№ 7245
гр. С., 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110158006 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца Г. К. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул.
„С......... чрез адв. Д. С., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК, срещу ответника „ЕОС ...... ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: гр. С.......... .............., за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност,
следните суми: сумата 4000 лв. главница по договор за предоставяне на кредит –
овърдрафт по разплащателна картова сметка № .............., сключен с „.......... АД, ведно
със законната лихва за периода от 06.07.2011 г. до изплащане на вземането; 4048,04 лв.
договорна лихва за периода от 26.09.2006 г. до 05.07.2011 г.; 160,96 лв. разноски по
делото за заплатена държавна такса и 50,00 лв. разноски за платено адвокатско
възнаграждение, за които суми са издадени изпълнителен лист от 13.07.2011 г. по гр.д.
№ 1077/2011 г. по описа на РС - Разлог, за събирането на които е образувано изп. д. №
2019.........403684 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № .........
Ищецът Г. К. Д. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че въз основа на изпълнителен лист от 13.07.2011 г., издаден на
основание Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д.№ 1077/2011 г. по
описа на РС - Разлог, издаден в полза на първоначалния кредитор “.......... АД,
вземанията по който изпълнителния лист са прехвърлени на настоящия ответник по
силата на Договор за прехвърляне на вземания, сключен на 30.06.2016 г. Посочва, че
така издаденият изпълнителен лист е за вземане на Банката срещу ищеца по Договор
за предоставяне на договор за кредит – овърдрафт по разплащателна сметка .............., и
за следните суми: 4000 лв. главница по договор за предоставяне на кредит – овърдрафт
по разплащателна картова сметка № .............., сключен с „.......... АД, ведно със
законната лихва за периода от 06.07.2011 г. до изплащане на вземането; 4048,04 лв.
договорна лихва за периода от 26.09.2006 г. до 05.07.2011 г.; 160,96 лв. разноски по
делото за заплатена държавна такса и 50,00 лв. разноски за платено адвокатско
възнаграждение. Ищецът твърди, че въз основа на този изпълнителен лист
1
първоначалният кредитор - „.......... АД е образувал изпълнително дело №
2013.........400852 по описа на ЧСИ М. Б., за което ищецът не бил уведомен – не
получил ПДИ, не му бил връчен препис от заповедта за изпълнение. По същото
изпълнително дело на 18.09.2013 г. постъпило уведомление от първоначалния
взискател, че вземането му срещу ищеца е прехвърлено на „............ АД на основание
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 09.09.2013 г. Твърди обаче, че с
процесния договор за цесия било прехвърлено друго вземане на Банката срещу ищеца,
произтичащо от Договор за кредит ................ Цесионерът „............ АД е поискал да
бъде конституиран като взискател по това изпълнително дело, възложил на ЧСИ
правата по чл. 18 ЗЧСИ и поискал пристъпване км изпълнение без да посочи
изпълнителен способ. След конституирането му като взискател, цесионерът подавал
молби за извършване на изпълнителни действия, съответно на 14.08.2017 г., 12.09.2018
г. и 10.10.2018 г. Сочи, че междувременно с молба от дата 20.07.2016 г. ответникът
„ЕОС ...... ЕООД също поискал да се конституира като взискател по изпълнителното
дело въз основа на Договор за прехвърляне на вземане от дата 30.06.2016 г., сключен с
.............. АД. Новият взискател - „ЕОС ...... ЕООД подал молба от дата 18.06.2019 г. за
прекратяване на това изпълнително дело и да бъде върнат изпълнителният лист, след
което по негова молба било образувано ново изпълнително дело № 2019.........403684
при ЧСИ М. Б.. При така посочените факти, ищецът твърди, че „............ АД е
придобил друго вземане срещу ищеца, а не това, което е било предмет на събиране по
изпълнително дело № 2013.........400852 по описа на ЧСИ М. Б., поради което същият
не се е легитимирал като кредитор и предприетите от него действия по
изпълнителното дело не са прекъснали давността. Поради това счита, че давността за
вземането е изтекла преди образуване на новото изпълнително дело. Сочи, че дори да
се приеме, че цесионерът „............ АД е бил конституиран законосъобразно, то за
периода от датата на подаване на молбата на цесионера от дата 07.02.2013 г. до
подаването на молбата за конституиране на ответника „ЕОС ...... ЕООД като взискател
на 20.07.2016 г., не са искани действия, поради което изпълнителното дело било
прекратено по силата на закона на 07.02.2016г. и до датата на образуване на
изпълнително дело № 2019.........403684 при ЧСИ М. Б. е изтекла 5 годишната давност
за вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „ЕОС ...... ЕООД, който оспорва предявения иск при възражения, че 5
годишната давност за вземането не е изтекла. Не оспорва, че вземането произтича от
договор за кредит – овърдрафт и за същото е издаден соченият от ищеца изпълнителен
лист. Признава и сключения с първоначалния кредитор договор за цесия от дата
30.06.2016 г. Сочи, че въз основа на молба от 18.06.2019 г. от ответника изп.дело №
852/2013 г. по описа на ЧСИ ..... Б. било прекратено и за събиране на вземането било
образувано ново изп.д. № 3684/2019 г. по описа на ЧСИ ..... Б.. Поддържа, че
погасителната давност за вземанията е 5 – годишна. Позовава се на ТР №3/28.03.2022
г. по тълк. дело № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС, според което до 26.06.2015 г., когато е
постановено ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, давност в
изпълнителното дело не е текла. В тази връзка поддържа, че след 26.06.2015 г. за
извършвани изпълнителни действия, съответно на 20.07.2016 г., на 25.08.2017 г.,
12.03.2018 г. и на 19.09.2018 г., които са прекъснали давността за вземането. След
прекратяване на първото изпълнително дело и образуване на новото 3684/2019 г.
отново давността е прекъсвана, посредством периодично подадени от взискателя
молби за действия и конкретно извършени изпълнителни действия, поради което
счита, че давността за ввезането не е изтекла. Моли искът да бъде отхвърлен и
претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
2
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а това се установява и от приложените по делото
преписи на изпълнително дело № 2013.........400852 и изпълнително дело №
2019.........403684 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № ..........., че в полза на “.......... АД
срещу ищеца Г. К. Д. е издаден изпълнителен лист от 13.07.2011 г. по ч.гр.д.№
1077/2011 г. по описа на РС - Разлог въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК, за сумите: 4000 лв. главница по договор за предоставяне на кредит –
овърдрафт по разплащателна картова сметка № .............., сключен с „.......... АД, ведно
със законната лихва за периода от 06.07.2011 г. до изплащане на вземането; 4048,04 лв.
договорна лихва за периода от 26.09.2006 г. до 05.07.2011 г.; 160,96 лв. разноски по
делото за заплатена държавна такса и 50,00 лв. разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
По делото е представен Договор за Кредит – Овърдрафт по разплащателна
картова сметка № .............., сключен между „.......... АД и ищеца от дата 26.07.2006 г.
за сумата от 4000 лв.
Представен е Договор за прехвърляне на вземания, сключен на 30.06.2016 г.
между „.......... АД и ответното дружество „ЕОС ...... ЕООД и Приложение № 1 към
него, видно от който вземането на „.......... АД срещу ищеца по Договор за Кредит –
Овърдрафт по разплащателна картова сметка № .............. е прехвърлено на ответника и
към момента на прехвърлянето е в размер на 4000 лв. главница, 6084,67 лв. лихва и
396,96 лв. такси.
На 05.02.2013 г. първоначалният кредитор “.......... АД е подал молба за
образуване на изпълнително дело, в която са посочени изпълнителни способи, които
съдебният изпълнител да приложи спрямо имуществото на длъжника и въз основа на
което е образувано изп.дело № 2013.........400852 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № .........на
КЧСИ. По така образуваното изпълнително дело са извършвани следните
изпълнителни действия:
На 11.03.2013 г. по изпълнителното дело е наложен запор върху банкови сметки,
открити от длъжника в различни банки.
На 16.05.2013 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на
длъжника – ищец.
На 18.09.2013 г. първоначалният кредитор “.......... АД е подал молба по
изпълнителното дело, с която е уведомил съдебният изпълнител, че с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 09.09.2013 г. е прехвърлил на трето на
спора лице – „............ АД всички свои вземания към ищеца и длъжник Г. К. Д.,
произтичащи от Договор за кредит – ................№ 8437.
На 07.02.2014 г. трето на спора лице „............ АД е подало молба за
конституирането му като взисктел по изпълнителното дело, легитимирайки се с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 09.09.2013 г., сключен с
първоначалния кредитор „.......... А.
По изпълнителното дело е представен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 09.09.2013 г., сключен между първоначалния кредитор „.......... АД
и „............ АД и Приложение № 1 към договора, видно от който на „............ АД е
прехвърлено вземане срещу ищеца Г. Д. в общ размер на 2986,15 лв., включващо
главница в размер на 921 лв., договорна лихва в размер на 1460,29 лв., законна лихва в
размер на 345,79 лв. и 259,07 лв. разноски, произтичащо от Договор за кредит № 8437.
На дата 20.07.2016 г. е постъпила молба по изпълнителното дело от ответника
„ЕОС ...... ЕООД, с която същият моли да бъде конституиран като взискател по делото
3
на основание сключен с първоначалния кредитор „.......... АД Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 30.06.2016 г. и не е поискано извършването на
изпълнителни действия.
На 04.05.2017 г. конституираният по изпълнителното дело взискател „............ АД
е подал молба за извършване на действия по принудително изпълнение, чрез налагане
на запор върху трудово възнаграждение на длъжника.
На 14.08.2017 г. конституираният по изпълнителното дело взискател „............ АД
е подал молба за извършване на действия по принудително изпълнение, чрез налагане
на запор върху трудово възнаграждение на длъжника, получавано от „............“ ЕООД.
На 25.08.2017 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника – ищец от
трудово правоотношение с „............“ ЕООД.
На 12.03.2018 г. е изпратено ново запорно съобщение до „............“ ЕООД във
връзка с наложения запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
На 11.07.2018 г. по изпълнителното дело е наложен запор върху банкови сметки,
открити от длъжника в различни банки.
На 12.09.2018 г. конституираният по изпълнителното дело взискател „............ АД
е подал молба за извършване на действия по принудително изпълнение, чрез налагане
на запор върху трудово възнаграждение на длъжника, както и върху открити на негово
име банкови сметки.
На 19.09.2018 г. е изпратено ново запорно съобщение до „............“ ЕООД във
връзка с наложения запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
На 10.10.2018 г. конституираният по изпълнителното дело взискател „............ АД
е подал молба за извършване на действия по принудително изпълнение, чрез налагане
на запор върху трудово възнаграждение на длъжника, както и върху открити на негово
име банкови сметки.
На 18.06.2019 г. е постъпила молба по изпълнителното дело от ответника „ЕОС
...... ЕООД, с което поискано прекратяване на изпълнителното дело и изпълнителният
лист в оригинал е предаден на негов представител на същата дата.
На 13.06.2019 г. ответникът „ЕОС ...... ЕООД е подал молба за образуване на
ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист срещу длъжника –
ищец Г. К. Д., в която е посочен изпълнителен способ. Въз основа на тази молба е
образувано изп.дело № 2019.........403684 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № .........на КЧСИ,
като в кориците на същото се намира Договор за прехвърляне на вземания, сключен на
30.06.2016 г. между „.......... АД и „ЕОС ...... ЕООД. В рамките на това изпълнително
дела са извършвани следните изпълнителни действия:
На 14.08.2019 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника – ищец в
различни банки.
На 02.09.2019 г. е постъпила молба от ответното дружество, като взискател, с
която е направено искане за предприемане на действия по принудително изпълнение
чрез налагане на запор върху банкова сметка на длъжника, открита в Банка Пиреос
България АД.
На 13.09.2021 г. е постъпила молба от ответното дружество, като взискател, с
която е направено искане за предприемане на действия по принудително изпълнение
чрез налагане на запор върху банкова сметка на длъжника, открита в ................ – клон
С..
На 16.10.2021 г. е постъпила молба от ответното дружество, като взискател, с
която е направено искане за предприемане на действия по принудително изпълнение
чрез налагане на запор върху банкова сметка на длъжника, открита в ................ – клон
4
С..
На 07.10.2021 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника – ищец в
..........“ АД и „..............“ АД.
На 06.06.2023 г. е постъпила молба от ответното дружество, като взискател, с
която е направено искане за предприемане на действия по принудително изпълнение
чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и вземания от трудово
правоотношение.
На 15.08.2023 г. е постъпила молба от ответното дружество, като взискател, с
която е направено искане за предприемане на действия по принудително изпълнение
чрез налагане на запор върху банкова сметка на длъжника, открита в ........ АД.
На 16.08.2023 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника – ищец в
„........“ АД.
На 26.03.2024 г. е постъпила молба от ответното дружество, като взискател, с
която е направено искане за предприемане на действия по принудително изпълнение
чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и вземания от трудово
правоотношение.
На 09.04.2024 г. е наложен запор върху вземане на длъжника – ищец по трудово
правоотношение с „............“ ЕООД.
На 27.05.2024 г. е постъпила молба от ответното дружество, като взискател, с
която е направено искане за предприемане на действия по принудително изпълнение
чрез налагане на запор вземания от трудово правоотношение.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира предявеният иск за допустим, доколкото ищецът се позовава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а именно настъпила погасителна давност за
вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
За да извърши преценка относно дали едно вземане е погасено по давност, съдът
на първо място следва да обсъди срока на погасителната давност в хипотезата на
развило се заповедно производство, в което срещу издадената заповед за изпълнение
не е постъпило възражение и същата и влязла в сила, какъвто е и настоящият случай.
По отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение
като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по
реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия
исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок,
какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице
изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този
случай е установено със сила на пресъдено нещо, но следва да се съобрази
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на
чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се
получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.
424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този
смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение
№ 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО.
Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
защита, с която да оспорва самото вземане. Следователно с изтичането на
5
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415,
ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на
възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно,
поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК. По изложените
съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери
приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, влязла в сила поради не подаването на възражение от
страна на длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Следва да се има предвид, че от момента на подаване на молбата за образуване
на изпълнително дело № 2013.........400852 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № .........–
05.02.2013 г. до 26.06.2015 г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015 година по тълк.
д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, давност за вземането не е текла, доколкото до
този момент е било приложимо ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което по време на
изпълнителното дело давност не тече. С постановяването на ТР № 2/26.06.2015 година
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което се обявява за изгубило сила
ППВС № 3/18.11.1980 г. е започнала да тече нова давност за вземането, доколкото
постановките на т. 10 от тълкувателното решение пораждат действие от датата на
обявяването на ТР и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това (в този
смисъл тълк. реш. № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.). Т.е.
на 26.06.2015 г. е започнала да тече нова погасителна давност за вземането, след която
дата са постъпвали молби и извършвани изпълнителни действия по искане на лицето
„............ АД, което никога не се е легитимирало като кредитор на ищеца – длъжник Г.
К. Д. за процесното вземане, за събирането на което е било образувано изпълнително
дело № 2013.........400852 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № ......... За да достигне до този
извод съдът съобрази, че с приложения по изпълнителното дело договор за
прехвърляне на вземане, сключен на 09.09.2013 г. между първоначалния кредитор
„.......... АД и „............ АД и Приложение № 1 към него, на лицето, конституирано като
взискател по това изпълнително дело - „............ АД е прехвърлено вземане срещу
ищеца Г. Д. в общ размер на 2986,15 лв., включващо главница в размер на 921 лв.,
договорна лихва в размер на 1460,29 лв., законна лихва в размер на 345,79 лв. и 259,07
лв. разноски, произтичащо от Договор за кредит № 8437. Следователно касае се за
друго вземане срещу същия длъжник, в различен размер и произтичащо от друг
договор за кредит, което не е било предмет на принудително събиране по това
изпълнително дело. Ето защо следва обоснован извод, че процесното вземане срещу
ищеца - длъжник, за събирането на което е образувано изпълнително дело №
2013.........400852 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № ......... няма данни да е прехвърляно на
„............ АД, поради което това лице е нямало качеството на кредитор, респективно
взискател в изпълнителното дело. Ето защо съдът намира, че всички молба за
извършване на изпълнителни действия за събиране на вземането срещу ищеца –
длъжник, подадени от „............ АД в рамките на изпълнително дело №
2013.........400852 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № ......... и извършените въз основа на
6
тези молби от съдебния изпълнител изпълнителни действия, не са годни да прекъснат
давността за вземането.
Носителят на процесното вземане е конституираният по настоящото дело
ответник – „ЕОС ...... ЕООД, въз основа на представения по делото Договор за
прехвърляне на вземане, сключен с първоначалния кредитор на дата 20.07.2016 г.
Процесуалните действия на кредитора „ЕОС ...... ЕООД в рамките на изпълнително
дело № 2013.........400852 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № ......... се изчерпват с подадена
от него молба за конституирането му като взискател на дата 20.07.2016 г., в която
обаче не се съдържат искания за извършване на изпълнителни действия, поради което
и тази молба не прекъсва давността за вземането. С последваща молба от дата
18.06.2019 г. ответникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело и на същата
дата е получил в оригинал приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист.
Въз основа на така получения изпълнителен лист ответникът на дата 12.08.2019
г. е подал молба за образуване на ново изпълнително дело, въз основа на която е
образувано изпълнително дело № 2019.........403684 по описа на ЧСИ М. Б., рег. №
.........и с която молба и поискал извършването на изпълнителни действия за
принудително събиране на вземането, поради което тази молба, доколкото е подадена
преди изтичането на 5 годишния давностен срок, е прекъснала давността за вземането.
След тази дата (12.08.2019 г.) в рамките на изпълнително дело №
2019.........403684 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № .........периодично са подавани молби
от взискателя за предприемане на конкретни действия по принудително изпълнение и
са извършвани такива, с които давността е прекъсвана многократно, съответно на
15.08.2019 г. с налагането на запор върху банкови сметки на длъжника-ищец в ...........“
АД и „.......... АД, на 13.09.2021 г. с молбата на взистакеля – ответник за предприемане
на действия по принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника – ищец в „.............. – клон С., на 06.10.2021, г. с молбата на
взискателя – ответник за предприемане на действия по принудително изпълнение, чрез
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника – ищец в „.............. – клон С.,
на 07.10.2021 г. с налагането на запор върху банкови сметки на длъжника-ищец в
..........“ АД и „..............“ АД, на 06.06.2023 г. с молбата на взистакеля – ответник за
предприемане на действия по принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника – ищец и вземания от трудово правоотношение, на
15.08.2023 г. с молбата на взистакеля – ответник за предприемане на действия по
принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника – ищец в „........“ АД и на 16.08.2023 г. с налагането му, на 09.04.2024 г. с
налагането на запор върху вземания на длъжника – ищец от трудово правоотношение с
„............“ ЕООД и на 27.05.2024 г. с молбата на взистакеля – ответник за предприемане
на действия по принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху трудово
възнаграждение.
Съгласно постановките на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ, вкл. възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да приложи изпълнителния способ, съответно да
определи такъв при възлагане. Давността се прекъсва и с предприемането на което и
да е валидно изпълнително действие срещу имущество на длъжника. Следователно и
предвид процесуалната активност на взискателя и извършваните изпълнителни
действия, погасителната давност за вземането, започнала да тече на 26.06.2015 г. е
била прекъсвана многократно преди изтичането на 5-дошината давност за вземането и
след последното изпълнително действие на 09.04.2024 г. погасителна давност за
вземането все още не е изтекла.
7
Поради изложеното съдът следва да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
При този изход на делото право на разноски има ответникът, който е направил
своевременно искане за присъждане на юрисносуртско възнаграждение, определено от
съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Г. К. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. С., ул. „С......... чрез адв. Д. С., отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК, срещу ответника „ЕОС ...... ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: гр. С.......... .............., за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност,
следните суми: сумата 4000 лв. главница по договор за предоставяне на кредит –
овърдрафт по разплащателна картова сметка № .............., сключен с „.......... АД, ведно
със законната лихва за периода от 06.07.2011 г. до изплащане на вземането; 4048,04 лв.
договорна лихва за периода от 26.09.2006 г. до 05.07.2011 г.; 160,96 лв. разноски по
делото за заплатена държавна такса и 50,00 лв. разноски за платено адвокатско
възнаграждение, за които суми са издадени изпълнителен лист от 13.07.2011 г. по гр.д.
№ 1077/2011 г. по описа на РС - Разлог, за събирането на които е образувано изп. д. №
2019.........403684 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № .........
ОСЪЖДА Г. К. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „С......, ..... ДА
ЗАПЛАТИ НА „ЕОС ...... ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр.
С.......... .............., на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от 100 лв.– разноски в
производството за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8