Р Е Ш Е Н И Е
№ 22 05.08.2020 г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1357 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на А.Ж. ***, чрез адв.А.А.,
против решение № 329/06.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 5515/2019 г. по описа
на Старозагорски районен съд в частта му, в която въззивникът е осъден да
заплати на Д.А.Г. *** сумата от 4 000, лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Излагат се
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част
поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост.
Сочи се,
че фактическите изводи на първоинстанционният съд за продължителността на
търпените от въззиваемия-ищец болки и страдания са необосновани, което е довело
и до определяне на завишено по размер обезщетение.
Претендира
се частичната отмяна на решението и
постановяването на ново, с което да бъде значително намален размера на
присъденото обезщетение, а на въззивника бъдат присъдени направените пред двете
съдебни инстанции разноски по съразмерност.
В законоустановения срок е постъпил отговор от
насрещната страна Д.А.Г. ***, действащ чрез адв.В.В., с който жалбата е
оспорена като неоснователна.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е
правилно, т.к. е постановено в съответствие с материалния и процесуалиня закон
и е обосновано.
Претендира се потвърждаването на обжалвания
съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от
пълномощник.адвокат, чрез когото поддържа въззивната жалба и пледира за
постановяване на съдебно решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен
частично като присъденото обезщетение бъде намалено по размер, а на страната
бъдат присъдени разноските пред двете съдебни инстанции по съразмерност.
Въззиваемият не се явява и не се представлява.
След
запознаване твърденията и възраженията на страните, въз основа на представените
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба
от Д.А.Г. срещу А.Ж.Ж., с която е предявен иск за
присъждане на сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
от непозволено увреждане неимуществени вреди.
Изложил е твърдения, че при управление на
МПС е участвал в причинено от ответника ПТП, при което на ищеца е била нанесена
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето и увреждания –
контузия на главата, контузия на дланите и китките, контузия на гръдния кош,
множество порезни рани по лицето, наличие на парчета стъкла в очите,
кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по долната устна на устата, охлузвания и
кръвонасядане по левия горен крайник, масивни отоци и кръвонасядане по двете
ръце, както и по лявото бедро, краткотрайна загуба на съзнание.
Посочил е, че възстановяването му от
всички травми е било бавно и неприятно, дълго време не е можел да изпълнява
елементарни движения с крайниците си, да се завърта наляво-надясно, т.к.
получавал главозамайване; дълго време изпитвал болки в гръдния кош; изгубил
съня си и станал раздразнителен; все още изпитвал болки в китките на ръцете,
проявяваща се при работата му, която била свързана с използване на гаечни
ключове и развиване и завиване на крепежни елементи; зрението му се влошило;
често при рязко завъртане на главата или
тялото получавал замайване, причерняване или люлееене на обстановката; след катастрофата
често имал високо кръвно налягане, а преди това никога не бил имал подобни
оплаквания.
Всички вреди, изразяващи се в болки и
страдания и разстройството на психиката му били непосредствено причинени от
противоправното поведение на ответника, поради което следвало да бъдат
репарирани с обезщетение от 5 000 лв.
С отговора си на исковата молба ответникът е оспорил
иска само по размер, като е възразил, че претендираното обезщетение е
прекомерно завишено с оглед на уврежданията, причинени на ищеца.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е
преценил иска за частично основателен като е присъдил обезщетение в размер на
4 000 лв.
Приел е за доказано, че при ПТП на ищеца е била
причинена лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето и увреждания – контузия на главата, контузия на
дланите и китките, контузия на гръдния кош, множество порезни рани по лицето,
наличие на парчета стъкла в очите, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по
долната устна на устата, охлузвания и кръвонасядане по левия горен крайник,
масивни отоци и кръвонасядане по двете ръце, както и по лявото бедро,
краткотрайна загуба на съзнание.
Приел е също така, че за период от около 9
месеца след ПТП ищецът все още е физически травмиран, като продължава да
изпитва болки в китките на ръцете си и е ограничен във възможността да
изпълнява нормално трудовите си функции, и е под стрес, което води до
повишаване на кръвното му налягане.
Въззивният съд счита, че относимите факти
са били правилно установени от първоинстанционния съд, поради което препраща
към мотивите на обжалваното решение в тази им част.
Установено е от събраните доказателства,
че на 14.04.2019 г. при управление на МПС Д.А.Г. е участвал в ПТП, което е било
причинено от А.Ж.Ж. поради нарушаване от негова страна на правилата за движение
по пътищата, а именно управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация
над 1,2 промила.
При ПТП Д.А.Г. е получил следните
наранявания: контузия на главата, контузия на дланите и китките, контузия на
гръдния кош, множество порезни рани по лицето, наличие на парчета стъкла в
очите, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по долната устна на устата,
охлузвания и кръвонасядане по левия горен крайник, масивни отоци и кръвонасядане
по двете ръце, както и по лявото бедро, краткотрайна загуба на съзнание.
От ангажираните гласни доказателства е
установено, че след катастрофата Д.А.Г. е отсъствал дълго време от работа.
Понастоящем изпитвал трудности при изпълнението на работата си, т.к. имал
проблем с ръцете, нямал сила да стисне гаечните ключове и клещите и се налагало
да работи заедно с друг колега. В работилницата често лежал на лежанката, т.к.
вдигал високо кръвно налягане.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен
състав намира, че въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите
изисквания за съдържание и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в
закона срок за обжалване.
Разгледана по същество
я намира за неоснователна, поради
следните съображения:
Въззивният съд намира,
че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му част е допустимо,
и по същество е правилно.
По реда на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
На обезщетяване
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане, като досежно
неимуществените вреди следва да се включат всички негативни емоционални и
психични изживявания, физическите и душевните болки и страдания, пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане.
При определянето на
размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от критерия
за обществена справедливост / чл.52 от ЗЗД/, при чието приложение следва да се
отчетат характерът и степента на увреждането, начинът и обстоятелствата, при
които е получено то, последиците от него, интензивността на изпитаните болки и
страдания и продължителността на търпенето им.
С оглед особеностите на конкретния казус дължимото на увреденото лице
справедливо обезщетение се
обуславя от получените в резултата на ПТП множество увреждания на различните
органи и крайници, причинили влошаване
на общото му здравословно състояние за един продължителен период от време, през
който период е изпитвал физически болки и страдания; от влошеното му през същия
този период емоционално и психическо състояние, както и от последиците във
физически и психологически план, оставили своето отражение у пострадалия и към настоящия момент.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение
правилно е било определено от първоинстанционния съд в размер на 4 000 лева.
Неоснователни
са оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на правните изводи на
съда, касаещи периода на търпене на неимуществените вреди – болки и стрес,
водещ до високо кръвно налягане.
За
установяване на обстоятелството, че Д.А.Г. продължава да изпитва известни болки
в областта на китките на ръцете си, които затрудняват в известна степен
нормалното изпълнение на част от обичайните му трудови задължения са надлежно
събрани гласни доказателства на свидетел-очевидец.
В случая
не се налага доказването на периода на търпене на болки да се установява
непременно чрез съдебно-медицинска експертиза, т.к. съобразно установената
съдебна практика за доказването на този факт са допустими всички
доказателствени средства, а не само такива, изискващи специални знания в
областта на медицината.
По
идентичен начин стои въпросът и относно установяването на високото кръвно
налягане като последица от преживения след ПТП от пострадалия стрес.
Не се
налага непременно вещо лице със специални знания в областта на медицината да
установява наличието на причинно - следствена връзка между високото кръвно
налягане и стресът, т.к. доказването на релевантните
за спора факти е съвкупност от процесуалните действия на съда и на страните,
насочени към разкриване на обективната истина, а предмет на доказване са
фактите от действителността и връзките между тях, като с помощта на житейския
опит, правилата от отделните клонове на науката, професиите, изкуството и
техниката се разкриват връзките между отделните факти.
По този начин и без необходимостта от нарочни доказателства, посредством
логически извод се разкрива наличието на явленията в действителността, а с
оглед на това извън всякакво съмнение е, че участието в ПТП е в състояние да
предизвиква стрес и влошаване на емоционалното и психическото състояние на
пострадалото лице, които от своя страна могат да повлияят на работата на
вегетативната нервна система, една от чиито функции е регулиране на кръвното
налягане.
С оглед на всички изложени съображения въззивният съд намира обжалваното
първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Относно
разноските:
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемият има право на
разноски във въззивното производство.
Такива следва
да му се присъдят в размер на 600,00 лв., с оглед представените доказателства
за платено адвокатско възнаграждение.
Добрин
Цонев Върбанов следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 12,50 лв.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 329/06.03.2020 г., постановено
по гр.д.№ 5515/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд в частта му, в
която А.Ж. *** е осъден да заплати на Д.А.Г. *** сумата от 4 000, лв.,
представляваща обезщетение за причинените му от непозволено увреждане неимуществени
вреди.
В останалата му част решение № 329/06.03.2020 г., постановено по гр.д.№
5515/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.Ж.Ж.,
ЕГН - ********** *** да заплати на
Д.А.Г., ЕГН – **********, адрес: *** сумата от 600,00 лв. /шестстотин лева/-съдебно – деловодни разноски пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението на основание чл.280, ал.3 т.1 от ГПК не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.