Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 333

05.05.2023 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

                                                                                                2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Евгения Стефанова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева касационно адм. дело №937 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Н.Д.Д. и Д.Д.Д.,***, подадена чрез адв. Т.Т., с посочен по делото съдебен адрес:***, кантора №10, срещу Решение №386 от 23.06.2022 г., постановено по адм.дело №2415 по описа на Районен съд – Хасково за 2021 година.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд било неправилно, незаконосъобразно и постановено в съществено противоречие на съдопроизводствените правила. Излагат се подробни възражения и аргументи, като се твърди, че същите водели до нищожност на оспорения административен акт – Заповед №ДС-28-3/18.09.2019 г. на Областен управител на Област Хасково. Липсата на мотиви от страна на районния съд и обсъждане на посочените възражения водели до извода, че оспореното решение е немотивирано и необосновано. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и връщане на производството за ново разглеждане от друг съдебен състав за ново произнасяне, алтернативно, ако се прецени, че порока на съдебния акт в тази част е отстраним, се моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожност на заповедта на Областния управител в частта й, касаеща процесния имот.  

Ответникът по касационната жалба, Областен управител на Област Хасково, не ангажира становище по делото.

Заинтересованата страна И.Л.И., действащ чрез своята майка и законен представител И.И.Г., чрез пълномощник по делото ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата.   

Заинтересованите страни М.А.Д. и К.М.П., чрез пълномощник по делото молят решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Заинтересованите страни Х.Г.Г., А.Л.И., Р.И.К., К.И.К., Г.И.К., И.М.К., Д.И.Д., Б.И.Д. и М.И.Д., не ангажират становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково намира касационната жалба за неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежни страни, имащи правен интерес да оспорят неблагоприятния за тях съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Хасково е образувано по подадена от Н.Д.Д. и Д.Д.Д. жалба против Заповед №ДС-28-3/18.09.2019 г. на Областния управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на жилищен район (ж.р.) „......“ в землището на град Хасково, община Хасково, приет от комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, с искане да се обяви нищожност на заповедта в частта й за поземлен имот с идентификатор 77195.744.386. Не е спорно, че Заповед №ДС-28-3/18.09.2019 г. на Областния управител на Област Хасково, издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е била обжалвана в срок относно нейната законосъобразност по отношение на процесния ПИ с идентификатор 77195.744.386.

От представената по делото преписка от ответната страна е установено, че съгласно представено извлечение от Регистър на новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ж.р.„......“, гр.Хасково, ЕКАТТЕ 77195 – територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите – „За индивидуално застрояване“, процесният новообразуван имот 77195.744.386, с площ от 866 кв.м., е идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария имот; със стар № по КП, одобрен със заповед №969/88 г. – №2101, с име на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план (ПП) – Х.Г.Г.. В регистъра не се сочи акт за собственост към датата на приемане на ПП, а относно данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот се сочи № по заявление 51647, име на стария собственик – Х.Г.Г., Решение на ПК/ОСЗ № и дата 36-51 от 01.04.98 г., пореден № на имот от решението на ПК/ОСЗ – 2, № по помощен план – 202 и площ по помощен план в кв.м. – 2611.

С оспореното Решение №386 от 23.06.2022 г., постановено по адм. дело №2415 по описа на Районен съд – Хасково за 2021 г., се отхвърля жалбата на Н.Д.Д. и Д.Д.Д. против Заповед №ДС-28-3 от 18.09.2019 г. на Областния управител на Област Хасково, в частта й, касаеща ПИ с идентификатор  77195.744.386, както и са осъдени Н.Д.Д. и Д.Д.Д. да заплатят на И.Л.И., действащ чрез своята майка и законен представител И.И.Г., направените по делото разноски в размер на 300 лева, представляващи възнаграждение за адвокат, и съответно на М.А.Д. и К.М.П. направените по делото разноски в размер на 500 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.

В мотивите на Районен съд – Хасково е направен анализ и са обсъдени формулираните от теорията и съдебната практика основания за нищожност, относими към административните актове. При анализ на събраните по делото доказателства е направен извод, че заповедта, в атакуваната й част, не е нищожна. Съдът е изложил и съображения, че твърденията на жалбоподателите, че притежават право на собственост върху процесния имот, сочат на наличието на спор за материално право, поради което страните следва да потърсят и защитят правата си в друг процес и с предвидените гражданскоправни способи.

Касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно.

Производството по възстановяване правото на собственост на бившите собственици на земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях организации, отнети неправомерно или чрез нормативните актове, описани в чл.10, ал.14 от ЗСПЗЗ, се извършва чрез регламентирани и последователно провеждани етапи, всеки от които завършва с административен акт, подлежащ на оспорване.

Когато имотът на бивш собственик попада в територия, в която земеделските земи са предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, производството приключва с издаване на заповед от кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която се издава въз основа на влязла в сила заповед на Областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти. Предмет на настоящото производство е именно последната заповед, за която няма спор, че е влязла в законна сила в обжалваната част, но е наличен правен интерес за жалбоподателите да я оспорят като нищожна. Въпреки възраженията, че имотът с идентификатор 77195.744.386 не е бил одържавяван, то няма спор и че същият е предмет на оспорената заповед.

Съгласно чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ, с плана за новообразувани имоти  по § 4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал.7 и при условията на §4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се  изработва  в мащаба и въз основа на помощния план по ал.1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана. Планът за новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид. Видно е от така цитираната разпоредба, че планът на новообразуваните имоти, освен че съдържа технически данни за новообразуваните имоти (в графичен и цифров вид), съдържа и регистър на собствеността на същите, като неразделна част от него. Съгласно § 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ПНИ подлежи на обжалване във всичките му части, включително в частта на регистъра, относно правилното отразяване  на данните за собствеността на имотите, като правото на жалба принадлежи на заинтересованите лица.Това качество имат както ползвателите на земи въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и възстановените собственици (респ. техните наследници), така и всяко трето лице, чийто права и интереси се засягат от одобрения план . 

В производството по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ при контрола за законосъобразност на заповедта съдът е задължен да извърши преценка относно законосъобразността на плана на новообразуваните имоти за отразените в регистъра на имотите данни за собственост, но следва да се има предвид, че в конкретния случай искането на жалбоподателите касае обявяване нищожност на оспорената част от акта, а не отмяната му като незаконосъобразен, доколкото последната възможност е и преклудирана с изтичане на срока за обжалване. За преценка дали порокът, от който страда съответният акт, води до нищожност или до унищожаемост, следва да се изхожда от неговия вид и тежест. Безспорно акт, издаден от некомпетентен орган – било то некомпетентност материална, териториална, или по степен, винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т.е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.

Настоящият случай обаче не попада в никоя от посочените хипотези, тъй като жалбоподателите не доказват обжалваната заповед, относно процесния ПИ, да страда от такива пороци, които да водят до нейната нищожност. Оспорената заповед е издадена от лице с установена материална компетентност за това по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ, в изискуемата от чл.59, ал.3 във вр. с ал.2 от АПК писмена форма. Следва да се има предвид, че евентуални допуснати процесуални нарушения при издаване на административен акт водят само до неговата незаконосъобразност, не и до неговата нищожност. В случая са представени доказателства, удостоверяващи възстановено право на собственост върху земи по §4 от ПЗР на ЗЗСПЗЗ. Видно от писмените доказателства, част от същите земи попадат в предметния обхват на одобрения със заповедта ПНИ, и в частност в имот 77195.744.386 по КК на град Хасково, отразени са в графичната част на ПНИ, а данните за собствеността върху тях и в регистъра към него. Както вече се посочи, записванията в регистъра имат само констатиращо значение, като в производството по одобряване ПНИ не могат да бъдат разглеждани материалноправни въпроси във връзка със собствеността върху имотите. В производството по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се възстановяват, нито се изменят вещни права. Административният орган, действайки при условията на обвързана компетентност, е длъжен при одобряване на ПНИ да се съобрази с правата на собствениците такива, каквито са установени с актовете за собственост, като съобрази императивните изисквания към плана по чл.28 от ППЗСПЗЗ. Възраженията на жалбоподателите относно посочените в ПНИ собственици на имота, не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство по оспорване като нищожна на заповедта за одобряването на този план. При наличие на спор за материално право за новообразувани имоти, същият не може да се разреши в административното производство, а е предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред. Разрешаването на спора, съгласно §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.

По изложените съображения съдът счита, че като е отхвърлил претенцията на оспорващите за прогласяване нищожност на обжалваната част от административния акт, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение. Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателна по чл.143, ал.4 от АПК е своевременно заявената от част от заинтересованите страни по делото претенция за присъждане на разноски. Такива следва да бъдат присъдени само за настоящата инстанция, тъй като за производството пред районния съд разноските са им били присъдени с проверяваното решение.

Касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят като разноски по делото на М.А.Д. и К.М.П. общо 500 лв., представляващи заплатеното възнаграждение за адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 10.08.2022 г., и на И.Л.И., действащ чрез своята майка и законен представител И.И.Г. – 500 лв., за заплатеното адвокатско възнаграждение по Договор за правна помощ и съдействие от 26.08.2022 г.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №386/23.06.2022 г., постановено по гр.дело №2415 по описа на Районен съд – Хасково за 2021 година.

ОСЪЖДА Н.Д.Д., ЕГН ********** и Д.Д.Д., ЕГН **********,***, да заплатят на М.А.Д., ЕГН **********,*** и К.М.П., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 500 (петстотин) лева.

ОСЪЖДА Н.Д.Д., ЕГН ********** и Д.Д.Д., ЕГН **********,***, да заплатят на И.Л.И., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител И.И.Г., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                 

                   2.