№ 86
гр. Панагюрище, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря И.ка П. Палашева
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20235230100073 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 69 ЗН във вр. с чл. 34 ЗС
Предявен е от И. М. М. срещу Н. М. М. и Г. М. М. иск с правно основание чл. 34
ЗС за делба на: 1) самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** *** **** * * по
КККР на гр. Панагюрище, одобрени със Заповед № РД-18-39/17.07.2012 година на ИД
на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект: няма данни
за изменение, с адрес на имота: гр. Панагюрище, п.к.4500, ул. ”***” №**, ет.1,
самостоятелния обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор: ***** *** **** *
(със застроена площ 78 кв.м.), с предназначение: Жилищна сграда- многофамилна,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***** *** ****, с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта:
1, с посочена в документа площ: 54 кв.м., ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: ***** *** **** *.2, стар
идентификатор: няма; ведно с 1/2 идеална част от общите части ***** *** **** по
КККР на гр. Панагюрище, одобрени със Заповед № РД- 18-39/17.07.2012 г. на ИД на
АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за
изменение, с адрес на поземления имот: гр. Панагюрище, п.к. 4500, ул.“***“ № ** **, с
площ: 510 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на
трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), с предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 1069, квартал: 75, парцел: V, при съседи: ***** *** ****,
***** *** ****, ***** *** ****, ***** *** ****, ***** *** **** и ***** *** ****; 2)
СГРАДА с идентификатор ***** *** ****.2 по КККР на гр. Панагюрище, одобрени
със Заповед № РД-18-39/17.07.2012 година на ИД на АГКК, с последно изменение на
КККР, засягащо сградата: няма данни за изменение, с адрес на сградата:
гр.Панагюрище, п.к.4500, ул.”***” №**, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор ***** *** ****, застроена площ: 28 кв.м., брой етажи: 1, брой
1
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Селскостопанска
сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма; 3) СГРАДА с
идентификатор ***** *** ****.4 по КККР на гр. Панагюрище, одобрени със Заповед
N2 РД-18-39/ 17.07.2012 година на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащо сградата: няма данни за изменение, с адрес на сградата: гр. Панагюрище,
п.к.4500, ул. ”***” №**, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
***** *** ****, застроена площ: 27 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение: Хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма;
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Излага се, че страните по делото са наследници на покойните им родители М Н.в М. и
К И.а М.а, който са притежавали собствеността върху делбените имоти. Ето защо всеки
от съделителите притежава по 1/3 ид.ч. от процесните имоти. Моли се да се допусне
съдебна делба при посочените квоти.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Н. М. М., в
който не се оспорва, че имотите, чиято делба се иска са съсобствени между страните
при посочените квоти, но се моли до делба да се допусне цялата жилищна сграда с
идентификатор: ***** *** **** * по КККР на гр. Панагюрище, като се излага, че
същата по документи е на два етажа, но реално е на четири етажа, като втория етаж е
индидуална собственост на ищеца. Моли се в делбата да се включи и избеното
помещение, което се намира под гаража.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Г. М. М., в
който не се оспорва, че имотите, чиято делба се иска са съсобствени между страните
при посочените квоти, но се моли до делба да се допусне цялата жилищна сграда с
идентификатор: ***** *** **** * по КККР на гр. Панагюрище, като се излага, че
наследодателите на страните са приживе са построили трети и четвърти етаж от
посочената сграда, които са съсобствени между страните, поради което се моли да се
постанови решение, с което да се допусне до делба цялата сграда.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното:
Първоначално съдът е сезиран с иск за делба на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***** *** **** * * по КККР на гр.Панагюрище, сграда с
идентификатор ***** *** ****.2 по КККР на гр. Панагюрище и сграда с
идентификатор ***** *** ****.4 по КККР на гр.Панагюрище като с определение
постановено в о.с.з. проведено на 22.05.2023 г. до в производството по съдебна делна е
включена цялата сграда с идентификатор: ***** *** **** * по КККР на гр.
Панагюрище.
С изготвения по делото проекто-доклад обективиран в определение № 191 от
21.04.2023 г., който в о.с.з. от 22.05.2023 г. проведено по делото е обявен за
окончателен, за безспорен и ненуждаещ се от доказване e посочен фактът, че
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** *** **** *.2 по КККР на гр.
Панагюрище е лична собственост на съделителя И. М..
От приети като доказателства по делото нотариален акт за продажба на
2
недвижим имот № 134 том I, дело № 474/1961 г. по описа на Районен съд- Панагюрище
и нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по регулация № 30 том I,
дело № 273/1977 г. по описа на Районен съд- Панагюрище се установява, че Цвятко
М., респ. неговите наследници и М М. при равни права са придобили на основание
договор за покупко-продажба и по регулация недвижим имот представляващ дворно
място, парцел XXII-1124 в кв. 54 по регулационния план на гр. Панагюрище.
По делото е приет като доказателство нотариален акт за учредяване право на
строеж- суперфиция №161, том I, дело 396/1984 г., с който М М. и К М.а са учредили
на сина си И. М. право да надстрои съществуваща жилищна сграда от 54 кв.м. върху
пристройката към същата, като пристройката ще се извърши от учредителите на
суперфиционното право до нивото на съществуващата сграда в процесното дворно
място в гр. Панагюрище, като е дадено право на И. М. да се снабди на свое име с
архитектурен проект и разрешение за строеж за надстройката върху цялата площ
обхващаща съществуващата от 54 кв.м. западно крило от жилищна сграда и
пристройка, като запише така надстроения етаж на свое име, а пристойката до нивото
на съществуващата сграда на име на учредителите си М М. и К М.а. Всички разходи и
инвестиции по отстъпеното право на строеж на надстройката да се извършат със
средства на суперфициара И. М..
По делото е приет като доказателство нотариален акт за продажба недвижим
имот № 118 том II, дело № 684/1990 г. по описа на Районен съд- Панагюрище, от който
се установява, че М М. и К М.а са продали на сина си И. М. ¼ ид.ч. от процесното
дворно място.
По делото са представени и приети като доказателства удостоверения за
наследници № 000448 и № 000449 и двете от 05.05.2020 г. издадени от Община
Панагюрище, от които се установява, че М М. и К М.а- починали са оставили за свои
наследници Н. М. М.- син, И. М. М.- син и Г. М. М. – син.
По делото като доказателство е прието разрешение за строеж № 215 от
10.10.1089 г. издадено на името на М М. -пристройка и И. М. – надстройка - 2ри етаж,
съобразно одобрен проект от 02.10.1989 г.
По делото като доказателство е прието разрешение за строеж № 230 от
10.03.1984 г. издадено на М М. за построяване на гараж с изба в процесния имот.
По делото като доказателство е прието разрешение за строеж № 74 от 12.05.1987
г. издадено на М М. за построяване на стопанска сграда в процесния имот.
По делото като доказателство е приет одобрен архитектурен проект за
пристройка и надстройка на жилищна сграда.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите С Ц, М М. – син на ищеца, М С, Х П. При разпита си свидетел Ц посочва,
че процесната жилищна сграда е строена в периода 1990-1991 г., от И. и баща му М.
Свидетелят изяснява, че таванския етаж се ползва от И. М., като той там си държал
посудата за колене на животни. Свидетелката посочва, че всяка година зимните месеци
е ходила, за да взима нещата необходими за коленето на животни (тъй като тя участва в
процеса) – кофи, буркани, корита, машини, като тези вещи стоят на таванския етаж, от
който ключ има само И.. Свидетелят изяснява, че в този период от време не е видяла
нито братята му, нито родителите му да ползват тавана, като посочва, че за тавана има
3
ключ само И. М. и не е виждала на тавана да има сложени чужди неща или някой от
родителите му или братята му да се качват на тавана. При разпита си свидетел М М.
посочва, че от както той има ясни спомени, таванският етаж се ползва само от баща ми,
като ключове има само И. М., а вратата на етажа се заключва постоянно и друг на
таванския етаж не е влизал, нито някой друг някога е държал вещи на тавана.
Свидетелят изяснява, че в процесния имот се е държала посудата за колене на
животните. Свидетел М. посочва, че преди години Г. М. е поискал ключ от тавана, за
да влезе и да си оправи комина, след което го върнал на И. М.. Свидетел С посочва, че
третия и последния етаж от къщата са строени в периода 1990-1991 г., като същата
никога не се е качвала на таванския етаж. Свидетел П посочва, че доколкото му е
известно до таванския етаж се стига по общо стълбище, като самият свидетел никога
не се е качвал до таванския етаж и не е видял дали е отключен или заключен, като му е
казано от Г. и Н. М.и, че същите имат багаж на тавана, без да уточнява какви точно
вещи държат там.
Ценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията
на всички свидетели с изключение частично показанията на свидетел П. Съдът не
кредитира показанията на свидетел П, в частта в която посочва, че Н. и Г. М.и имат
вещи на таванския етаж, доколкото той лично не е възприел този факт (дори не може
да посочи естеството на тези вещи), а същият му е споделен от страните по делото
(респ. представлява твърдения на изгодни за страните факт, който следва да се докаже
с всички доказателствени средства по делото), като самият свидетел неколкократно
заяви, че не се е качвал до таванския етаж, като дори не знае дали същият се заключва,
като в тази част показанията му противоречат на посоченото от вещото лице, при
неговото изслушване, а именно, че таванският етаж се заключва. В останалата част
съдът кредитира показанията на този свидетел, както и на другите свидетели,
доколкото същите са последователни, житейски логични, непротиворечиви помежду
си и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
По реда на чл. 176 ГПК ответниците Г. и Н. М.и са отговорили на поставен от
ищеца въпрос като са посочили, че бащата на страните М М. е имал достъп до
процесния тавански етаж, като са се качвали с него, но откакто е починал същият е
заключен и нямат достъп.
По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза от която се
установява, че процесната сграда с идентификатор ***** *** **** * по КККР на гр.
Панагюрище е на четири надземни етажа, като първия етаж се състои от три складови
помещения и е със светла височина на помещенията 2,10 м., респ. не отговаря на
изискванията на ЗУТ за самостоятелен обект в сграда. Посочено е, че втори етаж
представлява самостоятелен обект- жилище, трети надземен етаж също отговаря на
изискванията на ЗУТ за самостоятелен обект и представлява жилище, а четвъртият
етаж се състои от две складови помещения, със светла височина на помещенията 2,22
м. и не отговаря на изискванията на ЗУТ са самостоятелен обект, като е предвидено
изграждането на още две складови помещения, без обаче да се изградени вътрешните
им стени. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице посочва, че достъп до
четвъртия етаж се осъществява по общо за сградата стълбище, което завършва със
стълбищна площадка и врата, която е заключена, а достъпът до етажа му е осигурен от
4
И. М.. Вещото лице изяснява, че на третия жилищен етаж не са предвидени складови
помещения по проект, като тези складови помещения са предвидени да се разположат
извън обекта, а последния етаж по архитектурен проект е одобрен като тавански етаж.
Ценена съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава вяра на съдебно
техническата експертиза, доколкото с нея е даден обоснован отговор на всички
поставени по делото въпроси. За пълнота на изложението следва да се посочи, че
изводите направени от вещото лице по отношение принадлежността на правото на
собственост на отделите обекти и етажи не следва да се вземат предвид при
постановяване на съдебното решение, доколкото същите представляват правни изводи,
а не фактически такива.
По делото са приети писмени доказателства – фактури и квитанции за закупени
строителни материали (тухли, вар, бетон) – за периода 1990, 1991г., 1992г. и 1994г.
издадени на името на И. М..
По делото са приети писмени доказателства – копие от трудова книжка на И. М.,
от която се установява, че за периода от м. февруари 1991 г. до м. март 1998 г. същият е
полагал труд по трудов договор, за което е получавал трудово възнаграждение.
По делото като доказателства са прието удостоверение от НОИ по отношение К
И.а М.а, от което се установява, че за периода от 01.01.1990 г. до м. юли 1992 година е
полагала труд по трудово правоотношение, за което е получавала трудово
възнаграждение.
По делото като доказателство е прието удостоверение от „Булгарплод“ ЕООД,
от което се установява, че за периода 1990г.-1994 г. М Н.в М. е полагал труд по трудово
правоотношение, за което е получавал трудово възнаграждение.
При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:
Между страните не е спорно, а и това се установява от събраните по делото
доказателства, че наследодателите на страните по делото – М М. и К М.а са
притежавали правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***** *** **** * * по КККР на гр.Панагюрище, ведно с приземен етаж
от сграда, в който са изградени три складови помещения, сграда с идентификатор
***** *** ****.2 по КККР на гр. Панагюрище – селскостопанска сграда и сграда с
идентификатор ***** *** ****.4 по КККР на гр.Панагюрище – хангар, гараж, като
след тяхната смърт собствеността върху посочените обекти се притежава на основание
чл. 5, ал. 1 ЗН от техните деца – трима синове – Н. М., И. М. и Г. М. при равни квоти за
всеки по 1/3 ид.ч. Поради което тези недвижими вещи следва да се допуснат до делба
между тримата съделители – страни в производството при равни квоти – 1/3 ид.ч. за
всеки от тях. Тук е мястото да се посочи, че посочения самостоятелен обект с
идентификатор ***** *** **** * * по КККР на гр. Панагюрище следва да се допусне
до делба ведно с първия етаж (приземен) от сградата, доколкото от заключението на
вещото лице се установява, че този етаж не отговаря на изискванията за самостоятелен
обект по смисъла на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове издадени по неговото
приложение, респ. същият има обслужващо предназначение, като е бил собственост на
наследодателите М и К М.и преди учредяване правото на строеж в полза на И. М..
Не се спори, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** *** ****
*.2 по КККР на гр.Панагюрище е индивидуална собственост на И. М. на основание
5
учреденото право на строеж за втори жилищен етаж с нотариален акт за учредяване
право на строеж- суперфиция №161, том I, дело 396/1984 г., поради което макар цялата
сграда да е включена в производството по делба, то този имот следа да се изключи,
респ. предявеният иск по отношение на него следва да се отхвърли. Тук е мястото са се
посочи, че от събраните по делото доказателства- представени фактури и РКО
издадени за закупени строителни материали следва да се направи извод, че
възражението направено от ответниците, че И. М. не е вложил средства с оглед
учреденото му право за строеж е неоснователно. Неоснователно се явява и
възражението с оглед представените доказателства за получавани доходи, както от И.
М., така и от М и К М.и.
Спорен по делото е единствено въпросът дали четвъртият надземен етаж
изграден в процесната сграда с идентификатор ***** *** **** * по КККР на гр.
Панагюрище, който не представлява самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ, а е
тавански етаж е лична собственост на ищеца И. М. или е общ с наследодателите М и К
М.и по силата на приращение по см. на чл. 92 ЗС. За да се отговори на така поставения
въпрос, следва да се даде отговор на фактическия въпрос – какъв е обемът на
учреденото в полза на И. М. суперфиционно право.
По така поставения въпрос настоящият съдебен състав намира следното:
Разпоредбата на чл. 20 ЗЗД предвижда, че при тълкуването на договорите трябва да се
търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича
от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността в този смисъл и Решение №67 от 30.07.2014 г. по т.д. №1843/2013 г.
на ВКС, II т.о. и Решение №137 от 25.06.2010 г. по т.д. №888/2009 г. на ВКС, II т.о..
Същевременно обаче при тълкуването трябва да бъдат съобразени всички
обстоятелства, поведението на страните и изявленията им при сключването на
договора и последващите изменения. На тълкуване според критериите на чл.20 ЗЗД
подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради
недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното
съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с
договора правни последици; тълкуването се извършва съобразно критериите на чл. 20
ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите;
прилагането на критериите на чл.20 ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да
се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се
изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се
подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му
воля на договарящите.
За установяване на този факт, съдът намира, че в тази насока показанията на
никой от свидетелите не носи информация за действителната воля на учредителите на
правото на строеж, доколкото свидетелските показания по отношение на тези факти се
базират на предположения, неточни и неясни са, поради което не следва да се взимат
предвид при обсъждане на този спорен между страните факт.
В конкретния случай в нотариалния акт, в който е обективирано учреденото
право на строеж (л. 9 от делото) се установява, че М и К М.и са учредили право на
6
строеж на И. М. с възможност да надстрои над съществуващата сграда и пристройка
към същата, като е посочено изрично в нотариалния акт, че се дава право И. М. „да
запише така надстроения етаж на свое име“. От изложеното следва да се направи
извода, че волята на учредителите на суперфициарното право е била И. М. да надстрои
сградата с един етаж. Този извод следва и от издаденото разрешение за строеж № 215
от 10.10.1989 г. (л. 19 от делото), в което изрично е посочено, че същото се издава на М
М. за пристройка, а на И. М. – надстройка, като е записано изрично „2-ри етаж“.
С оглед направения по-горе фактически извод, съдът намира, че носителят на
право на строеж не е станал собственик на построения извън учреденото му право на
строеж тавански етаж, доколкото обемът на правото на надстрояване е изрично
определен в договора за отстъпването, построеното извън този обем, което не е част от
етажа – самостоятелния обект, за който е учредено правото, не е придобито в
собственост от носителя на правото на надстрояване. В случаите (като процесния), в
които надстроеното в повече представлява таванско помещение на сградата, което не е
обособено като самостоятелен обект на правото на собственост, то е обща част по
смисъла на чл.38 ЗС. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
ищецът И. М. не е собственик на процесния 4ти етаж представляващ тавански етаж, а
същият представлява обща част.
По отношение на възражението направено от И. М. за придобИ.ето му по
давност съдът намира следното:
В Тълкувателно решение № 34/83 г. на ОСГК на ВС е разяснено, че ако
подпокривното пространство представлява само пространство /обем/ между
последната етажна плоча и покрива, то е обща част по естеството си, но когато има
нужната височина и в него могат да се изградят складови помещения, трябва да се
приеме, че е обща част по предназначение, това становище е застъпено последователно
и в практиката на ВКС. Видно от заключението на вещото лице по приетата СТЕ в
таванския етаж има обособени две складови помещения югозападно с площ от 14,39
кв.м. и югоизточно с площ от 17,96 кв.м. като светлата височина на помещенията е
2,22м., а най-ниската им част е с височина 1,50 м., като в него са обособени складови
помещения. Ето защо следва да се приеме, че изградения тавански етаж представлява
обща част по предназначение.
Съдебната практика приема, че не може да се придобие по давност обща част в
сграда, ако не е обособена по надлежния ред в самостоятелен обект, така и Решение №
159 от 02.01.2019 г. по гр.д. № 4622/2017 г. на Първо гр.о., ВКС. В него изрично е
посочено, че действителното промяната на предназначението на общите части може да
се извърши по общо съгласие на всички съсобственици, което съгласие може да бъде
дадено и мълчаливо или да следва недвусмислено от поведението им - ТР № 39/87 г. на
ОСГК на ВС. Решение № 743 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1720/2009 г., I г. о.,
ВКС.. Посочено е, че общите части по предназначение могат да се придобиват по
давност, ако етажните собственици не са се противопоставили на установеното
владение от етажен собственик и от това може да се направи извод за недвусмислено
изразено тяхно съгласие, както и кумулативно ако придобИ.ето по давност не би
противоречало на строителните правила и норми, а и на императивните норми на ЗУТ.
7
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че в
таванския етаж са обособени складови помещения, които се използват единствено от
И. М. – това се установява както от показанията на свидетел М., така и на свидетел С
Ц. Установи се също така, че достъпът до тези помещения се осъществява, чрез
преминаване през врата, която е заключена, а ключът от нея се държи от И. М., като
никой друг не е имал и няма ключ от тази врата. Установи се също така, че единствено
И. М. ползва таванския етаж като държи там свои вещи и никога друг не е държал
вещи на етажа. Установи се, че с оглед осигуряване на достъп до комин ответника по
делото Г. М. е поискал от И. М. разрешение за даостъп до етажа, респ. след като е
извършил нужното му е върнал ключа. От събраните по делото доказателства следва да
се направи и безспорен извод, че този режим на достъп до таванските помещения е бил
установен още приживе на М М., като същият не се е противопоставил нито на
обособяване на таванския етаж на отделни помещения, нито е имал достъп до същите,
т.е. това състояние е продължило много повече от 10 години. С оглед което следва да
се приеме, че основателно се явява своевременно заявеното възражение от И. М. за
придобИ.е по давност на процесния тавански етаж.
Ето защо следва да се приеме, че подпокривното пространство с обособените в
него помещения е престанало да бъде обща част на сградата и ответниците нямат дял в
него, поради което искът им за делба следва да се отхвърли. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че придобИ.ето по давност на посочения етаж от собственика на
самостоятелен обект с идентификатор ***** *** **** *.2 по КККР на гр. Панагюрище
не противоречи на императивните правила на ЗУТ, доколкото по отношение на другия
самостоятелен обект в сградата с идентификатор ***** *** **** * * по КККР на гр.
Панагюрище са налични складови помещения изградени в първия надземен етаж,
който не представлява самостоятелен обект по см. на ЗУТ.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Панагюрище,
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на следните недвижими вещи 1)
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** *** **** * * по КККР на гр.
Панагюрище, с адрес на имота: гр. Панагюрище, ул. ”***” №**, ет.1, самостоятелният
обект е изграден в сграда с идентификатор: ***** *** **** * по КККР на гр.
Панагюрище, с предназначение: Жилищна сграда- многофамилна, сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ***** *** **** по КККР на гр.
Панагюрище, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма,
под обекта: няма, над обекта: ***** *** **** *.2,; ведно с приземен етаж, състоящ се
от три складови помещения, тоалетна и коридор, ведно със съответните идеални части
от общите части на сградата с идентификатор: ***** *** **** * по КККР на гр.
Панагюрище и съответните идеални части от ПИ с идентификатор ***** *** **** по
КККР на гр. Панагюрище, с площ: 510 кв.м., номер по предходен план: 1069, квартал:
75, парцел: V, при съседи: ***** *** ****, ***** *** ****, ***** *** ****, ***** ***
****, ***** *** **** и ***** *** ****, ведно със сграда с идентификатор ***** ***
8
****.2 по КККР на гр. Панагюрище, с адрес на сградата: гр. Панагюрище, ул.”***”
№**, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***** *** **** по
КККР на гр. Панагюрище, застроена площ: 28 кв.м., предназначение: Селскостопанска
сграда и 2) сграда с идентификатор ***** *** ****.4 по КККР на гр. Панагюрище, с
адрес на сградата: гр. Панагюрище, ул. ”***” №**, сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор ***** *** **** по КККР на гр. Панагюрище, застроена площ:
27 кв.м., с предназначение: хангар, депо, гараж, ведно със съответните ид.ч. от
дворното място, в което е изградена, между съделителите И. М. М. ЕГН: **********,
Н. М. М. ЕГН: ********** и Г. М. М. ЕГН: ********** при следните квоти: 1/3
идеална част за И. М. М., 1/3 идеална част за Н. М. М. и 1/3 идеална част за Г. М. М..
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Н. М. М. и Г. М. М. срещу И. М. М. за делба по
отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** *** **** *.2 по
КККР на гр. Панагюрище, с адрес на имота: гр. Панагюрище, ул. ”***” №**, ет.1,
самостоятелният обект е изграден в сграда с идентификатор: ***** *** **** * по
КККР на гр. Панагюрище, с предназначение: Жилищна сграда- многофамилна,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***** *** **** по КККР на
гр. Панагюрище и тавански етаж, представляващ четвърти надземен етаж от сграда с
идентификатор ***** *** **** * по КККР на гр. Панагюрище, състоящ се от две
изградени складови помещения, общо пространство и коридор.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
9