РЕШЕНИЕ
№ 2357
Пловдив, 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ПЛОВДИВ – XXIV състав,
в съдебно
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО А.
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретар К.Р.и при участието на
прокурор Кичка Казакова, изслуша докладваното от съдия Вълчев касационно
административно дело №2602 по описа на
съда за 2020година.
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от АПК.
Образувано е
по касационни жалби, подадени
от Н.А.А.,***
чрез адв. В.С.
и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София чрез юрк.Ч. срещу Решение № 1598/04.09.2020 г.,
постановено по адм. дело № 3149/2019 г. по описа на Административен съд –
Пловдив.
Първата
касационна жалба е подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.
София, чрез процесуалния си представител юрк. Ч., с която обжалва решението в
частта му, с която първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск
като доказан и основателен и е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3800.00 лева. Искането на ГДИН е за отмяната му в обжалваната част и
постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен изцяло иска, респективно да
бъде намален размера на присъденото
обезщетение до 500.00 лева. Редовно призован, в съдебно заседание не се
представлява и не ангажира допълнително становище и доказателства. Претендира
разноски.
Ответникът
по първата касационна жалба – Н.А.А., не взима отношение по основателността на
касационната жалба.Редовно призован, явява от пълномощника адв.С., който не
сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. По същество на спора
дава мнение, че съдебното решение в тази си част следва да бъде оставено в сила
като правилно и да се потвърди. Не претендира разноски.
Втората касационна жалба е подадена от Н.А.А., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Пловдив, който чрез процесуалния
си представител адв. С. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен като
неоснователен и недоказан в размера над 3800 лева иска, предявен от него срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София иск за обезщетяване на
причинени му неимуществени вреди, вследствие нечовешко и унизително отношение, осъществени чрез липса на
достатъчно жизнено пространство в помещенията, в които е пребивавал и лоши
битови условия в Затвора – гр. Пловдив. Излага доводи за неправилност на
решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила
– касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновава се, че искът е
доказан по основание и размер, в който смисъл според него е постоянната
практика на ЕСПЧ. Счита, че в случаят не е приложен правилно принципа за
справедливост на обезщетението, посочен в разпоредбата на чл.53 от ЗЗД.
Възразява и срещу присъдения размер на разноски за адвокатско възнаграждение.
Иска отмяната му в оспорваната част и постановяване на друго по същество на спора,
с което да бъде уважено искането за присъждане на пълен размер на търсеното
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 30000лева. Не се претендират
разноски пред касационната инстанция.
Ответникът
по тази касационна жалба – ГД“Изпълнение на наказанията“ -София, не взима
становище за основателност на жалбата и не ангажира допълнителни доказателства.
В съдебно заседание не се представлява и не дава мнение по същество на спора.
Не се претендират разноски.
Контролиращата
страна, прокурор при Окръжна прокуратура-Пловдив дава заключение за
неоснователност на касационните жалби, както и за правилност на обжалваното
решение.
Касационният
съдебен състав, като
провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с
наведените от касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК,
намери следното:
Касационните
жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за която
съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което са процесуално
допустими. Разгледани по същество, те са неоснователни
поради следните за това съображения:
Производството
пред Административен съд – Пловдив се е развило по исковата молба на Н.А.А.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, с която на основание чл. 203 и сл. АПК,
във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (съкр. ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочения в исковата молба
период от 08.07.2014 г. до 08.07.2017 г. и от 08.10.2017г. до до 16.10.2019г.
/датата на подаване на исковата молба/ за сумата от 30000.00 лева, ведно със
законната лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане. Претърпените неимуществени вреди е основавал
на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, свързани с подлагането му на нечовешко и унизително
отношение, осъществено
чрез пренаселеност на спалните помещения- нетна площ на човек под 3 кв. м.,
липса на достъп до течаща топла и студена вода, лоша хигиена, липса на
отопление и липса на ясни критерии по осигуряването му на работа, липса на
адекватно медицинско обслужване, като ищецът в следствие на това се е почувствал
унижен и оскърбен, като е било засегнато човешкото му достойнство.
С оглед
обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните
в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал
относимите към предмета на спора писмени и гласни доказателства- свидетелски
показания. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка,
като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на
страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото
административният съд е уважил предявения от Н.А. против ГД „ИН“ иск за сумата
от 3800.00 лева и го е отхвърлил за разликата до 30000.00лева като
неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, съдът е приел, че през изяснен от
доказателствата процесен период- от 18.02.2015г. до 04.08.2017г. и от
08.02.2018г. до 16.10.2019г. в размер общо на 1515 дни, , в които не е
осигурена минимална жилищната площ на човек от 4 кв.м., от които в 82 дни в
периода 03.12.2015г до 22.02.2016г. ищецът е претърпял твърдените в исковата
молба неимуществени вреди, дължащи се на неблагоприятни за неговото човешко
достойнство условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ ,изразили
се в липса на течаща топла и студена вода, липса на санитарен възел и лоша
хигиена на помещенията, за които размерът на обезщетението следва да се определи по
реда на чл.52 от ЗЗД, приложим съобразно разпоредбата на §1 от ДРЗОДОВ. В тази
връзка като най- справедлив за претърпените от ищецът и твърдени в исковата молба неимуществени
вреди е посочил размерът от 3800.00 лева, а за разликата до 30000 лева е приел,
че искът е неоснователен и недоказан. Обосновал се е в случая, че за тази
разлика не са доказани предпоставките за реализиране на отговорността на
държавата по чл. 284 от ЗИНЗС, поради което е отхвърлил иска като неоснователен
в тази му част.
Решението
на съда е валидно, допустимо и правилно.
Съдът
е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от
настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. Следва да
се посочи следното: съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 284,
ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага
до доказване на противното. Правилен и обоснован е извода на
първоинстанционният съд, изведен от установената по делото фактическа
обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
вследствие на неблагоприятни за неговото човешко достойнство условия при изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“, които са се изразили в обитаване на
помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 4 кв.м.
, лоша хигиена в тях, касаеща наличие на паразити, съжителстване с лица пушачи,
в периода предмет на исковата молба. В решението е изведен правилният извод за доказаност
на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. В тази връзка законосъобразно е
определил и по реда на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за тези вреди от 3800.00
лева. В решението е изведен правилният извод за неоснователност на
претендирания размер за разликата от 3800 до 30000лева. Така определеният
размер на обезщетението е разумен с оглед характера на претърпените от него вредни
последици. Същият не противоречие и на практиката на ЕСПЧ, конкретно на
посоченото в касационната жалба решение по дело Христосков срещу България. Липсват посочените в касационната
жалба обстоятелства, които да обуславят присъждане на по- високо обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава
твърдяната неправилност на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на
изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по
изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието ѝ е приел
за съответно доказани твърдени в исковата молба факти. Наличието на установени
по делото обстоятелства от ответника ГДИН водят до правилно приетият от
решаващият съд извод за доказаност и основателност на предявения иск, който се
споделя напълно от настоящата касационна инстанция. В този смисъл съобразно
предпоставките на чл.221 ал.2 от АПК съдът изцяло споделя мотивите на
първоинстанционният съд в тази връзка и препраща към тях, без да е необходимо
тяхното преповтаряне. По изложените обстоятелства неоснователни са доводите в
касационната жалба на ГДИН за неправилност на обжалваното решение в частта му,
с която е уважено искането за присъждане на обезщетение в размер над 500 лева
неимуществени вреди. Размерът на обезщетението е съобразен както с чл.52 от ЗЗД
при съответните критерии за справедливост, така
и със съдебната практика по сходни дела, като изложените в този смисъл
мотиви също се споделят от настоящия съдебен състав и не е необходимо да бъдат
повтаряни.
При този
резултат от касационното обжалване и с оглед липсата на искания за разноски,
настоящата съдебна инстанция не дължи произнасяне по тях.
Водим от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1598/04.09.2020 г.,
постановено по адм. дело № 3149/2019 г. по описа на Административен съд –
Пловдив.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.