била изключително силна, изпълнена с чувство на обич,
уважение и привързаност, двамата винаги са си помагали и подкрепяли. Ищецът се е грижел
за дъщеря си, както и тя за него, оказвали са си взаимна помощ и подкрепа. Неочакваната
смърт е предизвикала значителни тежки по обем и интензивни негативни преживявания у
ищеца. Непреодолимата загуба на дете не може да бъде преживяна и до момента покрусата
и мъката от загубата на дъщеря му предизвикват силни емоционални преживявания у ищеца,
а от друга страна търпените болки и страдания се отразяват изключително негативно и на
здравословното му състояние. Моралните страдания, търпяната скръб от загубата на дъщеря
му са огромни и ще съпътстват целия му живот. Несвоевременната, неочаквана и
безвъзвратна смърт на дъщеря им променя живота му напълно. В срока за отговор на
исковата молба е постъпил отговор от ответното застрахователно дружество - ЗАД „ДаллБог:
Живот и Здраве“АД, с който оспорва исковете. Моли да бъде отхвърлена изцяло исковата
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като твърди, че се касае за
случайно деяние, което е било технически непредотвратимо от водача лекия автомобил Й.
И. и това изключва вината и противоправността на водача, а с това гаранционно
обезпечителната отговорност на застрахователя по „Гражданска отговорност“ на
автомобилиста. Моли да бъде намален размера на обезщетението, ако исковата претенция се
намери за основателна - най малко с 80%, поради изключително и доминиращо
съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалата пешеходка, които
преимуществено са допринесли за инцидента и за настъпването на вредите. Твърди, че
приносът на пешеходката за вредоносния резултат има изключителен превес, съотнесен към
действията на водача на автомобила. Оспорва размера на претендираното обезщетение
поради прекомерност. Моли също да се отхвърли претенцията за обезщетение за забава в
размер на законната лихва поради съображения за неоснователност на главния иск, а също и
поради забава на кредитора по смисъла на чл.95 от Закона за задълженията и договорите.
Твърди, че водачът не е могъл да възприеме пешеходката, която е предприела на своя
2
отговорност пресичане на найнатоварената авТ.гистрала в страната, в най-натоварената част
от денонощието, облечена в сиви дрехи с цвета на асфалта. Посочва грубо нарушение на чл.
55 от ЗДвП от пешеходката, която решила да пресече авТ.гистралата по цялата й ширина.
Твърди липса на противоправност на действията на водача на лекия автомобил, защото не е
могъл и не е бил длъжен да предвиди появата на пешеходката на пътното платно. Възразява,
че пешеходката е била длъжна да съобрази риска, който създава за останалите участници в
движението и че нейното поведение е с изключителен принос във вредата, защото е могла и
била длъжна да съобрази редица обстоятелства, които са допринесли за ПТП. Твърди, че
водачът на лекия автомобил се е движел със съобразена скорост за пътния участък, с пуснати
светлини, че за него деянието е било техническо непредотвратимо, защото пешеходката е
попаднала в опасната му зона и не е имал време за реакция и избягване на инцидента.
Действията на водача на лекия автомобил са били правомерни и той не е бил длъжен да
предвижда неправомерното поведение на другия участник в движението и не е бил длъжен
да допуска възникване на подобна критична ситуация, нито Законът за движение по
пътищата го задължава да предугажда внезапна поява на пешеходка в лявата лента за
движение на магистрален път. Оспорва причинната връзка между действията на водача на
л.а. и вредоносния резултат, твърди липса на противоправоност на действията му и че
деянието е случайно. Възразява, че пешеходката е нарушила Законът за движение по
пътищата. Твърди, че водачът е направил всичко необходимо, но не е имал техническата
възможност да предотврати вредоносния резултат. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат на пострадалата. Твърди, че тя е била трудно подвижна, което й е
попречило да се придвижи достатъчно бързо, че не е носила светлоотразителна жилетка и е
била незабележима за водача, появила се изневиделица рязко и внезапно. Твърди също, че
починалата е имала собствено семейство с деца и внуци и живеела в с. Дражево, докато
баща й в гр. Ямбол, че тя не е била в такава дълбока връзка със своя баща, както се твърди в
исковата молба. Оспорва родствената връзка на ищеца с починалата К.Д.. Оспорва като
неоснователен акцесорния иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва, поради
неоснователност на главния иск, а също така и че ищецът не е оказал необходимото
съдействие, без което застрахователят не би могъл да изпълни задължението си. Твърди, че
ищецът е в забава още от момента на подаване на извънсъдебната претенция, тъй като не е
предоставил данни за 6Този файл е копие на електронно подписан документ. Твърди забава
на ищеца по смисъла на чл.95 от ЗЗД и поради това счита, че обезщетение за забава не
следва да се дължи. Ако съдът счете иска за обезщетение за забава за основателен, моли
същото да бъде присъдено считано от 26.08.2022 г. – моментът, в който застрахователят е
отказал да заплати застрахователно обезщетение. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по повод процесното ПТП и признава за валидна и
действаща към момента на настъпване на застрахователното събитие застрахователната
полица. Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба, оспорва вината и
противоправността на действията на водача на лекия автомобил. Оспорва причинно-
следствената връзка между действията на водача на лекия автомобил и настъпилия
вредоносен резултат. Оспорва преживените от ищеца болки и страдания и размера на
3
претенцията като прекомерно завишена, както и претенцията за обезщетение за забава.
В о.с.з. ищeцът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е
молба от процесуалния представител на ищеца, в която излага, че поради служебна
ангажираност не е в състояние да се яви в днешното съдебно заседание, но не възразява да
се даде ход на делото в негово отсъствие, поддържа и заявява, че ще се ползва от събраните
по делото доказателства, няма други доказателствени искания, моли да се даде ход по
същество и излага съображения по същество на делото, претендира направените разноски по
представения на списък, прави възражение за недължимост, респективно прекомерност на
юрисконсултския / адвокатски хонорар, както и разноските на насрещната страна. В хода на
производството ищецът е увеличил размера на иска си за неимуществени вреди от 25 000
лева, частичен от 200 000лева, на 140 000 лева, частичен от 200 000лв., за обезщетение за
претърпени неизмуществени вреди.
В о.с.з. ответникът, редовно призован, за него се явява адв. В. М., редовно
упълномощена, която пледира ЯОС да отхвърли предявения иск. В случай, че ЯОС прецени,
че има съпричиняване, моли съда да счете, че то е в размер на минимум 90%. Претендира
присъждане на съдебни разноски по представен списък. По отношение на направеното
възражение за прекомерност от ищцовата страна, заявява че няма направени прекомерни
разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорен между страните и съдът приема за установен факта на наличие на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на инцидентния лек автомобил марка
„Мазда", модел „ЦХ5", с рег. № СВ 2666 СМ при ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве" АД, ЕИК ********* по застрахователна полица № BG/30/122000155823 със срок на
валидност от 07.01.2022 г. до 07.01.2023 г., т.е. действала към датата на ПТП – 10.05.2022
година.
Съгласно изискванията на чл.380 от КЗ ищецът с писмена претенция с вх. №
2113/30.05.2022 г. е заявил извънсъдебна претенция пред „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве"
АД за заплащане на обезщетение за вреди, въз основа на която е заведена щета № 0801-
003046/2022-01, по която обезщетение не е определено и изплатено.
Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица
на ****** г. около 16:50 часа в гр. Ямбол на АМ „Тракия“, км. 278 до бензиностанция
„ОМВ“, е настъпило ПТП, в което участници са МПС марка „Мазда", модел „ЦХ5", с рег. №
СВ 2666 СМ, собственост на и управляван от Й. Ц. И. и пешеходеца К.Н.Д. с ЕГН
********** с адрес в с.****, ул.***№**. Няма отбелязани видими щети по ППС или други
материални щети. В резултат на настъпилото ПТП е пострадало лицето К.Н.Д..
По делото е установено, че смъртта на К.Н.Д. е настъпила на ****** г. при ПТП на
авТ.гистрала „Тракия“, км. 278. Във връзка с това е образувано ДП № 75/2022 г. по описа на
РУ- Тунджа, пр. пр. № 529/2022 г. по описа на ОП- Ямбол, което към момента не е
4
приключило. От изисканите от съда справки е установено, че по ДП до момента не е
привлечено обвиняемо лице.
Установено е по делото и това е видно от извършената на 03.10.2022 г. справка в
НБД „Население“, че ищецът е баща на починалата на ****** г. К.Н.Д..
Видно от представената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени
данни № 16/2024 г., изготвена от в.л. д-р Т. Ч., последният посочва, че при възникналото
ПТП на ****** ф., както пресичала пътното платно на АМ „Тракия“, на около 47 м пред
288-ми километър, непосредствено около входа към бензиностанцията пострадалата К.Д. е
била блъсната от лек автомобил, който се движел с посока от Бургас за София в лявата пътна
лента. След първоначалния удар, тялото на пострадалата било закачено за предните части на
автомобила, било заклещено там и същото е било освободено след около 100 м от мястото
на удара. След спирането на автомобила, тялото на пострадалата се освободило от предните
части на автомобила и е паднало пред автомобила на лявата лента на пътното платно,
напречно на дължината на пътя. Вещото лице сочи, че пострадалата е получила тежки,
несъвместими с живота травматични увреждания и е починала на мястото на инцидента,
непосредствено след произшествието.
При външния оглед и аутопсията на трупа на пострадалата са били установени
данни за автомобилна травма - травма вследствие блъскане като пешеходец от движещ се
лек автомобил с висока скорост, с последващо влачене и блъскане на тялото на пострадалата
от лекия автомобил на значително разстояние, като по цялото протежение на пътя, който е
изминал автомобила след блъскане на пострадалата, тялото на пострадалата е била блъскана
и влачена по пътното платно, притискана от деформиралите се части на автомобила и
пътното платно, като пострадалата е получила тежка несъвместима с живота съчетана
травма с обхващане на главата, гръдния кош, гръбначния стълб, корема, таза и крайниците.
Травмата на главата се изразява в наличието на масивни кръвоизливи и кръвонасядания под
меките черепни покривки предимно в лявата челно-слепоочна област на главата и
множествени счупвания на черепните кости изграждащи основата на черепа. Установени са
били счупвания на черепните кости изграждащи предната и средните черепномозъчни ямки,
с умерено изразени субарахноидални кръвоизливи и контузионни кръвоизливи на коровият
слой на мозъчните хемисфери в базалните им участъци. Установено е било и тежък оток на
мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняването на мозъчния ствол и малкомозъчните
тонзили в големия тилен отвор. Установени са били и разкъсно-контузни рани в областта на
дясната половина на долната челюст със счупвания на долната челюст на това място и
счупвания на костите на носа с масивни кръвоизливи от носа.
Вещото лице твърди, че гръбначномозъчната травма се изразява в установеното
счупване на гръдния сегмент на гръбначния стълб на равнището на V-VI гръдния прешлени
със значително раздалечаване на двата фрагмента и пълно прекъсване на гръбначния мозък
на посоченото място.
Вещото лице сочи, че гръдната травма се изразява в установените масивни
счупвания на гръдната кост отпред по цялото протежение, масивни множествени
5
двустранни счупвания на ребрата по предните, страничните и задните им части, като същите
с острите стърчащи краища са пробили белите дробове, сърцето и съдовете. Ребрата са били
с натрошаващи счупвания, което е довело до сплескване на гръдния кош в преднозадно
направление. Установени са били множествени разкъсвания на белите дробове,
множествени контузионни огнища на същите, масивни разкъсвания и намачквания на
меките тъкани на гръдния кош отпред и отзад. Установени са били кръвонасядания и
кръвоизливи в рехавите тъкани на средостението. В гръдната кухина е било установено
наличието на около 1 л кръв.
Посочено е, че коремната травма се изразява в наличието обширни охлузвания на
кожата и натъртвания на меките тъкани в поясната област, разкъсвания и размачквания на
слезката, дълбоки разкъсвания на черния дроб и наличие на около 1 л кръв в коремната
кухина. Установени са били и натрошаващи счупвания на дясната бедрена кост
непосредствено над коляното, с масивна разкъсно-контузна рана на това място, счупване на
лява подбедрица непосредствено до коляното, с масивни множествени разкъсно-контузни
наранявания в областта на дясното бедро около мястото на счупването и в областта а
предните повърхности на двете подбедрици. Повърхностни травми са били установени и в
областта на горните крайници.
Кожата, лигавиците и вътрешните органи се установили с изразена бледост
вследствие острата следкръвоизливна анемия вследствие множествените кръвоизливи.
Вещото лице е посочило, че от така установените травматични увреждания при
външния оглед и аутопсията на трупа на пострадалата е видно, че причината за настъпването
на смъртта е тежката несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата,
гърдите и гръдните органи, гръбначния стълб и гръбначния мозък, корема и коремните
органи и крайниците. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е тежкото
шоково състояние, в което е изпаднала пострадалата непосредствено след пътно-
транспортното произшествие.Причината за изпадане на пострадалата в това състояние са
множествените травми и обширните външни и вътрешни кръвоизливи. Най-тежка е
гръдната и гръбначно-мозъчната травма. Травмите на органите и на трите телесни кухини
взети поотделно, са били в състояние да доведат до настъпването на смъртта на
пострадалата.
Твърди се, че установените увреждания са получени вследствие действието на
твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне на
травмираните области на тялото с такива предмети, притискане на тези области на тялото
между такива предмети и удряне на тялото по такива предмети. Смъртта се дължи на
получената тежка съчетана травма при възникналото пътно-транспортно произшествие. Тя е
пряка и непосредствена последица на възникналото пътно-транспортно произшествие.
Смъртта на пострадалата е настъпила за сравнително кратко време, но не е била мигновена,
което е видно от анемизирането на кожата, лигавиците и вътрешните органи, за
настъпването на които е необходимо известно време.
Изтъква се, че вида и характера на уврежданията, както и тяхната локализация сочи,
6
че при първоначалното съприкосновение на тялото на пострадалата и катастрофиралият лек
автомобил, който се движел към пострадалата от ляво. Ударът по тялото на пострадалата е
бил нанесен с предната лява част на автомобила в лявата странична повърхност на тялото,
като ударът е бия нанесен в областта на задностраничната повърхност на лявото бедро. В
следващата фаза, тялото на пострадалата е била подхвърлена нагоре и назад към автомобила
и вероятно пострадалата с лявата половина на главата си и тялото е счупила предното стъкло
на автомобила, като тогава автомобилът е получил и деформации по предния капак. След
това тялото на пострадалата е била заклещена от долните части на автомобила, като през
това време то се е блъскало и протривало по пътното платно, като тогава са получени
мазните зацапвания по пътното платно от мястото на удара, до мястото на освобождаването
на автомобила от тялото на пострадалата. Всички описани увреждания са причинени
приживе.
Направено е заключение, че смъртта на пострадалата е настъпила за кратко време,
но не е била мигновена. Вещото лице посочва, че това личи от описаните кръвонасядания,
кръвоизливите и анемизирането на кожата, лигавиците и вътрешните органи, за
настъпването на които е необходимо известно време и през това време, пострадалата имала
дишане и сърдечна дейност. Всички установени травми са били получени при възникналото
пътно-транспортно произшествие. В заключение се изтъква, че настъпването на смъртта е
пряка и непосредствена последица на получените тежки травматични увреждания при
възникналото пътно-транспортното произшествие.
Разпитан в съдебно заседание, вещото лице поддържа депозираното заключение,
като на поставени въпроси е отговорил, че пострадалата е била блъсната в лявата странична
област на тялото, като първоначално е получила травмите в областта на подбедрицата,
бедрото, на левия долен крайник, след това е повдигната нагоре и напред, била е влачена
продължително време, тялото е било притискано в различни негови части от автомобила и
повърхността на терена. Смъртта е била неминуема и тя е свързана с причинените
травматични увреждания.
Видно от представената по делото САТЕ, изготвена от в.л. доц. д-р инж. С.К.С.,
последният посочва, че метрично ударът е настъпил на около 10,7 метра след мерната линия,
в лявата активна лента, на около 2,9 метра вдясно от левия край на платното за движение.
Към момента на удара, пешеходката е била навлязла в платното за движение на около 8,7
метра спрямо северния край на лентата за навлизане в бензиностанцията и на около 5,6
метра спрямо северния край на дясната активна лента. Произшествието е настъпило в
условията на дневна светлина, слънчево време и много добра видимост. Към момента на
произшествието пешеходката е била облечена в сива тениска и сиво - черни еластични
дънки. Същата не е носила светлоотразителна жилетка към момента на произшествието.
Експертът сочи, че способността на водача да възприема даден обект е различна за всеки
човек и зависи от неговите индивидуални особености - възраст, характеристики на
зрителните му възприятия, степен на концентрираност и др. Цветът на дрехите е от особено
значение при движение в нощни условия, когато оказва съществено влияние върху времето
7
за реакция на водача. В случая, произшествието е настъпило при дневни условия и ясно
слънчево време, без наличие на намалена видимост. Твърди, че при удар под масовия център
на тялото на пешеходец, същото придобива кинетичен момент, така, че тялото се завърта,
като главата изостава от масовия център. При малка скорост на превозното средство в
момента на удара, тялото се завърта и се качва върху предната част на предния капак. При
сравнително по-висока скорост, тялото попада на предния капак, достига до предното
ветроупорно стъкло и го разрушава. Скорост на движение на лек автомобил Мазда към
момента на настъпване на произшествието - Vуд = 35,56 м/с »128,0 км/ч;
Скорост на движение на лек автомобил Мазда преди настъпване на произшествието-Vа
=39,67 м/с «143,0 км/ч.
Посочената по-горе скорост на движение на автомобила е съобразена с конкретните пътни и
метеорологични условия, както и с обичайния начин на придвижване по авТ.гистралата. От
практическа гледна точка, същата би могла да се съобрази с обстоятелството, че предстои да
се премине покрай бензиностанция, където обикновено влизат и излизат автомобили, които
поради режима си на забавяне или ускоряване биха могли да създадат опасност
произшествие. Вещото лице изтъква, че приложеният по досъдебното производство
видеоматериал еднозначно определя, че посоката на пресичането на пешеходката е била
отдясно-наляво, спрямо посоката на движение на автомобила. Пешеходка е предприела
пресичане на северното платно за движение на АМ „Тракия" (Бургас-София), от района на
бензиностанция „ОМВ" към разделителната ивица, с намерение да премине през нея и
прилежащите й метални еластични огради /мантинели/. Пресичането е перпендикулярно на
платното за движение. Пешеходката е към датата на произшествието е била с навършени 45
години. По средностатистически данни, тази скорост на движение съответства на бърз ход
(5,5 км/ч - 7,2 км/ч) в долните му граници.
Скоростта на движение на пешеходката преди произшествието (от движението и в района на
бензиностанцията, до 0,2 секунди преди удара) е била равномерна, съответстваща на
движение с бърз ход, в долната му граница - 5,54 км/ч. Пет кадъра преди удара
(съответстващи на 0,2 секунди), пешеходката се забързва и се забелязва ускоряване на хода
й, наподобяващ тичане. В експертизата е посочено, че вещото лице не е установил
изградени прелез, надлез или подлез в района на произшествието, за безопасно пресичане на
магистралата. В този смисъл пешеходката не е имала възможност да премине от северната
към южната страна на магистралата в района на бензиностанцията по различен начин, освен
да пресече платното за движение и то при условие, че на противоположния край е имало
проход или врата в предпазната мрежа. Преди ПТП, лек автомобил Мазда се е движил в
лявата активна лента на платното за движение, в посока гр. София.
Пострадалата пешеходка е пресичала платното за движение на авТ.гистралата в посока от
района на бензиностанция „OMV" Дражево към разделителната ивица. Експертът е посочил,
че инициалният удар е бил нанесен от автомобила в областта на задно-страничната
повърхност на лявото бедро на пешеходката. В резултат на удара, тялото на пешеходката е
било подхвърлено нагоре и назад, където е контактувало последователно с предния капак и
8
челното му стъкло, като съответно ги е деформирало и разрушило с последващо повдигане
над нивото на тавана на автомобила, отхвърляне по посоката на движение на автомобила,
„носено" и падане върху настилката.
След това тялото на пострадалата се е блъскало и протривало по пътната настилка, когато са
получени следите от протриване и биологичен материал по нея, от мястото на удара до
мястото на намиране на тялото на пострадалата.
Същото е паднало така, че масовият му център е отстоял на около 98,20 метра след мерната
линия и на около 1,60 метра вдясно от левия край на платното за движение. След удара,
лекият автомобил Мазда е продължил движението си напред и надясно, като е преустановил
окончателно движението си на около 91,0 метра след мерната линия, мерено спрямо челните
му състави, изцяло позициониран в дясната активна лента. За автомобила, инцидентният
удар с пешеходката е бил челен, обособен в позицията на лявата половина на предните му
състави. След инициалния удар, тялото на пешеходката е било „повдигнато" нагоре,
осъществявайки контакт последователно с декоративната решетка, с предния капак и
челното стъкло на автомобила, където е оставило отпечатък и последващо повдигане над
нивото на таванната равнина и отхвърлено напред. За пешеходката ударът е бил обособен в
областта на задностраничната повърхност на лявото бедро с последващо повдигане и
отхвърляне на тялото напред, падане и едновременно протриване по пътната настилка.
Вещото лице е изтъкнало, че самото понятие „светлоотразяване" означава отразяване, при
което светлината се отразява в посоки, близки до посоката, от която идва. В случая няма
подобна хипотеза, при която пешеходката да бъде осветена от фаровете на автомобила, тъй
като при дневни условия. Жълтият цвят повишава контрастността, но експертизата няма
данни, за да определи в каква степен се получава това. Обяснил е, че към момента на
навлизане на пешеходката в десния край на платното за движение, пешеходката обективно е
могла да стане видима за водача на лекия автомобил. В момента, в който пешеходката би
могла обективно да се възприеме от водача, автомобилът се е намирал на около 210 м преди
мерната линия или това е на около 220,70 метра преди мястото на удара. Виждането и
възприемането на даден обект имат субективен характер, в зависимост от индивидуалните
особености на всеки човек. Посочено е, че кадрите от видеоматериалите, а и самото
поведение на пешеходката сочат, че най-вероятно пострадалата е нямала зрителен контакт с
приближаващият я отляво лек автомобил Мазда.
Носеният от пострадалата в лявата ръка предмет, наподобяващ гипсова статуетка
/подобни отломки са намерени по време на огледа на произшествието/ или ваза, най-
вероятно е ограничавал видимостта й наляво към приближаващия автомобил Мазда.
Опасната зона за спиране на автомобила с максимално спирачно закъснение за конкретния
пътен участък, при движението му с изчислената в предходната задача скорост на движение
от около Va«143,0 км/ч е So.з. = 143,0 метра, а времето необходимо за изминаването и е То.з.
= 5,8 секунди. Експертът е заявил, че автомобили от подобна марка, модел и година на
производство са оборудвани със следните системи за сигурност: Адаптивни предни
светлини, Антиблокираща спирачна система /АВS/, Въздушни възглавници – задни,
9
Въздушни възглавници – предни, Въздушни възглавници – странични, Ел. разпределяне на
спирачното усилие, Електронна програма за стабилизиране /ЕSP/, Контрол на налягането на
гумите, Парктроник, Система ISOFIX, Система за защита от пробуксуване, Система за
контрол на дистанцията, Система за контрол на спускането, Система за подпомагане на
спирането, Спирачната система на автомобила е тип ABS /Антиблокираща спирачна
система/. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да забележи пешеходката
при навлизането й в платното за движение отдясно, когато автомобилът се е намирал на
около 210 метра преди мерната линия или 220,70 метра преди мястото на удара.
Техническото време за реакция на водача за аварийно спиране е tр = 1,0 s., а
заключението е, че пешеходката не е попадала в опасната зона за спиране и техническото
време за реакция е било достатъчно с оглед конкретните факти по случая, за да се
предотврати ПТП чрез съответното действие, а именно аварийно спиране. Водачът е имал
техническа възможност да предотврати произшествието, ако е реагирал своевременно за
аварийно спиране. При наличната скорост на движение на автомобила по авТ.гистрала, не се
препоръчва рязко отклоняване на автомобила вляво или вдясно, тъй като това би довело
загуба на напречна устойчивост на същия с последващо занасяне или преобръщане или пък
до контакт с други попътно движещи се ППС. Вещото лице изтъква, че Пешеходката е имала
техническа възможност да предотврати ПТП както следва: 1/ Да не пресича платното за
движение на авТ.гистралата, което не е предназначено за движение на пешеходци; 2/ Макар
и предприела такова пресичане, да се съобрази с отстоянието и скоростта на движение на
приближаващите се пътни превозни средства, в случая лек автомобил Мазда.
Относно механизма и причините за настъпване на процесното ПТП, Вещото лице е
посочило следното: Произшествието е настъпило на ****** г., около 17:00 часа, на
авТ.гистрала „Тракия", в платното за движение в посока гр. Бургас - гр. София, пред
бензиностанция „ОМV - Дражево, при километър 278, при оптимални атмосферни и пътни
условия.
Преди произшествието, пострадалата пешеходка е предприела пресичане на северното
платно за движение на авТ.гистрала „Тракия" /предназначено за движещите се в посока от
гр. Бургас към гр. София/, в посока север-юг, т.е. от района на бензиностанцията към
разделителната ивица. Пресичането е било перпендикулярно на пътното платно, като
траекторията й на движение е отстояла на не по-малко от 1,0 метър вдясно от мантинелата
на входа бензиностанцията. Пресичането се е осъществявало със скорост около 5,54 км/ч,
което съответства на бърз ход. Посоката на пресичане на платното за движение е било
отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила. При същите пътни и
метеорологични условия, лек автомобил Мазда СХ 5, с рег. № СВ 2666 СМ се е движил в
посока към гр. София, в лявата активна лента на северното платно за движение, със скорост
от около 143 км/ч. В определен момент, траекториите на движение на автомобила и
пешеходката са се пресекли, в резултат на което е настъпил удар между тях. Към момента на
сблъсък автомобилът се е движил със скорост около 128 км/ч. След инициалния контакт,
водачът е насочил автомобила незначително косо надясно, като по този начин е навлязъл в
10
дясната активна лента, където е бил намерен към момента на извършване на огледа на
местопроизшествието. Метрично ударът е настъпил на около 10,7 метра след мерната линия,
в лявата активна лента, на около 2,9 метра вдясно от левия край на платното за движение.
Към момента на удара, пешеходката е била навлязла в платното за движение на около 8,7
метра спрямо северния край на лентата за навлизане в бензиностанцията и на около 5,6
метра спрямо северния край на дясната активна лента. Инициалният удар за пешеходката е
бил страничен отляво, а за автомобила - челен, обособен в позицията на лявата половина на
предните му състави. В резултат на удара, тялото на пешеходката е било подхвърлено
нагоре, където е контактувало последователно с предния капак и челното му стъкло, като
съответно ги е деформирало и разрушило с последващо повдигане над нивото на тавана на
автомобила, отхвърляне по посоката на движение на автомобила и е паднало върху
настилката. След това тялото на пострадалата се е блъскало и протривало по пътната
настилка, когато са получени следите от протриване и биологичен материал по нея, до
мястото на намиране на тялото на пострадалата. При установяването му в покой, тялото на
пострадалата е отстояло на около 98,20 метра след мерната линия и на около 1,60 метра
вдясно от левия край на платното за движение. След удара, лекият автомобил Мазда е
продължил движението си напред и надясно, като е преустановил окончателно движението
си на около 91,0 метра след мерната линия, мерено спрямо челните му състави, изцяло
позициониран в дясната активна лента.
В резултат на произшествието са причинени смъртта на пешеходката и материални
щети на автомобила.
От техническа гледна точка, причините за настъпилото ПТП се дължат на действията
и на двамата участници в произшествието, както следва:
1) Водачът на лек автомобил Мазда не е възприел своевременно като опасност пресичащата
платното за движение пешеходка, независимо че е имал техническа възможност за това в
предходен на произшествието момент. При създалата се ситуация, водачът не е предприел
необходимите мерки за своевременно намаляване на скоростта на движение на автомобила и
безопасно спиране.
2) Пострадалата пешеходка е предприела рисковано пресичане на платното за движение на
авТ.гистрала, предназначена за ползване от МПС с висок режим на скоростта. Макар и
предприела такова пресичане, тя не се е съобразила с отстоянието и скоростта на движение
на приближаващите МПС, в случая лек автомобил Мазда.
Разпитан в съдебно заседание, вещото лице поддържа депозираното заключение, като
на поставени въпроси е отговорил, че скоростта на движение на автомобила е пресметната в
два момента. Единият момент е преди настъпване на произшествието, а другият момент е
моментът на удара. Пострадалата е възприета от водача несвоевременно в съответствие с
опасната му зона за спиране. Тя е възприета от водача в по-късен момент и тогава вече има
намаляване на скоростта, но това намаляване на скоростта е станало, когато вече опасната
му зона е по-голяма. Изтъква, че водачът е имал техническа възможност да я забележи поне
200м. по-рано и повече. Твърди, че там участъкът на магистралата е прав, предхождан от
11
много плавен завой, който не създава ограничаване на видимостта. След като не е имало
ограничена видимост, не е имало пречка тя да не бъде възприета от водача. Сочи, че няма
други автомобили пред него. Вещото лице посочва, че във видео материалите не е
констатирал ограничение на видимостта и наличие на тир.
По делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на разпитаните по
делото свидетели Р. И., С.Р. и С. С. във връзка с претърпените от ищеца неимуществени
вреди от смъртта на К.Д..
Видно от показанията на свидетеля Й. Ц. И., разпитан по делегация пред РС –
София, последният твърди, че не знае кои са страните по делото. Сочи, че си спомня, но не
особено точно за катастрофата, не помни кога точно се е случила. Мисли, че се случила на
бензиностанцията на ОМВ в посока гр. Пловдив от ляво. Твърди, че се е движил в посока гр.
София, със скорост между 118 -120 км.ч., в лявата лента на пътното платно, като не е
предприемал маневра в този момент, от дясно имало товарни коли. Бил сам в колата.
Пътната обстановка в момента на ПТП била нормална, като за магистрала. Времето било
слънчево с добра видимост. Автомобила бил с включени светлини. В този участък нямало
пътни знаци за ограничаване на скоростта. Към момента на ПТП - то в лента на свидетеля
нямало никой отпред. Движението било средно натоварено, нямало автомобили да го
изпреварват към момента на ПТП. Всички автомобили се движели, нямало препятствия по
пътя. Удара настъпил в лявото платно - лявата лента на платното. Мисли, че удара на
автомобила е от лявата страна левия фар отпред. За пешеходеца нищо не може да каже,
твърди, че нищо не е видял, той се ударил в колата и тя понеже е робот и спирането било
много рязко и колата спряла веднага. Сочи, че не е забелязал пешеходеца и не разбрал какво
е станало. Изтъква, че ако е забелязал от коя страна се е озовала на пътното платно щял да
спре. Не я видял въобще, това било нещо като все едно животинка някаква, минала и се чуло
удар и това е. Не може да кажа с какви дрехи е била облечена. Свидетелят сочи, че след
ПТП-то почти колабирал, имало лекарска намеса искали да го закарат в болница. Посочва,
че след сблъсъка с пострадалата вече му се губят моментите. Дошла линейка, били му
инжекция, не бил в нормално състояние не си спомня, след това получил инсулт. Твърди, че
не е видял пострадалата след ПТП – то нито преди това. На тел. 112 мисли, че се обадили
тези от бензиностанцията. Сочи, че му взели проби за алкохол и наркотици и били
отрицателни.
Видно от показанията на свидетелката Р. П. И., същата заявява, че е управител на
бензиностанцията, до която станало ПТП-то. Била отзад на бензиностанцията, говорела по
телефона и чула шум от гуми, обърнала се и видяла две коли спрени, на една от които
капакът й бил леко отворен. Имало двама мъже до колите отвън. Едната кола била джип,
другата лека кола. На поставени въпроси, свидетелката отговаря, че на този ден К. била на
работа и имала рожден ден. Тя е от с. Дражево. Свидетелката сочи, че имат служебни
автомобили, които взимат работниците за смяната и ги връщат. К. този ден чакала синовете
си да дойдат да я вземат по-рано от работа. Тя казала, че има празник и те искали да й
организират изненада и поискала разрешение да си тръгне по-рано. Казала, че иска в 4 часа
12
да си тръгне и синовете й ще дойдат да я вземат, но точно в колко си е тръгнала, не знае.
Посочила е, че имат видеозаписи на бензиностанцията и е предоставила видеозаписите на
полицията. Преди ПТП-то не може да каже каква е била натовареността на движението до
бензиностанцията. Свидетелката е посочила, че К. е предимно до 7 часа на работа. Твърди,
че не се случва никога да се пресича магистралата от служители на бензиностанцията. Има
такива хора, които пресичат и те са от село Дражево. Сочи, че за да се отиде от
бензиностанцията до селото пеша това е най-прекият път.
Видно от показанията на свидетеля С.Ю.Р., същият сочи, че са съседи с ищеца и
познава пострадалата К. от 20 години, от малка. Твърди, че Н. и К. са живели в едно
домакинство, в една къща в гр.Ямбол на ул. „Огоста“ № 26. Н. имал 6 деца – всички били от
една жена. Отношението му към всичките му деца било еднакво. Той работел в мелницата, а
сега не работи – пенсионер е. Твърди още, че К. се оженила в с.Дражево. Сочи, че тя има
деца – познава двете й момчета, които идват при вуйчо си и при дядо си. Отношенията
между Н. и дъщеря му К. били много добри. К. пазарувала на баща си, той също й помагал,
уважавали се, нямало инциденти, нямали проблеми. Тя идвала постоянно при баща си, най-
малко два пъти в седмицата, помагала му, а баща й ходел в с.Дражево да й помага в двора.
Н. приел много тежко инцидента. Свидетелят изтъква, че когато разбрал за случилото се, Н.
бил замаян, не бил на себе си. След това животът му се променил – той станал тих, не
говорел, мълчалив, плаче за К.. Преди инцидента бил радостен, буен, едър, сега отслабнал
много. Твърди, че ищеца ходи едва-едва, заради мъката по дъщеря си. Спрял да яде. Мъчно
му е, тежко му е. На деня на инцидента имали планове – К. трябвало да се върне по-рано от
работа, защото имала рожден ден и да се приготви за гости. Сочи, че на Н. му е много тежко,
още жали дъщеря си. Посещава гробищата. Свидетелят посочва, че Н. пие лекарства, но не
знае дали е ходил на психиатър. Сочи още, че Н. сега продължава да живее с Б., а децата на
К. – внуците на Н., в момента ходят при дядо си, постоянно ги виждал и с Б..
Видно от показанията на свидетеля С.С.С., същият сочи, че е дякон в църквата, че
се познава с Н. и е чул за катастрофата. Твърди, че Н. бил два пъти по-здрав от него, но след
като станал инцидента с дъщеря му се сринал. Твърди още, че К. била вярваща и се грижила
за баща си - два или три пъти в седмицата идвала при него да го изкъпе, да му сготви, да му
помага. Посочва, че Н. работел в „Зърнени храни“, а сега не работи, той се затворил в себе
си и винаги плаче – не бил същият човек, сега дори не можел да усеща и кафето, състарил
се. Свидетелят сочи, че ищецът е много добър човек. Н. приел вестта за смъртта на дъщеря
си много лошо, отношенията му с нея били много специални. Твърди, че ищецът има 6 деца,
за които се грижел много добре. Често споменавал К.. Първо жена му починала на Н., след
това дъщеря му починала и той се сринал. Посочва, че К. много обичала баща си, много му
помагала. Сочи още, че К. изпълнявала Божия закон да почита баща си и майка си. Болката
за К. не му е преминала, Н. се стопил, отслабнал, станал кожа и кости. Изтъква, че ищецът
ходи на гробищата. Заявява, че в момента Н. не работи, мисли, че е пенсионер. Свидетелят
не знае дали ходи на лекар, но твърди, че само плаче и говори за К..
В съдебно заседание от 28.10.2024 г. ищцовата страна е направила искане за
13
допускане изменение на петитума на предявения иск за неимуществени вреди от 25 500 лв.,
частичен от 200 000 лв. на 140 000 лв., частичен от 200 000 лева.
С протоколно определение от 28.10.2024 г., съдът е приел направеното изменение на
петитума на предявения иск за неимуществени вреди от 25 500 лв., частичен от 200 000 лв.
на 140 000 лв., частичен от 200 000 лева, за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ищеца, настъпили в следствие настъпило ПТП на ****** г., при което е загинала
дъщеря му К.Н.Д., ведно със законната лихва върху претендираната сума, така както е
предявено.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният в производството иск се квалифицира като такъв с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД. Направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата е с правно основание
чл.51, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. Съгласно чл.380, ал.1 КЗ лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като е длъжно с предявяването на
претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в
натура.
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, а според ал.2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане вината
се предполага до доказване на противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически
състав, чиито елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на
обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма - умисъл или непредпазливост. Следователно,
основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на
тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна от ищцата фактическа обстановка.
Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, което правило задължава съда да изследва
наличието на пряка причинна връзка между увреждането и вредоносния резултат. Относима
още към правилното решаване на конкретния спор е и ал.2 на сочения законов текст по
силата на която, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Възражение в тази насока е направил ответника.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението на
изслушаната САТЕ, безспорно се установява следния механизъм на процесното ПТП, при
14
което е починала К.Д.:
Произшествието е настъпило на ****** г., около 17:00 часа, на авТ.гистрала
„Тракия", в платното за движение в посока гр. Бургас - гр. София, пред бензиностанция
„ОМV - Дражево, при километър 278, при оптимални атмосферни и пътни условия.
Преди произшествието, пострадалата пешеходка е предприела пресичане на
северното платно за движение на авТ.гистрала „Тракия" /предназначено за движещите се в
посока от гр. Бургас към гр. София/, в посока север-юг, т.е. от района на бензиностанцията
към разделителната ивица. Пресичането е било перпендикулярно на пътното платно, като
траекторията й на движение е отстояла на не по-малко от 1,0 метър вдясно от мантинелата
на входа бензиностанцията. Пресичането се е осъществявало със скорост около 5,54 км/ч,
което съответства на бърз ход. Посоката на пресичане на платното за движение е било
отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила.
При същите пътни и метеорологични условия, лек автомобил Мазда СХ 5, с рег. №
СВ 2666 СМ се е движил в посока към гр. София, в лявата активна лента на северното
платно за движение, със скорост от около 143 км/ч.
В определен момент, траекториите на движение на автомобила и пешеходката са се
пресекли, в резултат на което е настъпил удар между тях. Към момента на сблъсък
автомобилът се е движил със скорост около 128 км/ч. След инициалния контакт, водачът е
насочил автомобила незначително косо надясно, като по този начин е навлязъл в дясната
активна лента, където е бил намерен към момента на извършване на огледа на
местопроизшествието.
Метрично ударът е настъпил на около 10,7 метра след мерната линия, в лявата
активна лента, на около 2,9 метра вдясно от левия край на платното за движение. Към
момента на удара, пешеходката е била навлязла в платното за движение на около 8,7 метра
спрямо северния край на лентата за навлизане в бензиностанцията и на около 5,6 метра
спрямо северния край на дясната активна лента. Инициалният удар за пешеходката е бил
страничен отляво, а за автомобила - челен, обособен в позицията на лявата половина на
предните му състави. В резултат на удара, тялото на пешеходката е било подхвърлено
нагоре, където е контактувало последователно с предния капак и челното му стъкло, като
съответно ги е деформирало и разрушило с последващо повдигане над нивото на тавана на
автомобила, отхвърляне по посоката на движение на автомобила и е паднало върху
настилката. След това тялото на пострадалата се е блъскало и протривало по пътната
настилка, когато са получени следите от протриване и биологичен материал по нея, до
мястото на намиране на тялото на пострадалата. При установяването му в покой, тялото на
пострадалата е отстояло на около 98,20 метра след мерната линия и на около 1,60 метра
вдясно от левия край на платното за движение. След удара, лекият автомобил Мазда е
продължил движението си напред и надясно, като е преустановил окончателно движението
си на около 91,0 метра след мерната линия, мерено спрямо челните му състави, изцяло
позициониран в дясната активна лента. В резултат на произшествието са причинени смъртта
на пешеходката и материални щети на автомобила.
15
Според вещото лице – автоексперт, От техническа гледна точка, причините за
настъпилото ПТП се дължат на действията и на двамата участници в произшествието, както
следва: 1) Водачът на лек автомобил Мазда не е възприел своевременно като опасност
пресичащата платното за движение пешеходка, независимо че е имал техническа
възможност за това в предходен на произшествието момент. При създалата се ситуация,
водачът не е предприел необходимите мерки за своевременно намаляване на скоростта на
движение на автомобила и безопасно спиране. 2) Пострадалата пешеходка е предприела
рисковано пресичане на платното за движение на авТ.гистрала, предназначена за ползване от
МПС с висок режим на скоростта. Макар и предприела такова пресичане, тя не се е
съобразила с отстоянието и скоростта на движение на приближаващите МПС, в случая лек
автомобил Мазда;
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до
доказване на противното, което в настоящото производство не е сторено - от страна на
ответника не бяха ангажирани доказателства за оборване на описаната законова презумпция.
Безспорно е доказана по делото и причинно-следствена връзка с ПТП на твърдените
травми и причинените, като последица от тях, неимуществени вреди. В практиката на ВКС е
разяснено, че причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за
настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на
деликвента. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, тоест вредата,
да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления / събития, едно от
които е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за
деликт, а само определя нейния обем. При тези разяснения и при съобразяване на механизма
на процесното ПТП, следва обоснован извод, че е налице причинно-следствена връзка
между процесното ПТП и настъпилата смърт на К.Д..
Установени са по делото и останалите елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане: претърпените неимуществени вреди, довели до влошаване
здравословното състояние на ищеца, техния вид, степен на увреждане, които се установяват
от събраните по делото доказателства. Вредите, като вид, характер, интензитет и че са
настъпили в причинна връзка от процесното ПТП, се установяват от заключението на
изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, както и от събраните свидетелски
показания.
Разпитано в съдебно заседание, вещото лице д-р Ч. заявява, че поддържа
депозираното заключение. Сочи, че пострадалата е била блъсната в лявата странична област
на тялото, като първоначално е получила травмите в областта на подбедрицата, бедрото, на
левия долен крайник, след това е повдигната нагоре и напред, била е влачена продължително
време, тялото е било притискано в различни негови части от автомобила и повърхността на
терена. Експерта ясно е посочил, че смъртта е била неминуема и тя е свързана с
причинените травматични увреждания.
В чл.52 ЗЗД е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
16
Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост" не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осаК.вания, загрозявания и др. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени
от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящия съд съобрази характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца към датата на деликта и след това болки и страдания.
От показанията на свидетелите Р. И., С.Р. и С. С., се установяват изключително
близките отношения и емоционалната свързаност между ищеца и пострадалата от деянието
К.Д.. Безспорно е установено по делото, че между ищеца и починалата е имало изградени
отношения на обич, близост, привързаност, доверие, уважение, взаимопомощ и хармония.
Внезапната смърт на К.Д. е поставила ищеца в състояние на шок, лишила го е от обич и
морална подкрепа и му е причинила болки и страдания. Съдът отчита, че към датата на
настъпване на събитието починалата К.Д. е бил в активна възраст- на 45 години,
трудоспособна, работила е, имала е активен живот, ищеца е разчитал на нейната помощ и
подкрепа в семейството. Живели са в едно жилище, като са имали общо домакинство.
Внезапната смърт на пострадалата е причинила на ищеца мъчителни изживявания.
В Решение №177/27.10.2009 г. по т.д.№14/2009 г., т.к., II т.о. на ВКС е прието, че
обезщетението е онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени
от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически
и психически сътресения, които съпътстват същите. Според ВКС понятието "неимуществени
вреди" обхваща всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и
създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
След съобразяване с посочените разяснения на ВКС и с оглед установената по
делото конкретика, относно преживяните от ищеца непосредствено след ПТП и след това
болки и страдания, преживения стрес и продължителността на страданията, обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване и проявление на
неимуществените вреди, доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен
еквивалент, то според настоящия съд справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за
неимуществените вреди за ищцата се явява сума в размер на 200 000 лева.
17
Ответникът е въвел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата, с мотив, че последната с поведението си е спомогнала за собственото си
увреждане, нарушавайки разпоредбите на ЗДвП.
Според разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено, като приносът може да се
обективира като действие или бездействие. Съгласно ППВС №17/1963 година, от значение
за съпричиняването и за прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД е наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е
необходимо виновно поведение от страна на пострадалия. Необходимо е приносът на
увреденото лице да е конкретен, т.е. да се изразява в извършването на определени действия
или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на
посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Или
съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е
станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на
вредата. В тР.та практика на ВКС е прието, че за определяне наличието и степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице, от значение
е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и на водача на
увреждащото моторно - превозно средство, въз основа на която съдът следва да определи
обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. Съдът трябва да отчита
поведението на пострадалия, всички негови действия и допуснати от него нарушения на
правилата за движение по пътищата, установени с относимите правни норми. След
съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и
отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на
съответното ПТП на всеки един от участниците и да разпредели отговорността на
причиняването на деликта.
В случая наведеното от ответника възражение за съпричиняване по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД е установено от събраните по делото доказателства- заключението на вещото
лице по изготвената по делото САТЕ и заключението на вещото лице Ч. по
съдебномедицинската експертиза, както и от показанията на свидетеля Й. И.. От същите е
установено, че причините за настъпилото ПТП се дължат на действията и на двамата
участници в произшествието, както следва: Водачът на лек автомобил Мазда не е възприел
своевременно като опасност пресичащата платното за движение пешеходка, независимо че е
имал техническа възможност за това в предходен на произшествието момент. При създалата
се ситуация, водачът не е предприел необходимите мерки за своевременно намаляване на
скоростта на движение на автомобила и безопасно спиране. От друга страна, пострадалата
пешеходка е предприела рисковано пресичане на платното за движение на авТ.гистрала,
предназначена за ползване от МПС с висок режим на скоростта. Макар и предприела такова
18
пресичане, тя не се е съобразила с отстоянието и скоростта на движение на приближаващите
МПС, в случая лек автомобил Мазда.
Предвид това, възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат страна на пострадалaта е основателно. Ответното застрахователно дружество
доказа, при условията на пълно главно доказване, приноса на пострадалата за настъпване на
вредоносния резултат, поради което приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е следва да бъде
уважено, поради което са налице предпоставките за намаляване на определеното
обезщетение.
Не е спорен между страните и съдът приема за установен факта на наличие на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на инцидентния лек автомобил марка
„Мазда", модел „ЦХ5", с рег. № СВ 2666 СМ при ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве" АД, ЕИК ********* по застрахователна полица № BG/30/122000155823 със срок на
валидност от 07.01.2022 г. до 07.01.2023 г., т.е. действала към датата на ПТП – ******
година. Установено е, че съгласно изискванията на чл.380 от КЗ ищецът с писмена
претенция с вх. № 2113/30.05.2022 г. е заявил извънсъдебна претенция пред „ЗАД ДаллБогг:
Живот и здраве" АД за заплащане на обезщетение за вреди, въз основа на която е заведена
щета № 0801-003046/2022-01, по която обезщетение не е определено и изплатено.
При наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" за лекия автомобил, с който е причинена смъртта на
пострадалата, в съответствие с чл.432, ал.1 от КЗ е налице и основание за ангажиране на
пряката отговорност на застрахователя спрямо ищеца. Поради тази причина и предявения от
ищеца иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен и следва да се уважи за
сума в размер на 200 000 лева. При изложеното до тук, настоящия съд прие, че
пострадалата, тъй като е нарушила правилата за движение по пътищата, е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат, като размера на съпричиняването следва да се
определи на 60%, с който процент да се намали определеното на ищеца, на осн. чл. 52 ЗЗД,
обезщетение. На ищеца Н. С., от определеното от съда обезщетение от 200 000 лв., след
приспадане на съпричиняването от 60%, следва да се присъди сума в размер на 80 000 лв.,
като искът за горницата над тази сума до предявения размер от 140 000 лв. – частичен иск от
200 000 лв., като неоснователен - да се отхвърли.
Предвид изхода на делото, основателна се явява и претенцията на ищеца за
присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение, каквато е поискана, считано
от 30.05.2022г. (датата, на която е заведена извънсъдебната претенция пред застрахователя)
до окончателното изплащане.
Съгласно чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, застрахователят покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той покрива, наред с
другото и лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ. В
чл.429, ал.3 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от
застрахования само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на
19
уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл.430,
ал.1, т.2 от КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от
пострадалото лице, която от датите е най-ранна.
В случая от представените по делото доказателства се установява, а и не е спорно
между страните, че ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя на 30.05.2022г. и
именно от тази дата му се дължи лихвата за забава върху присъдените суми, .
И двете страни по делото са направили искане да им бъдат присъдени сторените
разноски, като са представили и списък по чл.80 ГПК. С оглед изхода на делото право на
разноски имат и двете страни, като разноските следва да се присъдят в съответствие с
правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
При изхода на делото в настоящата инстанция, съдът прие за основателна заявената
от ищеца претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния
му представител, на осн. чл.38, ал.2 ЗА, тъй като същият е защитаван от адв.П. К. от САК
безплатно, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, видно от представения по делото Договор
за правна защита и съдействие. С оглед на това е налице предвиденото в чл.38,ал.1 от ЗАдв.
основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за
осъщественото в производството процесуално представителстнво. Същото възлиза на
сумата от 10250.00 лв., определена съгласно чл.7, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с оглед посочената цена на иска.
При това положение и на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвоката за осъществената
защита в настоящата инстанция, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение,
определено в съответствие изхода на производството (частично уважаване на предявения
иск) или да му се присъди сума в размер 5857,14лв., определена и при съобразяване на
конкретната фактическа и правна сложност на делото, която сума следва ответника да бъде
осъден да заплати.Върху сумата следва да се начисли и ДДС от 20%, с оглед извършената
регистрация на адвоката, като възнаграждението възлиза общо на сумата с ДДС от
7028,57лв.
С оглед изхода на делото, направеното в тази насока искане и нормата на чл.78, ал.3
от ГПК, на ответната страна също следва да бъдат присъдени сторените от нея съдебно-
деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иск. Ответникът е сторил разноски в
общ размер на 1475.00 лв., в т.ч. 740 лв. депозит за САТЕ, 190 лв. депозит за свидетел, 5 лв.
депозит за СУ и 540 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената част
от иска, в съответствие с правилото на чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да бъде
присъдена сума за разноски в размер на 632,14 лв.
Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника
юрк.възнаграждение, основано на чл.78, ал.5 от ГПК, се преценява от съда като
неоснователно, т.к. се касае за иск с неголяма сложност, по който срещу същия ответник са
водени и други искове за същото ПТП и предвид многобройната практика по сходни казуси.
Освен това същото е определено в рамките на минимума, съобразно разпоредбите на чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. и §2а от ДР на Наредбата. При произнасянето си в този
20
смисъл съда съобрази освен това, че и възнаграждението на пълномощника на ищеца бе
определено при база Наредба №1/2004 г.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и съобразно уважената част от иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Ямболски окръжен съд, сумата от 3200 лв.-държавна такса, както и сумата от 859.00лв.,
направени от съда разноски за вещи лица по назначените експертизи.
Воден от изложеното , ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №1,
представлявано от изпълнителните директори Р.М. и Б.И., да заплати на Н. Д. С., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр.****, ул.****№ **, офис**, адв.П. К. от САК на основание
чл.432, ал.1 КЗ сума в размер от 80 000,00 лв. /осемдесет хиляди лева/, частична от
200 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от смъртта на К.Н.Д., ЕГН **********, починала на ****** г. при
ПТП, причинено виновно от водача на застраховано при ответника „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, МПС марка „Мазда“,
модел „ЦХ5“ с рег. № СВ 2666 СМ по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 30.05.2022 г.
до окончателното им изплащане, като искът за неимуществени вреди, за разликата над
сумата 80 000,00 лв. до предявения размер от 140 000 лв., частичен от 200 000лв. ,
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №1,
представлявано от изпълнителните директори Р.М. и Б.И., да заплати на адвокат П. К., на
основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 7028,57 лв.
ОСЪЖДА Н. Д. С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.****, ул.****№ **,
офис** да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“
АД, ЕИК ********* напрвените по делто разноски в размер на 1475.00 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №1,
представлявано от изпълнителните директори Р.М. и Б.И., да заплати на основание чл.78,
ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Ямбол сумата
от 3200,00 лв.- държавна такса и сумата от 859,00 лв., разноски за вещи лица по назначените
експертизи, заплатени от бюджета на съда, както и 5.00 лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в
21
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
22