№ 4059
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20251110205770 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № *** г., издадено от М.А.Ф. -
председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) - гр. София, на
основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите, на „***“ АД, ЕИК
***, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 2000 лева, за нарушение на чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68в от ЗЗП.
Недоволно от наказателното постановление е останало санкционираното
дружество, което го обжалва в законоустановения срок. В жалбата излага
твърдения, че постановлението е незаконосъобразно и неправилно, издадено в
противоречие с материалния закон, фактите и обстоятелствата. Сочи се, че „е
изтекла погасителна давност“ за съставяне на АУАН. Излагат се доводи за
неизвършване на нарушението. Сочи се, че не са налице елементите на
фактическия състав на нарушението. Иска се отмяна на издаденото НП. Не се
претендират разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована и се представлява в съдебното
заседание от юрк. М., която иска от съдебния състав да постанови решение, с
което да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно
легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
При извършена проверка на дружеството „***“ АД, служители на КЗП
установили, че съгласно договор за потребителски кредит № *** от 16.09.2024
г. на потребителя И.Г. е предоставена сумата в размер на 900 лв., със срок до
16.02.2025 г., т.е. 5 месеца, обща дължима сума - 1 003,73 лв., годишен
фиксиран лихвен процент по кредита - 45.00 %; ГПР - 55,55 %; дължими
погасителни вноски: погасителен план по кредита - Приложение № 1 и
погасителен план на допълнителните услуги - Приложение № 2. В т. 2.9. от
договора било договорено обезпечение „Обезпечение по кредита": 2.9.1. Вид:
Дружество - гарант; т. 2.9.2.2. Гарант - „***" ЕООД.
В погасителен план - Приложение № 1 към договора в колона „3" е бил
вписан размер на погасителната вноска 200,75 лв. с падежна дата 16-то число.
В погасителен план - такси -Приложение № 2 към договор за потребителски
кредит № ***/16.09.2024г. са описани 5 броя вноски по 100,28 лв. по договор
за поръчителство с общо дължима сума за допълнителни услуги 501,39 лв. с
падежна дата 16-то число.
Представен е и обобщен погасителен план към договор за потребителски
кредит № ***/16.09.2024г., в който е описана вноска /главница+лихва/ в
размер на 200,75 лв. в колона „5", в колона ..6" е вписана вноска „Гарант" в
размер на 100,28 лв., а в колона „8" общо - 301,03 лв.
В представения СЕФ към договора в Част Ш. Разходи по кредита в т.4.3.
„Всеки друг разход, свързан с договора за кредит" е вписано следното: „В
случай, че Кредитополучателят е избрал по свое индивидуално желание да
ползва допълнителна услуга по реда на Общите условия към договора за
кредит, същият дължи възнаграждение за: Поръчителство, учредено от трето
лице /търговско дружество, наричано „Гарант"/, различно от кредитора -
2
501.39 лв., което се дължи от кредитополучателя на Гаранта еднократно или
разсрочено, в зависимост от желанието на кредитополучателя и договореното
между последния и гаранта. Възнаграждението на Гаранта не се включва в
Общия разход по кредита, вкл. в ГПР.".
В Общите условия към договора в „Годишен процент на разходите" е
вписано, че: При изчисляване на ГПР не се включват разходите за
предоставяне на Допълнителни услуги.
В „Общ разход по кредита" е вписано, че „Разходите за Допълнителни
услуги не се включват в Общия разход по кредита, тъй като не са
задължително условие за сключването на договор за кредит.".
Съгласно договор за поръчителство от 16.09.2024 г. между „***" АД от
първа страна като кредитор, „***" ЕООД от втора страна като гарант и
потребител от трета страна като кредитополучател:
1. Гарантът се задължава при условията на този договор и Общите
условия на кредитора за предоставяне на потребителски кредити от
разстояние, срещу възнаграждение да отговоря спрямо кредитора за
изпълнението на задълженията на кредитополучателя. които са поети по
договор за кредит № *** от 16.09.2024г., сключен между кредитора и
кредитополучателя.
2. 3а обезпечаване на задълженията по договора за кредит,
кредитополучателят заплаща на Гаранта възнаграждение в общ размер на
501,39 лв, което по искане на кредитополучателя се заплаща от него
разсрочено, съгласно погасителен план на допълнителните услуги, който
е Приложение № 1 на този договор и за улеснение на кредитополучателя
- Приложение № 2 на договора за кредит.
Съгласно заявление за кредит от 16.09.2024 г. кредитополучателят Г. е
избрал от опция „Обезпечение" - гарант, осигурен от CashBox.
При преглед на Общите условия към договор за потребителски кредит №
***/16.09.2024г. се установява следното:
В Раздел VI. „Право на отказ" т. 113 е посочено „При валидно
реализирано право на отказ, Кредитополучателят е длъжен да изплати на
Кредитора (1) получената главница по кредита. (2) лихвата, начислена до
3
датата на изплащане и изчислена за периода до пълното погасяване на
главницата по кредита, (3) разноските за допълнителни услуги, които вече са
били извършени изцяло и (4) другите разходи, които съгласно договора за
кредит и/или закона са в тежест на кредитополучателя.
Информацията в т.113 „При валидно реализирано право на отказ,
Кредитополучателят е длъжен да изплати на Кредитора, (3) разноските за
допълнителни услуги, които вече са били извършени изцяло" противоречи на
разпоредбата на чл.29, ал. (7) от ЗПК „При упражняване на правото си на
отказ от договора за кредит потребителят не е обвързан от допълнителните
услуги, свързани с договора за кредит, които се предоставят от кредитора или
от трето лице въз основа на споразумение между третото лице и кредитора".
В Раздел VIII. „Изменения на договора за кредит" в „Предсрочно
погасяване на кредита" т. 138 е посочено: „При предсрочно погасяване на
кредита, Кредитополучателят дължи пълния размер на таксите за всички
услуги, които са били предоставени в пълен размер, както и частичния размер
на разходите за тези услуги, които се доставят за целия период на договора за
кредит - пропорционално на изпълнената част от услугата. Възнаграждението
на гаранта е разход, който се дължи към момента на влизането в сила на
договора за поръчителство с Гарант, въпреки че по договорка между страните
същото може да се заплати и разсрочено".
Тези фактически положения били установени при извършената проверка,
като свидетелят Е. Ц. приела, че с посочените действия дружеството
осъществява нелоялна търговска практика, поради което бил съставен АУАН
№ 007200/03.02.2025 г. на дружеството жалбоподател. Същият бил връчен на
представител на търговеца на 10.02.2025 г. срещу подпис.
На базата на вече връчения редовно АУАН е издадено НП № *** г.,
издадено от М.А.Ф. - председател на Комисията за защита на потребителите
(КЗП) - гр. София, на основание чл. 210а от Закона за защита на
потребителите, на „***“ АД, ЕИК ***, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.
68г, ал. 1, вр. чл. 68в от ЗЗП.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на св. Ц., от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които
4
съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост
и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
При служебна проверка, съдът намира, че са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, които
представляват отменително основание по отношение на процесното
наказателно постановление. АУАН и НП съдържат всички законови
реквизити, издадени са от компетентните по закон органи (виж. чл. 55 ЗПК),
но извън предвидените от закона преклузивни срокове по чл. 34 от ЗАНН, в
тях се съдържат всички елементи от състава на нарушението, а последното е
описано по повече от достатъчен начин.
В конкретния случай следва да се приеме, че АНО е имал цялата
информация за преценяване дали е налице нарушение и кой го е извършил,
още на 09.10.2024 г. Срокът му за издаване на АУАН е 3 месеца, а конкретният
акт е написа на 03.02.2025 г., след изтичането на този срок. Това изначално
опорочава производството, защото АУАН е издаден при изтекъл давностен
срок за това.
Съдебният състав обаче намира, че в процесния случай и материалният
закон е приложен неправилно, поради което е налице още едно основание НП
да бъде отменено, а аргументите за това са следните:
Уредбата на нелоялните търговски практики се съдържа в Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/. Според чл. 68л. ал.1 от ЗЗП когато Комисията
за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна,
председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на
търговската практика. Чл. 68в от ЗЗП съдържа общото правило - забраняват се
нелоялните търговски практики. Нормата на чл. 68г, ал.1 от ЗЗП посочва, че
5
търговска практика, от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към
когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато
търговската практика е насочена към определена група потребители.
Процесната заповед е издадена на посоченото правно основание чл.68г, ал.1
от ЗЗП. Разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП съдържа дефиницията на основния
състав на нелоялните търговски практики, уредени в чл. 68б - 68м ЗЗП. Видно
от разпоредбата нелоялната търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП съдържа
кумулативно две предпоставки: 1.) противоречие на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност и 2.) способност да промени
или възможност да промени икономическото поведение на средния
потребител.
Дефиницията на добросъвестност и професионална компетентност е
дадена в § 13, т. 28 ЗЗП. Тя безспорно е изградена на базата на оценъчни
понятия в областта на добрите нрави, което значи, че съдът следва да извърши
преценка в контекста на фактите по делото и добрите постижения в
процесната област.
Според АНО, „***“ АД задължава кредитополучателите при упражняване
правото на отказ от сключения договор и при предсрочно погасяване на
кредита да заплатят възнаграждението за допълнителна услуга /предоставяне
на гаранция/ в пълен размер, поради което това противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност и е в противоречие на чл. 29
ал.7 ЗПК, и заобикаляйки чл. 32 ал.1 от ЗПК, представлява нелоялна търговска
практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1, вр. с чл. 68в ЗЗП. Наказващият орган е
на мнение, че въведените от кредитора изисквания за заплащане в пълен
размер на възнаграждението за допълнителна услуга при предсрочно
погасяване на кредита не само гарантирало на дружеството възнаградителна
„скрита“ вноска, но и водело до нерегламентирано финансово обременяване
на кредитополучателя. Волята на законодателя била кредитополучателят по
всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за
кредит, с изрично право на намаляване общите разходи по кредита за
оставащата част от срока на договора.
6
От наличните по делото писмени доказателства, в т.ч. договор за
потребителски кредит, ведно с погасителни планове, стандартен европейски
формуляр, общи условия, тарифа за бързи кредити, заявление за кредит,
декларации, договор за поръчителство, се установява, че потребителят е
избрал да ползва допълнителна услуга към договора за кредит, а именно:
поръчителство от търговско дружество /гарант/ срещу заплащане на
възнаграждение за предоставяне гаранция от дружеството-поръчител ***
ЕООД. Потребителят изрично се е съгласил с общите условия към договора за
потребителски кредит, в т.ч. и с условията по т.113 ал. 3 и т.138. Преди да
положи подписа си в договора, потребителят се е запознал с условията на
същия, направил е своя избор да ползва допълнителна услуга към договора за
кредит (поръчителството).
Съгласявайки се с Общите условия, потребителят Г. се е съгласил и с т.
113, ал. 3 (която гласи, че при валидно реализирано право на отказ,
кредитополучателят е длъжен да изплати на кредитора разноските за
допълнителни услуги, които вече са били извършени изцяло) и с т. 138, изр.
последно (която сочи, че възнаграждението на гаранта е разход, който се
дължи към момента на влизане в сила на договора за поръчителство с гарант,
въпреки че по договорка между страните същото може да се заплати
разсрочено).
Следователно, потребителят е бил категорично и напълно информиран
при сключване на договора, че при упражняване правото на отказ и при
предсрочно погасяване на кредита следва да заплати възнаграждението за
допълнителна услуга в пълен размер.
В случая не налице обезпечение, но именно по волята и със съгласието на
потребителя. На базата на предоставената му преддоговорна информация Г. е
взел решение да сключи договор за кредит с посочените в него условия и
погасителни планове, като при упражняване правото на отказ и при
предсрочно погасяване на кредита следва да заплати възнаграждението за
допълнителна услуга /предоставяне на гаранция/ в пълен размер. Съгласието
на потребителя с условията на договора за кредит и договора за
поръчителство, в т.ч. погасителните планове и това че дължи възнаграждение
на гаранта, е конкретно недвусмислено изразено, чрез положения от него
подпис на договорите. Налице е недвусмислено заявление за съгласие от
7
страна на кредитополучателя. Същото е направено чрез подписване на
договорите, препратка към Общите условия , към погасителните планове,
заявлението за кредит. Лицето предварително е информирано за условията в
т.ч. за дължимото възнаграждение на гаранта в пълен размер, дори и при
предсрочно погасяване на кредита.
Поради това, съдът намира, че няма недобросъвестно поведение спрямо
потребителя, което би могло да го наведе на извод, че като погаси по всяко
време изцяло или частично задълженията си по договора за кредит, то ще се
намалят и разходите по възнаграждението на гаранта за оставащата част от
срока на договора.
Всички приложени писмени доказателства доказват, че
кредитополучателят има преддоговорна информация, че в хипотезата на
предсрочно погасяване на кредита ще дължи заплащане на възнаграждение за
гарант в пълен размер. Това е предвидено и в общите условия – т. 113, ал. 3, т.
138 и в стандартния европейски формуляр. При сключване на договор за
възлагане на поръчителство кредитополучателят, след като вече е сключил
договора за кредит, се информира за конкретния размер на възнаграждението
за гаранта /т. 2 от договора за поръчителство/.
„***“ АД е предприело всички мерки за предоставяне на пълна
информация на потребителите на дружеството. Средният потребител е взел
търговско решение да се възползва от предлаганата кредитна услуга след като
е получил информация за условията на кредита, и след като се е запознал с
общите условия по договора. Предоставена е на потребителя предварителна
информация за условията при отказ от сключения договор и при предсрочно
погасяване на кредита. Потребителят има цялата и то вярна и коректна
информация за условията при упражняване правото на предсрочно погасяване
на кредита, в т.ч. че следва да заплати в пълен размер възнаграждението за
допълнителна услуга /гаранция/. Потребителят е преценил икономическите
последствия от сделката на база своевременно предоставена съществена
информация за условията, като е взел решение за сключването й. При тези
безспорно установени по делото факти, почтената пазарна практика, а и
принципът на добросъвестност, изискват търговецът своевременно на
информира потребителя за условията по договора. Това в случая е
осъществено.
8
Процесната търговска практика неминуемо води до допълнително
финансово обременяване на кредитополучателя, но това е станало именно по
волята на кредитополучателя при предварително налична информация с която
се е съгласил. Категоричната информираност на потребителя не означава
недобросъвестност на търговеца. Предоставената от дружеството информация
по условията и погасителните вноски е ясна, поради което не води до
намаляване способността на потребителя да вземе информирано решение.
Поради тези съображения, съдът намира, че АНО неправилно е приел, че
поведението на процесния търговец представлява нелоялна търговска
практика.
Поради това, НО следва да бъде отменено, защото е незаконосъобразно от
материалноправна гледна точка.
Доколкото жалбоподателят не е претендирал разноски, съдът намира, че
такива не следва да се присъждат.
При горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № *** г., издадено от М.А.Ф. - председател на
Комисията за защита на потребителите (КЗП) - гр. София, на основание чл.
210а от Закона за защита на потребителите, на „***“ АД, ЕИК ***, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, за
нарушение на чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68в от ЗЗП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9