№ 352
гр. гр. Червен бряг, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Илия Ол. Милев
при участието на секретаря Силвия Г. Лилова
като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело №
20254440101098 по описа за 2025 година
на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл.7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие
Производството по делото е образувано по молба по ЗЗДН на Н. Ц. Т., с ЕГН **********, с
адрес за призоваване: с. Сухаче, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. **********, действаща
със знанието и съгласието на своята майка и законен представител - М. Д. Ц. – Т., с адрес за
призоваване: с. Сухаче, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ********** против М. Г. М., с
ЕГН **********, живущ в с. Сухаче, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ********** – лице,
което е било в интимна връзка с молителката.
В молба молителката описва, че познавала М. Г. М. от дете. С него молителката имала
приятелски отношения, като отношения между познати. През м. юни 2025г. започнали да си
пишат в социалните мрежи, като така постепенно се сближили. Създали впоследствие и
интимни отношения, но след известен период от време М. започнал да става агресивен към
Н., без каквато и да е причина. В началото само обиждал Н., но в края на месец юли,
започнал да я удря и рита.
В молба молителката акцентира, че на 23.08.2025г., в с. Сухаче на молителката е причинено
домашно насилие, изразяващо се във физическо и психическо такова, чрез нанасяне на побой
и психически тормоз. Насилието продължавало в системно такова, тъй като М. Г. М. се
променил и започнал без каквато и да е причина да тормози и бие молителката. На същата
дата 23.08.2025г., в с. Сухаче на молителката е причинено физическо насилие, като М.
започнал да рита с крака Т.. Свалил я на земята и продължил да рита същата по цялото тяло.
1
Т. изпитала силна болка, особено в областта на ребрата. Загубила съзнание. Когато се
свестила и седнала на стълбите в училището, в което се намирали, установила, че лявото й
око било подуто.
На 30 срещу 31.08.2025г. молителката разказала на майка си за случилото се и заедно
отишли в съдебна медицина. След което подали и сигнал в РУ - МВР гр. Червен бряг.
Молителката счита, че с нищо не е провокирала психическата агресия спрямо нея и моли
съда за защита. Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че срещу нея е
упражнено домашно насилие, като моли да й бъде издадена Заповед за незабавна защита, с
една или повече мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН.
Молителят счита, че това е изпълнило състава на разпоредбата на чл.18, ал.1 от с.з. и това
представляват „данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или
здравето на пострадалото лице“. Твърди се за многократни случаи на психически и
физически тормоз, като се сочат конкретни периоди. Съдържат се доказателства за актове,
които могат да бъдат квалифицирани като такива по Закона за защита от домашното
насилие, които евентуално да обосноват основателен извод за наличието на пряка,
непосредствена или последваща опасност за живота и здравето на пострадалото лице.
С определение № 548/24.09.2025г. по описа на Районен съд-Червен бряг, настоящият състав
е уважил молбата на Н. Ц. Т., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: с. Сухаче, общ.
Червен бряг, обл. Плевен, ул. **********, действаща със знанието и съгласието на своята
майка и законен представител - М. Д. Ц. – Т. с правно основание чл.18, ал.1 ЗЗДН като
основателна и е издал Заповед за незабавна защита срещу ответника с № 14/24.09.2025г.
МОЛИТЕЛЯТ – редовно призована се явява лично и със своята майка и законен
представител - М. Д. Ц. – Т., като поддържа молбата. Процесуалният представител на Т., адв.
И. В. изразява становище в подкрепа на твърденията на молителя за извършен акт на
домашно насилие срещу същата. Позовава се на гласни доказателства. Претендира разноски.
В откритото съдебно заседание Н. Ц. Т. твърди, че срещу нея на 23.08.2025г., в с. Сухаче е
извършен акт на домашно насилие, изразяващ се във форма на физическо, психическо или
емоционално такова от М. Г. М..
ОТВЕТНИКА – редовно призован не се явява. За него се явява адв. Ц. А. с пълномощно по
делото. Твърди, че действията на доверителя му са неморални, но излага становище, че
извършеното от М. Г. М. не е наказуемо по Закона за защита от домашно насилие. Счита, че
за да има съвместно съжителство, интимния съюз между мъж и жена означава общ дом и
обща грижа за семейството, каквото в случая не е на лице при молителя и ответника. Моли
съда да прецените всички тези обстоятелства и да постанови решение, което би отговаряло
на фактическата обстановка.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните
поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.1 от ГПК
прие за установено от правна и фактическа страна следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Искът е допустим. По оспореното по делото твърдение,
2
че молителя и ответника са в във фактическо съжителство или в интимна връзка, съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2 от Закона за защита от домашно насилие: „Домашно насилие
е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна
връзка.". Страните се намират в интимна връзка, което съвпада с кръга на лицата посочени в
чл.3, т.2, пр. последно от с.з., като последното определя, че делото се води между надлежни
страни и при наличие на правен интерес - защита срещу действия на домашно насилие на
лице от кръга на посочените в чл.3, т.2 от ЗЗДН. Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1
от ЗЗСДН и следва да бъде разгледана. С оглед на материалната и териториална подсъдност
съдебният спор е подсъден на Районен съд-гр.Червен бряг.
В допълнение по допустимостта на иска и наличие на интимна връзка между молителя и
ответника, следва да се добави още - Наличието на интимна връзка между страните макар
формално да се оспорва от процесуалния представител на ответника, твърденията му и
липсата на представени от него доказателства в обратна посока, потвърждават тезата на
молителката, която сочи към наличието на същата между страните. Н. Ц. Т. и М. Г. М.,
действително не са били във фактическо съжителство, но интимната връзка между двамата
се доказва и от ангажираните гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля
И. Й., която е близка приятелка на молителката, в които тя подробно описва, че е запознат с
връзката им, виждала ги е да се прегръщат и целуват. Молителката й е споделила за връзката
им и че тя е имала интимен контакт с ответника. Той е бил първия човек, с когото е била в
такива интимни отношения.
Описаното по-горе потвърждава допустимостта на иска, поради това, че страните се намират
в интимна връзка, което съвпада с кръга на лицата посочени в чл.3, т.2, пр. последно от
Закона за защита от домашно насилие.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Разгледана по същество предвид събраните писмени и
гласни доказателствени средства се явява и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
По делото са приложени и приети – Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН;
По делото като свидетели са разпитани: Д. И.а С. – близка позната на Н. Ц. Т.. Същата
твърди, че: „Работя в читалището, познавам Н.чето, ръководеше ми танците, тя играе в
танцовата. Идва един период, в който трябваше да дойдат на репетиция и преди това дойде
М. с едно момче. Питах го защо се е прибрал от София. Знаех преди да се появи М., че Н. и
той са гаджета. Той ми каза, че с нея се е чувал и че тя е казала, че е паднала в банята и е с
посинено око. Той каза, че сега като дойде ще я видя. Аз го попитах дали той я е бил той
каза че не е. Тя идва с другите деца и се качват на сцената за репетиция, влиза и сестра му
на М., той влиза с гръм и трясък и започва да я пита - ти защо казваш, че аз съм те бил като
това е вярно. Той започна да я дърпа, брат й се намеси в случая, той удари и брата на Н.. . е
3
брат на Н.. М. удря ., аз попитах какво се случва. М. се обръща и каза, че иска на саме да
говори с мен. На следващия ден дойде Х. Д. - кмет на с. Сухаче помоли ме да изкараме
записите на читалището от видеокамерите и да видим какво се е случвало в парка.
Изкарахме записите, видяхме как М. е я бил, щял е да я хвърли в барата, той е бил, удряше я
към дървото, към кошчето. Предадохме записа на кварталния полицай на селото. След това
кметицата дойде е и каза, че М. е бил момичето. Това се е случило в училището в Сухаче,
училището е закрито от 2011г. Отзад е пълна пустош, няма светлини, няма камери, там е я
бил. И двамата живеят в с. Сухаче, М. живее на ул. **********, а за Н. незнам адреса й. Не
знам да се живели заедно. Н. не ми е споделяла, че има в интимни отношения с М., на
приятелката си И. е казвала. Два месеца преди инцидента ние разбираме, че те са заедно и са
гаджета. Видимо пред нас показваха, че са гаджета. Аз не съм възприела техните близки
взаимоотношения“.
Свидетелят И. И. Й. - близка приятелка на молителката, в проведеното открито съдебно
заседание, твърди че: „Н. беше бита от М., аз съм била свидетел. Знаме, че тя е имала
интимен контакт с него. Той е първия човек с когото е било и това не е било веднъж.
Присъствала съм как М. ударя шамар на брат й в читалището. Той тръгна към нея, аз
застанах между тях двамата, брат й го дръпна и той падна. Това със синьото око се е случило
през нощта в училището, където няма осветление. Пред всички нас те показваха, че са
гаджета. Брат й ми се обади през нощта и ми каза че тя сигурно е излязла с него. Аз му казах
да каже на сестра си да се прибере, че майка й се е събудила. На други ден я видях беше с
посинено око. Тя ми каза че не я бил той, страхувала се е за родители си, но на 31.08.2025г.
вече ми разказа всичко, че е излязла с него и той е бил. Н. учи в Икономиката, с автобус се
прибира от града или я вземат родителите й. Те се прегръщаха, целуваха се, бяха си близки.
Н. е на 15г. Родителите на Н. знаеха, че те имат връзка, той я е заплашвал да излезе, всеки в
страха си би направил такова нещо.“
Молителят Н. Ц. Т., в откритото съдебно заседание твърди, че всичко, което е разказано от
свидетелите е вярно. Поддържа това, което е изложеното в молбата. Ходили да търсят
психолог с майка й, както и до социалните в гр. Червен бряг.
От съвкупната преценка на приложените с молбата писмени доказателства и показанията на
свидетелите се установи, че ответника е причинил насилие на молителя в описания в
молбата случай. Установените от показанията на свидетелите факти доказват изцяло
твърденията на молителя изнесени в молбата. Изложеното в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН
и първоначалната молба се подкрепя от събраните в днешно съдебно заседание гласни
доказателствени средства, като съдът не намери причина да не даде вяра на показанията на
разпитаните свидетели, независимо от тяхната заинтересованост от изхода на делото, които
установиха твърденията на ищцата, а именно, че на 23.08.2025г., в с. Сухаче, били
извършени сочените в молбата актове на домашно насилие.
Опора за този извод на съда е кредитираната от настоящия съдебен състав декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН, чиято доказателствена стойност не е оборена от другите доказателства по
делото. Нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН (в приложимата редакция обн. в Доп. – ДВ, бр. 66
4
от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) постановява, че когато няма други доказателства за
конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Приетата от районния съд декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН представлява годно доказателствено средство за установяване на
твърдения насилнически акт към Н. Ц. Т., тъй като съдържа данни за извършителя, времето,
мястото и начина на извършване на деянието, във връзка с което се иска предоставянето на
защита от молителката Н. Ц. Т..
Настоящият състав приема, че няма причина да не зачете доказателствената сила и на
декларацията на молителката, доколкото актът на насилие от 23.08.2025г., в с. Сухаче е
извършен в отсъствието на други лица, която декларация е достатъчна за установяване акта
на насилие по несъмнен начин. Изявлението за съществуването на определен кръг от факти,
което е предмет на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН има характера на лично
волеизявление на лицето, което твърди да е пострадало от акт на домашно насилие. Това
волеизявление на пострадалото лице не може да бъде заместено от волеизявление на негов
представител, доколкото наказателната отговорност, която следва при деклариране на
неверни обстоятелства е лична. Наказателната отговорност за деклариране на неверни факти
пред съд, е предпоставката, която дава на декларацията съответната доказателствена
стойност в производствата по ЗЗДН. От тълкуването на разпоредбите уреждащи този вид
писмено доказателство се налага извод, че след като декларацията е подписана от търсещия
защита по ЗЗДН, то тя установява релевантни за спора факти (място, време, начин и от кого е
извършен акта на насилие) и е част от доказателствената съвкупност. Т.е. декларацията,
изходяща от Н. Ц. Т. е допустимо доказателствено средство съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
като в настоящия случай са събрани и други доказателства, които да потвърждават
доказателствената сила.
В подкрепа на извода на съда, за осъществен акт на домашно насилие на 23.08.2025г., в с.
Сухаче от страна на М. Г. М. спрямо Н. Ц. Т. са и заключението на приетото
съдебномедицинско удостоверение №428/2025г., издадено от доц. д-р С. Д. К., д.м., началник
на ОСМ при УМБАЛ „Д-р Г. Странски" ЕАД - Плевен на 01.09.2025г.
Преследваната от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ цел е да защити
действителните жертви на домашно насилие, като даде бърза, ефективна и своевременна
защита на пострадалите от домашно насилие лица, които са поставени в риск. Съгласно
легалната дефиниция в разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в
сила от 22.12.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., доп. - ДВ, бр. 69
от 2023 г.), домашно насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване
на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка. Физическото домашно насилие от своя
страна се изразява в неслучайно физическо посегателство, което може да има множество
проявни форми включително и нанасянето на телесни травми. Гореописаните форми на
5
насилие представляват домашно насилие, спрямо което ЗЗДН е в състояние да предостави
закрила на пострадалите лица. Настоящата инстанция приема, че е налице акт на домашно
насилие по смисъла на чл.2, ал.1, предл. първо и трето от ЗЗДН – физическо, психическо или
емоционално домашно насилие, извършен от М. Г. М., с ЕГН **********, живущ в с.
Сухаче, общ. Червен бряг на 23.08.2025г., в с. Сухаче. От съвкупната преценка на
приложените с молбата писмени доказателства и обясненията на страните се установи, че
ответника е причинил насилие в описаният в молбата случай. Така приетото за установено
сочи на извършен акт на домашно насилие във форма на физическо, психическо или
емоционално такова, поради което и на извършителя следва да бъдат наложени част от
предвидени в закона мерки, за срок от 12 месеца.
В процесния случай съдът намира, че са налице основания да бъде ангажирана
отговорността на ответника по реда на ЗЗДН. При така обсъдените доказателства и
направени изводи въз основа на съвкупната им преценка съдът прие за установено, че се
доказа по несъмнен начин твърденият от молителя случай на домашно насилие причинено
му от ответника по молбата, поради което същата се явява доказана, а от там и основателна
и като такава следва да бъде уважена.
Спрямо М. Г. М., с ЕГН **********, живущ в с. Сухаче, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул.
********** следва да бъде издадена заповед за защита на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН,
като съдът на основание чл.5, ал.1 от с.з. намира за подходящи и наложи следните мерки:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителя М. Г. М., с ЕГН **********,
живущ в с. Сухаче, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. **********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Н. Ц. Т., с ЕГН **********, с адрес за
призоваване: с. Сухаче, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на М. Г. М., с ЕГН **********, живущ в с.
Сухаче, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. **********, да доближава на по-малко от 200
метра пострадалото лице Н. Ц. Т., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: с. Сухаче, общ.
Червен бряг, обл. Плевен, ул. ********** и жилището обитавано от същото, на адрес:
находящо се в с. Сухаче, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. **********, както и училището,
в което учи - ********** гр. Червен бряг, находящо се в гр. Червен бряг, ул. **********,
автобусната спирка на СУ ********** гр. Червен бряг, от където тръгва училищният
автобус и мястото, където спира училищният автобус в с. Сухаче и местата за социални
контакти и отдих - парка на с. Сухаче, за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от
24.09.2025 г.
По разноските: при този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати направените от молителя разноски в производството,
25.00 /двадесет и пет/ лева държавна такса за образуването му и 5.00 /пет/ лева за
служебното издаване на изпълнителен лист. Процесуалният представител на молителят,
адв. И. В. претендира разноски в производството, в размер на 1200лв., поради което
настоящият състав следва да се произнесе по същите. Съобразно изхода на делото,
неговата правна сложност (производство не се отличава с фактическа и правна
6
сложност, протекло е в едно открито съдебно заседание) и спазвайки изискванията на
чл.22 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в размер на 600 лв., които следва да бъдат заплатени от ответника М.
Г. М., живущ в с. Сухаче, общ. Червен бряг.
Заповедта и решението следва да се връчат на страните и на РУ Червен бряг за сведение и
изпълнение. Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.
След влизане в сила на решението на съда служебно да се издаде изпълнителен лист срещу
М. Г. М., живущ в с. Сухаче, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ********** за присъдените
суми.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
На основание чл.5, ал.1, т.1, и т.3 от Закона за защита срещу домашното насилие
ПОСТАНОВЯВА мерки за закрила в полза на Н. Ц. Т., с ЕГН **********, с адрес за
призоваване: с. Сухаче, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ********** ПО ОТНОШЕНИЕ на
М. Г. М., с ЕГН **********, живущ в с. Сухаче, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул.
**********, како следва:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителя М. Г. М., с ЕГН **********,
живущ в с. Сухаче, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ********** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Н. Ц. Т., с ЕГН **********, с адрес за призоваване:
с. Сухаче, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на М. Г. М., с ЕГН **********, живущ в с.
Сухаче, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. **********, да доближава на по-малко от 200
метра пострадалото лице Н. Ц. Т., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: с. Сухаче, общ.
Червен бряг, обл. Плевен, ул. ********** и жилището обитавано от същото, на адрес:
находящо се в с. Сухаче, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. **********, както и училището,
в което учи - ********** гр. Червен бряг, находящо се в гр. Червен бряг, ул. **********,
автобусната спирка на СУ ********** гр. Червен бряг, от където тръгва училищният
автобус и мястото, където спира училищният автобус в с. Сухаче и местата за социални
контакти и отдих - парка на с. Сухаче, за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от
24.09.2025 г.
Да се издаде Заповед за защита с горното съдържание.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение от полицейските органи по
местоживеене на извършителя на насилието.
М. Г. М., с ЕГН **********, живущ в с. Сухаче, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул.
**********, следва да бъде предупреден за последиците от неизпълнението на заповедта,
съгласно чл.21, ал.4 от ЗЗДН - незабавно задържане в РУ Червен бряг и уведомяване на
7
Районна прокуратура - Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН М. Г. М., с ЕГН **********, живущ в с. Сухаче,
общ. Червен бряг да заплати по сметка на Районен съд - гр. Червен бряг държавна такса в
размер на 25.00 лв., 5.00 /пет/ лева за служебното издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. Г. М., с ЕГН ********** да заплати на Н. Ц. Т., с ЕГН ********** сумата от
600 лева разноски за настоящата съдебна инстанция, за осъществено процесуално
представителство.
Заповедта и решението следва да се връчат на страните и на РУ Червен бряг. Решението
подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от постановяването му пред Плевенски окръжен
съд.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
8