№ 917
гр. П***, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220101922 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.318 и сл.от ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от ИВ. Н. Ш., ЕГН
********** от гр. П***, обл. П***, ул. „Т***‘ № ***, ет. ***, ап. *** със съдебен адрес: гр.
П***, ул. „И*** В***“ № ***,ет. *** офис № ***, адвокат И.Б. от АК Пазарджик, срещу
АНГ. АЛ. Ш., ЕГН ********** от гр. П***, обл. П***, ул. „Т***“ № ***, ет. ***, ап. ***
като моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак
между страните поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство, без да се
произнася по въпроса за вината.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на *** г. в гр. П***
първи и за двамата. От брака си имат две пълнолетни деца- Н*** И*** Ш., ЕГН **********
и А*** И***а Ш., ЕГН **********. Сочи, че първоначално живеели добре, като нямало
сериозни противоречия помежду им. Постепенно обаче отношенията им охладняха и всеки
започнал да живее свой собствен живот. Ищецът посочва, че преди пет-шест години заминал
за Англия и там се установи да живее и работи. В България се прибирал само когато имал
отпуска. Излага твърдения, че не могли да продължат да бъдат заедно, както и че не могли
да постигнат споразумение за прекратяване на брака по взаимно съгласие. Няма претенции
за ползване на семейното жилище, находящо се в гр. П***, обл. П***, ул. „Т***“ № ***, ет.
***, ап. *** което е еднолична собственост на съпругата. Сочи, че е нейно право да избере
какво фамилно име иска да носи след прекратяването на брака, като не се противопоставя да
запази брачното си фамилно име - Ш.. Посочвам че няма да си дължат издръжка помежду
1
им.
В проведеното съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат И.Б. от АК
П***, като моли съда да уважи исковата молба и да прекрати брака.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата АНГ. АЛ. Ш. е депозирал отговор на исковата
молба, чрез пълномощника си адвокат Елена Костова-Петкова от АК П***. Не се оспорва,
че страните са сключили граждански брак на *** г.. първи и за двамата; от брака си имат
родени две, пълнолетни вече деца: синът им Н*** И*** Ш., роден на *** г. и дъщеря им
А*** И***а Ш., родена на *** г.; фактическа раздяла е налице от повече 6 години; напълно
отчуждени един от друг и всеки си има свой самостоятелен живот. Не поддържат почти
никакви контакти, а ако поддържат такива, то те са формални и свързани единствено и само
по отношение на децата им.
Ответницата не възразява бракът им да бъде прекратен поради дълбокото му и
непоправимо разстройство, като съдът не издирва мотивите за развода и не се произнася по
въпроса за вината. Желае да запази брачното си фамилно име - Ш., тъй като е известна в
обществото със същото. Семейното жилище, находящо се в град П***, ул. „Т***” № ***, ет.
***, представляващо - апартамент *** е лична собственост на ответницата, поради което
моли да й бъде предоставено ползването на същото. Заявява, че й тя не претендира
издръжка.
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването ответницата не се
явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На *** г. страните сключили граждански брак в гр. П***, с акт за граждански брак №
*** от *** г., видно от приложеното удостоверение за граждански брак – дубликат от
01.06.2021 г. на общ. П***.
От представените удостоверения за раждане на Н*** И*** Ш. и А*** И*** Ш. –
деца на страните се установява, че същите са пълнолетни.
По делото е разпитан свидетеля Л*** С*** А***, който споделя, че познава ищеца от
около 30 години, както и че от 5-6 години страните живеят разделени. Посочва, че
причината била, че съпругата му А*** избягала в Ч*** и не се виждали след случилото се.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични и последователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с иск с правно основание чл.49, ал.1 СК.
2
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо от доказване между
страните, че са сключили граждански брак на *** г. първи и за двамата; от брака си имат
родени две, пълнолетни деца: синът им Н*** И*** Ш., роден на *** г. и дъщеря им А***
И*** Ш., родена на *** г.; фактическа раздяла е налице от повече 6 години; напълно
отчуждени един от друг и всеки си има свой самостоятелен живот. Не поддържат почти
никакви контакти, а ако поддържат такива, то те са формални и свързани единствено и само
по отношение на децата им.
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право,
което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на
брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание.
Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.
Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от
процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително
осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.
Въз основа на събраните гласни доказателствени средства, съдът приема, че между
страните липсва изискваната чл.14 СК взаимност, разбирана като отношения между
съпрузите, изградени на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство. Случилото се преди 6 г. окончателно разделно живеене на съпрузите, сочи
че бракът е опразнен от съдържанието, което правните и нравствени норми предписват.
Съдът разглежда фактическата раздяла не само като проявена в териториален аспект, а чрез
пълна липса на физическа и духовна връзка между съпрузите (в този смисъл и Р 3749-1981г.
на ІІ ГО), което състояние не може да се определи като отговарящо на законовите
изисквания на чл.15 СК. По делото липсват каквито и да било доказателства, че са налице
“важни причини” по смисъла на чл.15 СК за отделно живеене на страните.
Продължителната фактическа раздяла между страните сочи на липсата на всякакви
съпружески отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и интимни връзки
между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и
необратимо семейната общност. Раздялата е причина и обективен факт, отразяващ
дълбокото и непоправимо разстройство на брака (т.3 от ППВС 10/1971г.). Брачната връзка е
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона съдържание, поради което, като
формална и ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да
намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.
С оглед липсата на изрично искане, съдът не е сезиран и не дължи произнасяне по
въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка –
чл.49, ал.3 СК.
По отношение на семейното жилище на съпрузите, находящо се в гр. П***, ул.
3
„Т***“ № ***, ет.***, ап.*** което е собственост на съпругата А.Ш. следва да се предостави
на последната. В този смисъл е заявеното и от ищеца.
По отношение на искането с правна квалификация чл.53 СК направено от
ответницата, че след прекратяването на брака иска да запази брачното си фамилно име Ш.,
както и съгласието за това от ищеца /макар действащия СК да не изисква такова/ съдът
счита, че следва го уважи и съпругата да запази брачното си фамилно име.
В исковата молба и отговора на исковата молба страните изрично са посочили, че не
претендират издръжка помежду си.
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т.е.
когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на
страните така, както са ги направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, РС П*** определя окончателна държавна
такса за развода в размер на 50 лева. В този смисъл всяка една от страните следва да заплати
сумата от по 25,00 лева, представляваща допълнителна държавна такса по допускане на
развода.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на *** г. граждански брак с акт за граждански
брак № *** от *** г. на общ. П*** граждански брак между ИВ. Н. Ш., ЕГН ********** от
гр. П***, обл. П***, ул. „Т***“ № ***, ет. ***, ап. 19 и АНГ. АЛ. Ш., ЕГН ********** от гр.
П***, обл. П***, ул. „Т***“ № ***, ет. ***, ап. 19, като дълбоко и непоправимо разстроен.
СЛЕД ПРЕКРАТЯВАНЕ на брака, семейното жилище, находящо се в гр. П***, ул.
„Т***“ № ***, ет.***, ап.*** се предоставя за ползване на съпругата АНГ. АЛ. Ш..
СЛЕД ПРЕКРАТЯВАНЕ на брака страните няма да си дължат издръжка.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.53 СК, във връзка с чл.326 ГПК, след
прекратяване на брака АНГ. АЛ. Ш. да носи брачното си фамилно име Ш..
ОСЪЖДА ИВ. Н. Ш., ЕГН ********** от гр. П***, обл. П***, ул. „Т***“ № ***, ет.
***, ап. *** да заплати по сметка на Районен съд Пазарджик, допълнителна държавна такса
по бракоразводното производство в размер на 25,00 лева /двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА АНГ. АЛ. Ш., ЕГН ********** от гр. П***, обл. П***, ул. „Т***“ № ***,
ет. ***, ап. *** да заплати по сметка на Районен съд Пазарджик, допълнителна държавна
такса по бракоразводното производство в размер на 25,00 лева /двадесет и пет лева/.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните пред Окръжен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5