№ 4441
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря П. М. Г.
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110210481 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
София, ***, чрез юрк. А. И., против наказателно постановление № 000080/19.05.2022 г.,
издадено от главния директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, за
нарушение на разпоредбата на чл. 230д вр. чл. 192, т. 2 ЗЗП. За същото му е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лв.
В жалбата са изложени твърдения в насока допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно, поддържа се
несъответствие между описанието на нарушението и дадената му правна квалификация,
липса на посочване на изпълнително деяние, и на дата и място на извършването му. Оспорва
се правната квалификация. По приложението на материалния закон се застъпва, че
процесното нарушение би могло да бъде извършено само чрез действие, а не чрез
бездействие, както е инкриминирано в случая. Алтернативно се развиват доводи в насока
маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. По изложените съображения в
съвкупност се прави искане НП да бъде отменено.
Ведно с материалите по административнонаказателната преписка е депозирано
становище от юрк. Д., който навежда аргументи в насока законосъобразността на
атакуваното наказателно постановление и прави искане, в случай, че бъде потвърдено, в
полза на КЗП да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
За проведеното на 01.11.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани, като не се явяват и не изпращат процесуални представители.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
В КЗП била депозирана жалба рег. № С-03-5081/28.09.2021 г. от потребител А. Б. Б.
срещу „***“ ЕАД, касаеща рекламация на детски смарт часовник „***“. По повод жалбата
била образувана проверка, в хода на която от търговеца постъпило становище, че няма
договорни отношения с подателя на жалбата по повод цитирания часовник.
Предвид това на 16.12.2021 г. в КЗП било депозирано пълномощно от потребителя П.
Г. М. за представителство от А. Б. Б. по отношение подадената жалба, което пълномощно не
било нотариално заверено. Изпратено било на търговеца /„***“ ЕАД/ на 17.12.2021 г. и на
18.01.2022 г. с писмо изх. № С-03-5081/18.01.2022 г. свидетелката И. Б., старши инспектор в
РД София при КЗП, уведомила търговеца, че относимите разпоредби на Закона за защита на
потребителите и на Закона за предоставяне на цифрови услуги и цифрово съдържание и за
продажба на стоки, не въвеждат изискване пълномощното да е нотариално заверено, и
изискала от „***“ ЕАД в срок до 21.01.2022 г. да представи в КЗП на е-мейл адрес
******@***.** документи за извършване на проверка по жалбата, както следва: становище
по текста на жалбата; копие на регистъра на предявените рекламации с вписани рекламации
на потребителя; документи за приета рекламация, разглеждане на рекламацията,
произнасяне по рекламацията; всички сервизни протоколи и сервизни становища; снимки от
приемането в сервиз на устройството; кореспонденция с потребителя, ако има такава.
На 21.01.2022 г. на посочения е-мейл адрес постъпил отговор от търговеца, съгласно
който уведомил, че няма договорни отношения с жалбоподателя А. Б. за описания в сигнала
часовник „***“. По отношение представеното пълномощно от потребителя П. Г. М.
повторно било изразено становище, че липсва нотариална заверка или доказателства
упълномощеното лице да е адвокат, за да няма изискване за заверка. Изисканите документи
не били представени. Предвид последното, на 11.02.2022 г. до „***“ ЕАД била изпратена
покана за съставяне на АУАН на 17.02.2022 г. в 10:00 ч. в РД София при КЗП.
На 17.02.2022 г. в КЗП, РД София свид. Б., в присъствието на колегата й Й. К.,
съставила констативен протокол № К-2719969/17.02.2022 г., в който описала констатираните
в хода на проверката обстоятелства. До края на работния ден представител на „***“ ЕАД не
се явил на указаното в поканата за съставяне на АУАН място - КЗП, РД-София, адрес гр.
София, ул. „*****“ № 1.
Предвид това на следващия ден - 18.02.2022 г., в присъствието на свид. Й. К. и в
условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, свид. Б. съставила срещу „***“ ЕАД АУАН №
000080/18.02.2022 г. за нарушение по чл. 230д вр. чл. 192, т. 2 ЗЗП. Описани подробно били
обстоятелствата по извършване на нарушението, и времето и мястото на осъществяването
му. Впоследствие АУАН бил връчен надлежно на упълномощено от търговеца лице, като в
установения срок не постъпили възражения.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и дадена правна квалификация съобразно
разпоредбите на чл. 230д вр. чл. 192, т. 2 ЗЗП, главният директор на Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при КЗП издал атакуваното наказателно постановление, с което
наложил на „***“ ЕАД имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите И. Б. и Й. К., и писмени - жалба рег. № С-03-
5081/28.09.2021 г., ведно с приложения; разменената между КЗП и „***“ ЕАД
кореспонденция по електронна поща; пълномощно за представителство пред КЗП на
2
потребител П. Г. М. от А. Б. Б. от 16.12.2021 г.; констативен протокол № К-
2719969/17.02.2022 г.; покана за съставяне и връчване на АУАН; кореспонденция във връзка
с връчване на АУАН; пълномощни; заповед № 677/23.12.2021 г.; заповед № 297/04.07.2019 г.
Събраната в хода на съдебното следствие доказателствената съвкупност по естеството
си е еднопосочна и установява по еднозначен начин гореизложените факти.
Хронологията на извършената от свидетелите Б. и К. проверка и разменената
кореспонденция с „***“ ЕАД, както и обстоятелството, че изисканите от страна на
търговеца доказателства не са представени на контролните органи в указания в писмото от
КЗП срок, се изясняват еднопосочно от свидетелските показания и писмените доказателства.
Изложенията на свидетелите са детайлни и последователни, и кореспондират с
обстоятелствата, обективирани в изготвения в хода на извършената проверка констативен
протокол.
Материалната компетентност на актосъставителя и тази на
административнонаказващия орган, съответно за съставянето на АУАН и издаването на НП,
следват от длъжностните им качества и правомощията, предоставени им по силата на
заповед № 677/23.12.2021 г. и заповед № 297/04.07.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на
установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването им на представител на дружеството-жалбоподател. И двата акта отговарят
съответно на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН - съдържат
подробно описание на нарушението, с изрично посочване на времето, мястото и
обстоятелствата по осъществяването му. Предвид това съдът прецени като неоснователни
релевираните оплаквания относно допуснати при издаването им съществени нарушения на
процесуалните правила и прие, че в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати нарушения на процесуалния закон, които да са нарушили правото на защита на
дружеството-жалбоподател и да представляват формални основания за отмяната на
санкционния акт.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
От доказателствената съвкупност се установи категорично, че до изтичането на
указания от контролните органи срок - до 21.01.2022 г. включително, „***“ ЕАД /с
предишно наименование „***“ ЕАД/ е отказало да предостави изисканите и необходими за
осъществяване на контролните правомощия на инспекторите при КЗП документи във връзка
с проверка по жалба от потребител, с което е възпрепятствало длъжностните лица при
осъществяване на правомощията им по чл. 192, т. 2 ЗЗП, а именно да изискват
необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол. Нарушението е
извършено в гр. София, по седалището на органа, изискал документите, на 24.01.2022 г. -
понеделник, първият работен ден след изтичане на дадения от контролните органи срок за
представянето им.
Отказът изисканите по повод проверката документи да бъдат представени е изрично
манифестиран от търговеца с изпратено по електронна поща писмо вх. № С-03-
5081/21.01.2022 г., предвид което датата на извършване на нарушението е правилно
определена от актосъставителя и наказващия орган.
Обективираният отказ е неправомерен, от една страна, доколкото нормативната уредба
не вменява изискване за нотариална форма на процесното пълномощно, а от друга,
доколкото преценката дали документите по дадена жалба от потребител са в цялост и дали
следва да се инициира проверка по даден случай, е от компетентността на контролните
органи, а не на субекта на проверката.
3
Нарушението е категорично осъществено от обективна страна и е правилно
квалифицирано, с оглед неизпълнението на вмененото на търговеца съобразно разпоредбата
на чл. 230д вр. чл. 192, т. 2 ЗЗП задължение да не възпрепятства длъжностните лица при
осъществяване на правомощието им да изискват необходимите документи във връзка с
осъществявания от тях контрол. Реализирано е при форма на изпълнителното деяние
бездействие, която форма е допустима от закона. Възраженията в обратната насока са
неоснователни. Субективната му съставомерност не подлежи на изследване, предвид
обективния характер на отговорността на юридическите лица.
Санкционната разпоредба на чл. 230д ЗЗП предвижда за едноличните търговци и
юридическите лица, каквото е жалбоподателят „***“ ЕАД, налагане на имуществена
санкция в размер от 1 000 лв. до 3 000 лв. Наложената санкция е в минимално установения
размер от 1 000 /хиляда/ лв., който се явява справедлив, обоснован и съответен на тежестта
на нарушението.
Същевременно не са налице предпоставките за третиране на процесния случай като
маловажен, което да обуслови приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката
на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН,
„маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата
или община, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. Установените в практиката критерии за дефиниране маловажността на
случая са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при
които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната
действителност - време, място, обстановка, механизъм и др. В случая осъщественото
нарушение разкрива типичната за съответния вид обществена опасност, а не занижена
такава, като следва да се отчете и че се касае за нарушение, свързано с целенасочено
препятстване контрола на КЗП. Поради това, макар и формално, се отличава с висока степен
на обществена опасност, при което институтът на маловажния случай не следва да намери
приложение.
С оглед изложеното и доколкото при извършената цялостна служебна проверка на
материалната и процесуална законосъобразност на атакуваното наказателно постановление
не се констатираха допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните
правила, обуславящи отмяната или изменението му, съдебният състав прие, че следва да
бъде потвърдено в цялост. Жалбата на „***“ ЕАД е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗП,
като първостепенен разпоредител с бюджетни средства, за изготвеното по жалбата писмено
становище от юрк. Д., съгласно изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д,
ал. 4 ЗАНН. Същата следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 000080/19.05.2022 г., издадено от
главния директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП срещу „***“ ЕАД за
нарушение на разпоредбата на чл. 230д вр. чл. 192, т. 2 ЗЗП, за което му е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лв.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Комисия за защита на потребителите /КЗП/ сума в размер на 80
/осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за една съдебна
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5