Определение по дело №499/2020 на Окръжен съд - Ямбол

                                                        

                                                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                                                                  25.09.2020г.                                гр.Ямбол

 

Ямболският окръжен съд,                                          

На 25.09.2020година

В закрито заседание в следния състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                    ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА                                                                                  

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.гр. дело №499 по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София, подадена от юр.к. Т. С., против Решение №414/27.07.2020г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №262/2020г. в частта, с която ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР е осъдена да заплати на З.Д.З. със съд.адрес *** сумата 1 596.47 лева за положен  извънреден труд в периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.,  ведно със законната лихва върху главницата от 31.01.2020г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 466.75лева, като ГД "ПБЗН" е осъдена да заплати д.т. в размер на 63.86лева и 200лева разноски за вещо лице по сметката на ЯРС.

В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е редовна и допустима, при което съдът съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК извърши доклад на въззивната  жалба, както следва:

Оплакването на въззивника е за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че видът и условията за заплащане на възнагражденията, натуралните престации и работното време на служителите в МВР са предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като при проследяване на нормативната история на закона от 2006г. се налага извода, че редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма. Аналогична на КТ била уредбата само по Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата като несъответна на ЗМВР, била поправена с наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при делението на тези часове се получава коефициент 1, а не 1,143 както е по реда на КТ, или за държавните служители от МВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час, съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В подкрепа на тези свои доводи въззивникът сочи съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната. Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ - НСОРЗ и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано изчисляване на работното време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, а не извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на процесуалния закон районният съд е приел и кредитирал съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто предмет се разминавал с исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че ищецът е полагал три категории нощен труд - по график в рамките на месечната норма, по график над месечната норма и по заповед при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други.

По тези съображения се моли за отмяна на обжалваното решение в оспорената му част и за постановяване на ново от окръжния съд, с което предявения иск бъде отхвърлен изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество. В случай на потвърждаване на решението на първата инстанция, се моли съдът да вземе предвид, че за периода 01.01.2018г. - 17.07.2018г. за работещите по КТ е била приложима нормата на чл.9г  от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, като е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, тъй като не е налице фактическа и правна сложност по делото.

Въззивникът е направил и искане за спиране на производството - на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК до произнасяне на ВКС по тълк.д.№1/2020г. или на основание чл.633, вр. с чл.631, ал.1 ГПК до произнасяне на Съда на ЕС по дело С-262/2020г.

Въззиваемият З.З. не е подал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК и не е изразил становище по жалбата.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

ЯОС намира, че е налице соченото от въззивника основание по чл.633, вр. с чл.631 ГПК за спиране на производството по делото, като съображенията са следните:

На съдебния състав е служебно известен фактът, че пред Съда на Европейския съюз е висящо дело С-262/2020г., образувано по преюдициално запитване на основание чл.267 от Договора за функциониране на ЕС, отправено от запитващата юрисдикция – Районен съд - гр.Луковит от 15.06.2020 г. по гр.д.№606/2019г. по описа на същия съд със страни: ищец – В.Б., действащ чрез процесуален представител и ответник - ГД"ПБЗН" към МВР-гр.София, с предмет на делото, идентичен на настоящия, като в преюдициалното запитване са включени следните въпроси, имащи значение за проверката на въззивната инстанция, която ще извърши в настоящото производство по оплакванията на въззивника:

1./ Ефективната защита по чл. 12, б. ,,а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?;

2./ Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основите права на Европейския съюз, изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в  публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?;

3./ Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 200З/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение №138 от 21.03.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№631/2019 г., IV г.о., ГК, Определение №190 от 7.07.2020г. на ВКС по гр.д. №1432/2020г., IV г. о., ГК и др., разпоредбата на чл.628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС, е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото /чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК/, а след произнасянето на СЕС, то се възобновява /чл.631 ал.2 от ГПК/. Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република България /чл.633 от ГПК/. Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държавата – членка и пред друг съд на държавата – членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633, вр.с чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК, като такъв е разглежданият случай. В този смисъл са и Определение №444 от 11.10.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№3621/2019 г., IV г.о., ГК и Определение №42/21.01.2020 по дело №94/2020 на ВКС, ГК, III г.о. Поради това и след като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните за делото въпроси, всеки следващ български съд следва да спре производството пред себе си до произнасянето на Съда на Европейския съд по преюдициалното запитване, по което е образувано дело С-262/2020г. на СЕС.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                     О П Р Е Д Е Л И :

 

СПИРА на основание чл.633, вр. с чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК производството по настоящото в.гр.д.№499/2020г. по описа на ЯОС, до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с Определение от 15.06.2020г. по гр.д.№606/2019г. на РС-Луковит, по което е образувано дело С-262/20г. на СЕС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за спиране производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - гр.Бургас в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

След влизане в сила на определението, делото да се докладва ежемесечно за проверка относно приключването на производството пред СЕС по посоченото преюдициално запитване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                                                                                                                                                         

                                                                                                   

 

                                                                                                   2.